Определение по дело №2230/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 218/19.07.2024г. на РС-Девня по нахд. № 53/2024г. , с което е отменен ЕФ № ********** по налагане на санкция за нарушение по чл.187а и чл.179 , ал. 3б от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата . В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение с позоваване на чл.9а от Директива 1999/62 .

Цитираната административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда наказание "глоба" с фиксиран размер от 2500 лв.

На съда е служебно известно , че има висящо производство пред Съда на Европейския съюз / дело /С-61/23 /по следното преюдициално запитване : „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

Настоящият съд е инстанция по правото , а не по фактите. В тази връзка за правилното решаване на правния спор между страните от значение е произнасянето на СЕС по цитираното висящо производство. Съгласно §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата , обнародван в ДВ бр. 43/2008 г. този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.

Настоящият съд дължи произнасяне по оплакването на касатора , касаещо правилното транспониране на Директива 1999/62 . В този контекст съдът дължи изследване дали регламентацията на ЗДвП постига целия резултат на посочена директива, а преюдициалното запитване до СЕС по дело С-61/23 г. преследва подобна цел и поради тази причина има значение за правилно решаване на настоящото дело.

Освен това настоящият съд е последна съдебна инстанция по проверка за обоснованост и законосъобразност на НП, което е допълнителен довод за необходимостта от спиране на настоящото касационно производство до постановяване на решение от СЕС по дело С-61/23г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 631, ал.1 ГПК във вр. с чл. 144 и 228 АПК и чл. 63в ЗАНН Варненският административен съд

СПИРА производството по КНАХД № 2230/2024г. по описа на Административен съд - Варна до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.