№ 20987
*******, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ********
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ Гражданско
дело № 20241110122801 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
***********, седалище и адрес на управление: **********, срещу А. Й. В.,
ЕГН: **********, адрес: ********* и П. А. В., ЕГН: **********, адрес:
*********, с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени осъдителлни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
1. срещу А. Й. В. за заплащане на следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в *********, абонатен № *****: сумата от 632,43 лв.,
представляваща ¾ част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от
148,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
26.03.2024 г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 10,29 лв.,
представляваща ¾ част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 2,72
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024
г. върху главницата за дялово разпределение;
2. срещу П. А. В. за заплащане на следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в *********, абонатен № *****: сумата от 210,81 лв.,
представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 49,42
1
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024
г. върху главницата за топлинна енергия; сумата от 3,43 лв., представляваща ¼
част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; сумата от 0,90 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово
разпределение.
В исковата молба се твърди, че ответникът А. Й. В. и О. П. В.
(наследодател на двамата ответници) били клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
************* на потребители в *******, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ************* и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал.
1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал
да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Същите ползвали
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а
именно: ап**********, находящ се в *******, ****** с абонатен № *****,
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с ********* През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало,
че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А. Й.
В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез особения представител адв. Н. М.. Процесуалният представител оспорва
предявените искове като неоснователни по подробни стображения. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отвхърли предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника П. А.
В. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез особения представител адв. Н. *********. Процесуалният представител
оспорва предявените искове като неоснователни по подробни съображения.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отвхърли предявените искове.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по силата на закона се смята за потребител на
отдадена сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата топлинна енергия. В настоящия случай, от заключението на
съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът
кредитира като обективно и компететно изготвено, се установява, че сградата,
в която се намира процесния имот, през исковия период е била с непрекъснато
топлоснабдяване.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден
имот. За принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот ищецът е ангажирал писмени доказателства по делото –
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за
общинската собственост, от който се установява, че на 19.02.1992 г.
ответникът А. Й. В. и О. П. В. са придобили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, а именно ап**********, находящ се в *******,
********* Доколкото по делото няма данни към датата на придобиване на
имота купувачите да са били в граждански брак следва да се приеме, че между
тях е възникнала обикновена съсобственост. Доколкото по делото няма данни
относно дела на всеки от купувачите на осн. чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се
приеме, че същите са придобили правото на собственост при равни дялове -
по ½ ид.ч. всеки.
От извършената по делото служебна справка в НБ „Население“ се
установява, че О. П. В. е починала на ******** г. и е оставила наследници по
закон: ответника А. Й. В. – съпруг и ответника П. А. В. – син. Всеки от тях е
придобил половината от притежаваната от техния наследодател ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот (т.е. по ¼ ид.ч. от имота) – по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН
3
и чл. 9, ал. 1 ЗН, съгласно които децата на починалия наследяват по равни
части, а съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. С оглед
изложеното съдът приема, че ответниците са съсобственици на процесния
имот при следните квоти: ¾ ид. ч. за А. Й. В. по силата на договор за покупко-
продажба и наследствено правоприемство и ¼ ид.ч. за П. А. В. по силата на
наследствено правоприемство. Ето защо неоснователни са доводите на
ответниците, че същите не са собственици на процесния недвижим имот. С
оглед на това, ответникът А. Й. В. се явява клиент на топлинна енергия през
исковия период, а ответникът П. А. В. отговаря за стойността на потребената
през исковия период топлинна енергия до ******** г. като наследник на О. П.
В., а след тази дата в лично качество като клиент на топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени топлопреносното предприятие
и одобрени ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази
нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във
вестник "Монитор", в сила 11.08.2016 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответниците не твърдят и не се установява
да са упражнили това право срещу Общите условия на *************, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите са ги е приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия. Ето защо общите условия на ищеца регулират спорното
правоотношение, като съдът намира възражението на ответника за нищожност
на същите поради противоречие на закона за неоснователно. Възражението на
ответника е бланкетно, като същият не посочва нито конкретните клаузи на
ОУ, които счита за нищожни, нито на кои императиви законови разпоредби
противоречат същите. При извършената служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в Общите условия за продажба на топлинна енергия от
********** на потребители за битови нужди от 2016 г. съдът не констатира
наличието на такива клаузи.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
4
между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е
ползвало топлоснабдения имот или не. Ето защо неоснователни са доводите
на ответника, че не е клиент на топлинна енергия, доколкото през исковия
период не е ползвал процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното
предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичен регистър по чл. 139а ЗЕ. В Общите условия от 2016 г. е закрепено в
чл. 22, ал. 1, пр. 2 и ал. 2 ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно
чрез възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на
продавача стойността за услугата "дялово разпределение". Начинът, по който
се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран
в чл. 36, ал. 1 ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
В случая от приложените по делото писмени доказателства – договор №
5949/23.09.2013 г. при общи условия за доставка, монтаж и сервиз на уреди за
дялово разпределение, се установява, че измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на
етажна собственост е възложено етажните собственици на *********** с
договор, сключен от представител на етажните собственици. А от
заключението на СТЕ се установява, че третото лице помагач - *********** е
осъществявало реално услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот
за исковия период.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради-етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част стойността на топлинната
енергия, отдадена сградната инсталация.
Стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия
5
период се установява от заключението на СТЕ. Същата е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани документи, като вещото
лице е дало заключение относно потребената в процесния имот топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. От експертното заключение се
установява, че за процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна
енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация,
като нейната стойност е определена съобразно нормативните изисквания.
Ежемесечно за абонатната станция са отчислявани „технологични загуби“,
които са за сметка на топлопреносното предприятие. Вещото лице е
установило, че изправността на общия топломер в абонатната станция е
документирано, съгласно изискванията, със свидетелство за проведено
изпитване, като за измервателния уред са представени и документи за
последващ преглед, касаещи процесния период, като съгласно направените
измервания средството за измерване съответства на одобрения тип, съгласно
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Вещото лице е установило, че за исковия период 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. ищецът е начислил по прогнозни данни топлинна енергия на
стойност 1148,90 лв. и същата не включва просрочени задължения от периоди,
преди процесния. За отчетен период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. по прогнозни
данни е начислена сума в размер на 628,08 лв., а след извършено изравняване
за периода е налице сума за възстановяване на потребителя в размер на (-)
248,33 лв. За отчетен период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. по прогнозни данни е
начислена сума в размер на 520,84 лв., а след извършено изравняване за
периода е налице сума за доплащане от потребителя в размер на (+) 344,96 лв.
Вещото лице е установило, че изравняването е извършено съгласно
действащите през периода цени на топлинна енергия и възлиза общо на 96,63
лв. за доплащане. Следователно стойността на реално доставената през
исковия период 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия възлиза на
сумата от 1245,55 лв. (628,08 лв. + 520,84 лв. + 96,63 лв.), а посочените в СТЕ
суми 1984,74 лв. и 2081,37 лв. касаят допусната техническа грешка при
пресмятане (при сборуването на горепосочените суми). Последното се
потвърждава и от заключението на ССчЕ. Експертното заключение не е
оспорено страните, като по делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят или опровергаят изводите на вещото лице относно доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот през исковия период. Ето
защо съдът изцяло възприема изводите на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза, при отчитане с горепосочената корекция.
Следователно стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 1245,55
лв. – главница за потребена топлинна енергия. По делото не се твърди и не се
доказва погасяване на посоченото задължение.
6
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
дължимата за исковия период от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. главница за
дялово разпределение възлиза на сумата от 17,34 лв. По делото не се твърди и
не се доказва погасяване на посоченото задължение.
Доколкото по делото се установи съществуването на вземания на ищеца
за главници за топлинна енергия и дялово разпределение, следва да бъде
разгледано своевременно релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването исковата молба в съда на 18.04.2024 г. – арг. чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Исковият период, за който ищеца претендира главница за топлинна
енергия е 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и приложение намират Общите условия
за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество на потребители за
битови нужди в *******, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
давността започва да тече, когато вземането е станало изискуемо, а именно в
първия ден след изтичане на 45-дневния срок - арг. от чл. 114, ал. 1 вр. чл. 84,
ал. 1 ЗЗД. Тъй като настоящият иск е предявен на 18.04.2024 г., към този
момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми
преди 18.04.2021 г. Давността за вземането за м.02.2021 г. е започнала да тече
15.04.2021 г. и е изтекла на 15.04.2024 г., т.е. преди завеждане на делото на
18.04.2024 г. Давността за следващия м.03.2021 г. обаче е започнала да тече на
16.05.2021 г., поради което не е изтекла към момента на завеждане на делото
на 18.04.2024 г. С оглед на това вземанията за периода 01.05.2020 г. (начало на
исковия период) до 28.02.2021 г. са погасени по давност, а за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г. (край на исковия период) не са погасени по
давност. Стойността на топлинната енергия за непогасения по давност период
01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК въз
7
основа на данните в табл. 5 и 6 от СТЕ (към сумата по прогнозни данни за
посочения период се добави дължимата от потребителя след изравнението
сума за доплащане за този период и се извади сумата за възстановяване на
потребителя след изравняването за същия период), възлиза на 966,98 лв.
