Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ВРАЦА,12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V-ти нак. състав в
публичното заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:СТЕЛА КОЛЧЕВА
при
секретаря Б.СТЕФАНОВА и
в присъствието на прокурора...... като разгледа
доклад.ото от СЪДИЯТА НАХ дело
№ 1179 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл АПК.Образу.о е по жалба на Н.П.К.
*** против Заповед за задържане на лице № 1795зз-400/21.09.20 г., издадена от В.С.А.-
ИКП при РУ-Враца, с която на осно.ие
чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР, вр.чл.216, ал.1 НК, жалбоподателят е бил задържан за срок от 24
часа.
В жалбата, поддържана и в с.з., както и в допълнително
писмено становище се излагат доводи за незаконосъобразност на атаку.ата заповед, поради отсъствие на материалноправните
законови предпоставки за изда.ето й и с искане за
отмяната й на това осно.ие.
Ответната
страна по жалбата-издател на оспор.ата заповед се
явява лично в с.з., като чрез упълномощения си процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспор.ия акт, с молба за потвържда.ето му.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка със становищата и исканията на страните, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице,
което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспор.ето по смисъла на чл.147, ал.1 АПК.Същата е изготвена
в необходимата форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по
същество, жалбата е и основателна, при следните съображения:
От
приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят е бил
задържан за срок до 24 ч. на 21.09.20 г. в 10.00 ч. въз основа на оспорената
заповед. В нея е посочено, че издателят й В.С.А. изпълнява длъжност „ИКП при
РУ-Враца“, а правното осно.ие
за изда.ето й е „чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, вр.чл.216, ал.1 НК“. Все според изложените в заповедта
фактически осно.ия за изда.ето й, жалбоподателят е бил задържан за това, че „на
20.09.20 г. около 01.45 ч. в с.Фурен е увредил 6 бр. стъкла на къща,
собственост на И.К.В.“. Със задържането,
на жалбоподателя са разяснени съответните му права по този повод, извършени са
му съответни обиск и медицински преглед с протокол и медицинско
направление, приложени към преписката.
Според
останалите материали по преписката, ангажирани като доказателства, същата е образу.а по повод жалба на лицето И. В. и сведение към нея,
собственоръчно написани и подписани с дата 20.09.20 г. В тях се твърди,
че на 20.09.20 г. около 01.45 ч., настоящият жалбоподател счупил 6 бр. стъкла
на остъклената къща на В., възприето лично от последния. Въпросните жалба и
сведение са официално входирани в РУ-Враца с №
ЗМ-863/20 от 21.09.20 г. без посочен час на входиране
и приемане.
Останалите
материали по административната преписка включват:
-сведение от жалбоподателя от 21.09.20 г.,
/л.21 от преписката/, в което същият отрича съпричастност към заявените от В.
събития. В това сведение извън данните
за „дал сведението-Н.К. ***/, липсват официални данни за това кога, къде
и в присъствие на кое длъжностно лице са снети въпросните сведения, съответно
кога са приобщени към процесната преписка и на какво осно.ие;
- налице са
2 бр. писмени сведения /л.20 и 22 от преписката/, дадени от съпругата на
настоящия жалбоподател и негов познат на 21.09.20 г., в които отново не се
съдържат данни за евентуална съпричастност на жалбоподателя към твърдяното от В.
деяние.Въпросните сведения според посоченото в тях, са били снети от „ИКП-В.А.“,
т.е. издателят на процесната заповед, но отново без
посочен час на снемане на сведението, както и без други ориентировъчни данни за
входиране и снемане в рамките именно на процесната преписка.
Извън
горепосочените писмени материали по преписката, в хода на настоящето съдебно производсто
са ангажирани и гласни доказателства в лицето на полицейския служител-св.Т.Т.-мл. ПИ към РУ-Криводол.Според показанията му, настоящият
жалбоподател е бил установен и приведен в РУ-Криводол по повод предходно
подадена жалба от В. за увреждане стъклата на къщата му. След като бил приведен
в участъка в Криводол, настоящият жалбоподател категорично отричал да е
съпричастен към заявеното деяние и се „ядосал, че е набеден от В.“, като пред
полицейските служители се заканил, че след като се върне в с.Фурен, „ще се саморазправи“
с подателя на сигнала. Затова и била изготвена процесната
заповед за задържането му, в която макар и да е посочено формално, че
задържането е поради извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК, действителното
и фактическо осно.ие за
задържането било „да не се стигне до саморазправа“, т.е. до извърш.е
на друго престъпление.
