№ 1227
гр. Перник, 02.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. П. Въззивно гражданско дело №
20231700500364 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 75 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д. 5984/2022 г. Районен съд
гр. П. е осъдил на основание чл. 45, във вр. с чл. 51, ал. 1, във вр. с чл. 52 от ЗЗД И. К.
И., ЕГН ********** да заплати на „Университетска агенция за франкофония“ /AUF/ -
международна организация, регистрирана в Регистъра на дружествата на Квебек,
Канада, регистрационен № **********, учредена на 31.10.1961 г., с адрес: гр. Монреал
/Квебек/, бул. Едуар-Монпети № 3034, НЗТ 1 J7, представлявано от ректора Слим
Калбу сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - уронване на доброто име и репутацията, в резултат на
разпространение на неверни и позорни обстоятелства чрез изпращане на 18.08.2017 г.
до множество адресати от служебната листа на ищеца, на електронно писмо от
електронен адрес: kirilova.iveta@,gmail.com, настъпили в периода от 18.08.2018 г. до
01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2022 г. до
окончателното плащане. С Решението съдът е отхвърлил иска за разликата над 800 лв.
до пълния предявен размер от 5000 лв. и за периода от 02.09.2019 г. до 18.04.2022 г.,
като неоснователен. Със същото решение съдът се е произнесъл относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба И. К.
И., чрез адв. В. И., с която се обжалва решението на първата инстанция, като се сочи,
че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение
на приложимите материални и процесуални законови разпоредби. Твърди се, че
атакуваното решение е постановено при превратен прочит на писмените доказателства,
както и безкритично възприемане на свидетелски показания, въпреки че са били
налице данни за необективност и пристрастност и същевременно не били обсъдени
изложените от ответната страна доводи за неоснователност на предявеният иск. С
жалбата се излагат съждения, като се сочи, че видно от текста на процесното ел. писмо
от 18.08.2017, същото било израз на негативно отношение на И. И. единствено срещу
факта, че подадената жалба за тормоз от прекия ръководител е била счетена от ищеца
за клевета, която клевета е едно от вменените й дисциплинарни нарушения довели до
наложената санкция „уволнение“. Допълва, че в процесното ел. писмо въззивния
1
жалбоподател изрично заявява, че е дълбоко разочарована и че тя „счита“ наложената й
дисциплинарна санкция за неоправдана, незаконна и морално осъдителна. Допълва, че
от изложеното ставало ясно, че това е нейно лично мнение и оценъчно съждение. В
продължение се твърди, че в процесния случай ел. писмо не разгласява твърдение за
определен факт на незаконно уволнение, а излага лично негативно оценъчно съждение,
тъй като единствено съдебно решение може да установи дали едно уволнение е
незаконно и само в този случай незаконното уволнение става факт, който би могъл да
бъде позорен за работодателя тъй като евентуално може да предизвиква негативна
оценка. На следващо място с жалбата се излагат твърдения, че от текста на писмото
става ясно, че акцента е сложен върху това, че оплакването за наложен тормоз от
прекия ръководител е погрешно прието за клевета, като се допълва, че са представени
доказателства за наличието на тормоз. Наведени са твърдения, че районният съд след
като е осъществил повратен прочит на текста на процесното писмо, неправилно е счел
същото за целенасочена нападка срещу ответната страна. В продължение се сочи, че
ел. писмо не може да бъде разглеждано и анализирано като съдържащо съзнателно
разгласяване на неистински позорни обстоятелства, тъй като по делото били налице
писмени данни, от които се установява, че и други лица свидетелстват за тормоз върху
И. от страна на прекият й ръководител. По подробно изложени съображения се
навеждат твърдения, че районният съд неправилно и незаконосъобразно не е взел
предвид приети по делото доказателства в подкрепа на И.. Допълва се, че решаващият
орган безкритично е кредитирал едни доказателства за сметка на други. Намира, че от
всички приложени по делото под формата на разпечатки на ел. кореспонденция
изявления /които са неподписани и за които отсъстват и доказателства за достоверност
на текста/ се установява, че лицата, посочени като техни автори, излагат абсолютно
недоверие към оплакванията на И. за упражнен от прекия й ръководител Мария
Никулеску тормоз. Намира, че от този безспорен факт на така изразеното категорично
недоверие относно оплакването на И., за наложен й тормоз, се налага логичното
заключение, че е несъстоятелно да се твърди и приема настъпила вреда за ищеца чрез
уронване на доброто име и на репутацията, след като никой от посочените автори на
тези изявления не е дал вяра на твърденията на г-жа И.. По подробно изложени в
жалбата съображения се твърди, че не са налице основания и условия за ангажиране на
гаранционно обезпечителната отговорност на И. И. за непозволено увреждане поради
неоснователни нападки срещу ответната страна. Моли се съда да бъде отменено
първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което предявения иск
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор „Университетска агенция за
франкофония“ чрез пълномощника адв. И. П., с който се оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Твърди се, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Намира, че първата инстанция правилно е установила фактическата обстановка, въз
основа на което е достигнала до правилни изводи и е постановила правилен съдебен
акт. Сочи за голословни и необосновани твърденията на ответната страна относно
наличието на пороци на атакуваното решение. Допълва, че по делото няма данни, а
само твърдения на въззивника за необективност на съда при анализа на приетите по
делото доказателства. Излагат се подробни съображения за неправилност на
изложените с въззивната жалба доводи. В продължение се сочи, че „лична оценка“ за
изложените в писмото изключително сериозни обвинения би могла да бъде споделена в
частен разговор, но вместо това е направено преднамерено публично, до максимален
2
кръг лица. Счита, че това съобщение е отворено писмо, очевидно разпратено
съзнателно и преднамерено, за да увреди имиджа и репутацията на „Университетска
агенция за франкофония“. Наведени са твърдения, че решаващият съд аргументирано е
изложил подробни мотиви, както по отношение на това защо приема да се позове на
показанията на свидетеля, така и защо не споделя доводите на ответницата за
противното. Сочи се, че с отговора на исковата молба в законоустановения срок, нито в
последствие ответницата не е оспорила съдържанието на нито един от предоставените
с исковата молба отговори на нейното електронно писмо, нито е посочила или
ангажирала доказателства в тази връзка, като допълва, че едва пред втората инстанция
тя излага преклудирани възражения, че тези отговори на нейния имейл били
неподписани и липсвала достоверност на текста. Въз основа на изложените
съображения се моли съда за постановяване на решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване
на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 07.12.2023 г. от 11.40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3