О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
......../…...03.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, проведено на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Колева
търговско
дело №
1085/2016 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК.
По делото е постъпила
частна жалба с вх. № 4732/16.02.2017 г., имаща характера на молба по чл. 248 от ГПК от А.Л.Е., с която е поискано да бъде изменено постановеното по делото
определение № 233/24.01.2017 г. в частта му за разноските, като искането за
присъждане на разноски на насрещната страна бъде оставено без уважение, а в
условията на евентуалност да бъде намалено адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
На първо място, твърди се,
че не са били налице предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. На
следващо място, навеждат се доводи, че претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като, доколкото производството по
чл. 625 от ТЗ е охранително, то адвокатското възнаграждение следва да се
определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 300,00 лв.
Молбата е постъпила в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като другата страна в срока по чл. 248, ал. 2
от ГПК е подала отговор, с който е изразила становище, че депозираната молба е
недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна, поради което моли
същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.
Разгледано по същество, искането по
чл. 248 от ГПК е неоснователно и трябва
да бъде оставено без уважение по
следните съображения:
С постановеното по делото определение
№ 233/24.01.2017 г. съдът е прекратил производството по търговско дело № 1085/2016 г. по описа на ВОС, ТО, по отношение на подадената от А.Л.Е. с
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, молба за откриване на производство по
несъстоятелност на “НДК” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Велес” № 20, ет. 3, ап. 3, на основание чл. 232 от ГПК. Със същото определение А.Л.Е. е осъден да заплати на “НДК” ООД сумата от
1000,00 лв. разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Цитираната
разпоредба изрично предвижда, че ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Това задължение се носи и в случаите, когато
производството по делото е прекратено само по отношение на един от предявените
искове, ищци или молители, както е в случая. Дължат се направените от ответната
страна разноски във връзка с организирането на защитата на правата й по
отношение на прекратената част от производството. При това не съществува
изискване, което да посочва точно към кой момент следва да бъдат извършени тези
разноски. С получаването на препис от исковата молба ответната страна се
уведомява за образуваното срещу нея производство, като чрез това уведомяване й
се дава възможност да организира защитата си, включително и чрез упълномощаване
на адвокат за процесуално представителство по делото. Отношенията между
ответника и упълномощения от него адвокат са вътрешни между тях, поради което
те са свободни да определят както адвокатското възнаграждение, така и начина и
момента на плащане на същото. Затова адвокатското възнаграждение може да бъде
заплатено и към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие,
който момент може да предхожда извършването на всички процесуални действия по
делото. Достатъчно е тези разноски да бъдат направени, за да възникне
задължението на насрещната страна да ги
възстанови по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК в случаите на прекратяване на
производството. В конкретния случай А.Л.Е. е направил искане производството по
делото по отношение на подадената от него молба да бъде прекратено. В отговор
на това негово искане ответното дружество е заявило, че е съгласно делото да
бъде прекратено по отношение претенцията на А.Е., като е релевирало
и искане за присъждане на направените във връзка с действията на Е. разноски.
Със същата молба е представен и списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства
за реалното извършване на тези разноски. С оглед на това са били налице
предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за осъждане на А.Л.Е. да заплати на
ответното дружество направените във връзка с действията на молителя разноски.
Доколкото е налице такова задължение,
то следва да бъде разгледано направеното с молбата по чл. 248 от ГПК възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това възражение не е преклудирано, доколкото производството по делото по отношение
на А.Е. е прекратено в закрито съдено заседание без същия да бъде призоваван и
да може да изрази становище по направените от насрещната страна искания.
Същевременно самото искане за присъждане на разноски е направено с писмена
молба, препис от която не е връчван за становище на А.Е.. Съгласно установената
практика, в тези случаи възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде
направено с молбата по чл. 248 от ГПК, както е в случая. С оглед на това,
възражението се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е
неоснователно. При намаляване на размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение съдът не може да слиза под минималния му размер, установен в
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същевременно обаче с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото може да намали възнаграждението като
присъди такова над минимума. За конкретното производство намира приложение
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а не посочената такава от молителя – чл. 7, ал. 1, т. 5.
Първата от цитираните разпоредби изрично урежда минималния размер на дължимото
се адвокатско възнаграждение в производствата по несъстоятелност, поради което
е и тази, въз основа на която следва да се прецени дали е налице прекомерност
или не. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по този текст е
800,00 лв. В случая обаче, като се вземат предвид изложените в молбата за
откриване на производство по несъстоятелност обстоятелства, фактите, които са
подлежали на установяване и направените от страните твърдения и възражения,
съдът намира, че уговореното възнаграждение от 1000,00 лв. съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и не следва
да бъде намалявано.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че не са налице предпоставките за изменение на постановеното по
делото определение в частта му за разноските така, както е поискано с молбата,
поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4731/16.02.2017 г. от А.Л.Е.
с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с която е поискано да бъде изменено
постановеното по делото определение № 233/24.01.2017 г. в частта му за
разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: