РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Карлово, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Асима К. ВА.а-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320101085 по описа за 2025 година
Производството е по иск, с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът - С. Н. Б. твърди, че съгласно изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1323 от 2016г. на Районен съд - Карлово, ответницата И. Й. е
осъдена да заплати на С. Н. Б. сумата от 1450 лв., ведно със законна лихва от
01.12.2016г. С изпълнителен лист № 454 от 2017г. на КрлРС е осъдена за
разноски в полза на същия в размер на 1737 лв. За събиране на сумите
образували изпълнително дело № 165/2020г. на ЧСИ Х.С. и за разноски
изпълнително дело № 166/2020г. По посочените дела на 22.07.2020г. частният
съдебен изпълнител е наложил възбрана на имот на длъжницата,
представляващ 1/4 идеална част от имот ПИ 2934, парцел І-2934 с площ 358
кв. метра, заедно с 1/2 ид.ч. от сградата в имота, представляваща жилищна
сграда - еднофамилна, находящи се в ***. В последствие по делата е имало
частични плащания, но въпреки това към момента дълга по изпълнително
дело № 166 от 2020г. бил все още 2700 лв., а по изпълнително дело №
165/2020г. бил 1700 лв.
Твърди, че с постановление на ЧСИ се констатирало, че двете дела са
перемирани и съдебния изпълнител ги прекратил. Във връзка с горното
1
разбрали, че след и въпреки възбраната по прекратените към момента дела,
длъжницата е прехвърлила в полза на дъщеря си М. Ц. И. следния имот: 1/4
ид.ч. от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО
МЯСТО с идентификатор 36498.503.2934 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находят се в ***, с административен адрес
на имота: ***, с площ от 358 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирали, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 2934, квартал 115, парцел I-
2934, при граници и съседи: 36498.503.293, 36495.503.2933, 36498.503.9523,
36498.503.9518, както и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с
идентификатор 36498.503.2934.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, стар идентификатор няма, находящ се в ***, с
административен адрес на имота: ***, с застроена площ от 73 кв.м., брой
етажи един, жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 36498.503.2934, срещу задължението на приобретателя да
поеме цялостното гледане и издръжка на прехвърлитслката И. И. Й., която си
запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имотите докато
е жива.
Сделката е сключена по време на брака на ответница М. Ц. И. с Г. А. И.,
като имотът се придобива в режим на СИО и съпругът става собственик,
поради което по искът същият е посочен като ответник. Сделката е
обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на собственост срещу
задължение за гледане и издръжка № 100, том 2, дело № 285 от. 11.09. 2020г.
на Нотариус С.Р.. Към момента делата са прекратени, поради което не могат
да преминат към изпълнение по отношение на имота, а е и налице
прехвърлителна сделка. Единствената им възможност е да водят настоящия
иск. Счита, че с извършеното действие - прехвърляне на недвижимия имот
чрез договор за гледане и издръжка и запазването на правото на ползване
върху имота, ответницата е увредила интересите му като неин кредитор и
следва същото да бъде отменено. Възникването на правото по чл.135 ЗЗД се
обуславя от наличието на три кумулативни предпоставки:
2
- първата - наличие на действително вземане в полза на кредитора, което
е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска,
както е в настоящия случай;
- втората - извършването на действие, което уврежда кредитора.
Съгласно установената практика на ВКС, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора, а всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на
кредитора. Цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на
кредиторите. Ответницата И. Й. няма други имоти, видно от приложената
справка и реално с разпореждането си цели да осуети изпълнението на
поетото към мен задължение;
- третата - кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Елементите
на тази предпоставка се различават в зависимост от това дали действието е
било възмездно или безвъзмездно. Когато действието е възмездно, лицето, с
което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, което
понася кредиторът в резултат на сделката. Чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява
една оборима презумпция за знанието за увреждането. Съгласно цитираната
разпоредба то се предполага, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра. Ответницата И. Й. е прехвърлила имота чрез договор за
гледане и издръжка на дъщеря си М. И.. Запазеното право на ползване е
разпореждане и обременява имота също като така, няма спор се затруднява и
дори осуетява удовлетворяването на кредитора.
Твърди, че по водените по-рано изпълнителни дела се установило, че
ответница И. Й. друго имущество няма.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви, на основание чл.
135 от ЗЗД, за относително недействителна по отношение на кредитора С. Н.
Б. процесната сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне на
собственост срещу задължение за гледане и издръжка № 100, том 2, дело №
3
285 от. 11.09. 2020 г. на Нотариус С.Р., ведно със запазено право на ползване в
полза на първата ответница И. И. Й., на следния имот, а именно:
1/4 ид.ч. от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ДВОРНО МЯСТО с идентификатор 36498.503.2934 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находят се в ***, с административен адрес
на имота: ***, с площ от 358 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирали, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 2934, квартал 115, парцел I-
2934, при граници и съседи: 36498.503.293, 36495.503.2933, 36498.503.9523,
36498.503.9518, както и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с
идентификатор 36498.503.2934.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, стар идентификатор няма, находящ се в ***, с
административен адрес на имота: ***, с застроена площ от 73 кв.м., брой
етажи един, жилищна сграда - еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 36498.503.2934, ведно със запазено в нотариалния акт право
на ползване в полза на прехвърлителката, с която сделка ответницата И. Й. с
цел да увреди ищеца, е прехвърлила възмедно процесния имот на дъщеря си
М. Ц. И. през време на брака и с Г. А. И. и заедно с това си е запазила правото
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно, доколкото и запазеното
право на ползване е разпореждане и обременява имота. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът - И. И. Й. намира исковата молба за допустима, но
претенцията за неоснователна и недоказана, с оглед на което, оспорва същата
изцяло по основание. Твърди, че ищецът е съпруг на дъщеря й Ц.Ц.Б.. За
погасяване на задълженията си към него многократно е изпращал парични
суми, за които си действия прилага разписки, на дъщеря й и на внучка й Г.Г.Б..
Когато е прехвърлила процесният имот не е имала намерение да увреди
кредитора на С. Б., тъй като въпросния имот представлявал нейно единствено
жилище и в този смисъл било несеквестируемо. По тази причина и съдебния
изпълнител, въпреки възбраната не предприел други действия по
отчуждаването му. В този аспект прехвърлянето на имота не може да го уреди,
4
както и дори развалянето на процесната сделка няма да доведе до действия от
негова страна за удовлетворяване на вземането му. Предвид това
обстоятелство ищецът няма правен интерес от завеждането на настоящия иск
и същия е неоснователен. Към настоящия момент изпълнителните дела били
прекратени по молба на ищеца и възбраната върху имота е отменена. От друга
страна липсва предпоставка за възникването на правото на иск по чл. 135 от
ЗЗД, а именно, знанието на лицето Г. А. И., посочен като ответник в исковата
молба, както и целта й, с въпросната сделка - да увреди кредитора С. Б..
Въпросната предпоставка действа кумулативно с останалите две, както са
посочени в исковата молба и липсата и възпрепятства възникването на
правото на иск по чл. 135 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан.
Ответниците - М. Ц. И. и Г. А. И. не взимат становище по предявения
иск.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени копия на изпълнителни листове, а именно –
изпълнителен лист № 435/26.04.2018г., постановен по ч.гр.д. № 1323/2016г., с
който е разпоредено – длъжникът И. И. Й. да заплати на кредитора С. Н. Б.
сумата от 1450 лева, представляваща невърнато капаро по предварителен
договор от 16.01.2015г., както и изпълнителен лист № 1096/16.12.2019г.,
постановен по гр.д. № 454/2017г., с който И. И. Й. е осъдена да заплати на С.
Н. Б. разноски в общ размер на 1737.00 лева. Двата изпълнителни листа са
издадени въз основа на влезли в законна сила съдебни актове на 04.04.2018г.
Представените по делото копия на два броя постановления за
прекратяване на изпълнително дело, искане за вписване на възбрана и справка
от АВ дават информация за това, че въз основа на двата изпълнителни листа са
образувани две изпълнителни дела при ЧСИ Х.С. с номера - 165/2020г. и
166/2020г., като в хода на изпълнителното производство, а именно на
22.07.2020г. е вписана възбрана върху недвижими имоти, представляващи -
1/4 ид.ч. от правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36498.503.2934, с административен адрес на имота: ***, с
площ от 358 кв.м. и 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 36498.503.2934.1,
находяща се в ***, с застроена площ от 73 кв.м.
5
По молба на взискателя, изпълнителните дела с Постановление от
24.06.2025г. са прекратени, но видно от молба от С. Н. Б. до ЧСИ Х.С., вх. №
5587/15.07.2025г. и Разпореждане от 15.07.2025г. на ЧСИ Х.С., въз основа на
процесните два изпълнителни листа е образувано ново изпълнително дело №
264/2025г. по описа на съдебния изпълнител.
