Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 08.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание трети юни две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Димитров
при секретаря Красимира Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16217/2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС , чл.59 и
чл.86 ЗЗД.
Ищците Д.А.З., К.И.З. и Г.Г.З. твърдят, че първите двама са
били до 18.07.2018 год. , а понастоящем третия от тях е собственик на Апартамент,
находяш се в гр. София, ул
**********с площ 90 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, вестибюл, баня, тоалетна, гардеробно и черно антре, с идентификатор
68134.103.42.1.2., при съседи:
стълбище, двор, ул.“Ген. Гурко",
н-ци на д-р И.Б.и С.Г.С., заедно е избено помещение №5 от 5.61 кв. м. и таванско помещение N 10 от
8.58 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от
общите части на сградати и земята,
на която е построена и прилежащото дворно място.
Първите двама са придобили собствеността на 15.02.2018
год. с влизане в сила на съдебно решение,с което е обявен за окончателен
предварителен договор за продажбата на посочения апартамент,като решението е
отбелязано по реда на чл.115,ал.2 ЗС в
дадения от съда 6 месечен срок.
След влизане в сила на посоченото съдебно решение по иска
с основание чл.19,ал.3 ЗЗД ответниците продължават да
владеят имота без правно основание и не желаят да го предадат на собственика
му-ищеца Г.Г.З.. Ето защо
последния моли съда на постанови решение,с което да признае,че е собственик на
имота,че ответниците го владеят без основание и да ги осъди д0а му предадат
владението.
В този период,от 16.02.2018 год. до датата на исковата
молба-10.08.2018 год.,ответниците ползвайки процесния апартамент са се
обогатили са сметка на ищците Д. и К. З. и им дължат обезщетение в размер на
5880 лв.,както и лихва върху него за същия период в размер на 166 лв.
Първите двама ищци молят съда да осъди ответниците да им
заплати горните обезщетения,ведно със законните последици-лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендирани са и разноските по делото.
Ответниците Д.А. /М./ П. и С.Г.П. оспорват исковете като неоснователни.
Твърдят ,че не владеят
имота от и след датата 15.02.2018 г. и поради тази причина не дължат и
обезщетение за ползването му на когото и да било.Облигационната претенция е
неоснователна и поради това,че не са налище условията
на чл.59 ЗЗД за общ факт,от който да произтичат обедняването и обогатяването.Молят
съда да отхвърли исковете.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представеното Решение
№ 798/05.02.2015 г., постановено по гр.
д. № 74/ 1999г. по описа на СГС влязло в сила на
15.02.208 год. се установява,че е обявен за окончателен предварителен договор
от 13.08.1999 год. ,по силата на който К.И.З. и Д.А.З. са
придобили собствеността върху Апартамент, находяш се в гр.
София, ул.********на изток
от входа, с площ 90 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухвя, вестибюл, баня, тоалетна, гардеробно и черно антре, с идентификатор
68134.103.42.1.2., при съседи:
стълбище, двор, ул/Тен. Гурко",
н-ци на д-р И.Б.и С.Г.С., заедно с избено помещение №5 от 5,61 кз. м. и таванско помещение №10 от 8,53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите
части на зданието.
Видно от
печата върху първата му страница е отбелязано в СлВп
гр.София на 25.04.2018 год.
От
представения НА № 21,том ІІ,рег.№ 13994,дело № 196/2018 год. на нотариус С.С.,рег. № 107 на НК се установява,че на 18.07.2018 год. К.И.З. и Д.А.З. са
прехвърлили собствеността върху апартамента на Г.Г.З. срещу задължение за издръжка и гледане, като са си
запазили пожизнено ползването му.
По делото са представени писмени доказателства- Нотариална покана
от 23.04.2018г. до ответниците да освободят
жилището получена на 10.05.2018 г. на посочения
адрес ул.********. партер от С.Г.П. – лично/л.37/,съобщение на същия адрес до първата ответница по
в.гр.д № 6163/2018 год. на САС получено лично от Д.П./л.154/,
пак лично от нея на 10.04.2019 год. по гр.д. № 52372/2018 год. на СРС/л.47/,от Д.П. на
13.03.2019 год. по гр.д.№ 16217/2018 год. на СРС и от С.П. на датата 16.11.2018
год. по гр.д. № 11235/2018 год. на СРС/л.153/.
Представен е протокол от опис на движими вещи от 08.01.2020 год. в
апартамент с адрес ул.********,от
който се установява,че в апартамента е намерено лицето С.П..
От заключението
на назначената СОЕ се установява,че пазарната
стойност на месечния наем за
Апартамент 68134.103.42.1.2, на
партера на улица ********в София, със застроена площ
от 90 кв. м, за периода от
16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. възлиза
на около 980 лева месечно,а лихвата за
периода от 16.02.2018 г. до 10.08.2018 г. Върху
размера на неизплатените наеми е в общ размер на 166,07 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Ищецът Г.Г.З. е предявил ревандикационен иск по чл.108 ЗС, по който носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на вещта, чието връщане се иска
и че същата се владее от ответниците без законово
основание.
