Решение по дело №947/2023 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

 

2. Образувано е по Жалба на Д. М. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Велинград, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 496, вх. 3, Партер, Офис 1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 220367-000165 от 24.10.2022г., издадена от И. Г. К. на длъжност началник група в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която спрямо И., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т.1 ,, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

3. Поддържа се, че оспорения административен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби.

Жалбоподателя счита, че за прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. Сочи се, че в случая, резултатът от теста, извършен с DrugTest 5000“, с фабричен № ARME-0072 е оспорен от водача и даденото на Д. И. предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози е било изпълнено. При това положение се счита, че

с оглед указанието на закона, че резултатите от химико- токсикологично лабораторно изследване са определящи при установяването на употреба на наркотични вещества или техни аналози, то преди да е налице резултат от това изследване, не са налице и материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Началник група в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема конкретно становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. При извършена проверка на 22.10.2022г., около 20:20 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, Д. М. И. като водач на моторно превозно средство „Ауди С5 Спортбак“, с peг. № [рег. номер], пред дом № 85 в посока на движение от кв. Лъджене за кв. Каменица, управлява въпросното МПС след употреба на наркотични вещества. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест-Дретер 7510+“, с фабричен № ARNA-0197 в 20:36 часа на 22.10.2022г. е получена проба 0,00 ‰. При извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DrugTest 5000“, с фабричен № ARME-0072 в 21:05 часа на 22.10.2022г. е отчетена пробата с положителен резултат № 249 за употреба на „кокаин“, като показанието е било показано на водача Д. И.. На водача е бил издаден талон за изследване № 125160 и същият е отведен във Филиал за спешна медицинска помощ Велинград, където е дал кръв и урина за изследване.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение второ от ЗДвП, а именно - управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От А. К. Ш. на длъжност младши автоконтрольор в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик е съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 696277 от 22.10.2023г. Акта е връчен на неговия адресат на същата дата, като И. е отбелязал „…нямам възражения…“.

Процесната заповед е издадена въз основа на така приетите за установи факти и правна квалификация на деянието.

 

7. По административната преписка е приложена справка за водача Д. М. И., от която е видно, че от издаване на свидетелството му за управление на МПС на 28.05.2018 г. до момента, за нарушения на ЗДвП, спрямо него са издадени осем наказателни постановления, дванадесет електронни фиша и са наложени пет принудителни административни мерки.

С влязло в сила Наказателно постановление от 26.04.2022 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, на И. е наложено наказание глоба в размер на 500,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като последно посоченото наказание е изтекло на 20.09.2022 г., тоест по-малко от един месец преди процесното нарушение.

С Наказателно постановление от 03.05.2022 г., за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, на И. са наложени наказания глоба в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Въпросното наказателно постановление е било обжалвано.

С Наказателно постановление от 01.07.2023 г., тоест няколко месеца след процесното нарушение, за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, на И. са наложени наказания глоба в размер на 2000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Представена е Заповед № 81212-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР, Пазарджик, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително „младши автоконтрольор І-ІІ степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ и Районните управления при ОДМВР, Пазарджик, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 , от ЗДвП.

 

IV. За правото:

 

8. Според чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

 

9. В случая, данните по делото налагат несъмнения и еднозначен извод, че на 22.10.2022г., около 20:20 часа в гр. Велинград на бул. Съединение, Д. М. И. като водач на моторно превозно средство „Ауди С5 Спортбак“, с peг. № [рег. номер], пред дом № 85 в посока на движение от кв. Лъджене за кв. Каменица, управлява въпросното МПС след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „DrugTest 5000“, с фабричен № ARME-0072, като в 21:05 часа на 22.10.2022г. е отчетена пробата с положителен резултат № 249 за употреба на „кокаин“.

Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Каквито и да е доказателства за нещо различно от описаното от контролния орган деяние, не се представиха в хода на съдебното производство.

 

10. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение.

 

11. При това положение, следва да се съобрази, че според чл. 343б, ал. 3 от НК, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Казано с други думи, извършеното от И. деяние съставлява престъпление, което в твърде радикална степен застрашава живота и здравето на хората.

Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от И., административния орган, правилно е приложил административната принуда и е определил съответно предвидения в закона срок на действие на мярката.

На следващо място, трябва да се отбележи, че прилагането на административната принуда е предприето своевременно, непосредствено след деня в който е установено противоправното деяние, което засяга в съществена степен охраняваните обществени отношения. Относно срока на действие на мярката е ясно, че към момента в който въпроса за вината и юридическата отговорност на И. във връзка с прежде описаните деяния бъде разрешен, административна принуда на практика ще бъде безпредметна, а продължаването на нейното прилагане, не ще е вече в съответствие с целта, която закона преследва посредством налагането на административни мерки от категорията на процесната такава. Ето защо, както законодателя, така и административния орган са посочили именно този момент, като край на периода на действие на принудата, като същевременно са го ограничили до максимална продължителност от 18 месеца. Така настъпването на един от двата посочени момента, ще има за пряка последица прекратяване на действието на административната мярка.

 

12. Относно заявените в жалбата възражения е необходимо да се посочи, че нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не предвижда възможност за „оспорване“ на резултата от проверката за употреба на наркотици или техни аналози извършена с техническо средство, в случая „DrugTest 5000“, нито пък придава някакво сузпензивно действие на това „оспорване“ относно възможността да бъде постановена посочената в закона принудителна административна мярка. Такива правила няма предвидени в ЗДвП. Това не следва и от указанието на закона, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Според цитирания в т. 8 от настоящото решение текст на закона, предпоставките за прилагане на административна принуда са „…употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест(курсива мой)….“. Несъмнено е, че установената употреба на наркотични вещества или техни аналози от водач, било посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, било посредством тест с техническо средство, както е в конкретния казус, са необходими и достатъчни, самостоятелни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Това е така, защото и в двата случая е налице установено по предвидения в закона ред, противоправно поведение от страна на водача на МПС, което застрашава в съществена степен обществения интерес и налага прилагането на административна принуда, с цел преустановяване на административното нарушение и съответно предотвратяване на повторното му извършване. Очевидно е, че тази цел на закона, не би била постигната, когато простото даване на биологична проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, само по себе си би изключило възможността от прилагане на принудителната административна мярка. Казано с други думи, изчакването за неопределено време, на резултата от медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване, би обезсмислило прилагането на принудителната мярка, защото след този период от време, тя нито би преустановила административното нарушение, нито пък би предотвратила повторното му извършване. Тоест, за да бъде осъществен целеният резултат, административната принуда трябва да бъде приложена навреме. В противен случай, прилагането на принудителната мярка след изтичане на неопределен срок от време, от момента на извършване на нарушението, би имало за последица не неговото преустановяване и предотвратяване, а налагане на наказателна санкция за деянието, каквато каза се, не е целта на принудата. В този смисъл, не може да бъде споделено разбирането, изложено в цитираната от жалбоподателя съдебна практика, включително по отношение на схващането, че в тежест на контролния орган е да докаже, че употребата на наркотици или техни аналози е установено посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Доказателствената тежест в тази насока е изцяло на жалбоподателя, в чийто интерес е да представи резултата от такова изследване, при положение, че той опровергава резултата добит посредством извършен тест с техническо средство.

С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. М. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Велинград, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 496, вх. 3, Партер, Офис 1, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 220367-000165 от 24.10.2022г., издадена от И. Г. К. на длъжност началник група в Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която спрямо И., за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. 2 от ЗДвП, на основание чл. 171, т.1 ,, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.