РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20211630200647 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-001853/ 21.05.2021г. на Директора на Дирекция „ИТ" -
Монтана на „Е. Е." ООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано
от С. Х. Н. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1
500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал „Е. Е." ООД със
седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от С. Х. Н., който обжалва
същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно
заседание пълномощникът му моли съда да постанови решение, с което да се отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Представя и писмена
защита.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно. Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото
от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
1
въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и
процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка по документи на 24.03.2021г. административно наказващия орган е
констатирал нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в атакуваното
Наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 във връзка с
чл.12, ал.2 от Наредба за структура и организация на работната заплата.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е
спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти
и обстоятелства констатиращи нарушението. Акта е съставен на 13.04.2021г. Проведен е
телефонен разговор с управителя на дружеството Н., като същата е уведомена, за съставения
и протокол и констатираните със същия нарушения на трудовото законодателство
/Протокол за устно уведомяване на основание чл.61, ал.2 от АПК/.
Административнонаказвания орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. №
21017263/31.03.2021 г, като е поканил управителя да се яви за съставяне на АУАН. Поканата
за съставяне на АУАН е получена в дружеството на 02.04.2021 г. от служител в дружеството
с пълномощно /видно от известието за доставяне/. На 12.04.2021 г. представител на
дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН без да сочи уважителни
причини за неявяването си. Поради, което и административно наказващия орган е приложил
разпоредбата на чл.416, ал.З от КТ.
АУАН е получен лично от управителя на дружеството С. Н. на 15.04.2021 г. в 13,30 часа
/видно от известието за доставяне/.
В срокът по чл.44 от ЗАНН са подадени писмени възражения по така съставения АУАН и са
приложени доказателства.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказва, че при извършена
проверка по документи на 24.03.2021 г. по спазване на трудовото законодателство от
служители на въззиваемата страна за обект магазин за промишлени стоки, находящ се в
гр.Монтана, xxxx , обект на жалбоподателя, се констатирало, че дружеството в качеството
си на работодател, представлявано от С. Х. Н. видно от трудов договор № 1/2013г, че В. Л.
Д. е назначена в дружеството на длъжност „продавач-консултант" и лицето е без прекъсване
на трудовия стаж от 2013г. до момента. От разчетно-платежната ведомост за месец
февруари 2021 г. се констатира, че работодателят не е начислил и изплатил допълнително
трудово възнаграждение за придобития в дружеството трудов стаж и професионален опит в
процент върху основната работна заплата за всяка година стаж признат по реда на КТ.
Видно е от трудовия договор, че към дата 15.02.2013г, работодателя признава 4,2% трудов
стаж. Към момента на проверката 24.03.2021 г. от представената ведомост за месец
2
февруари 2021г. работодателя все още начислява 4,2% за трудов стаж и професионален
опит. От по-горе описаното е видно, че работодателя не начислява 0,6% за всяка година
прослужено време.
Твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл.12,
ал.1 във връзка с чл.12, ал.2 от Наредбата е несъстоятелно.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до
15000лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1
500.00 лв, явяващ се минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като
несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел
тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28,
б."а" от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по- висока, понеже се касае за
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални
права на работниците и
служителите.
В случаят се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия
състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и
респективно вреди за определени субекти, поради което и не може да се приема в случая, че
се касае за маловажно нарушение.
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно
разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в
сила от 1.7.2007 г/ се заплаща в процент върху основната заплата, определена с
индивидуалния трудов договор.Това трудово възнаграждение по смисъла на чл.6 ал.1 от
същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги,
когато са налице законоустановените условия за получаването му.
От приложения трудов договор от 15.02.2013г. се установява, че работника изпълнява
длъжността „провадач - консултант" в дружеството от посочената дата. Следователно по
отношение на него работодателят е следвало да му начислява такова възнаграждение от
м.февруари 2013г, а в случая от разчетно-платежните ведомости се установява, че
допълнително възнаграждение не му заплатено.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния държавен
контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно - ведомствената
принадлежност на актосъставителите съгласно чл.416, ал.5 от КТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на административно
3
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от
обективна страна състава на административно нарушение по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 във връзка с чл.12, ал.2 от Наредбата
е доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за
нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена
санкция" по реда и условията на чл.414 ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното наказателно
постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя следва да заплати
на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001853/ 21.05.2021г. на Директора на
Дирекция „ИТ" - Монтана, с което на „Е. Е." ООД със седалище и адрес на управление град
Монтана, представлявано от С. Х. Н. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Е. Е." ООД със седалище и адрес на управление град Монтана, xxxx , с ЕИК
xxxx представлявано от С. Х. Н. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ" - Монтана на основание
чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4