Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4794 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Б.“ ЕООД срещу
решение от 11.01.2021 г. по гр.д. №36106/2019 г. на Софийския районен съд, 31
състав, в частта, в която са уважени предявените от Ю.Д.Г. срещу жалбоподателя
осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за
сумата от 11 117,38 щ.д., получена без основание на 12.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.06.2019 г., до
окончателното изплащане, и сумата от 2099,95 щ.д., представляваща лихва за
забава за периода 09.08.2017 г. - 19.06.2019 г., като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно тълкуване на
събраните доказателства. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че процесната сума е заплатена от ищеца като физическо лице, както и че е
налице валидно правно основание. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Ю.Д.Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.86
ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и за периода
01.08.2017 г. – 08.08.2017 г., поради което решението в тази част е влязло в
законна сила.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. При осъществената
дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е частично
недопустимо, а в допустимата част – неправилно, поради следните съображения:
Първоинстанционният
съд е сезиран от Ю.Д.Г. с искова молба, с която срещу „Б.“ ЕООД са
предявени кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за сумата от 11 117,38 щ.д., представляваща платена чрез банков
превод на 11.04.2017 г. и получена от ответника на 12.04.2017 г. без основание,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, и сумата от 2124,82 щ.д., представляваща лихва за
забава за периода 01.08.2017 г. - 19.06.2019 г.
Ответникът „Б.“ ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
допустимостта на предявените искове, като твърди, че е налице влязло в сила
съдебно решение, с което предявените искове са отхвърлени, евентуално –
основателността им.
По делото е
представено решение №1041/31.10.2018 г., постановено по гр.д. №4118/2018 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново, влязло в сила на 11.06.2019 г., от което
се установява, че са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника искове с
правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 11
117,38 щ.д. като получена на отпаднало основание – развален договор за
покупко-продажба на пъзели, и сумата от 437,00 щ.д., представляваща лихва за
забава за периода 01.08.2017 г. - 19.12.2017 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно
решение, не може да бъде пререшаван, а съгласно ал.2 – повторно заведеното дело
се прекратява, т.е. наличието на такова влязло в сила решение се явява
отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Нормата на
чл.298 ал.1 ГПК сочи, че решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание.
Облигационноправната уредба на
неоснователното обогатяване се съдържа в разпоредбите на чл.55- 59 ЗЗД.
Правният режим на неоснователното обогатяване е основан на принципа, че както в
икономическите, така и в личните отношения, не следва да се допуска обогатяване
без основание, за чужда сметка. Липсата на основание /първоначална,
неосъществена, или настъпила в последствие, и то с обратна сила/ се определя
като липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага, и
получателя. И съгласно трайната практика
на ВКС, обективирана в решение №138/07.10.2009 г. по т.д. №375/2009 г. на ІІ ТО
на ВКС, решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на ІV ГО на ВКС, решение
№211 от 26.11.2013 г. по т.д. №1082/2012 г., ІІ ТО на ВКС и др., и в трите
хипотези на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД - начална липса на
основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ
положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира /в
тази насока е и ППВС №1/79 - т.1/. По
смисъла на чл.55 ал.1 ЗЗД основанието е наличие на валидно задължение за
извършването на дадена имуществена престация /определение №8 от 05.01.2017 г. по гр.д. №60184/2016 г., IV ГО на ВКС/.
Искът по чл.55 ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника, и в негова тежест е да докаже единствено
даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил
даденото.
Първата хипотеза на чл.55 ал.1 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил
даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно. И в двата случая
даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са
налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което
получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило или е
отпаднало. В този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение
№374/08.05.2009 г. по гр.д. № 5858/2007 г., III ГО, решение №29/28.03.2012 г.
по гр.д. №1144/2010 г., IV ГО, решение №239/16.07.2013 г. по гр.д. №1050/2012
г., ІV ГО/.
При тези данни,
настоящият съдебен състав намира предявените пред СРС искове с правно основание
чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД в частта за сумата от 437,00 щ.д. за
периода 01.08.2017 г. - 19.12.2017 г., за процесуално недопустими, доколкото по отношение на тях е
налице сила на присъдено нещо. Налице е тъждество между страните и предмета на
настоящето производство и страните и производството по описаното по-горе дело
по описа на РС – Велико Търново, тъй като ищецът се позовава на института на
неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД. И в двете производства ищецът
претендира връщане на процесната сума, която е заплатена при липса на валидно
правно основание, т.е. правопораждащият факт е плащането на процесната сума, а
не както неправилно е приел първоинстанционният съд развалянето на договора /в
производството пред РС – Велико Търново/ и изначалната липса на основание /в
настоящето производство/.
Поради изложеното
и на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.55
ал.1 ЗЗД, и частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 437,00 щ.д. за периода 08.08.2017 г. -
19.12.2017 г.
Доколкото основателността на иска за
мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му и
доколкото съдът не достигна до извод за наличие на дълг, то и искът с правно
основание чл.86 ЗЗД за
разликата над сумата от 437,00 щ.д. и за периода 20.12.2017 г.
– 19.06.2019 г. се явява неоснователен, поради което решението на СРС следва да
бъде отменено като неправилно в тази му част и вместо него бъде постановено
друго, с което искът бъде отхвърлен. Решението следва да бъде отменено и в
частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и
ал.4 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 958,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 456,79 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 11.01.2021 г.,
постановено по гр.д. №36106/2019 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в частта, в която „Б.“
ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на Ю.Д.Г., р. на *********в Ню Хемпшир, САЩ, гражданин на САЩ, адрес:
1 *********, Нашуа, НХ, 03061 САЩ, на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД
сумата от 11 117,38 щ.д., получена без основание на 12.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.06.2019 г., до окончателното
изплащане, и основание чл.86 ЗЗД сумата
от 437,00 щ.д., представляваща лихва за забава за периода 08.08.2017
г. - 19.12.2017 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№36106/2019 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в тази му част.
ОТМЕНЯ решение от 11.01.2021 г.,
постановено по гр.д. №36106/2019 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, в частта, в която „Б.“
ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на Ю.Д.Г., р. на *********в Ню Хемпшир, САЩ, гражданин на САЩ, адрес:
1 *********, Нашуа, НХ, 03061 САЩ, на основание чл.86 ЗЗД лихва за
забава за разликата над сумата
от 437,00 щ.д. до пълния присъден размер от 2099,95 щ.д. за
периода 20.12.2017 г. – 19.06.2019 г., и
в частта, в която „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, е осъден да заплати на Ю.Д.Г.,
р. на *********в Ню Хемпшир, САЩ, гражданин на САЩ, адрес: 1 *********, Нашуа,
НХ, 03061 САЩ, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 913,78 лв.,
представляваща разноски, и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ю.Д.Г.,
р. на *********в Ню Хемпшир, САЩ, гражданин на САЩ, адрес: 1 *********, Нашуа,
НХ, 03061 САЩ, срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД
за разликата над сумата от 437,00 щ.д. до размера от 2099,95 щ.д.,
представляваща лихва за забава за периода 20.12.2017 г. – 19.06.2019 г.
ОСЪЖДА Ю.Д.Г., р. на *********в Ню Хемпшир, САЩ, гражданин на САЩ, адрес:
1 *********, Нашуа, НХ, 03061 САЩ, да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.4 ГПК допълнително сумата от 958,20 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 936,79
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.