Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. Русе, 07.09.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 372 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Ц.Н.Х., с адрес ***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-4332-002170/10.05.2023 г., приложена от полицейски инспектор при СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с която на оспорващия е прекратена регистрация на пътно
превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Т. се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт по всяка точка от чл. 146 АПК. Иска се обявяване на
неговата нищожност поради издаването му от некомпетентен орган, алтернативно
отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
Ответникът - полицейски инспектор при СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призован, не изразява становище.
Жалбата е допустима. Подадена от лице-адресат на
индивидуален административен акт, засегнат неблагоприятно от неговата
разпоредителна част. Жалбата е подадена и в законови срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна е прието, че Х. е
собственик на лек автомобил (със съответната идентификация), който управлявал
на 01.05.2023 г. около 16.05 ч. в гр. София по ул. „Околовръстен път“ с посока
на движение от разклона за гр. Банкя към бул. „Сливница“. Посочено е, че при
проверка се установява, че водачът не притежава СУМПС, валидно за територията
на страната – той е български гражданин, но управлява процесното МПС със
свидетелство, издадено от чужда държава – Обединено кралство, с № FA39031812 (грешно изписан), което не е било подменено след
пребиваване повече от 3 месеца в България – на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. За констатираното нарушение на водача е бил съставен АУАН серия GA
739832/01.05.2023 г. (а
в последствие и наказателно постановление). При издаването на административния акт
АО е преценил, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. а“ от ЗДвП и е
прекратил регистрацията на моторното превозно средство за срок от 6 месеца.
В заповедта е посочено, че И.В.Й., на длъжност
полицейски инспектор (издателят на административния акт) е оправомощена със
заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. да издава актове от съответната категория.
С разпореждане от 07.07.2023 г. за комплектоване
на преписката и определение от 02.08.2023 г. за конституиране на страните съдът
изрично е указал на ответника да представи доказателства за компетентността си
като го е предупредил, че в противен случай ще приеме, че актът е издаден от
некомпетентен орган.
Постъпило е писмо от 18.08.2023 г., с което са
представени доказателства за назначаване на лицето на заеманата длъжност, но не
и копие на заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. да издава актове от съответната
категория.
Указания относно компетентността са дадени трети
път с определение от 28.08.2023 г., но до началото на устните състезания такива
не са представени. Налага се извод, че заповедта се явява издадена от
некомпетентен орган и следва да се обяви за нищожна, тъй като всяка
некомпетентност за издаване на административен акт води до нищожност (вж
мотивите на ТР № 2/14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г., на ОСГК на ВС).
Отделно от изложеното жалбоподателят е представил
доказателства, че притежава българско СУМПС, издадено още през 2020 г. с №
*********, поради което не са били налице предпоставките за издаване на
обжалвания акт.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1510 лв. - 10 лв. държавна
такса и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 172, ал.
2 АПК Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожност на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-4332-002170/10.05.2023 г., приложена от
полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на Ц.Н.Х. с адрес *** сумата 1 510 (хиляда петстотин и десет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване
СЪДИЯ: