Присъда по дело №10829/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 427
Дата: 14 юли 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20221110210829
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 427
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
СъдебниСтоян Ив. Д.

заседатели:СВЕТОСЛАВ Н. БЕЛИЧЕВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора В. В. Д.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20221110210829 по описа за 2022
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. Г. К., ЕГН **********, българка, с българско гражданство, със
средно образование, вдовица, неосъждана, трудово ангажирана, с местоживеене в гр.
************, за ВИНОВНА в това, че за времето от 18. 07. 2014 г. до месец април 2016 г. в
гр. София, в условията на продължавано престъпление, с пет деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК се явява по-
благоприятна за дееца, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала
заблуждение у Р. Г. Г. и Д. В. Я., че може да им съдейства за закупуване на общински
жилища на територията на Столична община, както и че може да им осигури намаляването
на данъчната оценка на избраните от тях имоти и да осигури по - бързото придвижване на
документите, като с това им причинила имотна вреда в големи размери - общо в размер на
49 000 лева, както следва:
1
1. На 18. 07. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до
месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще го уреди да закупи 1 /
един/ брой може да му общинско жилище на територията на Столична община и с
това му причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева;
2. На 18. 08. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до
месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще го уреди закупи три
общински жилища на територията на Столична община и с това му причинила имотна
вреда в размер на 30 000 лева;
3. На 11. 12. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до
месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще му осигури намаляване
на данъчната оценка на избрания от него общински апартамент в гр. София, с което му
причинила имотна вреда в размер на 1000 лева;
4. На 11. 03. 2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до
месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще му осигури по - бързото
придвижване на документите за закупуването на избрания от него общински
апартамент и с това му причинила имотна вреда в размер на 2 000 лева;
5. На 02. 04. 2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и до
месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще му осигури намаляване на
данъчните оценки на избраните от него три броя общински апартаменти в гр. София и
с това му причинила
имотна вреда в размер на 6 000 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр.
чл. 54 от НК и налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимата И. Г. К., ЕГН **********, българка, с българско гражданство, със
средно образование, вдовица, неосъждана, трудово ангажирана, с местоживеене в гр.
************, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по
сметка на СДВР сумата от 706,13 лева, представляваща разноски по делото, както и в полза
на съдебната власт и по сметка на СРС сумата в размер на 270 лева, представляваща сторени
по делото разноски в съдебното производство.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 10829 по описа на СРС, НК, 109-ти състав за
2022 година
I. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС
против И. Г. К., ЕГН: **********, с обвинение за престъпление от общ
характер по състава на чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК за това, че:
За времето от 18. 07. 2014 г. до месец април 2016 г. в гр. София, в
условията на продължавано престъпление, с пет деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като приложението на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от НК се явява по-благоприятна за дееца, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Р. Г. Г.
и Д. В. Я., че може да им съдейства за закупуване на общински жилища на
територията на Столична община, както и че може да им осигури
намаляването на данъчната оценка на избраните от тях имоти и да осигури по-
бързото придвижване на документите, като с това им причинила имотна вреда
в големи размери - общо в размер на 49 000 лева, както следва:
1. На 18.07.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
го уреди да закупи 1 / един/ брой общинско жилище на територията на
Столична община и с това му причинила имотна вреда в размер на 10 000
лева;
2. На 18.08.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще го
уреди закупи три общински жилища на територията на Столична община и с
това му причинила имотна вреда в размер на 30 000 лева;
3. На 11.12.2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
му осигури намаляване на данъчната оценка на избрания от него общински
апартамент в гр. София, с което му причинила имотна вреда в размер на 1000
лева;
4. На 11.03.2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
му осигури по - бързото придвижване на документите за закупуването на
избрания от него общински апартамент и с това му причинила имотна вреда в
размер на 2 000 лева;
5. На 02.04.2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще
му осигури намаляване на данъчните оценки на избраните от него три броя
общински апартаменти в гр. София и с това му причинила имотна вреда в
размер на 6 000 лева.
С разпореждане №9739/01.09.2022г., издадено от съдията-докладчик,
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
1
Настоящият съдебен състав, с протоколно определение от 17.05.2023г.,
остави без уважение исканията, направени от свидетелите Д. В. Я. и Р. Г. Г., за
конституирането им като граждански ищци по делото, тъй като в хода на
проведеното разпоредително заседание съдът установи, че от свидетелят Р. Г.
Г. е предявен граждански иск пред състав на СГС за претърпените от него
имуществени вреди в резултат на деянията, предмет на настоящото
производство, а по отношение на направеното от свидетеля Д. Я. искане, в
хода на разпоредителното заседание бе направено изрично възражения за
изтекла погасителна давност.
В хода на съдебните прения, представителят на Софийска районна
прокуратура поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение.
Прокурорът изразява становище, че от свидетелските показания, включително
и тези, дадени в досъдебно производство и приобщени чрез тяхното
прочитане по реда на чл. 281 от НПК, е възможно да бъде направен
категоричен извод както за извършеното престъпление, така и за
съпричастността на подсъдимата към извършването му. Представителят на
държавното обвинение счита, че при индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимата като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде отчетено нейното чисто съдебно минало, а като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат взети предвид както
наличието на повече от едно пострадало лице, така и че престъплението е
продължавано – извършено е с пет деяния. Прокурорът пледира за
постановяването на осъдителна присъда, с която на подсъдимата да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от пет години. Прави и искане
подсъдимата, на основание чл. 189 от НПК, да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски.
Служебният защитник на подсъдимата – адвокат Р. К., в хода на
съдебната прения поддържа, че от събраните доказателства и от показанията
на свидетелите Ж.Л.Д. и Пл.Здр.С. се установява, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не отговаря на съществуващата към
момента на неговото изготвяне. Адвокат К. навежда, че свидетелката Д.Б. е
изпращала подсъдимата до свидетелите Г. и Я., от които тя вземала
определени от свидетелката Б. парични суми, които впоследствие
подсъдимата предоставяла на Б.. В тази връзка защитникът на подсъдимата
посочва, че показанията на свидетелите, досежно обстоятелствата свързани с
извършените от подсъдимата действия по установяване на фактическа власт
върху паричните суми от пострадалите лица и предаването им на свидетелката
Б., са противоречиви. Адвокат К. твърди, че подсъдимата е извършила
инкриминираните деяния, тъй като се е доверила на свидетелката Б., която
била нейна приятелка, поради което не се е усъмнила, че свидетелката Б.
извършва незаконосъобразна дейност, поради което самата подсъдима била
въведена в заблуждение. Защитникът поддържа, че подсъдимата не е
действала при форма на вината пряк умисъл, тъй като не е осъзнавала, че
извършва противообществена дейност и не е предвиждала и осъзнавала
обществените последици, което се потвърждавало от приложените по делото
2
документи, от които ставало ясно, че подсъдимата, при попълването им, е
посочвала своите лични данни, без това да възбужда притеснение у нея.
Адвокат К. твърди, че от приложената справка от Агенция по вписванията се
установява, че подсъдимата не използвала получените от свидетелите Г. и Я.
парични средства, за да погаси кредитните задължения, от което ставало
ясно, че подсъдимата е предала паричните суми на свидетелката Б..
Защитникът на подсъдимата поддържа, че въпреки че свидетелката Б. отрича
това обстоятелство, по категоричен начин е доказано, че тя се е занимавала с
продажбата на общински жилища. В тази връзка посочва, че от представеното
свидетелство за съдимост е видно, че Б. е била осъждана за дейност, сходна по
схема с тази на подсъдимата, като е била призната за виновна в извършването
на престъпление по чл. 209, ал. 1, т. 5 от НК. Адвокат К. отбелязва, че въпреки
че между подсъдимата и свидетелката Б. са били проведени множество
разговори, в хода на които свидетелката е обещавала, че ще върне получените
от нея парични средства, в хода на съдебното следствие Б. заявява, че не е
участвала съвместно с подсъдимата в предлагането на общински жилища.
Защитникът на подсъдимата счита, че твърденията на свидетеля Г., съгласно
които той многократно е определял срокове, в които подсъдимата е следвала
да върне получените от нея парични средства, в които срокове тя не връщала
получените от нея парични суми, като заявявала, че трето лице не връщало
парите, се установяват от приетата компютърно-техническа експертиза. В тази
връзка адвокат К. излага, че подсъдимата не е споделила на свидетеля Г. името
на третото лице, тъй като тя изпитвала страх. Защитникът посочва, че от
изпратената справка от СО е видно, че жилищата, посочени в предаваните на
свидетелите списъци, в по-голямата действително били общински и
подлежали на продажба, което доказвало, че свидетелката Б. е предала
получените от подсъдимата парични средства на трето лице, което евентуално
е щяло да съдейства при реализирането на сделките за закупуването на
жилищата. Адвокат К. счита, че чистото съдебно минало на подсъдимата
следва да бъде взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство. При
така изложените съображения, защитникът на подсъдимата пледира за
постановяването на оправдателна присъда, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна по повдигнатото обвинение по чл. 209, ал. 1, т. 5, във
вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 и чл. 26 от НК.
В личната си защита подсъдимата заявява, че поддържа изложеното от
нейния защитник.
В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, наоснование чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимата И. Г. К., ЕГН **********, българка, с българско
гражданство, със средно образувание, вдовица, неосъждана, трудова
3
ангажирана, с местоживеене в гр. София, ж.к „Люлин“, бл. 333, ет. 3, ап. 12.
Подсъдимата К. взела решение по неправомерен начин да набавя за себе
си неследващи парични облаги, като за целта, решила да предлага на трети
лица общински жилища за продажба, без да има право да осъществява такава
дейност.
През 2014 година свидетелят Д. Я. взел решение да закупи за себе си
собствено жилище. Свидетелят Я. споделил за взетото от него решение на
свидетеля В. П., който към този момент бил негов близък приятел, като го
информирал и за това, че е харесал двустаен апартамент. Свидетелят В. П.
съобщил на свидетеля Д. Я., че е способен да му съдейства в закупуването на
тристаен общински апартамент, чиято цена била равна на цената на
харесаното от Я. двустайно жилище, тъй като имал връзки с човек, с когото
можел да го свърже. Свидетелят П. разяснил на свидетеля Я., че за
закупуването на имота имало първоначална такса, която била в размер на 10
000 лева. Свидетелят Д. Я. приел направеното му от свидетеля П.
предложение за съдействие, при което свидетелят П. определил час и дата, на
която щяла да бъде проведена среща между свидетеля Я. и лицето, с което П.
имал връзка. Лицето, с което свидетелят П. имал връзка, била подсъдимата К.,
която в предходен момент била предоставила на В. П. списък с общински
апартаменти, тъй като той самият също желаел да закупи такъв имот. К. била
споделила на свидетеля П., че познавала хора в общината, поради което
разполагала с възможност да му укаже съдействие за закупуването на
общински жилища. При извършена проверка на част от апартаментите,
посочени в предадения му от К. списък, свидетелят П. установил, че те в
действителност са общински.
Уговорената от свидетеля В. П. среща била проведена на 18.07.2014г. в
кафене, намиращо се в гр. София, на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър
Стамболийски“ – срещу сградата на НОИ. На срещата присъствали
свидетелите В. П. и Д. Я. и подсъдимата И. К.. Свидетелят П. запознал
свидетеля Я. с подсъдимата К., като заявил, че гарантира за нея, тъй като я
познавал много добре. Подсъдимата К. разяснила на Я. процедурата по
закупуване на общински жилища, уверила го, че няма за какво да се
притеснява и му съобщила, че за да започне процедурата той следва да
предаде в нейна фактическа власт парична сума в размер на 10 000 лева.
Свидетелят Я. се съгласил да закупи общински апартамент, при което предал
във фактическа власт на подсъдимата К. парична сума в размер на 10 000 лева.
За получените парични средства подсъдимата К. попълнила запис на заповед.
Подсъдимата К. не предоставила на Я. телефон за връзка. Тя му обяснила, че
свидетелят П. е щял да му предостави нейния телефонен номер, след като
направи избор къде да се намират апартаментите, като до тогава му оказала да
кореспондира със свидетеля П..
Свидетелят Я. знаел, че друг негов приятел – свидетелят Р. Г., също
търсел да закупи апартаменти, поради което се свързал с него чрез телефонно
обаждане и го информирал, че имал приятел – свидетелят В. П., който
познавал жена – подсъдимата К., която срещу заплащане можела да му уреди
общински жилища на добра цена. Впоследствие между свидетелите В. П., Р. Г.
4
и Н. Г. била проведена среща в кафене, намиращо се в гр. София, бул. „Цар
Симеон“ до парк „Света троица“. В хода на проведената среща свидетелят В.
П. съобщил на свидетелите Р. Г. и Н. Г., че имал позната, която била способна
да им съдейства за осъществяването на покупка на общинско жилище и че ако
желаят той можел да ги свърже с нея. Свидетелят П. добавил, че е възможно
да закупят повече от един апартамент, като сумата, която трябвало да бъде
предадена на неговата позната била в размер на 10 000 лева на апартамент.
Свидетелят П. разяснил, че след като паричните средства бъдат предадени във
фактическата власт на неговата позната, документите за избраните от тях
жилища щели да бъдат придвижени. Свидетелят П. добавил, че свидетелят Д.
Я. също е предал на подсъдимата К. сума в размер на 10 000 лева за
закупуването на общински апартамент. Свидетелят Р. Г. се съгласил да закупи
общински жилища, поради което впоследствие свидетелят В. П. му изпратил
списъци с апартаменти. Той харесал три апартамента, като техните адреси
били гр. София, кв. „Банишора“, бл. 17А, вх. Б, ет. 4; гр. София, кв. „Слатина“,
бл. 44, вх. Е, ет. 6, ап. 43; гр. София, кв. „Слатина“, бл. 28, вх. Г, ет. 4, ап. 54.
За да бъде предадена необходимата за избраните апартаменти парична сума,
на 28.08.2014г. свидетелката М. Д., която към този момент била съпруга на
свидетеля Н. Г., усвоила от „Райфайзенбанк“ потребителски кредит в размер
на 30 000 лева, които тя предала на Н. Г..
Няколко дни след срещата, проведена на 18.07.2014г., свидетелят Д. Я. се
свързал чрез телефонно обаждане със свидетеля П., от когото поискал да му
бъдат предоставени апартаменти, които да огледа. След няколко дни
свидетелят П. изпратил на свидетеля Я. по мобилното приложение „Viber“
информация за апартаменти, включително и техните адреси, като го
предупредил да не чука по апартаментите и да не задейства техните звънци.
Предоставените на свидетеля Я. данни били за апартаменти, находящи се в
квартали „Хиподрума“, „Банишора“, „Фондови жилища“ и на ул.
„Опълченска“, покрай Централна железопътна гара. Свидетелят Я. харесал
тристаен апартамент, намиращ се на ул. „Опълченска“. Той посетил адреса, на
който се намирало харесаното от него жилище, където провел разговор с
домоуправителя на входа, в който се намирал харесания от него тристаен
апартамент. В хода на проведения разговор свидетелят Я. научил, че
харесаният от него имот се обитава от жена, която към този момент се
намирала в Америка. В хода на проведения разговор домоуправителят изразил
съмнение по отношение на това дали харесаният от Я. от апартамент е
общински, тъй като жената, която го обитавала, продължавала да заплаща на
таксите свързани с него.
На 18.08.2014г. свидетелите Р. Г., Н. Г. и В. П. и подсъдимата И. К. се
срещнали в кафене „М-стейшън“, намиращо се в гр. София, на ъгъла на бул.
„Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“. Свидетелите Р. Г. предал
във фактическа власт на подсъдимата парична сума в размер на 30 000 лева, за
да му бъде оказано от нейна страна съдействие за закупуването на избраните
от него общински апартаменти. За получената парична сума подсъдимата К.
подписала запис на заповед. През месец октомври същата година подсъдимата
К. се свързала със свидетеля Р. Г. чрез телефонно обаждане. В хода на
5
проведения телефонен разговор, тя му обяснила, че трябвало да бъдат
предадени по още 2000 лева на апартамент, за да бъде намалена данъчната
оценка на избраните от него жилища.
В неустановен по делото момент свидетелят Я. се свързал чрез
телефонно обаждане със свидетеля П., на когото съобщил, че желае да закупи
тристайния апартамент, намиращ се на ул. „Опълченска“. Била е проведена и
нова среща между свидетеля Я. и подсъдимата К., в хода на която подсъдимата
уверила свидетеля, че до края на месец септември 2014 година ще получи
избрания от него апартамент. След настъпването на месец септември,
подсъдимата съобщила на Я., че тя трябвало да се запознае с новия главен
архитект, тъй като старият бил заменен. През декември месец свидетелят Я. се
свързал отново с подсъдимата, която го уверила, че след предстоящите
празници ще получи искания от него апартамент, но за да бъде намалена
данъчната оценка на апартамента, Я. трябвало да предаде в нейна фактическа
власт парична сума в размер на 1000 лева. Свидетелят Я. се съгласил, като на
11.12.2014г. в кв. „Света Троица“, на пазар „Д. Петков“, между него и
подсъдимата била проведена среща, в хода на която той предал в нейна
фактическа власт поисканата от нея парична сума. На предаването на
паричните средства присъствала и свидетелка Ю. Я. – съпруга на Д. Я..
Подсъдимата К. попълнила разписка за получената сума.
На 02.04.2015г. свидетелите Р. Г. и Н. Г. се срещнали с подсъдимата К..
Свидетелят Р. Г. предал във фактическата власт на подсъдимата К. парична
сума в размер на 6000 лева, поискана от нея за намаляването на данъчните
оценки на избраните от него общински апартаменти. Била е съставена и нова
запис на заповед за сума в размер на 36 000 лева.
През месец март 2015г., подсъдимата К. се свързала чрез телефонно
обаждане със свидетеля Я.. Между двамата бил проведен разговор, в хода на
който подсъдимата съобщила на Я., че ще му бъде предадена преписка за
апартамента, който харесал, за което трябвало да отиде до общината.
Подсъдимата информирала Я. и за това, че той следвало да предаде в нейна
фактическа власт допълнителна парична сума в размер на 2000 лева.
Свидетелят Я. се съгласил, като на 11.03.2015г. пред Трета градска болница
срещу кино „Арена“ свидетелят Я. предал във фактическа власт на
подсъдимата К. поисканата от нея парична сума. На предаването присъствала
и свидетелката Ю. Я.. Подсъдимата К. попълнила разписка за получената
сума.
Впоследствие подсъдимата К. уведомила свидетеля Я., че нямало да
бъде възможно да закупи избраното от него жилище. Свидетелят Я. поискал
от подсъдимата да му възстанови паричните суми, дадени от него, при което
К. заявила, че не била способна да стори това, тъй като била предала
паричните средства на друго лице. Подсъдимата отказала да предостави на
свидетеля Я. информация относно самоличността на лицето, на което, по
нейните твърдения, предала получените парични средства. След като
свидетелят Я. узнал, че подсъдимата не е способна да му възстанови
предоставените от него парични средства, той се обърнал към свидетеля В. П.
с искане паричните средства да бъдат възстановени от него. Свидетелят П.
6
също заявил, че не разполагал с възможност да изпълни това искане.
През месец април 2016г. подсъдимата И. К. информирала свидетелите Н.
Г. и Р. Г., че нямало да бъде възможно да закупят избраните от тях общински
апартаменти. Свидетелите Н. Г. и Р. Г. няколкократно отправяли към
подсъдимата искания за възстановяване на паричните средства, които те
предали в нейна фактическа власт. При всяко от направените искания
подсъдимата заявявала, че ще върне получените суми, но до възстановяването
им така и не се стигнало.
На 19.08.2016 г. свидетелите Р. Г. Г. и Н. Р. Г. подали жалба до Софийска
районна прокуратура за извършена измама.
IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установени по
категоричен и непротиворечив начин от следните доказателства и
доказателствени средства: гласни - обясненията на подсъдимата И. Г. К.;
показанията на свидетеля Р. Г. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както
и тези дадени в рамките на досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 281, ал. 5 от НПК във вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК;
показанията на свидетеля Н. Р. Г., дадени в хода на съдебното производство,
както и тези дадени в хода на разследването, приобщени на основание чл. 281,
ал. 5 от НПК във вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на свидетеля Д.
В. Я., показанията на свидетелката Ю. А. Я., показанията на свидетеля В. Д.
П., показанията на свидетелката М. Д. Д., показанията на свидетелката Д.М.
Б., показанията на свидетелката Ж.Л.Д. и показанията на свидетеля Пл.Здр.С.,
писмени – справка за съдимост на И. Г. К., справки от Заместник-кмет на
Столична община, протокол за доброволно предаване от 14.02.2017г., записи
на заповед, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване,
протокол за доброволно предаване от 05.06.2017г., разписки за получени суми,
справки от Служба по вписванията – град София, протокол за разпознаване на
лица и предмети; способите за събиране и проверка на доказателства –
заключение на компютърно-техническа експертиза, заключение на съдебно-
оценителна експертиза, заключение на графическа експертиза.
На първо място, настоящият съдебен състав, при изграждането на
фактическите си изводи, се довери на показанията на свидетеля Д. Я., които
намират подкрепа в показанията на свидетелите В. П., Н. Г., Р. Г.и Ю. Я.. От
съобщеното от Я. се установява, че след като съобщил на свидетеля В. П., че
възнамерява да закупи двустаен апартамент, П. му споделил, че има връзка с
човек – подсъдимата К., който бил способен да му съдейства в закупуването
на тристаен общински апартамент, който бил на същата цена като двустайния
апартамент, който той към този момент възнамерявал да закупи. От
показанията на Я. съдът извлича информация за това, че свидетелят П.
насрочил първоначалната среща между него и подсъдимата К., като срещата
била проведена в кафене, находящо се в гр. София, на бул. „Александър
Стамболийски“ и бул. „ Христо Ботев“, срещу сградата на НОИ. От заявеното
от свидетеля Я. става ясно, че при проведената срещу подсъдимата му
разяснила процедурата по закупуването на предлаганите от нея общински
жилища, като му съобщила, че за да бъде започната процедурата той трябвало
да предаде в нейна фактическа власт сума в размер на 10 000 лева. От
7
съобщеното от Я. в хода на съдебното следствие е видно, че той се е съгласил
да закупи общински апартамент, при което предал във фактическа власт на
подсъдимата К. парична сума в размер на 10 000 лева, като за получените
парични средства подсъдимата попълнила запис на заповед. При проведения
му разпит в хода на съдебното следствие, свидетелят Я. не посочва
конкретната дата, на която е била осъществена срещата, но тази
доказателствена празното се запълва от приобщената по делото запис на
заповед, с която подсъдимата се задължила да заплати на свидетеля Я.
парична сума в размер на 10 000 лева, от която става ясно, че срещата е била
проведена на 18.07.2014г. От показанията на Я. настоящият съдебен състав
извлича и информация за това, че от свидетелят П. чрез мобилното
приложение „Viber“ му била изпратена информация за апартаменти,
включително и адресите, на които те се намирали. От заявеното от Я. в хода на
съдебното следствие става ясно, че той харесал тристаен апартамент, намиращ
се на ул. „Опълченска“, като впоследствие посетил адреса, на който се
намирало харесаното от него жилище, където домоуправителя на входа му
споделил, че тристайният апартамент е обитаван от жена, която била в
Америка, но заплащала таксите за него, поради което се съмнявал, че имотът е
общински. В хода на съдебното следствие свидетелят твърди, че през
декември месец 2014 година той предал на подсъдимата парични средства в
размер на 2 000 лева, за да бъде намалена данъчната оценка на избраното от
него жилище, а през март месец 2015 година той предал парична сума в
размер на 1000 лева. В тази част показанията на свидетеля, досежно размера
на паричните средства, които е предал на подсъдимата, не намират подкрепа в
останалия доказателствен материал. От приобщените по делото два броя
разписка за получена сума е видно, че на 11.12.2014г. той е предал на
подсъдимата парична сума в размер на 1000 лева, а на 11.03.2015г. той
предоставил парични средства в размер на 2000 лева. Съдът отдаде
констатираното несъответствие на липсата на добре съхранен спомен в
съзнанието на свидетеля Я. по отношение тези обстоятелства. Липсата на
съхранен спомен у свидетеля настоящият съдебен състав намира за логична,
предвид изминалия период от време между обстоятелствата, за които той
свидетелства, и проведения му в хода на съдебното следствие разпит, в хода на
който той дава показания по отношение на тези обстоятелства. От показанията
на свидетеля Я. се установява и това, че той е запознал свидетелите Р. Г. и Н. Г.
със свидетеля В. П.. От заявеното от свидетеля Я. става ясно, че след като
разбрал, че няма да бъде възможно да закупи избрания от него имот, той
първо поискал от подсъдимата да му бъдат върнати дадените от него парични
суми, а след като К. му съобщила, че няма възможност да изпълни това негово
искане, той изискал от свидетеля В. П. да му възстанови предадените парични
средства, при което П. също заявил, че няма възможност да стори това.
На следващо място съдът се довери и на показанията на свидетелите Н.
Г. и Р. Г., включително и на показаният, дадени от тях в хода на досъдебното
производство, приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 5 от НПК
във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК. От показанията на свидетелите се
установява, че свидетелят Д. Я. се свързал със свидетеля Р. Г. чрез телефонно
8
обаждане, като в хода на проведения телефонен разговор го информирал, че
имал приятел – свидетелят В. П., който познавал жена – подсъдимата К., която
срещу заплащане можела да му уреди общински жилища на добра цена. От
заявеното от свидетелите Н. Г. и Р. Г. става ясно, че свидетелят Я. ги запознал
със свидетеля В. П., който ги свързал с подсъдимата И. К.. От съобщеното от
свидетелите става ясно, че между тях и свидетелят В. П. била проведена среща
в кафене, намиращо се на в гр. София, бул „Цар Симеон“ до парк „Света
троица“. От показанията на свидетелите Н. Г. и Р. Г. се установява, че в хода на
проведената среща свидетелят П. им споделил както това, че имал позната,
която можела да им окаже съдействие за покупката на общинско жилище, така
и това, че ако желаят може да ги свърже с нея и това, че могат да закупят
повече от едно жилище, като сумата, която трябвало да бъде предадена на
неговата позната била в размер на 10 000 лева на жилище. От съобщеното от
свидетелите съдът извлича информация за това, че те се съгласили да закупят
жилище, като впоследствие свидетелят П. им изпратил списъци със жилища,
от които списъци те харесали три апартамента, като техните адреси били гр.
София, кв. „Банишора“, бл. 17А, вх. Б, ет. 4; гр. София, кв. „Слатина“, бл. 44,
вх. Е, ет. 6, ап. 43; гр. София, кв. „Слатина“, бл. 28, вх. Г, ет. 4, ап. 54. От
споделеното от свидетелите става ясно, че на 18.08.2014г. в кафене „М-
стейшън“, намиращо се в гр. София, на ъгъла на бул. „Христо Ботев“ и бул.
„Александър Стамболийски“, между тях, свидетелят В. П. и подсъдимата И.
К. била проведена среща, в хода на която свидетелят Р. Г. предал във
фактическата власт на подсъдимата парична сума в размер на 30 000 лева, за
да му бъде указано от нейна страна съдействие за закупуването на харесаните
от него общински апартаменти, като за получената сума тя подписала запис на
заповед. От показанията на свидетеля Н. Г., дадени в рамките на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитане на основание чл. 281, ал. 5 от НПК
във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, се установява, че за да бъде предадена на
подсъдимата паричната сума в размер на 30 000 лева, на 28.08.2014г.
свидетелката М. Д. Д., която към този момент била негова съпруга, изтеглила
кредит в размер на 30 000 лева от „Райфайзенбанк“. От заявеното от
свидетелите Р. Г. и Н. Г. е видно, че през месец октомври 2014 година
подсъдимата се е свързала със свидетеля Р. Г. чрез телефонно обаждане, като в
хода на проведения между тях разговор, тя му обяснила, че трябвало да
бъдат предадени по още 2000 лева на апартамент – общо 6000 лева, за да бъде
намалена данъчната оценка на избраните от свидетеля жилища. От
показанията на свидетелите се установява, че на 02.04.2015г. свидетелят Г.
предал във фактическа власт на подсъдимата паричните средства, поискани от
нея, за да бъде намалена данъчната оценка на избраните от него жилища. От
съобщеното от свидетелите става ясно, че през месец април 2016 година те
били информирани от подсъдимата, че нямало да бъде възможно да бъдат
закупени харесаните от свидетеля Р. Г. жилища, като впоследствие те
няколкократно отправяли искали от нея да им възстанови дадените парични
средства, но до тяхното връщане не се стигнало.
На следващо място, настоящият съдебен състав, при изграждането на
фактическите си изводи, се довери и на показанията на свидетеля В. П., които
9
кореспондират на показанията на свидетелите Д. Я., Р. Г. и Н. Г.. От
съобщеното от свидетеля П. настоящият съдебен състав извлича информация
за това, че от подсъдимата му бил предоставен списък с общински жилища,
тъй като той също имал интерес да закупи такъв имот, но впоследствие не
сторил това, тъй като у него се породило съмнение по отношение на
възможността да придобие общински имот по начина, по който подсъдимата
му предлагала. От заявеното от свидетеля става ясно, че при извършена
проверка на част от апартаментите, посочени в списъка, предоставен му от
подсъдимата, той установил, че проверените от него имоти в действителност
били общински. От показанията на свидетеля П. съдът извлича и информация
за това, че от подсъдимата му било споделено, че тя била способна да
съдейства за закупуването на общински жилища, тъй като познавала хора от
Столична община. В хода на съдебното следствие свидетелят П. споделя, че
чрез телефонното устройство на подсъдимата е провеждал телефонни
разговори с лице, чието име било „Джула“, което твърдяло, че работи в
общината, поради което било способно да съдейства за закупуването на
общински имоти. От съобщеното от свидетеля П. е видно, че той е запознал
свидетелите Д. Я., Р. Г. и Н. Г. с подсъдимата И. К.. От показанията на
свидетеля П. се установява, че той е присъствал на срещи проведени между
подсъдимата И. К. и Р. Г.. Наличието на недобре съхранен спомен у свидетелят
П. за фамилията на свидетеля Р. Г., настоящият съдебен състав отдаде, от една
страна, на изминалия период от време, а от друга страна, на обстоятелството,
че двамата не са се намирали в близки отношения помежду си, поради което е
и логично в съзнанието на свидетеля П. да не остане траен спомен по
отношение на фамилията на свидетеля Р. Г.. Заявеното от свидетеля П. по
отношение на това, че срещите с подсъдимата били провеждани в заведение,
намиращо се на бул. „Александър Стамболийски“ и бул. „Христо Ботев“, така
и по отношение на това, че той непосредствено е възприел как свидетелите Д.
Я., Н. Г. и Р. Г. са предали на подсъдимата, парични средства в размер на 10
000 лева на апартамент, за което тя подписала записи на заповед, намира
подкрепа както в показанията на свидетелите Д. Я., Н. Г. и Р. Г., така и в
приобщените по делото записи на заповед.
При изграждането на фактическите си изводи съдът се довери и на
показанията на свидетелката Ю. Я. в частта, в която тя съобщава, че е
присъствала както на проведената през месец декември 2014 година среща
между нейния съпруг – свидетелят Д. Я. и подсъдимата, така и на проведената
през месец март 2015 година среща между нейния съпруг и подсъдимата.
Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на свидетелката Я. в
частта, в която тя заявява, че първата среща била проведена в кв. „Света
Троица“, на пазар „Д. Петков“, а втората среща се състояла пред Трета градска
болница срещу кино „Арена“. Наличието на недобре съхранен спомен у
свидетелката Я. досежно това на коя от двете проведени срещи свидетелят Я. е
предал във фактическа власт на подсъдимата парична сума в размер на 1000
лева и на коя от срещите е предал в нейна фактическа власт парични средства
в размер на 2000 лева, настоящият съдебен състав отдава на изминалия
период от време. От показанията на свидетелката Я. настоящият съдебен
10
състав извлича и информация за това, че за получените парични средства
подсъдимата е попълвала разписки, в които били посочени размерите на
получените от нея парични средства и имената на подсъдимата и на свидетеля
Я.. Настоящият съдебен състав не се довери на показанията на свидетелката Я.
в частта, в която тя заявява, че паричната сума в размер на 10 000 лева е била
дадена от свидетеля Я. на подсъдимата К., за да му бъде указано от нейна
страна съдействие в закупуването на двустаен апартамент. В тази част
показанията на свидетелката Я. не намират подкрепа в показанията на
свидетеля Я., съгласно които паричните средства в размер на 10 000 лева били
предоставени от негова страна на подсъдимата К., за да му бъде указано
съдействие за закупуването на тристаен апартамент. Житейски логично е
споменът за тези обстоятелства да бъде по-добре съхранен в съзнанието на
свидетеля Я. от колкото в съзнанието на свидетелката Я., тъй като решението
кое общинско жилище да бъде закупено е било взето от него и той, а не
свидетелката Я. е присъствал на срещата, на която във фактическа власт на
подсъдимата е била предадена паричната сума в размер на 10 000 лева. С
оглед на гореизложеното по отношение на тези обстоятелства съдът се довери
на показанията на свидетеля Я..
На следващо място настоящият съдебен състав се довери на
показанията на свидетелката М. Д. Д. в частта, в която тя заявява, че от нея
бил изтеглен потребителски кредит в размер на 30 000 лева, като паричните
средства, получени от кредита, тя предоставила на свидетеля Р. Г., за да бъде
осигурена възможността той да предостави във фактическа власт на
подсъдимата паричните суми, които тя поискала, за да му окаже съдействие за
закупуването на общински жилища на цена по-ниска от пазарната. В тази част
показанията на свидетелката намират подкрепа в останалия доказателствен
материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. както в частта,
в която тя заявява, че на подсъдимата е предавана парична сума в размер на 12
000 лева на апартамент, така и в частта колко жилища свидетелят Р. Г. е желаел
да закупи. По отношение на тези обстоятелства свидетелката Д. няма добре
съхранен спомен, като в хода съдебното следствие изрично заявява, че не е
сигурна дали заявеното от нея е правилно. Поради това съдът не може да
формира фактически и правни изводи въз основа на тази част от показанията
на свидетелката.
Показанията на свидетелите Д.Б. и Пламен Спиров не допринасят
съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като се
отнасят до обстоятелства, извън предмета на доказване. Единственото
релевантно за производството обстоятелство, което може да бъде извлечено от
техните свидетелски изявления, е наличието на познанство между
подсъдимата И. К. и свидетелката Д.Б..
При формиране на своите изводи относно релевантните за делото
фактически обстоятелства, съдебният състав кредитира показанията на
свидетелката Жаклин Данаилова в частта, в която тя заявява, че двете с
подсъдимата се познават. В останалата им част показанията на свидетелката
Данаилова не се отнасят до факти и обстоятелства, конкретизирани по време,
място, участници, за да може да бъде направен категоричен извод за тяхната
11
относимост към предмета на доказване. За това в останалата част настоящият
съдебен състав не кредитира твърденията на свидетелката Данаилова, тъй
като същите от една страна не са изградени въз основа на лични възприятия на
свидетелката за конкретни факти и събития, индивидуализирани по време,
място и обствоятелства, а от друга не намират подкрепа в останалия
доказателствен материал.
Подсъдимата И. Г. К. дава обяснения, в които поддържа, че е извършила
инкриминираните деяния по заръка на свидетелката Б., която определяла
какво трябва да съобщено на пострадалите лица, в какъв размер следва да
бъдат изисканите парични средства и къде те следва да бъдат доставяни.
Подсъдимата твърди, че основания за проявеното от нея доверие спрямо
свидетелката Б. са били както дългогодишното им познанство, така и
обещанието, дадено от Б., съгласно което тя щяла да заплати комисионна
за закупените от пострадалите лица жилища. Подсъдимата заявява, че през
2016г., след като е била заплашена от свидетелите Н. Г. и Р. Г., тя се е свързала
със свидетелката Б. чрез телефонно обаждане, като е предоставила на
свидетеля Р. Г. възможност да разговаря лично със свидетелката Б., която му
съобщила, че ще му бъдат върнати паричните средства, дадени от него.
Подсъдимата твърди и това, че е провеждала разговори със свидетелката Б.,
като последната съобщавала, че ще върне получените от нея парични суми,
но впоследствие не е изпълнявала заявеното от нея. Подсъдимата поддържа,
че лице с имена Петър Траянов, с което е била във четири годишна връзка, е
присъствало на срещите, проведени между подсъдимата и свидетелката Б., в
хода на които свидетелката е давала насоки какво да прави. Подсъдимата
твърди, че не поддържа контакт с Петър Траянов.
По отношение на обясненията на подсъдимата К. настоящият съдебен
състав взе под внимание, че те имат двойствена процесуалноправна природа,
тъй като са както гласно доказателствено средство, така и средство за защита.
Поради гореизложеното те следва да бъдат кредитирани от съда само, ако са
вътрешно логични и обосновани и не се оборват от останалите събрани по
делото доказателства. Изхождайки от това принципно положение, настоящият
съдебен се довери единствено на обясненията на подсъдимата в частта, в която
тя съобщава, че свидетелите Р. Г. и Д. Я., за да закупят общински жилища на
изгодни цени, са предали в нейна фактическа власт парични средства. В тази
част обясненията на подсъдимата намират подкрепа в останалия
доказателствен материал. Съдът не дари с доверие обясненията на
подсъдимата както в частта, в която тя поддържа, че е извършила
инкриминираните деяния, в изпълнение на указанията, дадени от
свидетелката Д.Б., така и в частта, в която тя поддържа, че е била заплашвана с
огнестрелно оръжие от страна на свидетелите Р. Г. и Н. Г.. Обясненията на
подсъдимата в тези им части, настоящият съдебен състав намира за защитна
версия, насочена както към дискредитиране на показанията на свидетелите Р.
Г. и Н. Г., така и към внасяне на съмнение по отношение на субективната
съставомерност на извършените от нея деяния. Изложените от подсъдимата
твърдения, че е била заплашвана от свидетелите Р. Г. и Н. Г., остават
неподкрепени от останалия доказателствен материал по делото и са
12
неотносими към предмета на доказване. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимата в горепосочените
части.
На следващо място съдът се довери и на заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи – компютърно-техническа
експертиза, съдебно-оценителна експертиза и графическа експертиза, които
оцени като обективни, аргументирани, даващи отговор на поставените
въпроси и изготвени от вещи лица със специални знания в съответните
области на науката.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
доколкото същите не се оспорват от страните, непротиворечиви са по
отношение на фактите, подлежащи на доказване и допринасят за изясняване
на обективната истина относно значимите факти, се кредитират от настоящия
съдебен състав изцяло. Съдът кредитира като писмено доказателство и
справката за съдимост на И. Г. К., видно от която същата е неосъждана.
V. При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл. 102 от НПК и след извършения от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и приетите експертизи, съдът излага от правна от
правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимата И. Г. К. е осъществила от обективна страна състава на
престъпление от общ характер в условията на продължавано престъпление с
правна квалификация чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, а именно в периода от 18.07.2014 г. до 02.04.2015 г. в гр. София, на
различни места, в условията на продължавано престъпление, когато с пет
отделни деяния, които осъществяват по отделно един и същ състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
с цел да набави за себе си имотна облага - сумата от 49 000 лева възбудила и
впоследствие поддържала у Р. Г. Г. и Д. В. Я., че може да им съдейства за
закупуване на общински жилища на територията на Столична община, както и
че може да им осигури намаляването на
данъчната оценка на избраните от тях имоти и да осигури по - бързото
придвижване на
документите, като с това им причинила имотна вреда в големи размери - общо
в размер на 49 000 лева, както следва:

1. На 18. 07. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
го уреди да закупи 1 / един/ брой може да му общинско жилище на
територията на Столична община и с това му причинила имотна вреда в
размер на 10 000 лева;
2. На 18. 08. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
13
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще го
уреди закупи три общински жилища на територията на Столична община и с
това му причинила имотна вреда в размер на 30 000 лева;
3. На 11. 12. 2014 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
му осигури намаляване на данъчната оценка на избрания от него общински
апартамент в гр. София, с което му причинила имотна вреда в размер на 1000
лева;
4. На 11. 03. 2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Д. В. Я., че ще
му осигури по - бързото придвижване на документите за закупуването на
избрания от него общински апартамент и с това му причинила имотна вреда в
размер на 2 000 лева;
5. На 02. 04. 2015 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и до месец април 2016 г. поддържала заблуждение у Р. Г. Г., че ще
му осигури намаляване на данъчните оценки на избраните от него три броя
общински апартаменти в гр. София и с това му причинила имотна вреда в
размер на 6 000 лева.

Непосредствен обект на престъплението измама са обществените
отношения свързани с упражняването на правото на собственост.
Същевременно измамата е престъпление с два предмета - деецът въздейства
пряко и непосредствено върху друго физическо лице, което упражнява
фактическа власт върху определено имущество, което представлява
имущественият предмет на престъплението.
Както в съдебната практика, така и в наказателноправната доктрина, е
безспорно установено, че за да бъде прието, че е осъществена обективната
страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, следва да бъде установено,
че деецът е възбудил у пострадалото лице погрешна представа относно
определени факти и обстоятелства и/или да е поддържал подобна представа,
поради което последното е извършило имуществено разпореждане,
причинявайки на себе си или на друго юридическо или физическо лице имотна
вреда. За да бъде налице измама при форма на изпълнителното деяние –
възбуждане на заблуждение, следва да бъде констатирано, че подсъдимото
лице създава невярна представа за конкретни факти от действителността у
физическо лице и по този начин то бива мотивирано да извърши имуществено
разпореждане, като по този начин то причинява на себе си или на друго
физическо или юридическо лице вреда. От друга страна, при поддържането на
заблуждение също е необходимо деецът да прояви активно поведение, но то е
насочено към утвърждаването на вече съществуващи неверени представи у
заблуденото лице, досежно основанието за имущественото разпореждане или
условията, при които то следва да бъде изпълнено. Измамата по чл. 209, ал. 1
от НК е резултатно престъпление, като същото, съгласно константната
практика на съдилищата, е довършено с настъпването на имуществената
14
вреда, причинена от имущественото разпореждане от страна на измаменото
лице.
От субективна страна престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК изисква
наличието на пряк умисъл и особена користна цел – да набави за себе си или
за друго лице имотна облага. Следва да бъде установено, че деецът е
предвиждал, че вследствие на неговото въздействие върху измаменото лице у
него ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали
такива представи. Освен следва да бъде констатирано, че деецът е
предвиждал, че измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане, в резултат на което то ще увреди собственото си или чуждо
имущество.
След разясняването на тези принципни положения, настоящият съдебен
състав намира за необходимо да отбележи, че по несъмнен начин се доказва, че
с описаните пет деяния, подсъдимата е засегнала онези обществени
отношения, които определят непосредствения обект на престъплението
измама. Подсъдимата в периода от 18.07.2014г. до месец април 2016 година е
възбудила и впоследствие поддържала заблуждение у Свидетелите Д. Я. и Р.
Г., че може да им съдейства за закупуване на общински жилища на
територията на Столична община, както и че може да им осигури
намаляването на данъчната оценка на избраните от тях имоти и да осигури по
- бързото придвижване на документите, като с това им причинила имотна
вреда в големи размери - общо в размер на 49 000 лева. В резултат на
действията и думите на подсъдимата свидетелите Д. Я. и Р. Г. взели решение
за разпореждане с намиращите се в тяхна фактическа власт парични средства
и впоследствие се разпоредили с тях в полза на подсъдимата, при което
причинили на себе си имотна вреда. Всичко това подсъдимата извършила при
условие, че както към момента на отправените предложения, така и
впоследствие, тя не е имала обективната възможност и субективното
намерение да изпълни поетите от нея задължения.
Настоящият съдебен състав, като съобрази обективните действия на
подсъдимата към момента на тяхното извършване, намира че К. е действала
умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията си,
предвиждала е техните общественоопасни последици и е искала – пряко е
целяла, настъпването на тези последици. При осъществяване на деянията,
подсъдимата е преследвала користна цел, а именно да набави за себе си
неследваща имотна облага – парична сума в размер на 49 000 лева. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме защитната
версия на подсъдимата, че е целяла да предаде предоставените и парични
суми на трето лице, която защитна версия не намира опора в доказателствения
материал, отново изводът за наличие на користна цел би бил положителен.
В случая отделните деяния, извършени от подсъдимата, са реализирани
през непродължителен период от време – от 18.07.2024г. до месец април 2016
15
година при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Деянията на
подсъдимата са свързани помежду си, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Всичко това
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че посочените по-
горе деяния, осъществени от И. Г. К., представляват едно престъпление -
измама, извършено при условията на продължавано престъпление. За да
достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази предпоставките,
предвидени в чл. 26, ал. 1 от НК, при чието наличие осъществените деяния
представляват едно продължавано престъпление. Продължаваното
престъпление е особена форма на усложнена престъпна дейност, при която
деецът оказва множество отрицателни въздействия върху непосредствения
обект на даден вид престъпление, като така се стига до едно негово общо
отрицателно засягане. Процесният случай е именно такъв. Всяко едно от
извършените от подсъдимата деяния реализира от обективна и субективна
страна състава на престъплението измама, предвиден в чл. 209, ал. 1 от НК. С
отделните деяния на К. се уврежда непосредствения обект на престъплението
измама – правото на собственост, но като цяло се причинява един общ
престъпен резултат. С оглед начинът, по който подсъдимата е извършила
деянията, настоящият съдебен състав достига до извода, че те са осъществени
при една и съща обстановка. Доколкото съдът прие, че става въпрос за
усложнена престъпна дейност - продължавано престъпление, тоест за едно
престъпление, то следва да бъде наложено и едно наказание (а не за всяко
деяние – отделно наказание), като обстоятелството, че се касае за пет на брой
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, ще бъде
отчетено от настоящият съдебен състав при индивидуализацията на
наказанието. Същевременно, съгласно чл. 26, ал. 2 от НК при продължаваното
престъпление деецът се наказва съобразно включените в него деяния, взети в
тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат, който в
процесния случай възлиза на 49 000 лева.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е
налице и квалифициращият признак по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, а именно
причинената вреда е в големи размери. Съгласно ТР № 1/1998 г. на ОСНК на
ВКС при определяне квалифицираните признаци „големи размери“ и
„особено големи размери“ за различните видове престъпления, ако друго не е
посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет
пъти установената в страната минимална работна заплата. В настоящия случай
общият размер на сумите - 49 000 лв., предоставени на подсъдимата И. Г. К. от
Р. Г. Г. и Д. В. Я. надвишава размера на 70 минимални работни заплати за
страната за инкриминираният период от 18.07.2024 г. до месец април 2016
година.
С оглед на гореизложените съображения настоящият съдебен състав
призна подсъдимата И. Г. К. за виновна в извършване на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
16
На съдебното следствие се установи наличието на престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и авторството на
подсъдимата И. Г. К. в осъществяване на инкриминираното деяние. Оценката
поотделно и в съвкупност на доказателствата по делото, на които съдът дава
вяра, водят до извода, че подсъдимата И. Г. К. е извършила деянията,
осъществяващи престъплението, за което е привлечена да отговаря, поради
което тя следва да понесе отговорност за извършеното от нея престъпление –
да понесе предвиденото за него наказание. За престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до осем години.
Настоящият съдебен състав, с оглед разпоредбата на чл. 36 от НК,
визираща целите на наказанието, при определяне размера на наказанията на
подсъдимата И. Г. К., съобрази обстоятелствата, които са от значение за
индивидуализацията на наказателната отговорност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът прецени нейното чистото съдебно минало
и трудовата ангажираност. Като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство настоящаият състав отчете броя на инкриминираните деяния –
пет на брой.
Като съобрази горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че не са налице основания за прилагането на
разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като в хода на съдебното производство не са
констатирани нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, поради което и най-лекото
предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед
горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата, следва да бъде определено на
основание чл. 54 от НК в границите, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал.
1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, но при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Като взе под внимание констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимата К. следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три година. По
отношение на така определеното наказание, настоящият съдебен състав не
установи формални пречки за прилагането на института на условното
осъждане, уреден в чл. 66 от НК. Подсъдимата е с чисто съдебно минало – не е
осъждана, за нейното поправяне не е необходимо тя да изтърпи ефективно
определеното наказание „лишаване от свобода“, а поправянето и
превъзпитаването биха могли да бъдат постигнати и с отлагане на
изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ със срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпитателният срок, през
който по отношение на подсъдимата ще съществува възможност, в случай че
извърши последващо престъпление, да изтърпи и наказанието „лишава от
свобода“, наложено по настоящото дело, би въздействало върху нея както
възпиращо, така и поправително и превъзпитателно и би я мотивирало да се
17
въздържи от повторното извършване на противоправна проява.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата И. Г. К., да
заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 706,13
(седемстотин лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски по
делото, както и в полза на съдебната власт и по сметка на СРС сумата в размер
на 270 лева (двеста и седемдесет лева), представляваща сторени по делото
разноски в съдебното производство.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
18
Съобщи за изтекли лични данни