Решение по адм. дело №675/2025 на Административен съд - Пазарджик

­І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производство по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 104 от АПК.

2. Образувано по Жалба на С. А. А., [ЕГН], с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, ул. Оборище 11, чрез процесуалния представител адв. М., срещу Заповед № 441 от 13.05.2025 г. на Кмета на Община Батак с която е отменено Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022г. за преместваемо съоръжение - детски люлки и съоръжения в поземлен имот е [идентификатор] и 02837.503.309 по КККР на КК. „Язовир Батак“ Зона-А, общ. Батак, издадено от главен архитект при Община Батак, тъй като не отговаря на условията на чл. 56, ал. 2 и чл. 56, ал. 5 от ЗУТ.

3. Счита се, че оспорената заповед е нищожна, респективно незаконосъобразна, като постановена при липса на компетентност на административния орган; неспазване на установената форма; допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Поддържа се, че административния акт не съдържа конкретно посочени фактически основания за неговото издаване. Счита се, че са допуснати нарушения на чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, като липсата на уведомление до адресата на заповедта за започване на административното производство по издаването ѝ, нарушава правото му на защита в процеса и е в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

Възразява се, че в случая, не е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, доколкото процесното разрешение за поставяне е издадено въз основа на изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот и сключени договори за наем.

Иска се оспорената заповедта бъде отменена изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Кмета на Община Батак, чрез процесуалния си представител адв. Х. е на становище, че жалбата е неоснователна. Счита се, че оспорената заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган. Поддържа се, че Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022 г. е издадено без да е налице проектна документация, одобрена от главния архитект и без да е налице изрично писмено съгласие от собственика на имота в който са разположени съоръженията или сключен договор за наем на същия. Сочи се, че представените по делото договори за наем на двата процесни имота са с изтекъл срок на действие.

Твърди се, че двата поземлени имота, в които са поставени детските съоръжения, се намират в непосредствена близост до главен път Батак – Ракитово, който е включен в републиканската пътна мрежа и при евентуално пътно транспортно произшествие в района на двата имота, същото ще застраши живота на играещите на съоръженията деца и техните родители, тъй като поземлените имоти не са достатъчно обезопасени.

С оглед възраженията на жалбоподателя се сочи, че монтираните детски съоръжения не са трайно прикрепени към терена и могат да бъдат демонтирани и преместени от него при спазване на нормативната уредба, с което по никакъв начин няма да бъде нарушен принципа на съразмерност и няма да бъде засегнат неговия интерес.

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като в полза на администрацията се присъдят сторените разноски по производството.

ІІ. За допустимостта :

5. Според представеното по делото известие за доставяне(л. 34), заповедта е връчена на нейният адресат на 28.05.2025г., а жалбата е регистрирана в деловодството на съда на 10.06.2025 г., тоест тя е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. По административната преписка е приложена разпечатка от сайта на община Батак относно публикуван неясно от кого и кога сигнал в интернет, за това че „… На 2 метра от асфалта на път от републиканската пътна мрежа Е376 свързващ градовете Батак и Ракитово са монтирани съоръжения за игра на деца въртележки, батути, надуваеми пързалки и тнт БЕЗ КАКВАТО И ДА Е ОБЕЗОПАСЕНОСТ. Единствените 2-3 линейна метра преграда по какъвто и да не начин не възпрепядстват играещите си деца да изкочат на шосето. По цял ден, а и вечер до тъмно децата си играят , на 2 метра от тях колите си хвърчат със скорст 70-80 км/ч изкчайки от завоя откъм гр.Батак и от към Ракитово. Не искам да съм лош пророк , но е въпрос на време да загубим детски живот !!! ……“.

7. Очевидно, именно въпросния сигнал е инспирирал издаването на процесната Заповед № 441 от 13.05.2025 г. на Кмета на Община Батак. Единственото съображение изложено в мотивната част е „…. във връзка с издадено Разрешение за поставяне № 15/19.05.2022г. за преместваемо съоръжение- детски люлки и съоръжения, и на чл.56 ал.2 и чл.56 ал.5 от ЗУТ и чл.44 ал. 2 от ЗМСМА ….“. В диспозитивната част на акта, освен разпореждането, че се отменя Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022г. за преместваемо съоръжение - детски люлки и съоръжения в поземлен имот с [идентификатор] и 02837.503.309 по КККР на КК. „Язовир Батак“ Зона-А, общ. Батак е добавено „…. тъй като не отговаря на условията на чл,56 ал.2 и чл.56 ал.5 от ЗУТ …“.

