Р Е Ш Е Н И Е
Номер 464 21.03.2018
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На двадесет и първи
февруари Година 2018
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 7346 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от П.Й.К. против М.Н.К. и В.Й.К. и
допълнително уточнен иск за делба на следните недвижими имоти:
1/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 81178.501.96.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ч., с адрес на имота: ***********, намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта -
2, с площ по документ - 107,55 кв.м., ведно с прилежащи части: склад с площ от
10,18 кв.м., склад на таванския етаж с площ от 17,85 кв.м., ведно с 28,06 кв.м.
ид.ч. от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно Акт за
нотариално завещание № 2, том 1„А“, рег. № 1726, дело № 2/01.04.2004 г. на
нотариус Н. Н., представлява самостоятелно жилище на първи жилищен етаж в
триетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. Ч.*********, с обща
застроена площ на жилището от 107,55 кв.м., разположено на две нива: първо ниво
на площ от 65,10 кв.м., състоящо се от дневна, столова, кухня-бокс, WC, дрешник,
антре и 2 бр. тераси, и второ ниво с площ от 42,52
кв.м., състоящо се от две спални, антре, баня, заедно със склад на кота 7,34 с площ от 10,18 кв.м., заедно със склад на таванския етаж с площ от
17,85 кв.м., заедно с 41,582 % ид.ч., равняващи се на 28,06 кв.м. от общите
части на сградата, при квоти по 1/6 ид.ч. за ищеца и за ответницата М.К.
и 4/6 ид.ч. за ответника В.К.;
2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
81178.501.96.1.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., с адрес на имота: **********,
намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96,
с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта - 1, с площ по
документ - 20,61 кв.м., прилежащи части - 4,93 кв.м. от общите части на
сградата, който самостоятелен обект съгласно Акт за нотариално завещание № 2,
том 1„А“. рег. № 1726, дело № 2/01.04.2004 г. на нотариус Н. Н. представлява
гараж в приземния етаж в южната част на сградата с площ от 20,61 кв.м., заедно
с 7,306 % ид.ч., равняващи се на 4,93 кв.м. от общите части на сградата, при
квоти по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите;
3/ сграда (неточно описана в
исковата молба и в доклада на съда като самостоятелен обект в сграда) с идентификатор 81178.501.96.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ч., с адрес на сградата: **********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96, застроена площ - 49 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение- друг вид сграда за
обитаване, а съгласно Акт за нотариално завещание № 2, том 1„А“, рег. №
1726, дело № 2/ 01.04.2004 г. на Нотариус Н. Н. същата представлява полумасивна
жилищна сграда, находяща се в югозападната част на застроено и незастроено
дворно място, представляващо урегулиран парцел ІІ-51 в кв. 8 по плана на с. Ч.,
обл. Б., цялото с площ от 450 кв.м., с адрес на имота: *****, при квоти
по 1/6 ид.ч. за ищеца и за ответницата М.К. и 4/6 ид.ч. за ответника В.К.;
4/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.620.108.7.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
с адрес на имота: гр. *******, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.620.108, предназначение
на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта - 1, с площ от 40 кв.м., а съгласно нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, том II, рег. № 1869, дело № 286 от 29.09.2003 г. на нотариус С.
Д. представлява търговски обект-Кафе
експресо, със застроена площ от 40 кв.м., находящ се в гр. Б., **********,
при квоти по 1/6 ид.ч. за ищеца и за ответника В.К. и 4/6 ид.ч. за
ответницата М.К.;
5/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.615.12.1.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
с адрес на имота: гр. ******, като самостоятелният обект се намира сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.12, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта - 1, с площ от 79 кв.м., ведно с избено помещение № 7,
както и 3,14 ид.ч. от общите части на сградата, а съгласно нотариален акт №
327, т. 1748, н.д. № 240/2006 г. на нотариус Н. М., представлява Апартамент № 4, находящ се в гр. Б., ******,
с площ от 79 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, баня,
тоалетна, ведно с прилежащото избено помещение № 7, заедно с признатото право
на строеж върху държавна земя, при
квоти по 1/6 ид.ч. за ищеца и за ответника В.К. и 4/6 ид.ч. за ответницата М.К..
Ищецът
твърди, че процесните имоти са придобити от страните по наследство от общия им
наследодател Й. В. К., който е бил съпруг на ответницата М.К. и баща на ищеца и
на ответника В.К.. В първото открито съдебно заседание съдът е приел направено
от ищеца изменение на иска в частта относно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.620.108.7.2 по кад. карта на гр. Б., чрез добавяне на ново
основание на иска при условие на евентуалност, а именно ако съдът приеме, че имотът
не е бил придобит от общия наследодател и съпругата му чрез покупко-продажба в
режим на СИО, то да бъде прието, че общият наследодател на страните е придобил
½ ид.ч. от имота на основание изтекла в негова полза 10-годишна
придобивна давност с начало на давностното владение 2003 г.
На
следващо място ищецът твърди, че процесните имоти се ползват от ответниците,
поради което моли на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК ответниците да бъдат осъдени да
му заплащат обезщетения за лишаването му от ползване на имотите за периода от
подаване на исковата молба до приключване на делбата в следните размери:
-
за имотите, находящи се в гр. Ч. - общо 1 000 лв. годишно, от които 200 лв. от
ответницата и 800 лв. от ответника,
-
за апартамента в гр. Б. - 150 лв. месечно, от които 120 лв. от ответницата и 30
лв. от ответника,
-
за търговския обект (кафе-еспресо) в гр. Б. - 250 лв. месечно, от които 200 лв.
от ответницата и 50 лв. от ответника.
Така
предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС, а исканията за
заплащане на обезщетения се основават на чл. 344, ал. 2, предл. 2 от ГПК, като
същите са допустими.
В съдебно заседание се явяват процесуални представители
на ищеца, които поддържат исковете, ангажирани са доказателства.
Ответниците
са депозирали писмен отговор, в който не оспорват, че те и ищецът са наследници
по закон на Й. В. К.. Оспорена е твърдяната от ищеца съсобственост по
наследяване върху търговски обект - кафе експресо, в която връзка е заявено
възражение за пълна
трансформация на лични средства на ответницата по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК
(чл. 21, ал. 1 от СК (отм.)) - дарени от баща й парични средства, с които е бил
закупен обекта, което изключва съсобствеността върху този обект. В първото
съдебно заседание ответниците са оспорили и заявеното от ищеца при условията на
евентуалност придобивно основание по отношение на ½ ид.ч. от
горепосочения имот, а именно изтекла в полза на общия наследодател на страните
10-годишна придобивна давност. Оспорени са и претендираните от ищеца квоти в
съсобствеността върху описания в т. 2 на исковата молба имот - гараж, като
ответниците твърдят, че собствеността върху него е разпределена при квоти 4/6
ид.ч. за ответника и по 1/6 ид.ч. за ответницата и ищеца. С оглед на горното се
моли искът за делба на процесния търговски обект – кафе експресо да бъде
отхвърлен, а останалите имоти да бъдат допуснати до делба при квоти 5/6 ид.ч.
за ответниците и 1/6 ид.ч. за ищеца. Оспорени са и претенциите на ищеца за
присъждане на суми срещу ползването на процесните имоти, като се твърди, че
същите са неоснователни, тъй като ищецът не е поискал да ползва реално част от
делбените имоти, което в случая е възможно. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответниците, който поддържа отговора и направените
с него възражения, ангажирани са доказателства.
С молба от 07.04.2017 г. ищцовата страна е оспорил възражението
на ответницата К., че процесният имот – кафе-еспресо е нейна лична собственост.
В тази връзка ищецът твърди, че имотът е бил закупен със средства на неговия
баща (общия наследодател на страните Й. К.), получени при отдаването под наем
на обектите в гр. Ч. – гараж, лятна кухня, празно място за стрелбище и етаж от
къща, чийто собственик е бил той към момента на закупуване на кафенето, както и
със средства, които неговата майка му е дала за закупуване на този имот и които
тя е получила от продажбата на нейни ниви, но ищецът не е конкретизирал какъв е
бил размерът на сумите, които баща му е получил от наеми и каква сума му е
предоставила неговата майка за закупуване на имота. Твърди също така, че след
това баща му е участвал със собствени средства и с личен труд и при извършването
на ремонт на кафенето и до смъртта си е работил в кафенето чрез собствената си
фирма. Заявява също така, че след смъртта на наследодателя им ответницата М.К.
е декларирала пред данъчната служба всички имоти, като е посочила и ищеца като
съсобственик и на този имот, т.е. тя е считала този имот за съсобствен, а не за
нейна лична собственост.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и приложимите законови разпоредби, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници №
935/ 13.12.2016 г., страните по делото са единствените наследници по закон на Й.
В. К., починал на **** г., като ответницата М.К. е негова преживяла съпруга, а
ищецът П.К. и ответникът В.К. са негови синове.
По делото е приложено копие на Акт за нотариално
завещание от 01.04.2004 г., с което В. Х. Х. (******) е завещал на сина си Й. В.
К. следния свой имот: ¼ ид.ч. от застроено и незастроено дворно място,
представляващо урегулиран парцел II-51 в кв. 8 по плана на с. Ч., *******,
цялото от 450 кв.м., ½ ид.ч. от самостоятелното жилище на първия жилищен
етаж в триетажната масивна жилищна сграда, построена в гореописаното дворно
място, с обща застроена площ на жилището 107,55 кв.м., заедно със склад на кота
7,34 с площ от 10,18 кв.м., заедно със склад на таванския етаж с площ от 17,85
кв.м., заедно с 41,582 % идеални части, равняващи се на 28,06 кв.м. от общите
части на сградата, заедно с гараж в приземния етаж в южната част на сградата с
площ от 20,61 кв.м., заедно със 7,306 % ид.ч., равняващи се на 4,93 кв.м. от
общите части на сградата, както и ½ ид.ч. от полумасивна жилищна сграда,
построена в югозападната част на гореописаното дворно място. Така завещаните
недвижими имоти представляват половината от имотите, които преди това Й. К. е
дарил на родителите си В. Х. и П. Х. с Нотариален акт за дарение на недвижим
имот от 16.03.2004 г.
По делото е представено и копие от Акт за нотариалното
завещание на П. Х. (**** Й. К.) от 28.12.2010 г., с което тя е завещала на
внука си В.Й.К. собствената си част от дарените от сина й имоти с договора за
дарение от 16.03.2014 г., а именно: ¼ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 81178.501.96 по кадастралната карта на гр. Ч., целият с площ от
455 кв.м., стар идентификатор 51, кв. 8, парцел II, ведно с ½ ид.ч. от първи
жилищен етаж, целият с площ от 107 кв.м., ведно със склад на кота 7,34 с площ
от 10,18 кв.м., и склад на тавански етаж с площ от 17,85 кв.м., ведно с 41,582
% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 28,06 кв.м., ведно с гараж
в приземния етаж в южната част на сградата с площ от 20,61 кв.м., ведно със
7,306 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4,93 кв.м. от
самостоятелно изградена масивна триетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ 107,55 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда, построена в
югозападната част на гореописаното дворно място. С оглед на обстоятелството, че
чрез договора за дарение от 16.03.2004 г. П. Х. е придобила ½ ид.ч. от
дарените имоти, съдът намира, че същата не е могла да прехвърли на В.К. цялата
полумасивна жилищна сграда, построена в югозападната част на гореописаното
дворно място, както е посочено в акта за нотариалното й завещание, а само
½ ид.ч. от нея, поради което в резултат на това завещание ответникът К.
е придобил не цялата полумасивна жилищна сграда, а ½ ид.ч. от нея.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.06.2006 г., М.К. е закупила апартамент, находящ се в гр. Б.,
******, с площ от 79 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 7, заедно
с 3,14 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, равняващо се на 72 кв.м., и 3,14 ид.ч. от общите части на
сградата. Между страните по делото не се спори, че този имот е придобит от М.К.
по време на брака й с Й. К., т.е. в режим на СИО.
Представено е и копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.09.2003 г., с който М.К. е закупила от
ПК „Освобождение“ търговски обект – кафе експресо със застроена площ от 40
кв.м., находящ се в гр. Б., *******, за сумата от 10 000 лв., като именно
по отношение на този имот по делото се спори дали е лична собственост на
ответницата К. или е бил придобит от нея в режим на СИО със съпруга й Й. К..
По делото е представено копие на протокол от проведено
на 07.06.2003 г. общо събрание на член-кооператорите на ПК „Освобождение“ – Бургас.
От същия е видно, че по т. 3 от дневния ред на събранието е било взето решение за
продажба на недвижими имоти – собственост на кооперацията, един от които е
сграда на ул. „****“, построена върху общински терен, с минимална първоначална
цена от 10 000 лв. Взето е също така решение за даване възможност на
член-кооператорите да закупят обекта, като при наличие на един кандидат обектът
е следвало да бъде продаден на него, а при липса на кандидати – да бъде
предложен на наемателя.
Видно от представеното удостоверение изх. №
1/30.01.2017 г. на ПК „Освобождение“, М.Н.К. е член-кооператор в кооперацията
от 1988 г. Представено е и извлечение от регистърната книга на ПК
„Освобождение“, от което е видно, че на 13.06.2003 г. под № 11 е входирано
заявление от М.К. за закупуване на имота на ул. ****. Приложени са и две
квитанции, издадени от ПК „Освобождение“ (в заверени копия, а оригиналите им са
били представени в съдебно заседание за сравнение), първата от които е към ПКО
№ 79 и удостоверява, че на 16.06.2003 г. Н. Р. Д. (**** на ответницата К.,
съгласно представеното удостоверение за раждане) е внесъл в касата на
кооперацията сумата от 5000 лв. като капаро за закупуване на кафе в ******, а втората квитанция удостоверява внасянето от
същото лице на 29.09.2003 г. на сумата от 5 000 лв. като окончателно плащане за
горепосоченото кафе. Двете квитанции носят подпис на представителя на
кооперацията, който е получил сумите, както и печат на кооперацията. В съдебно
заседание на 03.05.2017 г. по реда на чл. 176 от ГПК ответницата К. е заявила,
че двете квитанции са били написани и подписани от председателя на кооперацията
С.П..
Като доказателство по делото е приложен договор за
наем от 01.12.2004 г., с който М.К., в качеството й на собственик на
кафе-еспресо, находящо се на в гр. Б., ********, е предоставила имота за безвъзмездно ползване на ЕТ „ВИК – Й. К.“
с цел осъществяване на търговска дейност.
Представено е и копие на нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека от 13.10.2004 г., с който за обезпечаване на предоставен
на Й. К. банков кредит той и М.К. са учредили в полза на „ПроКредит
Банк(България)“ АД договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот, представляващ
търговски обект – кафе еспресо, находящо се в гр. Б., ********.
В съдебно
заседание са разпитани свидетелите Х. Х. (*** на общия наследодател на
страните), И. М. (без родство), С. П. (без родство) и М.Н. (без родство).
Св. Х. заявява, че през 2002 г. майка му е продала
място на къмпинг „Ч.“ за сумата от 25 000 долара, които е дала на брат му
за закупуване на заведение в гр. Б. срещу новата поща, като свидетелят е
присъствал когато брат му поискал от майка им да му даде пари за заведението,
но не и когато тя е дала парите на брат му, а е разбрал от майка си, че тя му е
дала парите, без свидетелят да знае точно каква сума е била дадена. Заявява, че
не е чувал бащата на ответницата К. да е давал пари за закупуване на кафенето.
Твърди също така, че в къщата в гр. Ч. има гараж, който се дава под наем за
продажба на дрехи, а до къщата има лятна кухня, която също се дава под наем за
заведение за бърза закуска. До това заведение според свидетеля има празно
място, където е отлят бетон и където се поставя каравана – стрелбище и също се
отдава под наем, като за всеки от горните имоти наемът е по 2 000 лв. на сезон.
Според свидетеля до преди 2 години и половина и цялата къща е била отдавана под
наем, като до смъртта на майка му имотите са били отдавани под наем от нея и от
брат му, а след нейната смърт - само от брат му. Свидетелят заявява, че ищецът
няма достъп до тези имоти, защото не го допускат там, а когато ходи в гр. Ч.
спи при него.
Св. М. твърди, че през лятото на 1999 г. със съпруга й
са поставили заведение за продажба на храна в двора на къщата на К. и са
работили там, като са нощували под наем в къщата им, а през следващите лета (до
2005 г. – 2006 г.) отново са работили в гр. Ч., но на друго място. Заявява, че
в двора на К. е имало и заведение за продажба на понички, магазин за продажба
на дрехи, както и още едно заведение, като всички обекти са били отдавани под
наем, включително и след смъртта на Й. К.. Твърди, че наемът за ползвания от
нея обект е бил 2 000 – 2 500 лв. на сезон, като приблизително същите са били
наемите и на другите обекти. Свидетелката заявява, че Й. К. й е казал, че си е
взел кафене зад училище „Братя Миладинови“ в гр. Б., но не й казал от къде е
взел парите, като по нейни предположения парите са му били дадени от неговите
родители, тъй като той нямало как да събере толкова пари от заплатата си, а е
било известно, че родителите му му дават пари. Твърди, че П.К. няма достъп до
имотите в гр. Ч. след смъртта на баща му, а при посещенията си там спи при своя
чичо.
Св. П. заявява, че е председател на кооперацията, от
която М.К. е закупила кафенето, като твърди, че познава страните по делото,
техния наследодател, както и бащата на М.К.. Твърди, че подписът за
„Председател“ на протокола от ОС на кооперацията, както и подписите върху двете
квитанции, които са приложени по делото, са положени от нея, като тя е написала
и текста в квитанциите. Заявява, че на общото събрание от 07.06.2003 г. е било
прието решение за продажба на кафенето на ул. „Р.“ и на членовете на
кооперацията е била дадена възможност да подадат молби за закупуване на имота в
срок от 1 седмица, ако желаят, като само М.К. е поискала да го купи. Според
свидетелката, бащата на М.К. е платил капарото за обекта в размер на 5 000 лв.,
тъй като тя нямала възможност, като дал парите лично на свидетелката. Заявява,
че двете квитанции са съставени от нея на посочените в тях дати, като едната
има номер, защото е съставена в офиса на кооперацията, а другата няма номер,
тъй като е съставена при плащането на сумата при нотариуса. Свидетелката твърди,
че бащата на М.К. е платил лично парите за кафенето – общо 10 000 лв.,
като той е дал тези пари, за да има дъщеря му имот, от който да получава
доходи, тъй като от страна на семейството на съпруга й имало подмятания, че тя
няма нищо. Заявява, че втората сума от 5 000 лв. е била броена и платена
от бащата на М.К. пред нотариуса.
Св. Н. заявява, че познава страните по делото, общия
им наследодател и родителите на М.К., като М.К. и съпругът й са кумували на
свидетелката. Според свидетелката, М.К. искала да купи кафене от кооперацията,
в която работила, като майка й и баща й й предложили да й дадат пари, за да го
купи и да има нещо на нейно име. Свидетелката твърди, че Й. К. винаги е казвал,
че кафенето е на съпругата му, като много пъти е казвал в присъствие на
свидетелката, че то е било купено с дадени пари от нейните родители. Заявява,
че знае, че родителите на Й. К. са му давали пари през годините и той не е
работил, както и че е чувала от М.К., че са теглили кредит, но не знае за
какво.
По делото са назначени първоначална и повторна
съдебно-икономически експертизи за определяне пазарния наем на процесните имоти
във връзка с предявените от ищеца искания за заплащане на обезщетения, като
относими в настоящата фаза на делбата са единствено размерите на пазарните
наеми към настоящия момент, тъй като исковете за заплащане на обезщетения за минал
период подлежат на разглеждане във втората фаза на делбата като претенции по
сметки.
Вещото лице по първоначалната експертиза е определило
следните актуални месечни пазарни наеми за процесните имоти: за апартамента в
гр. Ч. – 3 872 лв., за гаража в гр. Ч. – 120 лв., за полумасивната жилищна
сграда в гр. Ч. – 1 960 лв., за кафенето в гр. Б. – 350 лв. и за
апартамента в гр. Б. – 300 лв. Така изготвената експертиза е била оспорена от
ответниците, поради което по тяхно искане съдът е допуснал повторна експертиза.
Вещото лице по повторната експертиза е дало следните
размери на актуалните месечни пазарни наеми за процесните обекти: за
апартамента в гр. Ч. – 305 лв., за гаража в гр. Ч. – 115 лв., за полумасивната
жилищна сграда в гр. Ч. – 366 лв., за кафенето в гр. Бургас – 327 лв. и за
апартамента в гр. Б.– 331 лв. Заключението и на тази експертиза е оспорено от
ответниците, но само в частите относно определения пазарен наем за жилището в
гр. Ч., предвид данните по делото за настъпил пожар в него, както и относно
определения наем за полумасивната жилищна сграда – т.нар. „лятна кухня” - в гр.
Ч..
По искане и на двете страни и предвид съществената
разлика в дадените от двете вещи лица стойности на пазарния наем за полумасивната
жилищна сграда е била назначена и допълнителна експертиза, която е определила
пазарния наем само на този имот в два варианта – при сезонно ползване през
летния сезон и при целогодишно ползване. Според тази експертиза месечният
пазарен наем за тази постройка през летния сезон е 458 лв., а през зимния сезон
е 83 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че е дало заключение като
за търговски обект на база издадено от Община Созопол удостоверение, че имотът
е деклариран по чл. 14 от ЗМДТ като търговски обект (кафе). Посочило е също
така, че е дало заключение като за годен за ползване търговски обект, но в
момента обектът не може да се ползва с такова предназначение, тъй като е в лошо
състояние и за да се ползва, се нуждае от ремонт. И това заключение е било
оспорено от ответниците, поради факта, че вещото лице е дало заключение като за
търговски обект, а не е взело предвид вида на имота по документа за
собственост, а именно жилищна сграда.
Видно от приложеното на л. 169 от делото писмо на
Община Созопол, на адрес гр. Ч., **** е деклариран търговски обект (кафе) с
квадратура 49,77 кв.м., като в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ не е бил
посочен идентификатор на този обект. По искане на ищеца е изискано копие от подадената
за обекта данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като от нея и от приложеното
към нея удостоверение за декларирани данни е видно, че декларацията е подадена
на 23.07.2001 г. от Х. Х. (**** на наследодателя на страните) в качеството на
собственик на имота, като същият се е легитимирал като такъв с нотариален акт №
140, т. III, рег. №
3176/1999 г. на нотариус Б. К., т.е. с различен документ от приложените по
делото. С оглед на това съдът намира за основателно възражение на ответниците,
че тази декларация касае друга постройка в същото дворно място, която е собственост
на свидетеля Х., а не процесната полумасивна жилищна сграда с площ от 49 кв.м.,
съответно вещото лице неоснователно е взело предвид данните от тази декларация,
на база на които е приело, че процесната полумасивна постройка се ползва като
търговски обект.
В последното съдебно заседание ищецът е представил
копие на подадена от ЕТ „ВИК – Й. К.“ декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане
с патентен данък, но съдът намира, че същата е неотносима към спорния по делото
въпрос относно собствеността върху търговския обект – кафене в гр. Бургас, а
единствено установява декларираното от Й. К. обстоятелство, че в качеството му
на ЕТ същият е извършвал търговска дейност в този обект, което не е спорно
между страните по делото. Неотносими по настоящото дело са и останалите писмени
доказателства, представени от ищеца в последното заседание, а именно справка за
задължения за патентен данък, справка за декларирано имущество на Й. К. и
извлечение от постановление на ДСИ за конституиране на нови длъжници по
изпълнително дело, тъй като същите не са годни да удостоверят право на
собственост върху недвижим имот.
При така ангажираните от страните доказателства –
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.03.2004 г. и две нотариални
завещания – от 01.04.2004 г. и от 28.12.2010 г., съдът намира за доказано по
делото, че процесните имоти, находящи се в гр. Ч., а именно апартамент на две
нива, гараж и полумасивна жилищна сграда са съсобствени между страните по
делото, като по ½ ид.ч. от тези имоти е собственост на ответника В.К. по
силата на извършеното в негова полза завещателно разпореждане от страна на
неговата баба П. Х., а останалите по ½ ид.ч. от имотите е съсобственост
на тримата съделители при равни дялове (на осн. чл. 9, ал. 1 от ЗН), придобити
по наследство от общия им наследодател Й. К., който приживе е придобил тези
имоти чрез завещание, извършено в негова полза от баща му В. Х..
Предвид горното съдът намира, че 4/6 ид.ч. от
горепосочените три недвижими имота са собственост на ответника В.К. (3/6 ид.ч.
– по завещание и 1/6 ид.ч. - по наследство), а по 1/6 ид.ч. от имотите са
собствени на ищеца и на ответницата М.К. - по наследство. Поради това и тъй
като страните не са поделили доброволно помежду си тези имоти, то делба на
същите следва да бъде допусната при горепосочените дялове.
По отношение на апартамента в гр. Б., който е бил
придобит от Й. К. и М.К. по време на техния брак чрез покупко-продажба (нотариален
акт № 327, т. II, рег. №
1748, нот. дело № 240/2006 г. на нотариус Н. М.), т.е. в режим на СИО, съдът
намира, че след прекратяването на съпружеската имуществена общност със смъртта
на Й. К. ½ ид.ч. от този имот е станала собственост на ответницата М.К.,
а останалата ½ ид.ч. е придобита от тримата наследници на Й. К. при
равни квоти – по 1/3 ид.ч., в резултат на което след смъртта на общия
наследодател 4/6 ид.ч. от този имот са собственост на М.К., а по 1/6 ид.ч. са
собствени на ищеца П.К. и на ответника В.К.. Поради това следва да бъде
допусната делба и на този имот между страните по делото при горепосочените
квоти.
По отношение на последния процесен имот – търговски
обект -кафе еспресо в гр. Б., съдът намира, че от събраните доказателства се
установява, че същият не е съсобствен между страните по делото, макар да е
придобит по време на брака между Й. К. и М.К., а е лична собственост на М.К. по
силата на чл. 21, ал. 1 от СК (отм.), тъй като е бил закупен с нейни лични
средства, дарени й от нейния баща. В тази връзка съдът кредитира както
представените по делото две квитанции, които установяват, че продажната цена на
имота в размер на 10 000 лв. е платена реално от бащата на М.К. (5 000 лв.
- като капаро и 5 000 лв. - окончателно плащане), така и показанията на
свидетелите П. и Н., от които се установява, че родителите на М.К. са искали тя
да има някакво лично имущество, от което да се издържа, поради което баща й е
платил продажната цена на кафенето. По делото липсват доказателства, от които
да се установи, че сумата е била дадена не като лично дарение на М.К., а на нея
и на съпруга й, в който случай би възникнала СИО и върху този имот.
Съдът намира за недоказано и неоснователно и
твърдението на ищеца, че средствата за закупуването на имота са били дадени от
общия наследодател Й. К., като той е имал парични средства от събираните от
него наеми от собствените му обекти в гр. Ч., както и от дадена му от неговата
майка парична сума от продажбата на нейни наследствени земи. Не са уточнени
обаче нито размера на дадената му от майка му сума, нито размера на твърдяните
за вложени от наследодателя средства, придобити от него по наемни
правоотношения. Липсват и ангажирани писмени доказателства за плащане на
продажната цена на кафенето в гр. Б. именно по посочения от ищеца начин, а
показанията на водените от ищеца свидетели в тази насока са крайно общи и
неясни – св. Х. твърди, че майка му е дала на брат му Й.К. 25 000 долара,
за да купи той заведение в гр. Б., но свидетелят не е присъствал на даването на
парите, освен това посочената от свидетеля сума значително превъзхожда
посочената в нотариалния акт продажна цена на имота в размер на 10 000
лв., а св. М. само предполага (без да знае със сигурност и без да е била
очевидец на предаване на някаква сума), че родителите на Й. К. са му дали
парите за закупуването на кафенето, тъй като той нямало как да събере толкова
пари от заплатата си, а освен това е било известно, че неговите родители му
дават пари. Предвид горното и тъй като свидетелите на ищеца не са очевидци на
твърдяното от тях даване на парите за закупуване на имота от родителите (според
твърденията на св. М.) или от майката на Й. К. (по твърдения на св. Х.), съдът
счита, че показанията на тези свидетели относно произхода на средствата,
вложени при закупуването на имота, не следва да бъдат кредитирани.
С оглед на горното съдът намира за доказано, че цената
на имота – кафе-еспресо в гр. Б. е била заплатена чрез дарени на ответницата К.
от нейния баща парични средства, поради което и на осн. чл. 21, ал. 1 от СК (отм.)
следва да се приеме, че този имот е лична собственост на ответницата.
По заявеното от ищеца при условие на евентуалност
второ придобивно основание досежно ½ ид.ч. от този имот, а именно, че
тази част от имота е придобита от него с изтичане на 10-годишна придобивна давност,
съдът намира същото за недоказано и неоснователно, тъй като по делото не се
събраха доказателства за наличие на предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗС – не
се доказа нито той да е владял тази ½ ид.ч. от имота като своя (напротив
– представен е договор от 01.12.2004 г., с който М.К. му е предоставила имота
за безвъзмездно ползване за осъществяване на търговска дейност в качеството му
на едноличен търговец), нито се установи той да е владял имота през посочения в
тази норма 10-годишен период, още повече, че обективно това е невъзможно, тъй
като Й. К. е починал през 2010 г., т.е. 7 години след закупуването на имота от
съпругата му М.К. и няма как да е владял като свой имота в продължение на 10
години.
Предвид гореизложеното съдът намира, че делба на
процесното кафене в гр. Б. не следва да бъде допускана, тъй като този имот е
лична собственост на ответницата М.К..
По предявените от ищеца искания ответниците да му
плащат обезщетения срещу ползването на всички имоти съдът намира следното:
Съгласно чл. 344, ал. 2 от ГПК в
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. В случая ищецът не е поискал разпределение на
ползването на процесните имоти, а е предявил искане за заплащане на обезщетения,
като твърди, че само ответниците ползват всички процесни имоти. Съдът намира,
че такова искане е допустимо, въпреки по делото да липсват доказателства преди
това ищецът да е поискал да ползва имотите, тъй като правната норма не
предвижда каквато и да било обусловеност между двете възможности, нито
съдебната практика е наложила такава, напротив - двете хипотези са алтернативно
предвидени и от преценката на неползващия имотите съделител зависи кое от двете
искания да предяви – дали за разпределяне ползването на имотите или за
заплащане на обезщетение срещу ползването на имотите от другите съделители. В
случая ищецът е предпочел втората възможност, поради което съдът следва да се
произнесе по това искане.
Предвид произнасянето на съда по иска за допускане на
делбата и установената липса на съсобственост между страните по делото по
отношение на кафенето в гр. Б., съдът намира, че претенциите на ищеца за
заплащане на обезщетение за този имот са неоснователни, тъй като той няма право
на собственост върху него, съответно не му се следва обезщетение за лишаване от
право на ползване.
Що се отнася до останалите имоти и при липсата на
ангажирани от ответниците доказателства, които да оборят твърдението на ищеца,
че не ползва никаква част от имотите, както и с оглед показанията на св. Х. и св.
М., съгласно които след смъртта на баща му той няма достъп до тези имоти, съдът
намира за доказани по основание претенциите на ищеца за заплащане на
обезщетения срещу ползването на имотите.
По отношение размерите на дължимите обезщетения съдът
намира, че следва да бъде кредитирано заключението на в.л. Р., която в
най-пълна степен е съобразила актуалното състояние на имотите и тяхното
предназначение. Съдът счита, че последното експертно заключение (на в.л. П.) не
следва да бъде кредитирано, тъй като е базирано на документи и информация от
Община Созопол, касаещи друга постройка, изградена в същото дворно място, която
е собственост на Х. Х. – брат на общия наследодател, а не процесната полумасивна
жилищна сграда (т.нар. лятна кухня).
С оглед дадените от в.л. Р. стойности на месечните
наеми за имотите в гр. Черноморец и тъй като ищецът е поискал присъждане на
общо обезщетение за тези три имота в размер на 1 000 лв. годишно, съответно
разделена на 12 месеца претенцията му възлиза на по 83,33 лв. месечно общо за
трите имота, съдът намира, че същата е основателна и следва да бъде уважена в
пълния й размер, тъй като от заключението на вещото лице се налага извода, че
за тези три имота му се следва обезщетение в размер на 131 лв. месечно,
съобразно квотата му в съсобствеността (305 + 115 + 366 = 786 / 6 = 131).
Предвид квотите на останалите двама съделители, съдът счита, че ответникът В.К.
следва да заплаща на ищеца обезщетение в размер на 66,66 лв. месечно срещу
ползването на трите имота в гр. Ч., а ответницата М.К. следва да му заплаща
обезщетение в размер на 16,67 лв. месечно.
По отношение на апартамента в гр. Б., за който в.л. Р.
е определила размер на месечния наем в размер на 331 лв., съдът намира, че на
ищеца се следва 1/6 част от тази сума като обезщетение за лишаването му от
ползване на този имот, т.е. 55,17 лв. месечно, от които 11 лв. – платими от
ответника В.К. и 44,14 лв. – от ответницата М.К. съобразно квотите им в
съсобствеността на този имот. Ето защо предявените от ищеца претенции за
обезщетения срещу ползването на този имот следва да бъдат уважени до тези
размери, а в останалите им части до предявените размери (120 лв. от ответницата
и 30 лв. от ответника) тези претенции следва да бъдат отхвърлени като
недоказани и неоснователни.
Горепосочените обезщетения следва да бъдат присъдени
от влизане в сила на настоящото решение за допускане на делбата, а не от
предявяването на иска, както се претендира, тъй като преди влизане в сила на
решението не е установена по безспорен начин нито съсобствеността между
страните, нито техните квоти.
По исканията за разноски, съдът намира, че такива не
следва да бъдат присъждани с настоящото решение, тъй като присъждането на разноски в
делбеното производство се
извършва с решението по втора фаза на делбата. В случая
не следва да бъдат присъждани и разноски, свързани с исканията по чл. 344, ал.
2 от ГПК, тъй като липсват разноски, които да са направени единствено и само
във връзка с тези искания, а ангажираните експертизи касаят и бъдещите
претенции по сметки, които ищецът е заявил, че ще предяви във втората фаза на
делбата, поради което и за тези разноски съдът ще се произнесе с решението по извършване
на делбата.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 344, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА извършването на съдебна делба
между П.Й.К., ЕГН **********,***, М.Н.К.,
ЕГН **********,***, и В.Й.К., ЕГН **********,***, по отношение на съсобствените им
недвижими имоти, а именно:
1/ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 81178.501.96.1.1 (осем, едно, едно, седем, осем,
точка, пет, нула, едно, точка, девет, шест, точка, едно, точка, едно) по
кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ч., общ. С., адрес на имота: *********,
разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, площ по документ за
собственост: 107,55 кв.м., ведно с прилежащи части: склад с площ от 10,18
кв.м., склад на таванския етаж с площ от 17,85 кв.м., ведно с 28,06 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: за
ниво 1 – на същия етаж: няма, под обекта: 81178.501.96.1.4 и 81178.501.96.1.3, над обекта:
81178.501.96.1.2, и за ниво 2 – на същия етаж: 81178.501.96.1.2, под обекта:
няма, над обекта: 81178.501.96.1.2, който самостоятелен обект съгласно документ
за собственост - Акт за нотариално завещание № 2, том I A,
рег. № 1726, дело № 2/01.04.2004 г. на нотариус Н. Н., представлява
самостоятелно жилище на първи жилищен етаж в триетажна масивна жилищна сграда с
приземен (гаражен) етаж, два жилищни етажа и тавански етаж, находяща се в гр. Ч.,
******, с обща застроена площ на жилището от 107,55 кв.м., което е разположено
на две нива: първо ниво на площ от 65,10 кв.м., състоящо се от дневна, столова,
кухня-бокс, WC, дрешник, антре и 2 бр.
тераси, и второ ниво с площ от 42,52 кв.м., състоящо се от две спални, антре,
баня, заедно със склад на кота 7,34 с площ от 10,18 кв.м., заедно със склад на таванския етаж с площ от
17,85 кв.м., заедно с 41,582 % ид.ч., равняващи се на 28,06 кв.м. от общите
части на сградата, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за П.Й.К., 1/6 ид.ч. за
М.Н.К. и 4/6 ид.ч. за В.Й.К.;
2/ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 81178.501.96.1.4 (осем, едно, едно, седем, осем, точка, пет,
нула, едно, точка, девет, шест, точка, едно, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Ч., общ. С., адрес на имота: гр. Ч., *****, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
81178.501.96, предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, площ по документ за
собственост: 20,61 кв.м., ведно с прилежащите му части: 4,93 кв.м. ид.ч. от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 81178.501.96.1.1, който самостоятелен обект съгласно Акт за нотариално
завещание № 2, том I A, рег. № 1726, дело №
2/01.04.2004 г. на нотариус Н. Н., представлява гараж в приземния етаж в южната част на сградата с площ от 20,61 кв.м.,
заедно със 7,306 % ид.ч., равняващи се на 4,93 кв.м. от общите части на
сградата, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за П.Й.К., 1/6 ид.ч. за М.Н.К. и
4/6 ид.ч. за В.Й.К.;
3/ сграда с идентификатор
81178.501.96.3 (осем, едно, едно, седем, осем, точка, пет, нула, едно, точка,
девет, шест, точка, едно, точка, три) по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Черноморец, адрес на сградата: гр. Ч., *******, разположена в
поземлен имот с идентификатор 81178.501.96,
застроена площ: 49 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда
за обитаване, а съгласно Акт за нотариално завещание № 2, том I A,
рег. № 1726, дело № 2/01.04.2004 г. на нотариус Н. Н., същата представлява полумасивна жилищна сграда, построена в югозападната
част на застроено и незастроено дворно място, представляващо урегулиран парцел
ІІ-51 в кв. 8 по плана на с. Ч., обл. Б., цялото с площ от 450 кв.м., с адрес на имота: с. Ч., ******, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за П.Й.К.,
1/6 ид.ч. за М.Н.К. и 4/6 ид.ч. за В.Й.К.;
4/ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.615.12.1.22 (нула, седем, нула, седем, девет, точка,
шест, едно, пет, точка, едно, две, точка, едно, точка, две, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, адрес на имота: гр. Б., ***** (№ 4 по документ), намиращ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.12, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 79
кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 7 и 3,14 ид.ч. от общите части
на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.615.12.1.13,
07079.615.12.1.21,
под обекта: 07079.615.12.1.20,
над обекта: 07079.615.12.1.24, който
самостоятелен обект съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 327, т. II, 1748, н.д. № 240/2006
г. на нотариус Н. М., представлява Апартамент № 4, находящ се в гр. Б., *****, с площ от 79
кв.м., състоящ се от две спални, дневна, черна кухня, WC, баня,
ведно с прилежащото избено помещение № 7, заедно с признатото право на строеж
върху държавна земя, равняващо се на 3,14
ид.ч. от дворното място, съставляващо 72 кв.м., и 3,14 ид.ч. от общите части на
сградата, при следните квоти: 1/6 ид.ч. за П.Й.К.,
1/6 ид.ч. за В.Й.К. и 4/6 ид.ч. за М.Н.К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Й.К., ЕГН **********,***, против М.Н.К., ЕГН **********,***,
и В.Й.К., ЕГН **********,***, иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.620.108.7.2 (нула, седем, нула, седем, девет, точка,
шест, две, нула, точка, едно, нула, осем, точка, седем, точка, две) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
адрес на имота: гр. Б., *********, намиращ се в сграда № 7, разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.620.108,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: 1, площ на обекта: 40 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.620.108.7.1, под обекта: няма, над обекта: няма, който самостоятелен обект съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 145, том II, рег. № 1869, дело № 286 от 29.09.2003 г. на нотариус С.
