№ 294
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500246 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. Г. Б., пълномощник на С. Д. Т., с адрес с. Ч., общ. П., против Решение №
12/16.01.2024 г., постановено по гр. д. № 936/2023 г. по описа на Районен съд
П..
С въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
атакуваното решение. Сочи се, че дългът на ищеца е закупен от „А.Б.Б.“
ЕООД през 2015г., като през 2014г. и 2020 г. са регистрирани две различни
дружества на един и същ адрес, с едно и също наименование. Прави се искане
за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна -„А.Б.Б.“
ЕООД, от която в срок е постъпил писмен отговор. Сочи се, че решението на
първата инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено, за което се излагат подробни доводи и съображения.
Претендират се сторените разноски пред въззивната инстанция.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
1
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:
По делото не е спорно, че на 24.10.2014г. е издаден изпълнителен лист
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 47909/2014г. по описа на СРС срещу С. Д. Т. в полза на „Т.Б.К.“
ЕАД за следните суми: сумата от 1 878,36 лева, ведно със законна лихва за
забава за периода от 03.09.2014г. до изплащане на вземането, договорна лихва
в размер на 2 675,44 лева за периода от 01.04.2009 г. до 08.08.2014 г.,
неустойка за забава в размер на 12,84 лева за периода от 01.04.2009 г. до
08.08.2014 г. и 710,99 лева разноски по делото, от които 91,33 лева държавна
такса и 619,66 лева възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с разпореждане на
11.06.2015г. е образувано изпълнително дело № 530/2015г. по описа на ЧСИ
Н.М. с взискател „А.Б.Б.“ ЕООД /в полза на когото се твърди, че вземанията
по изпълнителния лист са цедирани с договор за цесия от дата 23.02.2015г./
срещу длъжника С. Т.. С разпореждането са наложени запори на вземанията
по банковите сметки на длъжника в банка ДСК ЕАД. През месец август
2015г. са изпратени запорни съобщения до Банка ДСК ЕАД и ОББ АД. На
12.01.2017г. е наложен запор върху банкови сметки в ПИБ АД. Последната на
17.01.2017г. е уведомила съдебния изпълнител, че сметките са блокирани, но
по тях няма авоар.
Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
ново изпълнително дело /производството по предходното е прекратено
поради перемпция/ от дата 16.12.2019г. с № 4350/2019г. по описа на ЧСИ
Н.М.. В молбата за образуване на делото взискателят е поискал извършване
на конкретни изпълнителни способи – налагане на запори върху вземания по
банкови сметки. На 17.01.2020г. делото е изпратено на ЧСИ Г. Ц. за
продължаване на изпълнителното производство. Пред последния е
образувано изпълнително дело № 319/2023г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. На
16.08.2023г. е подадена молба от взискателя за налагане на запори върху
вземания по трудови договори на взискателя.
В исковата си молба ищецът сочи, че част от вземанията по издадения
изпълнителен лист – сумата от 2 588,36 лева по изпълнителен лист, издаден
по гр.д. № 47909 /2014 г. по описа на РС град С., от която сума 1 878,36 лева
главница и 710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66
2
лева възнаграждение на юрисконсулт са погасени по давност, тъй като са
изминали повече от осем години от издаване на изпълнителния лист, поради
което вземането по него е погасено по давност с изтичане на пет години, по
аргумент на чл.117, ал.2 ЗЗД. Сочи се, че липсвали доказателства по какъв
начин ответното дружество е придобило вземанията по издадения
изпълнителен лист.
Поради това е направено искане по предявен иск по чл. 439 ГПК да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
сумата от 2 588,36 лева по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
47909/2014г. по описа на РС град С., от която сума 1 878,36 лева главница и
710,99 лева разноски, от които 91,33 лева държавна такса и 619,66 лева
възнаграждение на юрисконсулт.
Районният съд е отхвърлил иска, приемайки че вземанията не са
погасени по давност, доколкото същата е многократно прекъсвана, след което
е започвала да тече нова давност, която към датата на подаване на исковата
молба не е изтекла.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното решение е
неправилно и като такова подлежи на отмяна по следните съображения:
Предявеният иск е по чл. 439 ГПК. Ищецът С. Д. Т. сочи, че цитираните
в исковата молба суми по издадения изпълнителен лист са недължими като
погасени по давност и поради това, че липсвали доказателства за извършената
цесия.
В случая е приложима общата петгодишна погасителна давност.
Установено е по делото, че вземанията са предмет на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД когато вземането е
установено със съдебно решение погасителната давност за вземането е пет
години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по правни
последици на съдебното решение за установяване на вземане, с оглед СПН,
поради което и в този случай давността е същата – пет години. В посочения
смисъл са: Определение № 2869/05.10.2023г. на ВКС по гр. дело № 581/2023г.
III ГО, ГК; Определение № 50250/06.07.2023г., постановено по гр. дело №
3880/2021г. III ГО, ГК; е Определение № 60523/24.06.2021г. на ВКС по гр.
дело № 3532/2020г. IV ГО.
3
В конкретния случай давността е започнала да тече от 26.06.2015 г. С
Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК, е прието, че
докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е
текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е
обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В настоящия случай
изпълнително дело № 530/2015г. е образувано на 11.06.2015г., следователно
до 26.06.2015 г. давност не е текла.
След като давността е започнала да тече от дата 26.06.2015 г., то същата
е следвало да изтече на 26.06.2020г. Преди последната дата обаче е налице
прекъсването й. Така на 17. 01.2017г. е наложен запор на вземания по банкови
сметки в ПИБ АД, с което изпълнително действие давността се счита
прекъсната. От тази дата до 17.01.2022г. не е налице ново прекъсване на
давността. Прекъсване няма и до дата на образуване на исковото
производство пред районния съд - 17.07.2023г. Подадените от взискателя
молби през 2019г. и 2023г., с които са поискани налагане на конкретни
изпълнители способи, не прекъсват давността. В случая макар, че взискателят
е бил активен и е поискал извършване на конкретен изпълнителен способ
давността не е прекъсвана. Според практиката на ВКС давността се прекъсва,
когато взискателят поиска извършване на изпълнително действие, стига
същото да е извършено. В този смисъл е Решение № 80/06.02.2024г. на ВКС
по гр.д. № 1862/2023г. IV г.о. ГК.
След като липсва извършено действие до момента, в който длъжникът
се позовава на давността, то единствено молбата на взискателя за прилагане
на конкретен изпълнителен способ не прекъсва давността.
Ето защо предявеният иск на ищеца е основателен, което налага
цялостна отмяна на атакувания акт и уважаване на предявения иск.
С оглед изхода на спора ще следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят разноски за първа инстанция в размер на 503,53 лв. /държавна такса
и адвокатско възнаграждение/ и разноски за въззивната инстанция в размер на
400 лв. /адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 12/16.01.2024 г., постановено по гр. д. №
936/2023 г. по описа на Районен съд П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТНОВЕНО по иска на С. Д. Т., ЕГН ********** с
адрес: село Ч., община П. срещу “А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление град С., пк 1404, район „Т., представлявано от Х.М.М., П.В. и
В.Т., че С. Д. Т. не дължи на “А.Б.Б.“ ЕООД следните суми: сумата от 1
878,36 лева - главница и сумата от 710,99 лева - разноски, от които разноски
91,33 лева са за държавна такса и 619,66 лева са възнаграждение на
юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
47909/2014 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
град С., пк 1404, район 11 „Т., представлявано от Х.М.М., П.В. и В.Т., да
заплати на С. Д. Т., ЕГН ********** с адрес: село Ч., община П., разноски за
районната съдебна инстанция в размер на 503,53 лв. и разноски за въззивната
съдебна инстанция в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5