Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1581 08.07.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На единадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Милена Манолова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6605/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София, район Красно село,
ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р. Х. В. против Х.С.С., ЕГН ********** ***.
Предявяват се осъдителни искове за сумата от 750 лева – неизпълнени парични
задължения за главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане. Ищецът твърди,
че между “***“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит от 21.03.2015г.
Договорът представлява такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние
и е оформен съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ. Кредитът е за 650 лева и е
отпуснат за период от 30 дни, с падеж на 20.04.2015г. Срокът за връщане на
кредита в последствие е удължен до 19.07.2015г. На 05.06.2015г. ответникът е
получил по негово искане допълнителен кредит от 100 лева, като по този начин е
следвало да върне кредит от общо 750 лева, договорна лихва от 23.46 лева и
такса за експресно разглеждане от 112.64 лева до 19.07.2015г. С настъпване на
падежа сумите не са погасени. На 01.02.2018г. с договор за цесия вземанията по
кредита са прехвърлени в полза на ищеца. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.79, ал.1, изр.1 вр. чл.240, чл.86 ал.1
и чл.99 от Закона за задълженията и договорите.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът чрез особения си
представител представя писмен отговор, в който оспорва иска. Заявява, че няма
доказателства за изпращане на потвърждение от страна на ответника до кредитора,
че е съгласен и желае да сключи договора за кредит. Доставчикът на услуги
следва да докаже, че е предоставил преддоговорна информация на потребителя, че
е спазил сроковете по чл.12 ЗПФУР и е получил съгласието на потребителя за
сключването на договора. Такива доказателства няма представени. Ето защо не се
доказва сключването на договора за кредит. Приложеният по делото екземпляр на
договора не е подписан от кредитополучателя. Не се представят и доказателства,
че сумата от 750 лева е предоставена на ответника. Не се доказва и че
ответникът е отправил волеизявление до кредитора за предоставяне на кредит от
разстояние. Ответникът не е уведомен и за извършената цесия, като такова
уведомление не може да се връчи на особения представител. Моли се исковете да
се отхвърлят.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Наличен по делото е
договор за кредит № ***/21.03.2015г.,
сключен между *** ЕООД и Х.С.С., съгласно който е предоставен кредит в размер
на 650 лева. Посочено е в договора, че размерът на ГПР е 49.7%. Срокът за
връщане на кредита е 20.04.2015г. Следвало е да се върне сума в общ размер от 773.50
лева. На 05.06.2015г. договорът е изменен чрез сключване на нов договор, с
който е отпуснат допълнителен кредит от 100 лева, т.е. общо отпусната сума е 750
лева. Следвало е при това положение да се върне сума от общо 886.10 лева. БРС
съобразява, че както първоначалният договор, така и неговото изменение, като се
вземат предвид и Общите условия, съответстват на изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК, като включват в себе си и задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.7-12
и т.20 ЗПК. Ето защо в това отношение няма основание за нищожност на целия договор.
По делото е представен
сключеният договор като писмен документ. Той не е подписан, тъй като е сключен
при условията на ЗПФУР. В тази връзка ответникът е възразил, че няма
доказателства за изпращане на потвърждение от негова страна до кредитора, че е
съгласен и желае да сключи договора за кредит. Доставчикът на услуги следва да
докаже, че е предоставил преддоговорна информация на потребителя, че е спазил
сроковете по чл.12 ЗПФУР и е получил съгласието на потребителя за сключването
на договора, а такива доказателства няма. БРС намира тези възражения за
неоснователни. Сключен е договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по смисъла на чл.6 ЗПФУР. Според чл.8 ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да му
предостави своевременно информация за
доставчика, за финансовата услуга, за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние и друга информация. След това договорът се сключва чрез
средствата за комуникация от разстояние. В случая доказателствата сочат, че
кредиторът е изпълнил процедурата по закона и е предоставил на ответника
нужната преддоговорна информация, а той от своя страна е направил заявление
чрез средство за комуникация от разстояние, че приема условията и желае да
сключи договора. Това се установява от изготвената и неоспорена съдебно-техническа
експертиза. Тя е пояснила подробно механизма за сключване на договора от
разстояние, като клиентът влиза в сайта, избира желаните сума и срок и натиска
бутон Вземи. На заредена нова страница се попълват личните данни на клиента,
след което се натиска бутон Продължи. Отваря се нова страница, в която се
зареждат Условията на договора, Стандартен европейски формуляр и Общи условия.
След прочитане и съгласие с тези условия, клиентът натиска бутон Подпиши, с
което заявката му за кредит пристига за разглеждане при служител на *** ЕООД.
След това служител се свързва с клиента по телефона, за да се увери в
истинността на подадената информация. Ако искането за кредит бъде одобрено,
клиентът получава информация за това, като на посочен имейл му се праща и
договорът за кредит. За конкретния случай експертизата е установила, че
ответникът С. се е регистрирал в сайта, преминал е през цялата описана процедура
и в системата на *** се е създал негов профил. Всички действия на С. във връзка
с няколкото му кандидатствания за кредит /включително процесния/ са извършени
от неговия профил в системата. На него му е предоставен Стандартен европейски
формуляр, Общи условия и проект на договора и той ги е прочел изцяло, тъй като
в противен случай не му се позволява да натисне бутона Подпиши. С. е потвърдил
сключването на договора и неговото изменение чрез натискането на бутона
Подпиши. Следователно експертизата доказва, че са спазени изискванията на
ЗПФУР, като клиентът е преминал през всички изискуеми стъпки в системата на
сайта, ето защо договорът и неговото последващо изменение се считат за
сключени.
Както беше казано,
ответникът е получил в кредит общо 750 лева – първия път 650 лева, а вторият
път 100 лева. Това се доказва от представените преводни нареждания от
21.03.2015г. и 05.06.2015г. Превеждането на сумите се потвърждава и от данните,
представени от *** АД. Следователно кредиторът е изпълнил задължението си да предостави
заема. Падежът за връщането му /19.06.2015г./ е отдавна настъпил, но няма
доказателства длъжникът да е погасил задължението си.
В последствие
кредиторът *** ЕООД е прехвърлил вземанията си по договора в полза на ищеца
Кредитреформ България ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г.
Според уговореното в
договора, продавачът следва да посочи вземанията в списък Приложение 1. Такова
приложение е налично по делото, оформено е в табличен вид и в него са записани
всички прехвърлени вземания, сред които е и вземането срещу Х.С.С..
Налице е пълномощно, с
което старият кредитор е упълномощил новия кредитор /цесионера/ да уведоми
всички длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това пълномощно,
цесионерът е изпратил писмено уведомление до С., че дългът му е прехвърлен в
негова полза. Видно е от данните по делото, че уведомлението за цесия не е
връчено на ответника, тъй като не е бил намерен на адреса. Ето защо следва да
се приеме, че това уведомление му е съобщено в хода на делото, с връчване на
исковата молба и приложенията към нея на особения му представител. На основание
чл.235, ал.3 ГПК този факт следва да се счете за новонастъпил и да се съобрази
по делото. Фактът, че ответникът се представлява от особен представител не е
пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител действа по делото от името на
ответника. Той може да противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи
иска – както процесуални, така и материалноправни /например възражение за
давност/. След като особеният представител може да релевира всякакви
възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той да
е адресат на заявления от страна на ищеца, които са материалноправни по
същността си и водят до изменение на спорното право, като тези възражения могат
да се вземат от съда предвид по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира се, особеният
представител може да приема само такива заявления на ищеца, които са свързани с
предмета на делото, тъй като той има представителна власт само за този спорен
предмет. Да се приеме друго значи изцяло да се попречи на ищеца да реализира
правата си като кредитор и до голяма степен да се обезсмисли фигурата на
особения представител. Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може да отправя заявления, свързани със спорното право до представителя
на ответната страна, докато последната ще може чрез същия този представител да
отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита, че няма пречка
съобщението за цесията да се връчи на особения представител. В случая е налице
такова връчване, поради което цесията е произвела действие по отношение на
длъжника. Ето защо
следва извод, че цесионерът е новият кредитор на ответника.
При това положение
искът е основателен за неплатената главница от 750 лева, чийто падеж вече е
настъпил и е изискуема.
Следва решение, с
което се осъди ответникът да заплати на ищеца главницата от 750 лева, ведно със
законната лихва от завеждане на делото.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно –
деловодни разноски в размер на 520 лева.
Доколкото по искане на
ответника са поставени задачи на експертизата, които са платени от бюджета на
съда и с оглед изхода на делото, ответникът трябва да се осъди да заплати по
сметка на съда сумата от 80 лева за депозит за експертиза.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН **********
*** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р. Х. В. сумата от 750
лева /седемстотин и петдесет лева/ главница по договор за кредит № ***/21.03.2015г. и изменението към него, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 07.08.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН **********
*** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р. Х. В. сумата от 520
лева /петстотин и двадесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х.С.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на БРС сумата от 80 лева /осемдесет лева/ депозит за
експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