По делото са доказани и трите предпоставки за
основателност на иска за собственост и предаване на владението.
Ищецът е собственик на процесния имот по силата на
договора от 18.07.2018 год. с който К.И.З. и Д.А.З. са му
прехвърлили собствеността върху апартамента срещу
задължение за издръжка и гледане. Дори преди тази дата ответницата Д. П. да е
извършила някакво разпореждане с имота/каквото впрочем не се твърди в отговора
на исковата молба и не се заявява като защитна теза/,то то
е недействително спрямо К.И.З.
и Д.А.З. с оглед защитното действие на вписването на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД
продължило шест месеца след влизане в сила на съдебното решение,в рамките на
които 6 месеца те са се разпоредили съвсем законно с имота.
От
доказателствата се налага категоричния извод,че процесния апартамент се владее
от ответниците-налице са множество документи и отбелязвания в
тях,удостоверяващи факти,че или Д.П. или съпругът й С. са били намирани в имота
на различни дати след датата на исковата молба вкл. и в началото на 2020
год.Владението не е задължително да се изразява в непрекъсната фактическа
власт,т.е. няма пречка ответниците да живеят постоянно на друго място,вкл. и в
чужбина,достатъчно е,че в различни периоди очевидно посещават имота или както е
записано от ЧСИ в протокола за опис на л.94 изявлението на втория ответник „че
обитават и наглеждат“имота,но нямат претенции да движимите вещи в него.
Поради гореизложеното предявеният иск с правно основание
чл.108 ЗС е основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
Исковете с правно основание чл.59 ЗЗД след уточнението,че
са предявени при разделност от по 1/2 спрямо всеки от
ответниците са напълно основателни за времето , през което ищците са били собственици
на апартамента - от 16.02.2018 год. до 18.07.2018 год. или за 6 месеца,поради
което претенцията следва да се уважи , като всеки от ответниците
бъде осъден да заплати общо на К.И.З.
и Д.А.З. сума от по 2940 лв., ведно със законната лихва от 11.08.2018 год. до
окончателното изплащане на главните вземания. Това е така,тъй като за посочения период от време, както
се установи по делото, без
основание, имотът е ползван от ответниците, поради
което дължат възмездяването
на настъпилите вреди съгласно чл. 59 ЗЗД до размера на обедняването
на двамата ищци. Размерът е приет предвид неоспореното
експертно становище, паричния еквивалент на вредата, изчислена
на база среден
пазарен наем за аналогични недвижими
имоти.
Като акцесорни искове претенциите за мораторна лихва за същия период следват уважените главни вземание и са основателни като на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати общо на К.И.З. и Д.А.З. сума от
по 83 лв.
При този изход на делото всеки от ответниците
следва да заплати на общо К.И.З.
и Д.А.З. направените и
поискани разноски в размер на по 320 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.108 от Закона за собствеността Д.А.П. с ЕГН ********** и С. Г.П.
с ЕГН ********** и двамата
на съдебен адрес ***, офис 2 чрез адв. Т.Г. да
предадат на Г.Г.З. с ЕГН:**********
владението върху следния недвижим имот - Апартамент, находяш се в гр.
София, ул.“*******., ап.2. на партера на
изток от входа, с площ 90 кв.м., състоящ се от две
стаи, кухвя, вестибюл, баня, тоалетна, гардеробно и черно антре с идентификатор 68134.103.42.1.2. по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителен директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър,
при съседи: стълбище, двор, ул. „Ген. Гурко", н-ци на д-р И.Б.и С.Г.С., заедно с избено помещение №5 от 5,61 кв. м. и таванско помещение № 10
от 8,53 кв.м., заедно с 2/36 ид. части от общите
части на зданието.
ОСЪЖДА поотделно Д.А.П. с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН **********
да заплатят на основание чл.59 ЗЗД общо на К.И.З. с ЕГН ********** и Д.
А.З.
с ЕГН ********** сума от по 2940 лв.-неоснователно обогатяване за времето от 16.02.2018
год. до 18.07.2018 год.,както и разноските по делото в размер на по 320 лв.
ОСЪЖДА поотделно Д.А.П. с ЕГН ********** и С. Г. П. с ЕГН **********
да заплатят на основание чл.86 ЗЗД на К.И.З. с ЕГН ********** и Д.
А.З.
с ЕГН ********** общо сума от по 83 лв.-лизва за забава плащането на обезщетението по чл.59 ЗЗД за времето от 16.02.2018 год. до
18.07.2018 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: