№ 197
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501837 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260216/3.04.2024г., постановено по гр.д.№ 4648/2020г по описа на
СГС, са отхвърлени предявените от В. В. В. с ЕГН **********, И. В. С. с ЕГН ********** и
Б. В. М. с ЕГН ********** срещу „ЗАД Алианц България” АД с ЕИК *********, искове с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумите от по 50 000лв. на всеки от тях,
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на техния
дядо С. М. Б. с ЕГН **********, настъпила на 12.01.2018г вследствие на ПТП от
13.12.2018г, причинено по вина на водача П. Н. П., при управление на л.а. „Дачия Лоджи”, с
рег. № ******** по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
Решението е обжалвано от В. В. В., И. В. С. и Б. В. М., чрез адв.К.Д. от САК.
Възразяват срещу приетото от съда, че между тях и починалия при ПТП не е съществувала
толкова силна привързаност, която да е довела до страдания и болки с достатъчен интензитет
и продължителност. Сочат, че неправилно съдът е приел, че загубата не е довела до такива,
тъй като имат живи родители. Поддържат, че от ангажираните по делото свидетелски
показания е установена силната връзка между ищците и починалия при ПТП, тъй като
дядото е гледал своите внуци до 15-16години, тъй като баща им не е полагал грижи за тях, а
майка им е работила. Ищецът И. В. С. е живял в едно домакинство с дядо си. Не са могли да
погребат дядо си, тъй като е бил върнат в болницата за установяване на причината за
смъртта му. Поддържат, че починалият е бил като баща за тях, имали са силна и дълбока
връзка, над обичайната за дядо и внуци. Сочат още, че съдът не е обсъдил всички
доказателства по делото. Претендирали са да се отмени обжалваното решение и да се уважат
исковите претенции.
1
Ответната страна-„ЗАД Алианц България” АД не е ангажирала становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото-В. В. В., И. В. С. и Б. В. М. са посочили в исковата молба, че на
13.12.2017 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на П. Н. П.- водач на л.а
„Дачия Лоджи", с рег. № ********, чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие починал дядото на ищците–С. М. Б., пресичал път като продължение на
тротоар от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Наказателното
производство срещу виновния водач е приключило с влязла в сила осъдителна присъда №
49/19.02.2019г по НОХД № 5680/2018г, НО, по описа на СГС.
Посочили са, че са били в много близки отношения с дядо си, на задружие,
разбирателство, обич и уважение и са приели тежко загубата му. Изпаднали са в
депресивно състояние на отчаяност. Претърпели са неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания от смъртта на дядо им, поради което са претендирали обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество е оспорило исковите претенции с доводи, че са неоснователни.
Възразило е, че ищците са сред кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди; като се е позовало на ППВС № 4/25.05.1961 г., а не ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС. Оспорило е, че е била налице особено близка връзка между
починалия и ищците; че претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи при такъв вид роднинска връзка. Оспорило е
механизма на настъпване на ПТП, твърденията, че поведението на сочения деликвент е било
виновно и противоправно; както и, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните в ИМ вреди, размера на исковете. Навело е възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, че е допуснал нарушения на чл. 120, ал. 2, вр. чл. 32 от ЗДвП и е
оспорило претенцията за законна лихва.
С решението първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции като е
приел, че не е установена особено близка връзка между ищците и дядо им, която да е довела
до болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпените болки
и страдания.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ, по който застрахователят
отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва: ищецът да е от кръга на лицата,
на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък
на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е
причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния причинител при ответника 4. да са претърпени неимуществени
вреди.
Между страните е безспорно, че към датата на пътно-транспортното произшествие
отговорността на водача на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № ******** е била застрахована по
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, че ищците са
внуци на починалия при ПТП на 13.12.2017 С. М. Б., /което се установява и от
представеното по делото удостоверение за родствени връзки/, че с присъда № 49 от
19.02.2019 г. по НОХД № 5680/2018 г. на СГС, НО, 29 състав, П. Н. П. е бил признат за
2
виновен в това, че на 13.12.2017 г., около 18:00 ч., в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Доджи“, с peг. № ********, по ул.