8. По делото се представиха следните документи :

• Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022г. на главния архитект на община Батак, в което е посочено, че се издава съобразно одобрени Скици на поземлени имоти № 15-509563 от 13.05.2022 г. и №15- 509614 от 13.05.2022 г.(л. 43 и сл.), издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър, Пазарджик и схеми от 19.05.2022 г. Въпросните схеми по чл. 56 от ЗУТ са отразени върху скиците и санкционирани от главния архитект на общината. Скиците и схемите са относими съответно за имот с [идентификатор] по кадастралната карта, за който е посочено, че е собствен на П. В. К. и Р. В. Д. и за имот с [идентификатор] по кадастралната карта, за който е посочено, че е собствена на Г. П. С..

С акта на главния архитект е разрешено поставяне на преместваемо съоръжение – детски люлки и съоръжения(без трайно свързване с терена) в рамките на ограничителните линии и сервитути, като е указано да се спазят изискванията на чл. 56 от ЗУТ и местото за детските съоръжения да се огради с ажурна ограда по чл. 48, т. 11 от ЗУТ, като терена се поддържа в чист и естетичен вид. Разрешението е издадено а срок от 10 години;

• Договор от 02.07.2021 г. за наем на недвижим имот с [идентификатор] с площ от 712,00 м², сключен между П. В. К., като наемодател и С. А. А., като наемател. Срока на договора е определен от страните на два месеца, считано от 02.07.2021 г. Посочено в договора е, че имота ще се ползва за увеселителен парк;

• Договор от 16.03.2022 г. за наем на недвижим имот с [идентификатор] с площ от 1423,00 м², сключен между Г. П. С., като наемодател и С. А. А., като наемател. Срока на договора е определен от страните на една година, считано от 16.03.2022 г. Посочено в договора е, че имота ще се ползва за увеселителен парк;

• Протокол от 21.04.2022 г. за трасиране на границите на имот с [идентификатор]

• Разпореждане от 21.07.2021 г. на полицейски орган по реда на чл. 64 от ЗМВР, с което на жалбоподателя А., като собственик на датски люлки е наредено, да обезопаси района където са поставени люлките с цел ограничаване на преминаването на деца през главния път от „Цигов чарк“ за Батак и Ракитово и недопускане на пътно транспортни произшествия.

• Скица извлечение от кадастралната карта на гр. Батак, язовир „Батак -Зона А“ в която са отразени процесните два имота(л. 54);

­­­ІV. За правото :

9. В конкретния случай трябва да се констатира преди всичко, че в оспорената заповед не се съдържа каквото и да е указание, относно материално правната норма въз основа на която е постановена. Посочените от административния орган разпоредби на чл. 56, ал. 2 и чл. 56, ал.5 от ЗУТ, са относими към предпоставките и процедурата за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, но сами по себе си, те не са материално правно основание за последващата му отмяна.

10. Доколкото в случая става реч за отмяна на влязъл в сила административен акт, мислимо основание за издаването на процесната заповед е някоя от хипотезите възведени в чл. 99 от АПК. Това е и твърдението на ответния административен орган, заявено в представения по делото писмен отговор. Според посочената в него разпоредба на чл. 99, т. 1 от АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато: съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. В чл. 93 АПК са посочени хипотезите на непосредствено по-горестоящите административни органи, които са компетентни да се произнесат по жалби срещу административните актове. Спрямо административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината, непосредствено по-горе стоящият административен орган е кмета на общината. Тоест, в случая трябва да се приеме, че именно кмета на общината е принципно, материално компетентния орган, в правомощията на когото е да издаде заповед от категорията на процесната такава. Това от своя страна, изключва възможността да се направи еднозначен и несъмнен извод за нищожност на оспорения в настоящото производство административен акт.

11. Видно е също така, че оспорената заповед не съдържа каквото и да е описание на конкретно проявени факти или обстоятелства на които да се основава властническото разпореждане. Действително, в писмения отговор на административния орган се твърди, че Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022 г. е издадено без да е налице проектна документация, одобрена от главния архитект и без да е налице изрично писмено съгласие от собственика на имота в който са разположени съоръженията или сключен договор за наем на същия. На тези факти обаче, административния орган се позовава едва в хода на обжалване на издадената от него заповед по съдебен ред. Каза се, те не се съдържат нито в административния акт, нито пък в друг акт създаден в хода на административната процедура. Описаните в т. 8 от настоящото решение документи, дори не са посочени като приложение към процесната заповед, за да е възможно да бъдат приети като основание за нейното постановяване. Ето защо, не е възможно да се приеме, че фактическите и правни основания за издаване на заповедта могат да се извлекът от друг акт или документ, съдържащи се административната преписка по издаването ѝ. Достатъчно в тази насока е да се припомни, че в заповедта липсва каквото и да е позоваване на някоя от хипотезите предвидени в чл. 99 от АПК.

12. В случая, на практика не се констатира да е провеждано каквото и да е административно производство по издаване на процесния акт. Не се твърди и не се установява жалбоподателят да е бил уведомяван за наличието на такова, нито пък да му е дадена възможност да вземе становище или да представи някакви документи или други доказателства. Основателно в тази насока е възражението за това, че административния орган в никаква степен не изпълнил установеното в чл. 35 от АПК задължение, да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Не е изпълнено и задължението, служебно да бъдат събрани относимите по случая доказателства.

13. Изложените до тук съображения, налагат несъмнения извод, че в Заповед № 441 от 13.05.2025 г. на кмета на Община Батак, липсва каквото и да е изложение на фактическите и правни основания за нейното издаване. Според разпоредбата на чл. 59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Тези фактически и правни основания са мотивите, които основават разпоредения от съответния орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.

14. Искането за обосноваване на акта е една от гаранциите за законосъобразност на властническото волеизявление, които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

Значението на изискването за мотиви установено в АПК е такова, че тяхното не излагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

15. С. Т. решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта.

В случая каза се, каквито и да е конкретни фактически констатации и формирани въз основа на тях правни изводи, които да са относими към процесния отказ за оторизация и плащане на заявената сума, не се съдържат в нито един от представените по делото писмени документи, съставляващи административна преписка по издаване на оспорения акт.

16. Липсата на конкретно изложени мотиви в оспорения административен акт, е непреодолима пречка за съда да извърши надлежен съдебен контрол върху постановения от административния орган резултат. Както нееднократно се посочи, едва в становището на ответния административен орган, което е заявено не от него, а чрез неговия процесуален представител и което е представено в хода на настоящото производство, просто е цитирана разпоредбата на чл. 99, т. 1 от АПК, като дори не е посочено, че това именно е правното основание за отмяна на разрешението за поставяне на преместваеми съоръжения. Това само по себе си, не е достатъчно за да се приеме, че оспорения административен акт е фактически и правно обоснован и не дава отговор на въпроса, въз основа на какви приети за установени данни, решаващия орган е решил, че следва да постанови този точно резултат

17. Описания до тук начин на администриране и разрешаване на конкретен административно правен въпрос е пример за възприетата от административните органи порочна практика в производството по издаване на индивидуални административни актове, да не полагат усилия за изпълнение на задължението си за мотивиране на актовете съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. (в подобен смисъл Решение № 5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г.).

В контекста на всички изложени до тук съображения, трябва да се припомни, че мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с тълкувания, предположения или други съждения от страна на съда, или на страните в процеса. Недопустимо е едва във фазата на съдебно производство с писмено изявление на административния орган да се прави опит за мотивиране на административния акт, предмет на оспорване в това производство(така Решение № 3910 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1119/2022 г., V о.).

Липсата на точно и ясно посочени фактически основания и съответните тям изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт(така Решение № 10580 от 08.07.2019г., по адм. дело № 9900 по описа на Върховния административен съд за 2018г.). Тези разрешения на съдебната практика по прилагане на процесуалния закон се възприемат впълнота от настоящия съдебен състав. Това налага, оспорения отказ да бъде отменен.

V. За разноските :

18. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които съобразно представената по делото разписка за плащане в брой, обективирана в договора за правна помощ, се констатираха в размер на 1250,00лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 441 от 13.05.2025 г. на Кмета на О. Б. с която е отменено Разрешение за поставяне № 15 от 19.05.2022г. за преместваемо съоръжение - детски люлки и съоръжения в поземлен имот е [идентификатор] и 02837.503.309 по КККР на КК. „Язовир Батак“ Зона-А, общ. Батак, издадено от главен архитект при Община Батак, тъй като не отговаря на условията на чл. 56, ал. 2 и чл. 56, ал. 5 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Община Батак, обл. Пазарджик да заплати на С. А. А., [ЕГН], с адрес: обл. Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, ул. Оборище 11, сумата от 1250,00лв.(хиляда двеста и петдесет лева), представляващи извършени от последния разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.