Ответниците дължат посочената сума съобразно участието си в
съсобствеността, както следва: А. Й. В. дължи ¾ част, т.е. сумата 725,23 лв., а
П. А. В. дължи ¼ част, т.е. сумата 241,75 лв.
В случая като главница за топлинна енергия ищецът претендира от А. Й.
В. сумата 632,43 лв., а от П. А. В. – сумата 210,81 лв., поради което и с оглед
установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, следва
да се съобрази претендираната ищеца сума. По делото не се твърди и не се
доказва погасяване на посоченото задължение.
С оглед изложеното предявеният срещу А. Й. В. осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от
632,43 лв., представляваща ¾ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., а за периода от
01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното предявеният срещу П. А. В. осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от
210,81 лв., представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2022 г., а за периода от
01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок за заплащането на
главницата за дялово разпределение, поради което за тези вземания са
приложими разпоредбите на чл. 82, ал. 2 ЗЗД, съгласно която когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора, и чл. 114, ал. 2 ЗЗД, съгласно която ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
В случая искът е предявен на 18.04.2024 г., към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, които са възникнали преди 18.04.2021 г.
Давността за вземането за м.03.2021 г. е започнала да тече 01.04.2021 г. и е
изтекла на 01.04.2024 г. т.е. преди завеждане на делото на 18.04.2024 г.
Давността за следващия м.04.2021 г. обаче е започнала да тече на 01.05.2021 г.,
поради което не е изтекла към момента на завеждане на делото на 18.04.2024 г.
С оглед на това вземанията за периода 01.03.2021 г. (начало на исковия
период) до 31.03.2021 г. са погасени по давност, а за периода от 01.04.2021 г.
до 30.04.2022 г. (край на исковия период) не са погасени по давност.
Размерът на главницата за дялово разпределение за непогасения по
давност период от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., изчислен от съда по реда на
чл. 162 ГПК въз основа на данните в ССчЕ, възлиза на 17,29 лв. Ответниците
дължат посочената сума съобразно участието си в съсобствеността, както
следва: А. Й. В. дължи ¾ част, т.е. сумата от 12,97 лв., а П. А. В. дължи ¼ част,
8
т.е. сумата от 4,32 лв.
В случая като главница за дялово разпределение ищецът претендира от
А. Й. В. сумата от 10,29 лв., а от П. А. В. – сумата от 3,43 лв., поради което и с
оглед установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес,
следва да се съобрази претендираната ищеца сума. По делото не се твърди и
не се доказва погасяване на посоченото задължение.
С оглед изложеното предявеният срещу А. Й. В. осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 10,29 лв.,
представляваща ¾ част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., а за периода от 01.03.2021 г. до
31.03.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното предявеният срещу П. А. В. осъдителен иск по чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен за сумата от 3,43 лв.,
представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение за
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., а за периода от 01.03.2021 г. до
31.03.2021 г. следва да бъде отхвърлен.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Задължението на ответниците е
парично и за периода на своята забава същите дължат обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност
се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. г. не се дължи
мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
Както се посочи по-горе, за процесния период действат ОУ от 2016 (в
сила от 11.08.2016 г.). Съгласно същите изрично е посочено, че възникване на
вземане за обезщетение за забава е само върху сумите, начислени след реално
отчитане на потребената топлинна енергия – след т. нар. изравнителни
сметки, но не и по отношение на суми, които са определени прогнозно.
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 1 вр. ал. 3 ОУ лихва за забава се
дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнася. В случая
приетите по делото съобщения към фактури се установява, че за имота
начисленията са ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната
сметка са издавани обобщени фактури през месец юли на съответната година,
в която е краят на отчетния период. Предвид обстоятелството, че краят на
отчетния период е месец април на съответната година, срокът за плащане на
задълженията по изравнителните сметки изтича 45 дни след края на месец
април, т. е. на 15-ти юни през съответната година. Към този момент обаче по
делото е установено, че общата фактура, респективно изравнителна сметка, не
е била издадена, че изравнителни сметки не са били връчени и не са били
стабилизирани, т. е. не е изтекъл срокът за възражения срещу тях, без такива
9
да са подадени. Видно от заключение на ССчЕ общи фактури са издавани
съответно на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г. Задължението за заплащане на
изравнителната сметка не може да възникне, преди същата да е изготвена и
потребителят да е запознат с дължимата сума. След като с изтичане на 45-
дневния срок за издаване на обща фактура такава не е издадена, то изтичането
на този срок не е поставило в забава ответника за плащането на задълженията.
Налице е хипотезата на чл. 95 и сл. ЗЗД – забава на кредитора, която
освобождава длъжника от последиците от собствената му забава. Това е така,
защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора – измерване на реално потребената
топлинна енергия, посочването на дължимата сума за отчетния период и
изтичане на срока за стабилизиране на изравнителната сметка. Неиздаването
на изравнителна сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срокът за
плащане от 45 дни след края на съответния отчетен период прави невъзможно
точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в уговорения в
ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по общите условия за
уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните сметки. В
такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава на плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от
кредитора, че е преустановил забавата си, т. е. че е издал фактура за сумите по
изравнителните сметки, съответно да е получил покана за плащане. Не се
установява изпращане на покана за плащане на изравнителната сметка, поради
което и ответникът не е поставен в забава.
С оглед изложеното предявеният срещу А. Й. В. осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 148,26 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за топлинна
енергия, следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изложеното предявеният срещу П. А. В. осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 49,42 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за топлинна
енергия, следва да бъде отвхърлен изцяло.
Съдът намира, че лихва за забава върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото в общите условия на ищеца не е
предвиден ред за заплащането му, както и не са ангажирани доказателства по
делото, че длъжникът е поставен в забава.
С оглед изложеното предявеният срещу А. Й. В. осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово
разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изложеното предявеният срещу П. А. В. осъдителен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,90 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата за дялово
разпределение, следва да бъде отвхърлен изцяло.
10
По отговорността за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е сторил разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и особен
представител в общ размер на 2000 лв. от които 1000 лв. по предявените
срещу ответника А. Й. В. искове и 1000 лв. по предявените срещу П. А. В.
искове. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, чл. 25 НЗПП и като взе
предвид, че делото не се отличава с фактичекса и правна сложност,
извършените от процесуалния предсатвител действия, че делото е
приключило в едно открито съдебно заседание без участие на ищцовия
представител и неголемия материален интерес, определи на 100 лв. С оглед
изложеното и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. Й. В. следва да заплати
на ищеца сумата от 850,27 лв., а ответникът П. А. В. – сумата от 850,29 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. В., ЕГН: **********, адрес: *********, да заплати на
***********, седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в *********, абонатен № *****: сумата от 632,43 лв.,
представляваща ¾ част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 10,29
лв., представляваща ¾ част от стойността на услугата дялово разпределение
за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, седалище и адрес на управление:
**********, срещу А. Й. В., ЕГН: **********, адрес: *********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за периода
от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. по отношение на главницата за топлинна
енергия и за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. по отношение на
главницата за дялово разпределение, както и осъдителните искове с правно
основавние чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 148,26 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия и сумата от 2,72 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата
за дялово разпределение, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН: **********, адрес: *********, да заплати на
***********, седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
11
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в *********, абонатен № *****: сумата от 210,81 лв.,
представляваща ¼ част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 3,43
лв., представляваща ¼ част от стойността на услугата дялово разпределение
за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, седалище и адрес на управление:
**********, срещу П. А. В., ЕГН: **********, адрес: *********, осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ за периода
от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. по отношение на главницата за топлинна
енергия и за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. по отношение на
главницата за дялово разпределение, както и осъдителните искове с правно
основавние чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 49,42 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 26.03.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия и сумата от 0,90 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.09.2021 г. до 26.03.2024 г. върху главницата
за дялово разпределение, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А. Й. В., ЕГН: **********, адрес: *********, да заплати на
***********, седалище и адрес на управление: **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 850,27 лв. – разоски по делото.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН: **********, адрес: *********, да заплати на
***********, седалище и адрес на управление: **********, на основание
сумата от 850,29 лв. – разоски по делото.
Решението е постановено при участието на ***********, ЕИК:
**********, седалище и адрес на управление: *******, ********* като трето
лице помагач на страната на ищеца *************.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12