Д., представлява търговски обект - Кафе
експресо, със застроена площ от 40 кв.м., находящ се в гр. Б., *******.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********,***, да
заплаща на П.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 16,67 лв. (шестнадесет лв. и
шестдесет и седем ст.) месечно, на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на три от допуснатите до делба имоти, а
именно: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
81178.501.96.1.1 по КККР на гр. Ч., общ. С., адрес на имота: гр. Ч.,
******, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
81178.501.96, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2,
площ по документ за собственост: 107,55 кв.м., ведно с прилежащи части: склад с
площ от 10,18 кв.м., склад на таванския етаж с площ от 17,85 кв.м., ведно с
28,06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
81178.501.96.1.4 по КККР на гр. Ч., общ. С.,
адрес на имота: гр. Ч., ****, намиращ
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96, предназначение
на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, площ по документ за собственост: 20,61 кв.м., ведно
с прилежащите му части: 4,93 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, и 3/
сграда с идентификатор 81178.501.96.3 по КККР на гр. Ч., адрес на сградата: гр.
Ч., ******, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96, застроена площ: 49 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, считано от влизане в сила на
настоящото решение до окончателно извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за периода от
предявяването на иска до влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА
В.Й.К., ЕГН **********,***, да
заплаща на П.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 66,66 лв. (шестдесет и шест лв. и
шестдесет и шест ст.) месечно, на осн.
чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на три от допуснатите до делба имоти, а
именно: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
81178.501.96.1.1 по КККР на гр. Ч., общ. С., адрес на имота: гр. Ч.,
****, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
81178.501.96, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2,
площ по документ за собственост: 107,55 кв.м., ведно с прилежащи части: склад с
площ от 10,18 кв.м., склад на таванския етаж с площ от 17,85 кв.м., ведно с
28,06 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
81178.501.96.1.4 по КККР на гр. Ч., общ. С.,
адрес на имота: гр. Ч., ****, намиращ
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 81178.501.96,
предназначение на самостоятелния обект: гараж
в сграда, брой нива на обекта: 1, площ по документ за собственост: 20,61
кв.м., ведно с прилежащите му части: 4,93 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, и 3/ сграда с
идентификатор 81178.501.96.3 по КККР
на гр. Ч., адрес на сградата: гр. Ч., ****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 81178.501.96, застроена
площ: 49 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване,
считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателно извършване на
делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за
периода от предявяването на иска до влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********,***,
да заплаща на П.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 44,14 лв. (четиридесет и четири
лв. и четиринадесет ст.) месечно,
на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на следния допуснат до делба имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.615.12.1.22 по КККР на
гр. Б., адрес на имота: гр. Б., ***** (№ 4 по документ), намиращ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.12, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 79
кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 7 и 3,14 ид.ч. от общите части
на сградата, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателно извършване на делбата, като в останалата му част над
уважения до предявения размер от 120 лв. месечно, както и за периода от
предявяването на иска до влизане в сила на настоящото решение ОТХВЪРЛЯ предявеното искане.
ОСЪЖДА В.Й.К., ЕГН **********,***,
да заплаща на П.Й.К., ЕГН **********,***, сумата от 11,00 лв. (единадесет лв.) месечно, на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК, за ползването на следния допуснат до
делба имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 07079.615.12.1.22 по КККР на гр. Б., адрес на имота: гр. Б., ****** (№ 4 по документ), намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.615.12, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ: 79
кв.м., ведно с прилежащите му избено помещение № 7 и 3,14 ид.ч. от общите части
на сградата, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателно извършване на делбата, като в останалата му част над
уважения до предявения размер от 30 лв. месечно, както и за периода от
предявяването на иска до влизане в сила на настоящото решение ОТХВЪРЛЯ предявеното искане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Й.К., ЕГН **********,***,
искания за осъждане на М.Н.К., ЕГН **********,***, да му заплаща сумата от
200,00 лв. (двеста лв.) месечно, както и за осъждане на В.Й.К., ЕГН **********,***,
да му заплаща сумата от 50,00 лв. (петдесет лв.) месечно, на осн. чл. 344, ал.
2 от ГПК, за ползването
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.108.7.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.,
адрес на имота: гр. Б., ******, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.620.108, предназначение
на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, площ на
обекта: 40 кв.м., считано от предявяване на исковата молба до окончателно
извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за присъждане на направените от тях
съдебно-деловодни разноски в настоящата фаза на делбата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА