№ 191
гр. Козлодуй, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Б. Христов
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело №
20251440100418 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, .................................. против А. Т. М., ЕГН
********** от .....................................
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, за признаване за установено вземането в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника А. Т. М. с ЕГН:
**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № 40008073020 в общ размер на 8 888.88 лева (осем
хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) , от
които: главница: 3812.68 лева (три хиляди осемстотин и дванадесет лева и
шестдесет и осем стотинки); договорно възнаграждение: 1856.43 лева (хиляда
осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки), дължимо за
периода от 25,11,2023 г. до 05,11,2024г.- дата на предсрочна изискуемост;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
1142.18 лева (хиляда сто четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки);
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1305.26 лева
(хиляда триста и пет лева и двадесет и шест стотинки); Лихва за забава: 513.42
лева (петстотин и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки) от
26,06,2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05,11,2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост); Законна лихва - 258.91 лева (двеста петдесет и осем
лева и деветдесет и една стотинки), дължима от 05,11,2024 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г.
Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и направените разноски в заповедното
производство и в исковото производство.
1
Сочи се, че в настоящето производство ................................... се отказва
да търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за
кредит, в размер на 500 лева, начислени на 24.01.2024г., поради липса на
материален интерес.
С исковата молба се твърди, че вземането на ищеца произтича от
следните обстоятелства:
На 17.02.2022 г. между ................................... и ответника А. Т. М. е
сключен Договор за потребителски кредит № 40008073020. А. Т. М. е получил
одобрение да закупи и поисканите от него услуги „Фаст" и „Флекси".
Договорът е сключен при следните параметри:
Сума на кредита: 5000.00 лв.;
Срок на кредита: 36 месеца;
Размер на месечната вноска по кредита: 243.48 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25-то
число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 48.90;
Годишен лихвен процент: 41.00;
Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 8765.02 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са както
следва:
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст": 1750.00 лева;
Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси": 2000.00
лева;
Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 104.17 лева;
Общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е
както следва:
Общо задължение: 12515.02 лева;
Общ размер на месечна вноска по договора:347.65 лева;
Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Твърди се, че А. Т. М. не е изпълнил задължението, което е поел по
договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в
забава. Общо заплатената сума е в размер на 4590.56лв. С него е погА.а сума в
размер на 4331.89лв., съгласно задължението по погасителен план. В общата
сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 98.67лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 612.09лв. които към момента са заплатени частично, остават още
513.42лв. С плащанията си ответника е заплатил и 160.00 лв. начислени такси
по Тарифата.
Поради неизпълнението на договорното задължение,
................................... е входирал в Районен съд - гр. Козлодуй Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
2
срещу А. Т. М. с ЕГН: **********. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
101/2025г. на Районен съд - гр. Козлодуй. Длъжникът е подал възражение
срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 414 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1, във вр. с.чл. 415, ал.1 от ГПК на ................................... е указано да
подаде установителен иск за сумите по заповедта.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се счита за допустим, но неоснователен и
незаконосъобразен.
На първо място се прави възражение за недействителност на Договора
за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г., на основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, поради противоречието му с
императивни разпоредби на ЗПК.
Не се оспорва че, на 17.02.2022г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит по силата на който ответното дружество е предоставило
на А. Т. М. заем в размер на 5 000.00 лв.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
поради противоречие със закона, тъй като не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7 - 9 от ЗПК.
Твърди се, че с пакета от допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля
49,15 % и възлиза на 104.41 % /сто и четири цяло четиридесет и един
процента/.
С Отговора се твърди, че отпуснатата на ответника сума по кредита е в
размер на 5 000 лева и от нея следва да се приспаднат сумите които той е
заплатил на кредитополучателя в общ размер на 4 590.56 лева.
Сочи се, че неплатената сума за главница по договора възлиза на 409.44
лева и до тази сума се прави признание на иска.
В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се
представлява. Ответника се представлява от пълномощника адв. М. С. от АК
Враца.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
40008073020/17.02.2022г., сключен между страните е видно, че длъжника е
получил сума в размер на 5000 лв., като е поел задължение да го върне в срок
от 36 месеца. В раздел VI „Параметри“ от договора се посочва годишен
лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 48.90% и дължима сума по кредита
8765.02 лв., с размер на месечната погасителна вноска 243.48 лв. В същия
раздел се сочи, че при кандидатстването по кредита клиента е поискал и
закупил допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1750.00 лв. и допълнителна
услуга „Флекси“ на стойност 2000 лв. Така общото задължение по кредита е
станало 12 515.02 лв., а размерът на общата месечната погасителна вноска –
3
347.65 лв., който се формира от главница, лихва и размер на вноска за
закупени допълнителни услуги.
От представения от ищеца стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, се установява, че на
17.02.2022г. ответника е получил този документ ведно с допълнителна
преддоговорна информация, където са описани допълнителните услуги „Фаст“
и „Флекси“. Представени са и Общите условия към договора /версия
4/19.07.2021г./. В т.3 от същите е разписан начина на сключване на договора за
потребителски кредит. В т.4 от ОУ е регламентирано договореното
възнаграждение /годишен лихвен процент, а в т. 5 - годишния процент на
разходите. Съгласно т.6.1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора
предоставените парични средства, заедно с лихвата и дължимото
възнаграждение при закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно
посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора. Според т.12.2 от ОУ в случай, че длъжникът просрочи две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер кредиторът може да
обяви предсрочната изискуемост с писмено уведомление.
Ищеца е представил анекси № 1, № 2, № 3 към Договор за
потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г за отлагане на вноски и №
4 за намаляване размера на вноската. С анексите под горните номера са
приемани нови погасителни планове. Представено е извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит № 40008073020, приета от съда, видно от
която М. е изплатил общо сума по кредита в размер на 4 590.56 лв.
Поради неизпълнението на ответница, на 28.03.2024г. ищецът подал
срещу А. М., заявление по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер на
9388.88 лв, с оглед на което било образувано ч. гр. дело № 101/2025 г. на
Козлодуйски районен съд. Съдът е уважил заявлението изцяло и е издал
заповед рег.№ 83/06.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
В заповедното производство длъжникът А. М. е подал възражение в
законоустановения срок, в което не са наведени правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Изискано и приложено в цялост е ч.г.д № 101/2025г. по описа на Районен
съд - гр. Козлодуй.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1,
т. 1 от ГПК и по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК.
Искът по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК, е положителен
установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника,
за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422
ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване
съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към
момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това
4
производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяване на иска. По принцип, за да съществува интерес от установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се
претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни
обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение;
2/подадено в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за
изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на
уведомление/; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от
предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с приложени по
заповедното производство (ч.гр.д. № 263/2024г. по описа на РС Козлодуй),
документи. Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е
подал, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, възражение и заповедният съд е дал
указания на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК, който е
предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира предявеният иск за допустим, а
разгледан по същество за частично основателен.
В тежест на ищеца по предявеният установителен иск е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, че между него и А. М. е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№ 40008073020/17.02.2022г, както и неговото съдържание, че задължението
не е погА.о от длъжника и е изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи или
правопогасяващи факти – че не дължи вземането или че е платил същото, ако
твърди такива.
По делото съдът е приел за безспорни следните обстоятелства:
1. че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит
40008073020/17.02.2022г., както и неговото съдържание.
2. че общо заплатената сума от ответника по Договор за потребителски
кредит 40008073020 е в размер на 4590.56лв.
3. ГПР по Договор за потребителски кредит 40008073020, изчислен
след включване на дължимите възнаграждения по закупените допълнителни
услуги е в размер на 104.41 %.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в
приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен
правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съдът намира, че на първо място следва да се произнесе за наличие на
неравноправни клаузи в сключения между страните Договор за потребителски
5
кредит 40008073020/17.02.2022г.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на Договор за потребителски кредит е
допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в
размер на 48,90 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит
№ 40008073020/17.02.2022г. обща сума в размер на 3 750 лева - за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
6
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.90 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на общата сума в размер на 3 750 лева - за
допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси", оскъпява кредита, най-малкото
защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни
на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
По делото безспорно е установено, че действителния размер на ГПР,
определен след включване на дължимите възнаграждения за закупени услуги
„Фаст“ и „Флекси“ е 104.41 % и същият надвишава петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е
заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място, заплащането на допълнителни услуги „Фаст" и
„Флекси" противоречи на забраната по чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, който не допуска да се събират такси и разноски по
усвояване и управление на кредита.
Следва да се посочи, че като не е обявил коректно стойността на ГПР и
не е включил цените на допълнителните услуги, кредиторът е нарушил
изискванията на закона, което води до недействителност на цялата сделка, с
оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В тази насока са: Решение
№ 624/26.11.2024г. по ВГД № 351/2024 г по описа на ОС Враца, Решение №
263/20.05.2024г по ВГД № 405/2023г по описа на ОС Враца.
За пълнота следва да се посочи, че в т. 2 на Решение на СЕС /9-ти състав/
от 21.03.2024г. по дело С-714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи кредит България“
ЕООД) е разяснено, че чл. 10, пар.2, б.“ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази Директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
7
предоставената в заем главница.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че сключеният между
страните Договор за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г., е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
Съдът е приел за безспорно обстоятелство, че ищеца е заплатил по
кредита сума в размер на 4590.56 лв, която сума следва да се приспадне от
сумата на главницата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на разноски, в
настоящото и в заповедното производство. По делото е представено
пълномощно и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 167.78 лв. Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв. Съдът като съобрази, че предявеният
установителен иск е уважен частично в размер на 4.61 %, за направените
разноски за държавна такса ответника следва да бъде осъден да заплати
сумата от 7.73 лв. По отношение претендираното възнаграждение за
юрисконсулт съдът на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ определя възнаграждение в
размер на 250 лв. С оглед частичното уважаване на установителния иск и
отхвърляне на осъдителния иск, ответника следва да бъде осъден да заплати
11.52 лв.
В заповедното производство ищеца е направил разноски за държавна
такса в размер на 187.78 лв. Претендират се разноски за подготовка на
документи 80 лв и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180 лв. Със
заповедта за изпълнение по чгд № 101/2025г заповедния съд е определил
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. С оглед частичното
уважаване на установителния иск, ответника следва да бъде осъден да заплати
8.66 лв държавна такса и 2.31 лв юрисконсулско възнаграждение.
На основание 78, ал. 3 ГПК ответника има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. Представени са договор за правна
защита и съдействие с които е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв,
посочено е че сумата е изплатена изцяло към момента на подписване на
договора. Представен е списък с разноски по чл. 80 ГПК за исково и заповедно
производство. Съда намира, че в заповедното производство е направено
бланкетно възражение от страна на ответника поради което намира, че
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което
следва да се намали до размер от 100 лв. която съобразно с отхвърлената част
от иска възлиза на 95.39 лева,.
В исковото производство размера на адвокатското възнаграждение се
определя съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г за възнаграждения за
8
адвокатска работа и следва да е в размер на 1188.88 лв. Съдът намира, че в
настоящия случай заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не
съответства на фактическата и правна сложност на делото поради което
посоченият размер от 1200 лв е завишен и следва да се намали, до размер от
600 лв. която съобразно с отхвърлената част от иска възлиза на 572.34 лева,.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
.................................., с адрес в гр. София, община Столична,
................................. и А. Т. М., ЕГН **********, че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит № 40008073020/17.02.2022г., е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради несъответствие с
изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл 23 от ЗПК по отношение на А. Т. М., ЕГН **********,
че ДЪЛЖИ на .................................. сумата 409.44 лв представляваща
неизплатена част от главница по Договор за потребителски кредит №
40008073020/17.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .................................., иск за признаване за
установено по отношение на А. Т. М., ЕГН **********, В ЧАСТТА че дължи
на ............................ по Договор за потребителски кредит №
40008073020/17.02.2022г. следните суми: главница – за сумата над 409.44 лв
до пълния претендиран размер от 3812.68 лв; договорно възнаграждение
1856.43 лева дължимо за периода от 25.11.2023 г. до 05.11.2024 г.; неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1142.18
лв; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
1305.26 лв; лихва за забава в размер на 513.42 лв., дължима за периода
26.06.2022г – 05.11.2024г; законна лихва – 258.91 лв, дължима от 05.11.2024 г.
до 29.01.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Т. М., ЕГН ********** да
заплати на ..................................., .................................., сумата 16.39 лв.
представляваща държавна такса в настоящото и в заповедното производство
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8, вр.ал.1 ГПК А. Т. М., ЕГН
********** да заплати на ..................................., .................................., сумата
13.83 лв. представляваща юрисконсулско възнаграждение в настоящото и в
заповедното производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 3 ГПК ...................................,
.................................., да заплати на А. Т. М., ЕГН ********** сума в размер на
667.73 лева, за заплатено от същия адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
След влизане в сила на Решението, приложеното ч. гр.дело №
9
101/2025г да се върне на Районен съд Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10