„Владимир Минков - Лодко“ с посока на движение от ул.„Слатинска река“ към ул.„Мими
Балканска“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като се е движел със скорост от 50 км/ч, несъобразена с конкретните условия за видимост,
нощно време, слабо пътно осветление, мокра пътна настилка, мъгла, и е реализирал
пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно пешеходец С. М. Б.,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 12.01.2018 г.,
която е в пряка причинна връзка с получените от пешеходеца в резултат на удара
увреждания, като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл.
343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл.
36 НК, съдът го е осъдил на наказание от осем месеца „лишаване от свобода“, и на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години,
считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б.„б“ вр.
чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК на подсъдимия е било наложено и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което следва да се приеме, че е установено противоправното поведение на водача П.
Н. П. и неговата вина, довели до смъртта на наследодателя на ищците.
По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелката А. Г., съседка на
ищеца И. С., е дала показания, че ищецът И. С. е израснал в дома на дядо си С.. Баща му бил
шофьор и дядо му го гледал, тъй като майката и бащата били разделени. За инцидента
свидетелката разбрала същия ден, когато се прибирала от работа. Чула удар, изтичала и
видяла дядото да лежи на улицата. Извикала И. и той започнал да плаче като видял дядо си.
Извикали линейка, която го откарала в болница и престоял там около една седмица. След
изписването му И. се грижел за дядо си, тъй като не можел да се обслужва сам. След като
дядо му починал, И. изпаднал в депресия, започнали семейни проблеми, станал по-сприхав,
нервен, избухлив. Имало опасност да го изгонят от работа, тъй като бил разсеян. На
свидетелката не е известно трупът на дядото да е бил открит дни след смъртта му, тъй като
И., съпругата му и детето им живеели заедно в един дом преди катастрофата. И. живял за
кратко в Италия.
Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016
год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и
ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне
като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно
приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
3
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961
год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава,когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Въз основа на цитираната съдебна практика, въззивният съд приема, че от
ангажираните по делото свидетелски показания не се установява, че ищците имат право на
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Относно ищеца И. С. е установено, че
е живял в едно жилище с дядо си, но е имал собствено семейство, а обстоятелството, че
родителите му са били разделени, не е установило, че не е получавал грижи от тях, като в
тази насока не са ангажирани доказателства. Не се установява и наличие на изключителност,
породена от житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост. Обстоятелството, че дядото е полагал
грижи за ищеца, не установява, че и родителят, на когото са били предоставени
родителските права, не е полагал такива. Реакцията на тъга след смъртта на дядо му,
раздразнителност и разсеяност, както и грижите от внука към дядо му след ПТП, са е
нормални за лица в роднинска връзка, като също не водят до извод за претърпени
продължителни болки и страдания.
По отношение на другите двама ищци В. В. В. и Б. В. М. не са ангажирани
доказателства за претърпените от тях болки и страдания във връзка със смъртта на дядо им
С. М. Б..
Въз основа на изложеното не се установява ищците да са имали отношения на
емоционална близост и силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене
нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания от смъртта на близък човек.
Поради изложените съображения, следва да се отхвърлят исковите претенции с
правно основание чл. 432 КЗ, предявени от В. В. В. с ЕГН **********, И. В. С. с ЕГН
********** и Б. В. М. с ЕГН ********** срещу „ЗАД Алианц България” АД с ЕИК
*********, за заплащане на сумите от по 50 000лв. на всеки от тях, обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на техния дядо С. М. Б. с
ЕГН **********, настъпила на 12.01.2018г вследствие на ПТП от 13.12.2018г, причинено по
вина на водача П. Н. П., при управление на л.а. „Дачия Лоджи”, с рег. № ******** по време
на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва, считано от 7.11.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260216/3.04.2024г., постановено по гр.д.№ 4648/2020г по
описа на СГС.
4
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5