Въз основа
на така възприетите фактически положения и изложен доказателствен анализ, съдът
намери от правна страна, че процесната заповед за
задържане е незаконосъобразна и необосно.а и на това осно.ие подлежи на отмяна, по
следните съображения:
Както се
посочи по-горе, издателят на заповедта, според посоченото в нея изпълнява
длъжност „ИКП при РУ-Враца“. По делото обаче не са ангажирани никакви
доказателства /длъжностна характеристика и/или др./, установяващи, че
въпросната длъжност включва осъществя.е на някоя от функциите по чл.6, ал.1,
т.1-9 ЗМВР и които функции на свой ред включват правомощия за задържане на лице
в някоя от хипотезите на чл.72, ал.1 ЗМВР. В този смисъл компетентността на
издателя на процесната заповед, в случая остава
изцяло недоказана.
На следващо
място: посочената в процесната заповед норма на
чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР като правно осно.ие за задържане на жалбоподателя овластява
полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за
лица за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е
регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност
задържането по чл.72, ал.1,т.1, вр.чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка, т.е. административно
разпореждане на орган на власт, непосредстено
засягащо правната сфера на адресата и която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление или да се
укрие. Предпоставка за прилагането на въпросното правно осно.ие, съответно на обезпечаващата я принудителна
административна мярка е наличието на достатъчно данни, от които може да се
направи обосно.о предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на деянието, без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Тези въпроси подлежат на пълно, всестранно и обективно разслед.е в рамките на наказателното производство. Както се
посочи по-горе за целите на задържането по реда на чл.72 ЗМВР наличието на
такива категорични данни не са задължителни, като задържането се извършва не
поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясня.е и за да се
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разслед.е. При всички
случаи е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него, да са
установени преди извърш.е на задържането.
Според
настоящият съдебен състав, в конкретния случай, горепосочените законови изиск.ия не са налице: според
гореописаното състояние на преписката и приложените по нея доказателства, извън
чисто субективните твърдения на потърпевшия, по делото изначално няма никакви
други обективни данни, поне индициращи за налично увреждане на частно имущество
/т.е. данни за налично престъпление по чл.216, ал.1 или др.престъпление по НК/,
още по-малко такива за авторство или съпричастност на жалбоподателя към това
увреждане.При всички случаи и все според коментираното състояние на преписката,
такива обективни данни не са съществували към момента на предприетото задържане
на жалбоподателя. На последно място следва да се подчертае и че според
ангажираните от самия издател на процесната заповед
гласни доказателства-св.показания на Т.Т., реалните осно.ия за задържането на
жалбоподателя в случая са били съвсем различни от фактическите и правни осно.ия, посочени в заповедта, а
именно опасност от евентуално извърш.е на друг вид
престъпление, поради отправена от жалбоподателя закана за саморазправа с
подателя на жалбата. При така изложените
съображения, съдът приема, че процесната заповед за
задържане е издадена в нарушение и при несъответствие на предпоставките и
целите на материалния закон, поради което и подлежи на отмяна на това осно.ие.
При този изход от делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съобразно представения списък в общ размер на 314.00 лв., включващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от
всичко гореизложено и на осно.ие
чл.172, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за задържане на лице рег.№1795зз-400/21.09.2020 г., издадена от В.С.А.-ИКП
при РУ-Враца, с която на осно.ие
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр.чл.216, ал.1 НК е
постановено задържането за срок до 24 часа на Н.П.К. ***, с ЕГН:**********.***
ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.К. ***, с ЕГН:**********, направените по делото деловодни
разноски в общ размер на 314. 00 лв.
Решението
подлежи на обжал.е пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от връч.ето му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: