РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Б., 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. и
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601429 по описа за 2024 година
Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по
въззивна жалба, ведно с допълнителни съображения към нея, на адв. З.К. в
качеството й на защитник на жалбоподателя В. К. – подсъдим по НОХД №
362/2021 г. по описа на Районен съд – Р., против постановената по същото
дело осъдителна присъда № 25 от 28.10.2024 г., по въззивна жалба, ведно с
допълнителни съображения към нея, на адв. В., като повереник на В.Н. –
законен представител на малолетния А.Н. – частен обвинител и граждански
ищец, против същата присъда и по протест, ведно с допълнителни
съображения към него, на представителя на РП-Б., ТО-Р. срещу същата
присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание. И във
въззивните жалби, и в протеста се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. С въззивната жалба на
подсъдимия се иска отмяна изцяло на присъдата на РРС и постановяване на
нова такава, по силата на която В. К. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск – отхвърлен изцяло.
1
С подадената въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец,
чрез повереника му, се иска изменение на присъдата на РРС като бъде оП.ено
наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия и бъде уважен изцяло
предявения граждански иск за претърпени на пострадалия неимуществени
вреди.
С протеста се иска изменение на присъдата в наказателната й част, като
БлОС наложи наказание на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ в размер
от 1 година, чието изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 години.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, представлява се от
защитника си, който поддържа изцяло жалбата си, като твърди, че не е
установено по делото въззивникът К. да е извършил престъплението по
квалифицирания състав на чл.144 от НК. Развива доводи, че въпреки
категоричността на вещите лица, остава липсата на убеденост, че едно дете на
7 години може да възприеме актове на убийство, смърт и резултат от едно
такова действие. Алтернативно, в случай, че въззивният съд прецени, че
подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, защитникът
му настоява да се вземе предвид обстоятелството, че е изминал период от
почти пет години от процесната дата, период, през който подсъдимият е имал
принципно поведение за спазване на съдебния ред и е изразил съжаление. В
този смисъл защитата счита така оП.еното от РС – Р. наказание за справедливо
по вид и размер, оП.я като справедлив и размера на присъденото обезщетение
по гражданския иск. Въззивникът заявява, че поддържа казаното от адвоката
си, а в последната си дума изказва съжаление.
В с.з. повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. В.,
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като намира, че
правилно първостепенният съд е установил извършване на престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, но счита, че следва да бъде изменено
наложеното на подсъдимия наказание „пробация“ в „лишаване от свобода“,
което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Счита, че следва да бъде
уважен в цялост гражданският иск и претендира сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура-Б. заявява, че не е съгласен
единствено с изводите на РРС относно индивидуализацията на наказанието и
приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. Моли по
2
изложените в протеста и в допълнителните съображения към него аргументи
БлОС да оП.и като вид наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66,
ал.1 от НК.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани
допълнителни доказателства: назначена е комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза, като е изслушано заключение на вещите лица по
нея, проведен е разпит на свидетелката В. Д..
Въззивният съд, в П.ите на правомощията си по чл. 314 от НПК, провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С анализираната присъда състав на РС-Р. е признал подсъдимия В. К. за
виновен в това, че на 18.09.2020 г. около 16.00 часа в град Б., обл. Б., в двора на
СУ „Н.Р.“, се е заканил на А. от гр. Б. с убийство /показвайки му татуиран
череп на ръката си/ като му отправил думите: „Това е череп на друго дете,
което съм заклал. Ще те убия, ще отсека и твоята глава и ще поставя твоя
череп на другата си ръка.”), и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК,
поради което и на основание същия текст от закона и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от
НК вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал. 3 от НК, РРС му е наложил наказание
„пробация”, включваща следните пробационни мерки:
- задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Б., ул. „У.Т.“ № 1,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или оП.ено
от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 8 /осем/ месеца;
- периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.
Със същата присъда на основание чл.45 вр. с чл. 52 от ЗЗД
първостепенният съд е осъдил подсъдимия К. да заплати на В. качеството й на
родител и законен представил на пострадалото лице – А., с ЕГН **********,
сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на извършване на престъплението 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения
граждански иск над уважения размер като неоснователен. Осъдил е
подсъдимия да заплати на пострадалия чрез законния му представител и 2000
лева адвокатско възнаграждение.
3
С постановената присъда РРС е осъдил също подсъдимия К. да заплати
сторените по делото разноски на етап ДП – съответно в размер на 1521 лв.,
вносими по сметка на ОДМВР и в съдебната фаза – съответно в размер на 40
лв., както и сумата от 80 лева – представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, вносими по сметка на РС-гр. Р.,
включително и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този си съдебен акт районният съд е приел следната
фактическа обстановка, сходна с тази, възприета и от въззивния:
Подсъдимият е **-годишен български гражданин, с ... образование, ...,
неосъждан, безработен. Баща е на К. К., който в началото на учебната
2020/2021г. бил в 1 клас заедно със св.А.Н. в СУ „Н.Р.“ в гр.Б.. В края на
учебния ден на 18.09.2020 г. двете деца се спречкали, за което К. К. уведомил
баща си по мобилния си телефон. Когато около 16.00 часа подсъдимият
отишъл да вземе сина си децата били на двора и той се приближил до св.А.Н.,
показал му татуирания от вътрешната страна на дясната си ръка череп и го
заплашил, че ще отсече главата му и „и ще поставя твоя череп на другата си
ръка“. Предупредил го за в бъдеще да не се занимава със сина му, след което
напуснал училището със сина си К. К.. Изплашен от думите на подсъдимия,
свид. А.Н. се прибрал в класната си стая и се скрил под чина, като останал там,
докато дядо му дошъл да го вземе от училище.
След като свид. А.С. забелязал, че внукът му се държи необичайно,
споделил с майката му – свид. В.Н.и след като разбрали от детето какво се е
случило в училищния двор, дядото /св. А.С./ подал жалба в полицията. По
повод на същата било образувано ДП срещу подс. К. за престъпление по
чл.144, ал. 3 НК.
В хода на досъдебното производство е назначена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на
пострадалия А., изслушана и приета от РРС, съгласно заключението на която
се установява, че към 18.09.2020 г. същият е бил годен, с оглед на неговото
физическо и психическо състояние, да възприема правилно фактите от
действителността и да дава достоверни показания, но поради малолетната му
възраст и липсата на социален опит не е могъл да формира пълноценна оценка
на случващото се. ВЛ допълват, че към 18.09.2020 г., както и след това, Н. не е
бил и не е склонен да преувеличава или да се подава на внушения. В
4
заключението се добавя още, че ако се приеме, че заканите и заплахите
действително са били отправени, същите са предизвикали реален страх, че
може да бъдат осъществени, вследствие на което детето е изпаднало в
състояние на психично разстройство – остра реакция на стрес. ВЛ заключават,
че състоянието на А.Н. позволява с негово участие да бъдат извършвани
действие по разследването, при спазване на законовите изисквания за
провеждане на подобни действия с малолетни лица.
От заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение
на пострадалия А., изслушана и приета от БлОС, е видно, че към датата
18.09.2020 г., А.Н. е смятал, че подсъдимият може да изпълни заканата си, по
силата на особеностите във възприятието в детско-юношеска възраст,
характеризиращо се с буквалност и емоционална интензивност на фона на
неизградени умения за логично обяснение и рационализиране на житейски
събития, както и заради самия начин на заплаха с вербализация за начина,
подкрепена от визуализация за последиците от извършването й. Вещите лица
поясняват още, че с времето и съзряването, както и настъпилите промени в
поведението на Н., след стартирането на НП, остава страха от нови заплахи и
саморазправа от страна на подсъдимия и интензивна тревожност с
парализиращ страх при среща с обекта на закана. Към момента на
освидетелствуване А.Н. споделя епизодична тревожност при среща с обекта на
закана, като наличието й само доказва и обяснява травмения характер на
преживяното, но вече не нарушава общата адаптация, социално и когнитивно
функциониране на Н., доказателство за което и възстановяване на социалната
му адаптация, както заради времевия фактор и подкрепата на семейството,
така и заради предприетите процедури и мерки за защита.
Изложената фактическа обстановка обективно е установена от районния
съд по отношение на признаците – време, място, начин на извършване, деяние
и субект на престъплението. Същата се основава на обстоен анализ на
информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели,
КСППЕ и писмените доказателства. Първостепенният съд правилно е приел,
че показанията на пострадалия свидетел Н. не са изолирани, а се подкрепят от
останалите гласни доказатeлства и по-конкретно от косвените досежно
основния факт на свидетелите В.Н., А. Н., Д.Ц., А.Р., А.Б. М.Е., К.Ч. и Е.К.
които разкриват едни и същи факти, кореспондиращи си, без съществени
5
разминавания по между им.В тази насока са и показанията на разпитаната
пред въззивната инстанция св.Д..
Обяснимо с оглед характера на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
в центъра на доказателствената съвкупност РС е поставил твърденията на
пострадалия, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. При
оценката на показанията на същия настоящият състав отчете обстоятелството,
че А.Н. е на крехка възраст, както и че се касае за разпит на малолетен
свидетел, чиито словесен подбор и възможност за напълно хронологично
подреден разказ са обусловени от младата възраст и емоционална и социална
незрялост. Въпреки това в показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното
следствие, няма противоречия и наличие на манипулативни твърдения. За
обективен коректив при анализа на показанията на пострадалия следва да се
използват заключенията на изготвените КСППЕ, от които се установява, че
към 18.09.2020 г., както и след това, Н. не е бил и не е склонен да
преувеличава или да се подава на внушения, способен е да възприема
правилно фактите от действителността, като е налице психична годност за
даване на свидетелски показания.
Показанията на пострадалия свидетел са обективни и непредубедени,
същият не е имал предишни конфликти с подсъдимия или влошени
отношения с него или малолетния му син. Не само пострадалият свидетел, но
и останалите служители в училище СУ „Н.Р.“ гр. Б. /върху чиито косвени
показания РРС стъпва/ - на класния ръководител на пострадалия по време на
инцидента – Е.К. директорът – А.Б. възпитателят – М.Е., нямат лични
отношения с жалбоподателя, които биха могли да породят съмнения за тяхната
безпристрастност. Същото важи и за разпитаната пред въззивния съд
свидетелка – В. Д. – класен ръководител на детето след процесния случай,
която, както и цитираните по-горе свидетели дават информация за
характеристиките на ученика А.Н. и за поведението му около
инкриминираната дата, както и за изясняване цялостната фактическа
обстановка по казуса. Първостепенният съд законосъобразно е кредитирал и
показанията на свид. М.Р. – очевидец на станалото в двора на училището
между подсъдимия и пострадалия /който е възприел как подсъдимия му
показва татуирания череп на ръката си и изрича инкриминираните закани/,
както и на тези на неговата майка – свид. К.Р., която преразказва споделеното
6
й от сина й. От назначената по отношение на него КСППЕ става ясно, че
св.М.Р. е бил годен, с оглед на неговото физическо и психическо състояние да
възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни
показания, поради което и настоящият състав намира, че действително на
показанията на същия следва да се даде вяра. Още повече, че въпреки че и той
е имал пререкания с въпросния ученик – пострадалия Н., свидетелства за
възприетите по отношение на него закани от страна на подсъдимия.
Останалите разпитани по делото свидетели – майката и дядото на
пострадалия, макар и заинтересовани от изхода на делото, дава логични,
последователни и непротиворечиви показания, които кореспондират с
останалия приобщен по делото доказателствен материал и не се явяват
изолирани. В подкрепа на установената фактическа обстановка, са и
показанията на свид. К.Ч. – полицейски инспектор към РУ – Б. към
инкриминирания момент, както и заключенията по назначените и изслушани
СППЕ.
Обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд, настоящият
състав възприема за изразено съжаление а станалото, доколкото
жалбоподателят не е искал външният му вид, респ. - неговата татуировка да
доведе до такива страхове в детето.
При така установената фактическа обстановка БлОС споделя извода на
РРС, че с деянието си на инкриминираните време и място подсъдимият В. К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.144, ал.3
от НК.
Обект на престъплението по горния текст, са обществени отношения,
свързани с формирането на свободна воля на личността. За осъществяване на
това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи и
действия на закана с убийство спрямо оП.ено лице, която да е възприета от
него и да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Така, подсъдимият К. на 18.09.2020 г. около 19:00 часа в град Б., обл. Б., в
двора на СУ „Н.Р.“, се е заканил с престъпление против личността – с
убийство на свид, А.Н., отправяйки следните думи: „Това е череп на друго
дете, което съм заклал. Ще те убия, ще отсека и твоята глава и ще поставя твоя
череп на другата си ръка.”, показвайки му татуиран череп на ръката си, като
това заканване е могло да възбуди основателен страх у А. за осъществяването
7
му. Тези думи, придружени с показването на татуиран череп на ръката си, са
реализирали противоправния резултат – възбуждане на основателен страх от
осъществяване на заканата.
В случая страхът е породен от агресивното поведение на подсъдимия, което
последният е демонстрирал, още повече показвайки татуирания на ръката си
череп, от което дедето А. Н. се е уплашило, предвид и това, че се е скрил под
чина в класната си стая и е излязъл от там, чак когато дядо му е отишъл да го
вземе от училище.
Във връзка с възражението на защитата, че едно дете на 7 години е
неспособно да възприеме смъртта и убийството като акт на заплаха,
въззивният съд намира същото за ирелевантно, тъй като преценката дали е
реализиран елементът от състава на престъплението /заканването да би могло
да възбуди основателен страх от осъществяването му/ се прави на база
събраните доказателства в процеса касателно обстановката, начинът, по който
е отправена заканата, налични и предходни отношения между страните,
психичното състояние на дееца. Затова за осъществяване на това
престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана
с убийство спрямо пострадалия, която закана да е възприета от него и
обективно да би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й
/така и решение № 127 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 9/2010 г., III н.о./.
Правилно предходната инстанция е възприела, че е налице и необходимостта
демонстрираното поведение на подсъдимия да е било обективно
заплашително по своя характер. При преценката на това обстоятелство не е
необходимо пострадалият действително да е изпитал реален страх, а
поведението на извършителя да е такова, което предвид начина, средствата и
обстановката на демонстрирането му, да е могъл да породи страх и уплаха.
Предвид фактът, че вербалната закана е била съпроводена с показването на
татуиран череп пред очите на малолетния свидетел, т.е и словесно, и
физически деецът недвусмислено е афиширал поведение, насочено към
сериозността на заканата. В този смисъл същата е била от такова естество, че
обективно е възбудила основателен страх от реализирането й. Начинът на
възприемане на заканата от лицето, срещу което е насочена, неговите
субективни преживявания са без значение, доколкото престъпният резултат на
престъплението не изисква да се стигне до действително възбуден
основателен страх у пострадалия, а е достатъчно той да узнае за заплахите (в
8
този смисъл, Решение № 112/16.09.2019 г. по н. д. № 460/2019 г., I н. о.). В
разглеждания случай конкретно отправените изрази по отношение на А.Н. не
само са могли, но и са възбудили у пострадалия основателен страх от
осъществяването им, съдейки по заключението на съответната КСППЕ и
показанията на пострадалия и на свидетелите А. и В. Н.и.
От субективна страна деецът е съзнавал съдържанието на заканата, както и
това, че същата е била възприета от реципиента като действителна заплаха.
Подсъдимият е имал ясна представа за общественоопасния характер на
стореното, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
тяхното настъпване. Ето защо, настоящият състав намира за правилен и
обоснован изводът на решаващия съд, че В. К. е осъществил
инкриминираното деяние при условията на пряк умисъл. Аргумент в подкрепа
за наличието на субективната страна на извършеното престъпление е и
показаният от К. татуиран череп на ръката си.
Относно конкретната отговорност, която извършителят на престъплението
следва да понесе за извършеното престъпление, корекции в проверяваната
присъда не се налагат, независимо от съображенията на прокуратурата в
протеста, респ. във въззивната жалба на частния обвинител и граждански
ищец и в пледоарията на представителя на държавното обвинение, както и в
тази на повереника – адв. В..
За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.144, ал.3 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до шест години. При оП.яне на
вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия,
правилно РС-Р. като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
е приел доброто му процесуално поведение, чистото му съдебно минало,
липсата на доказателства за други негови противообществени прояви, а като
такива въвзивният съд приема и добрите му характеристични данни и
изминалия период от време от деянието до настоящия момент. Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство пък е отчетено от РРС
единствено възрастта на пострадалото лице. Въззивният съд се съгласява с
извода на районния, че са налице многобройни по смисъла на закона
смекчаващи отговорността на въззивника обстоятелства, поради които и
предвиденото най-леко наказание в закона се оказва несъразмерно тежко за
степента на обществена опасност на деянието и дееца, които са изключително
9
ниски, което наложило спрямо него приложението на чл.55,ал.1 НК, като
предвиденото за престъплението наказание до 6 години лишаване от свобода
било заменено с пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца с периодичност два
пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8
/осем/ месеца по график, оП.ен от пробационния служител.
Продължителността на тези пробационни мерки е близка до минимума,
предвиден в закона, като настоящата инстанция, подобно на РРС, намира, че
имено това наказание е справедливо за постигане на генералната и на
специалната превенция по смисъла на чл.36 НК.
Поради и това въззивният съд не намира за основателни претенциите на
държавното и частното обвинение за промяна на вида и размера на
наложеното на подсъдимия наказание.
По гражданския иск:
Такъв е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес от В.Н. – в
качеството й на родител и законен представител на пострадалия А.Н. срещу
подсъдимия В. К. в размер на 4 000 лв., представляващи неимуществени
вреди, произтичащи от деянието ведно със законната лихва до окончателното
изплащане. От доказателствата по делото се установява, че е налице деликт,
тъй като подсъдимият е имал неправомерно и виновно поведение, с което е
причинил на пострадалият неимуществени вреди - страдания, поради което и
деецът дължи обезщетение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Размерът на
вредите е справедливо оП.ен от РС, тъй като е съобразен с доказателствата за
страданията и страха, които пострадалият е преживял и тяхната
продължителност и за които свидетелстват и неговите майка и дядо, за които
има убедителни данни от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на пострадалия.
Обезщетението е оП.ено на основание чл.52 от ЗЗД в размер на 2000 лв., който
и въззивната инстанция намира за справедливо, като законосъобразно в
останалата му част до предявените 4 000 лв. гражданския иск е приет за
неоснователен, недоказан, респ. и отхвърлен. В този смисъл въззивната
инстанция не намира за основателна въззивната жалба на повереника на
пострадалия за увеличение размера на това обезщетение.
Правилно с оглед изхода на делото подс. К. е осъден да заплати
10
направените по делото разноски и държавна такса.
В тази връзка основателно се явява искането на повереника на частния
обвинител и граждански ищец за присъждане на сторени по делото разноски
пред настоящата инстанция съгласно чл.189, ал.3 от НПК. На посоченото по-
горе основание подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния
обвинител и граждански ищец В.Н. за направените от същата по делото
разноски във въззивната инстанция за адвокат в размер на 1000 /хиляда/ лева,
а по сметка на ОС сторени по делото разноски – присъдено възнаграждение на
вещи лица по изготвена и приета пред въззивната инстанция експертиза.
Поради изложените съображения атакуваната присъда на РС-Р. като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.6 НПК и чл.338
НПК, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25 от 28.10.2024 г., постановена по НОХД №
362 по описа на Районен съд - гр.Р. за 2021 година.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Ц. К. от гр.Б., ул.„У.Т.“ № 1, с ЕГН **********,
да заплати сторени разноски по делото пред въззивната инстанция, както
следва:
на частния обвинител и граждански ищец В. с постоянен адрес: гр. Б., ул.
„П.“ №10, ЕГН **********, в. А. с ЕГН ********** сумата от 1000
/хиляда/ лева, представляващи платено от нея адвокатско
възнаграждение;
по сметка на Окръжен съд – Б. – присъдено възнаграждение на вещи лица
в размер на 1560,00 /хиляда петстотин и шестдесет/ лв., както и по 5 /пет/
лв. – държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12