РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. гр. Хасково, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20235640102569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Производството е образувано искова молба на М. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, против „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, с кото са
предявени обективно кумулативно съединени исковепо чл. 26 ЗДД и чл. 55,
ал.1 ЗЗД,
Ищцата твърди, че е абонат на абонат на „А1 България" ЕАД от повече
от 8 години като имала сключен договор за три броя услуги за мобилен
телефон /договор ***/. На 17.10.2023г., посещавайки офис на дружеството, за
да заплати ползваните услуги, установила, че сумата е значително завишена.
Последствие, установила, че и предишните две заплатени сметки са били
завишени в сравнение с обичайно плащаното от нея потребление. На
25.10.2023г. посетила офис на дружеството в гр.Хасково, където узнала, че на
нейно име били сключени следните договори с ответното дружество : № ***
за Телевизия, *** за Телевизия, ********** Нет бокс и № *** Нет бокс.
Същите били допълнение към договор *** и били допълнение за услуги, както
следва: с № *** -за Телевизия, с № *** - за Телевизия, с № ********** - Нет
бокс /Net box/ и с № *** - Нет бокс /Net box/. Така заедно с трите услуги за
мобилен телефон, които била заявила и ползвала с договор № ***, ответникът
бил начислил допълнително четири услуги, които не била заявявала, не била
1
давала съгласие и не била подписвала договор за тях, като и не ги била
ползвала. От предоставена й информация от служителите в офиса на „А1
България“ разбрала, че два от договорите са сключени август месец 2023г., а
другите два били сключени през месец юли 2023г. Разбрала също, че като
ползватели на тези услуги са посочени адреси *** и с.Клокотница. Твърди, че
посочените адреси били непознати на ищцата, цитираните договори не били
сключени от нея и ищцата не знаела за тяхното съществуване до плащането
на сметката. По този повод депозирала жалба пред ответното дружество и
връщане на заплатените суми. В отговор от дружеството прекратили
договорите за тези услуги, но начислило неустойки за тяхното прекратяване.
Твърди, че по тези договори била платила 400 лева за услугите по тях и
640 лева – за неустойки по същите или общо сумата от 1140 лева, както
следва: по допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия – общо 350
лева, по допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия общо 350 лева,
по допълнителен договор за услуга № ********** - Нет бокс общо 220 лева и
по допълнителен договор за услуга № ********** - Нет бокс – общо 220
лева, т.е. общо 1140 лева.
Твърди, че така заплатената сума в размер общо на 1140 лева е платена
без правно основание, тъй като не била давала съгласие и не била сключвала
договори за тези допълнителни услуги, както следва: договор за допълнителна
услуга с № *** -за Телевизия, договор за допълнителна услуга с № *** - за
Телевизия, договор за допълнителна услуга с с № *** - Нет бокс /Net box/ и
договор за допълнителна услуга с № *** - Нет бокс /Net box/.
С оглед на това моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на допълнителни договори за услуги към Договор ***, както
следва: допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия; допълнителен
договор за услуга № *** - Телевизия , допълнителен договор за услуга № ***
- Нет бокс общо 220 лева и допълнителен договор за услуга № *** - Нет бокс,
а така също да бъде осъден ответника да й заплати сумата от общо 1140 лева,
представляваща платена без основание по посочените договори, както следва:
по допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия – общо 350 лева, по
допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия общо 350 лева, по
допълнителен договор за услуга № *** - Нет бокс общо 220 лева и по
допълнителен договор за услуга № *** - Нет бокс – общо 220 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който прави признание по исковете по чл. 237 ГПК. Моли да бъде
постановено за решение по реда на чл.237 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл.
235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
В съдебно заседание, проведено на 11.11.2024 г. ищцата, чрез
процесуалния си представител, е заявила, че поддържа така предявените
2
претенции и прави искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните, намира
следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда, че признанието на иска от
ответника обвързва съда, като при наличието на предвидените положителни
предпоставки и липсата на процесуални пречки, съдът следва да прекрати
съдебното дирене и да постанови решение само съобразно признанието, тоест
да уважи иска така както е предявен.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца,т.е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице,
доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава
предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал
постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в
последното по делото съдебно заседание.
Същевременно не са налице процесуалните пречки (отрицателните
предпоставки), установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно -
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
3
На следващо място, правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 ГПК,
следователно претенцията не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК, по искове за
гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение –
чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови исканото
решение, с което да бъде уважен предявения иск, като на основание чл. 237,
ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а
само указва, че то се основава на признанието на исковете. Оттук следва, че
съдът постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и без
да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, а
постановява решение, с което уважава иска.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените в производството разноски. Същият претендира и
доказва такива в общ размер на 700 лв., от които 200 лв. – заплатена държавна
такса, и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските е
обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на
делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото
- спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда
изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е
признал иска. В случая първата установена от законодателя предпоставка за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е
налице. Това е така, доколкото чрез установяване на задължение за заплащане
на неустойка, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е претендирал
сумата, дължима на основание сочените договорни отношения. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - така Определение №
420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о. и Определение
№ 709 от 28.12.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г. о, с която се
приема, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни
права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка
4
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА Допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия
към Договор ***, между М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** и „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА Допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия
към Договор ***, между М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** и „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА Допълнителен договор за услуга № ********** -
Нет бокс към Договор ***, между М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** и
„А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА Допълнителен договор за услуга № ********** - Нет
бокс към Договор ***, между М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** и „А1
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо
1140,00 лева, представляващи недължимо платени суми по представляваща
платена без основание по допълнителен договор за услуга № *** -
Телевизия, по допълнителен договор за услуга № *** - Телевизия, по
допълнителен договор за услуга № ********** - Нет бокс и по допълнителен
договор за услуга № ********** - Нет бокс.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А1 България" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
да заплати на М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 700,00
лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчване му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар:Т.Г.
6