Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия
М.Евтимов гр.дело № 7661 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.К.П., действащ лично и със съгласието
на неговата майка Е.В.П., срещу решението по гр.д. № 66360/2019 г. на СРС, III
ГО, 92 състав, в частта, в която искът на въззивника за увеличение на месечната
му издръжка е отхвърлен за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 600
лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло предявеният иск за увеличение на месечната му издръжка. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна К.С.П. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение. Подал е насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението по
гр.д. № 66360/2019 г. на СРС, III ГО, 92 състав, в частта, в която е увеличена
месечната издръжка на детето С.К.П. от 150 лева на 200 лева. В жалбата се
твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени
съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови друго, с което искът за увеличение на месечната издръжка
на детето С. да бъде изцяло отхвърлен.
С.К.П., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.В.П., оспорва насрещната
въззивна жалба и моли за оставянето й без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в законоустановените срокове от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 66360/2019 г. СРС, III ГО, 92 състав, е
увеличил присъдената в полза на малолетното тогава дете С.К.П. (род. на *** г.) месечна
издръжка от 150 лева на 200 лева, считано от датата на
предявяване на иска (19.11.2019 г.), присъждайки и законната лихва за забава, и е отхвърлил предявения иск в
останалата му част до пълния размер от 600 лева, като неоснователен.
Първоинстанционният съд, също така, е осъдил ответника да заплати по сметка на
СРС държавна такса в размер на 72 лева върху увеличението на издръжката, а на
ищеца – разноски от 33.33 лева.
Доводите на въззивниците касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части са
неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също
така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице
увеличение на нуждите на детето С. от средства за съществуване, образование и
социално-културно развитие от времето, когато е определена месечната му
издръжка от 150 лева (16.06.2009 г.). През изминалия период ищецът е пораснал,
с което дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Въззивникът и въззиваем К.С.П.
е в трудоспособна възраст (50-годишен е) и няма данни да страда от заболявания,
намаляващи работоспособността му. Предвид това, както и че К.С.П. има не само правно, но и нравствено задължение да
издържа своето дете С., правилно районният съд е увеличил месечната издръжка от
150 лева на 200 лева. Издръжка в по-висок размер обаче не следва да бъде
присъждана – доказателства за получавани от бащата доходи не са събрани (бащата
има месечен осигурителен доход от 560 лева), К.П. е баща и на детето Х.(род. на
*** г.), притежаваните от К.П. едно жилище и един автомобил не обосновават наличие
на материални възможности за плащане на месечна издръжка над 200 лева, а
активите от имуществото на ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е
бащата, са ирелевантни, още повече че лицето не получава доходи от дивиденти и
възнаграждения по договор за управление и контрол на това ЕООД (л. 30 от делото
на СРС). Ето защо, първоинстанционният съд правилно е определил размера на увеличената
месечна издръжка.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът и въззиваема страна С.К.П. няма право
на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 66360/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III
ГО, 92 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.К.П., действащ лично и със съгласието на неговата майка Е.В.П.,
за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.