Видно от представения нотариален акт за прехвърляне на собственост
срещу задължение за гледане и издръжка № 100, том 2, рег. № 2929, дело №
285 от. 11.09.2020г. на Нотариус С.Р., близо два месеца след образуване на
първите две изпълнителни дела през 2020г., ответницата - И. И. Й. е
прехвърлила на М. Ц. И. правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от правото на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО с идентификатор
36498.503.2934 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находят се в ***, с административен адрес на имота: ***, с площ от 358 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирали, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план 2934, квартал 115, парцел I-2934, при граници и съседи:
36498.503.293, 36495.503.2933, 36498.503.9523, 36498.503.9518, както и 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
- ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 36498.503.2934.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор
няма, находящ се в ***, с административен адрес на имота: ***, с застроена
площ от 73 кв.м., брой етажи един, жилищна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор: 36498.503.2934, срещу
задължението на приобретателя да поеме цялостното гледане и издръжка на
прехвърлителката И. И. Й., която си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имотите докато е жива.
Видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а
и деца изх. № АОУ-1386 от 28.10.2025г. на Община Р., М. Ц. И. и Г. А. И. са
съпрузи, съгласно сключен граждански брак на 08.09.1990г., т.е. към датата на
прехвърляне на недвижимите имоти, двамата ответниците са придобили
имотите в режим на СИО.
Видно от представените удостоверения за съпруг/а и родствени връзки
6
изх. № АОУ-1387 и АОУ-1388, двете от 28.10.2025г. на Община Р., И. И. Й. е
майка на М. Ц. И..
По делото не са ангажирани доказателства ответницата - И. И. Й. да е
изплатила дълга си към ищеца - С. Н. Б..
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави средните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът има право да
иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички
действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а
именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора,
поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато
с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети
удовлетворяването на вземането на кредитора. Следващата предпоставка е
вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на
правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД,
длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо
действие. На следващо място когато сделката е възмездна, лицето, с което
длъжникът е договарял трябва да е знаело за увреждането, което кредитора
понася в резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към
момента на извършването й, а когато е безвъзмедна не е необходимо такова
знание. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, знанието за увреждане се предполага до
доказване на противното ако третото лице е низходящ на длъжника. Липсата
на един от тези елементи на фактическия състав е основание за отхвърляне на
иска по чл. 135 от ЗЗД.
По първата предпоставка - качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответника И. И. Й. се извежда съдебни решения, въз основа на които са
издадени двата изпълнителни листа, влезли в законна сила на 04.04.2018г.
(съгласно вписаната дата по изпълнителни листове на л. 47 и 48 от делото), по
които по-късно, а именно през 2020г. са образувани две изпълнителни дела -
№ 165/2020г. и № 166/2020г. по описа на ЧСИ Х.С..
По втората предпоставка, касаеща увреждаща кредитора сделка -
7
Сключената сделка е от 11.09.2020г., като безспорно по делото е, че купувач по
нея е дъщерята на длъжника, поради което приложение намира презумпцията
на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, която не е оборена в настоящото производство.
Принципно, съгласно установената практика на ВКС, увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. В този смисъл, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Упражняването на правото по чл. 135 от
ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи както и след
като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. За
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество,
съгласно чл. 133 от ЗЗД, поради което право на кредитора е да избере начина,
по който да се удовлетвори от това имущество – дали с евентуално
обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично
такова. По категоричен начин по делото се установи и не се спори, че
длъжникът И. И. Й. с процесната сделка се е разпоредил с притежавани от нея
недвижими имоти. В тази връзка, атакуваната в настоящото производство
сделка, по силата на която длъжника възмездно се е разпоредил със свои
недвижими имоти в полза на дъщеря си – ответницата М. Ц. И., категорично
представлява действие, което уврежда ищеца като кредитор. Сделката е
осъществена по време на брака на приобритателката М. Ц. И. с Г. А. И.,
поради което имотите са придобити от двамата ответници в режим на СИО.
По третата предпоставка - знание: Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане. Извод за съзнание у прехвърлителя за увреждащия
характер на атакуваната сделка се извежда от съвкупността и хронологията на
установените по делото обстоятелства. Моментът на извършването на
сделката, спрямо образуваните съдебни производства и постановените
съдебни актове по тях, както и датите на образуваното изпълнителните
производство. По отношение на знанието за увреждането у третото лице по
възмездната сделка, с което прехвърлителят - И. И. Й. е договарял и явяващо
се негова дъщеря е налице презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, че знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е низходящ на
длъжника, както е в случая. Тази законова презумпция не бе оборена от
8
ответниците в настоящия процес. Съгласно презумпцията на посочената
законова разпоредба, незнанието за увреждащия ефект на сделката следва да
се докаже, тъй като в случая се касае възходящ - продавач и ответник по
делото И. И. Й. и негова низходяща -купувач и ответник по делото М. Ц. И.. В
тази насока не бяха ангажирани доказателства и презумпцията остана
необорена.
По отношение възражението на ответната страна за неоснователност на
иска по отношение на Г. А. И., съдът намира същото за неоснователно.
Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е установена от
законодателя с оглед защита интересите на кредитора от съзнателните
действия на длъжника, които го увреждат. От друга страна, с оглед защита
интересите на лицето, което е сключило увреждаща възмездна сделка с
длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за увреждането.
Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява
предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното.
Тази оборима законова презумпция, с която се обръща тежестта за доказване в
процеса, също изхожда от основната цел на относителната недействителност
по чл. 135 от ЗЗД - да се даде приоритет на защитата на интересите на
кредитора пред тези на изброените близки на длъжника, които са сключили с
последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, а също
и от обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и
договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането.
Изхождайки от горното при очертаването кръга от лица, спрямо които се
прилага презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД при приемането на ЗЗД през
1950г., законодателят очевидно не е могъл да има предвид замяната на режима
на разделност по ЗЛС, с принципно установения едва със СК от 1968г. (и
следващите СК от 1985г. и СК от 2009г.) режим на СИО върху вещните права,
придобити през време на брака, при който съпругът на приобретателя по
транслативна сделка придобива същите вещни права и в същия обем като
самия приобретател. При действието на този режим на имуществените
отношения между съпрузите, в случаите, когато длъжникът сключи
увреждаща кредитора вещнопрехвърлителна сделка, не със свой низходящ,
възходящ, брат или сестра, а със съпруг на такъв, се стига до абсолютно същия
9
увреждащ интересите на кредитора правен резултат на прехвърляне на
вещните права в патримониума на съответния близък роднина на длъжника,
както ако сделката би била сключена с него, а не със съпруга му. В този
смисъл е Решение № 423 от 29.11.2012г. на ВКС по гр.д. № 1623/2011г., IV г.
о., ГК. Това налага извод за разширително тълкуване нормата на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД, предвид целите на института на относителната недействителност
по чл. 135 от ЗЗД и посоченото развитие на обективното семейно право, с
което не е съобразена разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, като включва в
приложното й поле (с оглед конкретния казус) съпруга на дъщерята на
длъжника. Освен това в практиката на ВКС, формирана по реда на отменения
ГПК, са налице подобни случаи на разширително тълкуване на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД (например Решение № 313/16.04.2009г. по гр.д. №72/2008 г. на IV-то гр.
отд. на ВКС).
С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и
предявения иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна не оспорва претенцията за разноски на ищцовата страна,
нито прави възражение за прекомерност. Разноските възлизат в размер на
2229.10 лева, от които - 211.90 лв. - държавна такса, 5.00 лева държавна такса
за съдебно удостоверение, 12.20 лв. – държавна такса за вписване на искова
молба и 2000.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВАВА за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на ищеца С. Н. Б. от *** с ЕГН **********, договора
между И. И. Й. от *** с ЕГН **********, в качеството на прехвърлител от
една страна и дъщеря й М. Ц. И. от с. *** с ЕГН **********, в качеството на
приобритател от друга страна, сключен по време на брака й с Г. А. И. от с. ***
с ЕГН ********** за прехвърляне на собственост срещу задължение за
10
гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 100, том II, рег. № 2929,
дело № 285/11.09.2020г. на нотариус С.Р. гр. К., с който И. И. Й. с ЕГН
********** е прехвърлила на М. Ц. И. с ЕГН **********, правото на
собственост върху следните недвижими имоти, а именно – 1/4 ид.ч. от правото
на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО с
идентификатор 36498.503.2934 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находят се в ***, с административен адрес на имота: ***, с
площ от 358 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирали,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план 2934, квартал 115, парцел I-2934, при граници
и съседи: 36498.503.293, 36495.503.2933, 36498.503.9523, 36498.503.9518,
както и 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор 36498.503.2934.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор
няма, находящ се в ***, с административен адрес на имота: ***, с застроена
площ от 73 кв.м., брой етажи един, жилищна сграда - еднофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор: 36498.503.2934, срещу
задължението на приобретателя да поеме цялостното гледане и издръжка на
прехвърлителя, като прехвърлителката си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху прехвърляемите се имоти, докато е
жива.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. И. Й. от *** с ЕГН
**********, М. Ц. И. от с. *** с ЕГН ********** и Г. А. И. от с. *** с ЕГН
********** да заплатят на С. Н. Б. от *** с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 2229.10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
11