Решение по НАХД №877/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 1076

                                     гр. Пловдив, 08.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 877/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.А.В. *** против Наказателно постановлeние № 16-95/31.12.2019 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от Закона за рибарство и аквакултурите на основание чл.70, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Представителят на въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предивд събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : На 17.10.2019 г. в 12.00 ч. служители на отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ при ИАРА установили лицето М.А.В. да лови риба с три броя въдица, поставена в работно положение във водата на езерото „Въча“ със закачена на кукичките примамка в нарушение на Заповед № РД 09-69/01.02.2019 г. на министъра на МЗХГ.

Във връзка с констатираното нарушение бил издаден Акт за установяване на административно нарушение 0013367  от 17.10.2019 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят Д.Д.М. потвърди направените в акта за установяване на административно нарушение констатации. Същият заяви, че мястото било обект на редовен контрол, тъй като често се установявало, че се извършва забранен риболов въпреки  издадената Заповед на Министъра на земеделието и храните.  Свидетелят потвърди, че нарушителят бил установен да лови риба с три броя въдици, поставени в работен режим. Нарушителят бил проверен и за това дали притежава валиден талон за риболов. На място свидетелят установил, че нарушителят бил уловил и три бр. щуки. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел като намира същите за последователни, логични и непротиворечиви. В съответствие с показанията на свидетеля е и приложената и приета като писмено доказателство по делото Заповед № РД 09-69 от 01.02.2019 г.на Министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно т.4.1 от същата заповед е забранен риболовът в участъците на реките и водните обекти като на територията на област Пловдив, забраната важи и за езерото „Въча“, с площ от 18 дка, находящо се на територията на Община Стамболийски.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател, като оплакванията му се свеждат главно до това, че мястото не било обозначено с табела, изрично забраняваща риболова, поради което и същият не знаел, че не трябва да лови риба.

С оглед събраните устни и писмени доказателства съдът намира, че описаната в АУАН, възпроизведена и в наказателното постановление фактическа обстановка е правилно установена.

Въз основа на събраните доказателства правилно е вменена административнонаказателната отговорност на нарушителя.  Жалбоподателят е осъщестил от обективна и субективна страна състава на вмененото му с издаденото наказателно постановление нарушение, а именно извършил е риболов във воден обект, находящ се на територията на Република България, на която уловът е забранен. С посочената в наказателното постановление министерска заповед е установена временна  забрана за риболов за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на езерото „Въча” - без значение на това през кой период от годината се извършва и в коя част на езерото се извършва. Като е извършил риболов на езерото през 2019 г., за която година забраната се отнася, жалбоподателят е нарушил издадената заповед и нормата на чл.30, ал.1 т.3 от ЗРА. Нарушението е довършено, уловът е реализиран, като при проверката е установено, че нарушителят е уловил общо 3 бр. щуки. Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3 т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32 ал. 1, се наказва с „глоба“ от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, като наложеното наказание е в минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 1500 лв.

Относно знанието на нарушителя и твърденията му, изложени пред съда, че мястото не било обозначено, поради което и не знаел, че риболовът на езерото бил забранен, съдът намира същите за неоснователни. Липсата на обозначителни табели на езерото не изключва вината на нарушителя. Става ясно от показанията на свидетеля, а и от самия жалбоподател, че същият е представил на проверяващите риболовен билет. Жалбоподателят, като притежател на риболовен билет, следва да е запознат с всички въведени забрани за извършване на риболов, включително и тази, посочена в наказателното постановление. В случая става дума за заповед, издадена от министъра на МЗХГ, която се оповестява публично, по реда на АПК, и се свежда до знанието на неограничен кръг субекти. Същата е публикавана на страницата на ИАРА на адрес http://iara.government.bg. Публикуването на заповедта има значение за задължителността на акта. В това е смисълът на закона - задължително може да бъде само това, което е оповестено на обществеността по предвидения ред.  Жалбоподателят е  притежател на риболовен билет и това обстоятелство не изключва вината му за обстоятелства, които е бил длъжен да знае.

В конкретния случай неприложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Събраните по делото доказателства сочат, че уловът е бил реализиран, уловени са били 3 бр.щуки, като след появата на проверяващите и по тяхно нареждане рибата е била върната обратно в езерото от нарушителя. При извършване на нарушението, жалбоподателят е бил установен да извършва любителски улов с 3 бр. въдици. Всички тези обстоятелства от обективна страна на нарушението дават основание на съда да приеме, че  конкретният случай по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава от  останалите нарушения от същия вид. Обществената опасност на извършеното нарушение съдът определя като типична, същата е обусловена и от вида на обществените отношения, които се засягат. Забраната в случая е въведена, за да се защити биологичното разнообразие и да се създадат оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите от риба и други водни организми.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално представителство, осъществено в едно съдебно заседание, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановлeние № 16-95/31.12.2019 г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“, с което на М.А.В. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 30, ал.3, т.1 от Закона за рибарство и аквакултурите на основание чл.70, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултурите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА М.А.В. ***, ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури юриконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК