Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
24.07.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
24.06.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и
при участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Дело |
номер |
145 |
по описа за |
2020 |
година |
|||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.37в, ал.5 и ал.13 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба от И.Д.М. от ***, против Решение
№26 от 09.01.2020 год., постановено по гр.дело №781/2019 год. по описа на Районен
съд – Смолян, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на И.Д.М.
против Отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран
в Писмо с Изх.№РД-2306-1/13.11.2018 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие”
– град Смолян и с което е осъден И.Д.М. да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян разноски, в размер на
500.00/петстотин/ лева.
Касаторът заявява в жалбата,
че в законоустановения срок обжалва посоченото
решение, като твърди, че изложените обстоятелства, които легитимират основанията за
издаденото решение на първоинстанционния съд, са
непълни, неточни и не отговарят на обективната истина за фактическата
обстановка и че с обжалваното решение му е отказано прилагането на правилата за
разглеждане на подадено заявление за одобрение и издаване на заповед по чл.37в,
ал.13 от ЗСПЗЗ. Излага съображения за това, като на първо място твърди, че постановеното
решение се основава единствено и само на предоставените по делото
съдебно-технически и агротехнически експертизи на вещи лица, които счита за
непълни и не даващи становище на основния фактически въпрос, който се явява
основание за подаденото от него заявление пред директора на Областна дирекция
„Земеделие”, а именно - какъв е бил фактическия статут на цитираните имоти към
момента на подаденото искане по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ. На второ място твърди,
че направените правни изводи от първоинстанционния
съд приемат и кредитират единствено и само горепосочените становища, без
допълнително и задълбочено изследване на фактическите въпроси, а също така и
предисторията на подробно описаните имотни масиви. Касасаторът
иска да се обърне специално внимание на факта, че разпоредените
и извършени проверки – експертизи са извършени в значително по-късен период от
време от датите на представените заявления. На следващо място излага довод, че
в противоречие с изискването на АПК, административно-решаващия орган не е обсъдил
всички относими факти в тяхната съвкупност и не е
извършил детайлна проверка и подкрепящите ги доказателства, като се ограничил
само до формален отказ. Твърди, че е допуснато съществено
нарушение на процедурата
по издаване на обжалваната заповед, довело до неправилни изводи относно
фактическата обстановка по случая и че административно-решаващият орган е могъл
и е следвало да вземе предвид горните обстоятелства, както и да извърши
допълнителна проверка и да събере допълнителна доказателства относно
констатираното от него основание за постановения отказ. Касаторът
счита, че в резултат на това, фактическата обстановка, констатирана в заповедта
е непълна и неправилно отразена и е довела до неправилен извод за наличието на
основания за прилагане на разпоредбите за отказ по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ. В
жалбата се твърди, че действайки в противоречие с обективната истина,
административният орган е допуснал сериозно процесуално нарушение, което
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, както и че
атакуваната заповед съдържала бланкетно посочване, че
са взети предвид всички обстоятелства, като от мотивите по никакъв начин не
ставало ясно, кои точно обстоятелства органът е възприел като доказани и
изяснени или се е позовал единствено и само на формални справки. Счита, че горният
пропуск в мотивите възпрепятства възможността за преценка относно правилната
квалификация на фактите от страна на административно-решаващия орган, а по този
начин и възможността за адекватната му защита при евентуална тяхна неправилна
квалификация. На следващо място касаторът твърди, че
в хода на административното производство административният орган не е
анализирал и преценил всички факти в тяхната съвкупност и абсолютно неправилно
е приел, че липсва основание за разглеждане по същество на представеното
заявление за одобрение, което отговаряло на абсолютно всички законови
изисквания. Така, касаторът счита, че са налице
всички законови предпоставки за отмяна на Решение №26/09.01.2020 на Районен съд
- Смолян за потвърждаване на отказ с Писмо №РД-2306-1/13.11.2018 год. на
директора на Областна дирекция „Земеделие”, постановено по гр.дело
№20195440100781, като във връзка с изложеното, моли съда да извърши обстойна
проверка на обжалвания от него акт и приложената фактическа и юридическа
обстановка и да постанови неговата отмяна, като
неоснователно мотивирано и
поради неправилно прилагане на
материалния закон. В касационната жалба е направено доказателствено
искане, а именно - за установяване на обстоятелствата, свързани с
настоящата жалба да бъде допусната тройна агротехническа експертиза, при същите
задачи, като в първоинстанционното производство.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът И.Д.М. ***, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по
касация – директор на Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител - гл.юрк.П. К. В., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна,
като заявява, че поддържа отказа, обективиран в
Писмения отговор с Изх.№РД-579-1 от 06.03.2020 год. на директора на
Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли подадената жалба и да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, както и моли за присъждане на разноски по делото, за които представя Списък на
разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна жалба е неоснователна, като счита, че правилно Районен
съд – Смолян е обосновал преценка за това, че в случая не са били налице
материално-правните предпоставки за издаване на заповед за създаване на масиви по реда на чл.37в, ал.1
от ЗСПЗЗ. Намира обжалваното решение за обосновано, поради което счита, че
същото следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с посочените
в него касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК,
приема за установено следното:
Касационната жалба
е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано лице, за
което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ
касационен съдебен контрол.
Разгледана по
същество, касационната жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното решение се обжалва
като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
С оспореното Решение №26 от 09.01.2020 год., постановено по гр.дело №781/2019
год., Районен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на И.Д.М. от ***,
против Отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, обективиран
в Писмо с Изх.№РД-2306-1/13.11.2018 год. на директора на Областна дирекция
„Земеделие” – град Смолян и със същото решение е осъдил И.Д.М. от ***
да заплати на Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян
разноски, в размер на 500.00/петстотин/ лева.
Постановеното
решение на Смолянския районен съд по този спор е
повторно, след като с Решение №262 от 16.07.2019 год., постановено по КАД
№213/2019 год., Административен съд – Смолян е отменил първоначално постановеното
Решение №148 от 09.04.2019 год. по гр.дело №1343/2018 год. по описа на Районен
съд – Смолян и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
същия районен съд, при съблюдаване на указанията, дадени в мотивите на отменителното решение, по приложението на материалния
закон.
За да постанови
обжалваното в настоящото производство решение, Смолянският
районен съд от фактическа страна е приел, че Отказът, предмет на съдебния контрол, обективиран в Писмо №РД-2306-1 от 13.11.2018 год. на
директора на Областна дирекция „Земеделие” - град Смолян, е да се издаде
заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.37в,
ал.4 от ЗСПЗЗ, за разпределение на масиви в землището на ***, постановен по
искане на касатора в настоящото производство И.Д.М. от ***,
като причините
за отказа да се издаде заповед, посочени в писмото, се свеждат до невъзможност
да се формират масиви.
Районният съд е посочил,
че от приобщената при новото разглеждане на делото експертиза, назначена по
указания на АдмС - Смолян, става ясно, че при
проверка на място и по цифрова ортофото карта, всички
заявени имоти на касатора М. и съседните на
заявените, са пасища, които са силно затревени, обрасли с храсти и групи
дървета и че според вещото лице К., имотите не отговарят на характеристиката за
нива - не са обработваеми земи, използвани за засяване на селскостопански
култури, като експертът посочил, че имотите на М. не могат да се включат в
масив за уедрено обработване. Съдът е отбелязъл,
че към експертизата, вещото лице е приложило карти от графичната селекция и
снимки, направени по време на огледа, а в съдебно заседание е уточнило, че към
2018 год. имотите не са били ниви; възстановени са били като ниви и
собствениците са ги посочили като ниви, но от огледа е било установено, че
нямат характеристиките на ниви, както и че вещото лице е заявило, че те към
момента са трайно затревени, растителността не е едногодишна, а са храсти и
дървета, като някои са самозалесени. Районният съд е кредитирал
експертизата като обективна и компетентно изготвена. Посочил е, че по делото е
установено, че И.М. е подал заявление за участие в масиви по чл.37в от ЗСПЗЗ с
пет имота, с обща площ 11.488 дка, в землището на ***, като в графа „начин на
трайно ползване”, имотите са били посочени като „ниви”. На следващо място
районният е посочил, че според в.л. К., имот №***, с площ 0.417 дка в м.“***”,
към огледа на 10.10.2019 год. е силно затревен и заплевен, обрасъл с върби и
храсти и граничи с река и гора, а съседните нему имоти са изоставени и
затревени площи; че вторият имот, с номер 50.219, с площ 0.556 дка в м.“***”, е
затревена ливада, а съседните му имоти също са затревени ливади, като в един от
съседните имоти има заградена обработваема площ от 200 кв.м., която е засадена
с картофи и зеле; че третият имот, с номер ***, с площ от 1.419 дка в м.“***” е
затревена ливада и е заграден отвсякъде с ливади в слой ПЗП и горска територия;
че другият имот, с №***, с площ 2.395 дка в м.“***” е изцяло затревен, с високи
сухи треви, храсти и дървета, а съседните му имоти са ливади в ПЗП, изоставени
площи, затревени, и площи с храсти; че имот №***, с площ 6.701 дка в м.“***” е
затревена ливада с високи изсъхнали треви, храсти и дървета, както и че според
вещото лице - агроном, всички са били възстановени като ниви.
След анализ на събрания
в хода на съдебното дирене доказателствен материал,
включително всички материали по гр.дело №1314/2018 год. по описа на Смолянския районен съд, материалите по адм.дело
№213/2019 год. на АдмС-Смолян, както и от събраните в
хода на настоящото съдебно производство доказателства, решаващият състав на
Районен съд – Смолян от правна страна е извел изводи, че отказът, обективиран в посоченото писмо е правилен и законосъобразен
и че не са допуснати процесуални нарушения, както и че е спазен и материалния
закон.
Съдът е посочил, че уедряването
с цел ползване на имотите, каквато е целта на процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, е
свързано с разпределение ползването между лица, които реално обработват имоти в
съответното землище и че тази цел се постига чрез създаване на масиви и
разпределянето им за ползване чрез споразумение, като при липса на споразумение,
комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и директорът на ОД „Земеделие” служебно
разпределят ползването. Съдът е приел, че в случая, административният орган
правилно е постановил отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ по
съображения, че не е възможно образуването на масиви, като е посочил, че е била
назначена комисия, проведено е било заседание, на което са присъствали
земеделските стопани, подали заявление по чл.70, ал.1 от ЗСПЗЗ с желание за
участие в масив, както и че е било констатирано, че за землище *** не могат да
бъдат създадени масиви, на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, отговарящи на
изискванията на §2 от ДР на ЗСПЗЗ, като в отказа било посочено, че т.к. не
могат да бъдат образувани масиви, отговарящи на законовите изисквания, няма и
основание за издаването на заповед от Директора на Областна дирекция „Земеделие”
- Смолян. Решаващият състав на Смолянския районен съд
е приел, че по делото не са установени нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, свързани с
процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ, а обстоятелството, че предварителният регистър
не е съдържал информация за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, които могат
да участват в процедурата по създаване на масив, означава, че такива имоти
няма. Районният съд, от изложеното и от заключението на вещото лице - агроном, е
направил извод, че не са били налице основанията за изпълнение на процедурата и
предвид това, че отказът е правилен и законосъобразен. По тези съображения, Смолянския районен съд е извел и окончателния си извод, че следва
жалбата, като неоснователна, да се отхвърли и да бъде осъден жалбодателят да плати на ответника разноски, в размер на
500 лева, за юрисконсултско възнаграждение по чл.8,
ал.3 от Наредба №1/2004 год. МРАВ.
Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
След извършена
служебна проверка на обжалваното решение, касационният състав счита, че същото
е валидно и допустимо. Оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Смолянския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че атакуваното решение е постановено при
правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, които да
налагат отмяната му.
Съдебното решение не
страда от посочените в жалбата пороци и е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила, като при постановяването му, районният съд правилно и
съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз
основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в
пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспорения отказ,
като е извел правилни и обосновани изводи, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
както и по съществото на спора, че отказът е издаден в съответствие с приложимия
материален закон. Първоинстанционният съд е изпълнил
задължителните указания, дадени с Решение №262 от 16.07.2019 год.,
постановено по КАД №213/2019 год. на Административен съд – Смолян, като е събрал относимите писмени доказателства, вкл. е назначил и съдебна
агротехническа експертиза с конкретни и относими по
спора задачи, с вещо лице – агроном, както
и е аргументирал постановеният от него съдебен акт, поради което същият се
явява обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, т.е на процесуалния
закон.
Касационната инстанция
намира, че първостепенният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон
при постановяване на решението си. Правилен и законосъобразен е изводът на
съда, че оспореният пред него отказ, обективиран в цитиранато писмо на директора на Областна дирекция
„Земеделие” - град Смолян, е законосъобразен, тъй като е издаден без допуснати
процесуални нарушения, като настоящата инстанция също счита, че актът е издаден
от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, вкл. и подробни фактически основания за издаването му.
Законосъобразен е изводът му, че не са установени нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
свързани с процедурата, предвидена в чл.37в от ЗСПЗЗ.
В разпоредбата на чл.37в
от ЗСПЗЗ законодателно е уреден въпросът със създаването и разпределението на
масивите за ползване на земеделски земи между собствениците и/или ползвателите,
като е направено разграничение в начина на процедиране в зависимост от това,
дали е или не е постигнато споразумение, както в настоящия случай. Съгласно чл.37в,
ал.12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в ал.1 и ал.4 срок директорът на
Областната дирекция „Земеделие” не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице
може да поиска издаването й от министъра на земеделието и храните, а според
ал.13 - министърът на земеделието и храните или оправомощено
от него лице издава заповедите по ал.1 или ал.4 в едномесечен срок от
поискването им по реда на ал.12. Целта на закона е да бъде постигнато пропорционално
разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски
производители (собственици и ползватели), при съобразяване на доказаните им
права, като без съмнение, административната процедура преди всичко е основана
на взаимен консенсус и равнопоставеност и едва в
случай, че не се постигне споразумение, компетентният административен орган
може да извърши служебно разпределение на масивите за ползване.
Именно в тази хипотеза,
поради липсата на заповед по ал.4 на чл.37в от ЗСПЗЗ, до директора на Областна
дирекция „Земеделие” - град Смолян е било подадено заявление и от касатора И.М., да бъде издадена заповед за разпределение на
масиви за ползване в землището на ***. При това положение е налице хипотезата
на чл.37в,
ал.13 от ЗСПЗЗ – заповедта, респ. отказът да бъде издадена такава
заповед, следва да бъде издадена от министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице, каквото оправомощено
лице се явява директорът на Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян,
съгласно приложената по делото Заповед №РД-46-296/15.06.2018 год. на министъра
на земеделието и храните и с оглед предвидената законовата делегация в чл.37в, ал.13
от ЗСПЗЗ.
От друга страна,
несъмнено целта на правната уредба по глава Пета „а” (Нова
- ДВ, бр.99 от 2002 г.) – „Ползване на земеделските земи”, от ЗСПЗЗ е да създаде
условия и да насърчи уедреното обработване на земеделските земи и тяхното
окрупняване и по тази причина законодателят въвежда като възможност при
ползването за отделни имоти в определено землище да се сключват споразумения за
ползване на масиви. Съгласно легалното определение, дадено в §2ж (посл.изм., ДВ, бр.14 от 2015 г.) от Допълнителните
разпоредби на ЗСПЗЗ, „Масив за ползване”
представлява непрекъсната земеделска площ, ограничена от съществуващи на терена
трайни елементи, съгласно картата на възстановената собственост или
кадастралната карта, и/или цифровата ортофото карта,
с еднакъв начин на трайно ползване.”. Следователно, за да е налице възможност
за възникване предпоставките на чл.37в от ЗСПЗЗ, като първи и основен елемент
на фактическия състав се изисква да е възможно създаване на масиви за ползване,
съобразно цитираната по-горе легална дефиниция. Ясно е, че съгласно
нормативната уредба, имоти, с начин на трайно ползване, различно от
обработваеми земи – ниви, не могат да участват в процедурата по чл.37в от
ЗСПЗЗ, за създаване на масиви и това се извежда от регламентацията, дадена в
чл.37в, ал.2, предл.6 от ЗСПЗЗ, съгласно която, в споразумението
между собственици и ползватели на земеделски земи за създаване на масиви за
ползване на земеделски земи, не могат да се включват имоти, декларирани за
обработване в реалните им граници, както и имоти с начин на трайно ползване
пасища, мери и ливади. Пределно ясно, че това изискване за създаване на масиви
за ползване на земеделски земи важи в пълна степен и в случаите, когато между
ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал.1, както и за
земите, които споразумението не обхваща, т.е. в хипотезата на чл.37в, ал.3 от
ЗСПЗЗ, респ. и в случаите по чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, когато в определения в
ал.1 и ал.4 срок директорът на Областната дирекция „Земеделие” не е издал
заповед и съответно, издаването й е поискано от заинтересовано лице, от
министъра на земеделието и храните или оправомощено
от него лице, по реда на ал.12. За да е възможен подобен извод, а именно – че е
възможно създаване на масив или масиви за ползване, следва да се установи с
категоричност, че имотите, които не са предмет на декларации по чл.69, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ППЗСПЗЗ, т.е. такива, за които
собствениците изрично са посочили, че не желаят да се включват в масиви за
ползване и имоти, които са предмет на заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ, т.е. такива,
за които ползвателите на земеделски земи са подали в общинската служба по
земеделие по местонахождението на имотите заявление за участие в споразумение
за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, т.е. с които ползвателят желае да участва в
масиви за ползване по споразумение, могат да оформят масиви за ползване
съобразно изискванията на закона. В противен случай, при липса на такава
възможност, е налице разместване на правото на ползване върху определени
земеделски земи, което не е нито целта, нито идеята на закона.
В тази връзка, от
районният съд в решението са изложени мотиви, като съдът се е обосновал в тази
насока на приетото заключение на назначената по делото съдебна агротехническа
експертиза, изготвена от вещо лице - агроном, което е кредитирал като обективно
и компетентно. В същото ясно и недвусмислено е посочено, че при проверка на
място и по цифрова ортофото карта, всички заявени
имоти от касатора И.М. и съседните на заявените от
него, са пасища, които са силно затревени, обрасли с храсти и групи дървета и
че според вещото лице, тези имоти не отговарят на характеристиката за нива - не
са обработваеми земи, използвани за засяване на селскостопански култури или
угар, като вещото лице категорично е посочило, че имотите на М. не могат да се
включат в масив за уедрено обработване, т.е. в масив за ползване на земеделски
земи. Съдът е отбелязъл, че към експертизата, вещото
лице е приложило карти от графичната селекция и снимки, направени по време на
огледа, а в съдебно заседание е уточнило, че към 2018 год. имотите не са били
ниви; възстановени са били като ниви и собствениците са ги посочили като ниви,
но от огледа е било установено, че нямат характеристиките на ниви, както и че
вещото лице е заявило, че те към момента са трайно затревени, растителността не
е едногодишна, а са храсти и дървета, като някои са самозалесени.
При тези доказателства,
обоснован и в съответствие с приложимия материален закон се явява изводът на Смолянския районен съд, че административният орган –
директорът на Областна дирекция „Земеделие” – град Смолян, правилно е
постановил отказ за издаване на заповед по чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ с изложените
мотиви - че не е възможно образуването на масиви за ползване на земеделските
земи, т.е. че не могат да бъдат образувани такива масиви, които да отговарят на
законовите изисквания, а оттам – че няма и основание за издаването на заповед
по чл.37в, ал.13, във вр. с ал.4 от ЗСПЗЗ, поради
което и правилно с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на И.Д.М. от
*** против така
издадения отказ.
Така, по изложените
по-горе съображения, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на И.Д.М. от ***, са неоснователни и
недоказани и съответно, релевираните в нея отменителни основания не са налице, а изводите на районния
съд са правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото
доказателства. Районният съд, като е обсъдил и анализирал всички събрани по
делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е
формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че отказът за издаване на
заповед по чл.37в, ал.13, във вр. с чл.37, ал.4 от
ЗСПЗЗ, обективиран в оспореното Писмо с Изх.№РД-2306-1 от 13.11.2019 год. на директора на ОД
„Земеделие” – град Смолян, е правилен и законосъобразен - издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма
и съдържание, при спазване на административнопроизводствените
правила в процедурата по издаването му и в
съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и съответно е отхвърлил жалбата срещу него, като
неоснователна и недоказана. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че твърдените от касационния жалбодател
пороци на решението на Районен съд – Смолян, не са налице и съответно, не са
налице и твърдяните касационни основания за отмяната
му. Обжалваното решение на Районен съд – Смолян е валидно, допустимо,
постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с приложимия материален закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и във връзка с направеното
в хода по същество искане от процесуалния представител на ответника, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300.00 триста лева, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, но не в претендирания размер, а в
минималния размер от 100.00/сто/ лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съгласно която, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26 от 09.01.2020 год.,
постановено по гр.дело №781/2019 год. по описа на Районен съд – Смолян.
ОСЪЖДА И.Д.М. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Областна дирекция „Земеделие” - град Смолян, деловодни разноски, в размер на
100.00/сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.