№ 22659
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110156733 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от ДРУЖЕСТВО срещу
Д. С. Б., ЕГН **********, ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1 173,12 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 166,53 лева за периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., както и суми за дялово
разпределение: главница в размер на 46,43 лева за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна
лихва за забава в размер на 9,65 лева от 31.07.2019 г. до 18.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 40886/2022 г. по описа на
СРС, 24-ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника, като наемател на процесния имот с аб. №
427558, находящ се в АДРЕС,, било налице облигационно отношение, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необхоД. изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последната не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради
което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца процесните суми,
1
като претендира и разноски по производството.
Представя като писмени доказателства: Заявление - декларация за присъединяване от
27.10.2016 г.; Договор за наем недвижим имот от 01.10.2016 г., Декларация от собственика
на имота за откриване на партида на името на немателя; Договор с дружество за
предоставяне на услугата „дялово разпределение“; Протокол от 2002 г. на ОС на СЕС;
Списък на етажните собственици; извлечение от сметки по месеци за процесния период;
договор между СЕС и ДРУЖЕСТВО за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия; съобщения към Общи фактури; протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък
на етажните собственици.; договор между ДРУЖЕСТВО и ДРУЖЕСТВО общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ДРУЖЕСТВО на потребители в гр.
София.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими, респективно като неоснователни. Оспорва се
ответникът да е клиент за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Поддържа, че
нормите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ са нищожни поради противоречие с правото на
ЕС /Директива 2011/82/ЕС/. Излага, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната
конструкция, уредена в чл. 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорва
ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по
доставка на ТЕ. Оспорва ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно
чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има
монтирани отоплителни тела. Счита за недоказано обстоятелството ответникът да е приемал
общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характера на
нормативен акт, който да обвързва ответника без изричното му писмено приемане.
Поддържа, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочи, че при липса на писмен договор по
отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за
непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Счита за недоказана продажбата на ТЕ. Твърди,
че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорва иска и по размер. Релевирано е
възражение за погасителна давност. Оспорва се материалната доказателства сила на
приложените частни документи, както и тяхната достоверна дата.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
2
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
3
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените доказателства по делото се установява, че ответникът е бил в наемно
правоотношение със И. Х. И. (собственикът на процесния недвижим имот - л. 17), което е
възникнало на 01.10.2016 г. и е прекратено с изтичането на уговорения между страните срок,
т.е. на 01.10.2021 г. (л.19 от първоинстанционното дело). По делото са приобщени препис от
заявление - декларация за откриване на индивидуална партида, с посочен автор Д. Б.,
наемател на топлоснабдения имот, както и препис от декларация, подадена от собственика
на имота, с която е обективирано съгласието му наемодателят да встъпи в правата му по
правоотношението с ищеца, т.е. да придобие качеството купувач на топлинна енергия за срок
от 5 г., който срок съвпада с уговорения в договора за наем.
Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС за да възникне облигационно правоотношение с договорния ползвател е
необхоД. между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие да е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (виж мотивите към ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС). При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В настоящият случай от
събраният доказателствен материал се установява пълно и главно, че ответникът е
материално легитимиран да отговоря по претенцията за заплащане на цената за доставената
топлинна енергия.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за
предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и
представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на 1 173,11 лева. От заключението на вещото лице се
установява, че за процесният период не са начислявани суми за отопление на имота, тъй като
от извършени реални отчети се установява нулево потребление. В проведеното о.с.з.
експертът уточнява, че апартаментният топломер е монтиран колекторна кутия, намираща в
общите части на сградата, поради което е било възможно реално отчитане на доставената
топлоенергия. От приложените по делото протоколи за неосигурен достъп и заключението
на вещото лице се установява, че сумите по перо БГВ са начислени от ФДР на база един
4
потребител, съобразно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., т.е. при
липса на достъп до процесния имот, поради неосигурен достъп от потребителя, се
начисляват по 0,14 кум.м, на един потребител за едно денонощие. Дължимата сума за
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация е начислена при пълен отопляем обем от
123 м3. Определянето на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация за исковия
период, е съгласно т. 7.2. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС - Приложение
към чл. 61, ал.2 към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е от 05.2019 г. до 04.2021 г., като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 28.07.2022 г., т.е. начислените от 05.2019 г. до 06.2019 г.
задължения за потребената топлинна енергия са погасени по давност.
Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за
сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от
5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и
C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).
Съгласно Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 г. – Шанов, член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда
— етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на
които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на
топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и
обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се
основава на действителното потребление.
Съдът е приел, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, се
основава на някои обективни данни, но тя не отчита определен брой параметри, свързани с
5
действителното функциониране на отоплителна инсталация. Дадени са насоки, че
формулата следва да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната
изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система
материали, както и евентуалната загуба на топлина. Въз основа на което е достигнал до
извод, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на
която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна
собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на
индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
Воден от горното и на основание чл. 162 ГПК настоящият състав на съда определя
размера на дължимата топлинна енергия за периода от 07.2019 г. до 04.2021 г. на 976,23
лева, т.е. искът за главницата следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1
173,11 лева и за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., първо като погасен по давност и второ,
поради установеното противоречие между правото на ЕС и прилагания от страна на ищеца
на нормативен акт, определящ методиката и формулата, въз основа на която е отчитано и
фактурирано количеството топлинна енергия. Ищецът при отчитането и фактурирането на
изразходваната топлинна енергия използва методика/формула, която противоречи с член 9,
параграф 3 от Директива 2012/27., т.е. не може да бъде установено реалното количество на
доставената топлинна енергия. Поради което съдът на основание чл. 162 ГПК, и при
съобразяване с евентуалните пропуски на прилаганата формула, т.е. при отчитане на
евентуалните загуби на топлинна, получаващи се при транспортирането на енергията от
абонатната станция до съответния топлоснабден самостоятелен обект, определя дължимата
цена за доставената топлинна енергия, която винаги би следвало да бъде по-ниска от
претендираната, тъй като ищецът в ущърб на потребителя не отчита своите технологически
загуби, които се понасят от крайния получател на топлинната енергия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
6
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Неоснователни са изложените правни доводи, че не се дължи
мораторна лихва, тъй като процесните фактури не са публикуване в предвидения в ОУ срок.
Падежът на задължението е ясно уговорен и не е поставен под прекратително условие, т.е.
санкцията за забавилия се с публикуването на фактурата кредитор ще бъде единствено, че
забавата на длъжника ще настъпи в един по-късен момент, а не на загубване на
преимуществата от уговорения ден за изпълнение, арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. На основание чл.
162 ГПК настоящият състав на съда определя размера на дължимата мораторна лихва върху
7
главницата от 976,23 лева, съгласно дадените данни от заключението по допусната СЧЕ, в
размер на 103,12 лева, т.е. искът по чл.86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 166,53 лева.
Вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде изцяло отхвърлено, тъй като длъжника не е изпаднал в забава, поради липса на покана
от страна кредитора чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни.
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 715,46 лева,
съобразно уважената част от исковите претенции.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 27,91 лева – д.т, при съобразяване с изхода на спора.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. С. Б., ЕГН **********, дължи на ДРУЖЕСТВО ЕИК
********** сумата от 976,23 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, аб. № 427558, за периода от
07.2019 г. до 04.2021 г.., ведно със законната лихва от 28.07.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
103,12 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., както и сумата от 46,43 лева, представляваща
главница за услугата дялово разпределение за периода от 06.2019г. до м.04.2021г., за които
суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 40886 по описа за
2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
от 976,23 лева до предявения размер от 1 173,12 лева, представляваща цената на доставена
и незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до 06.2019 г., както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 103,12 лева до
предявения размер от 166,53 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 18.07.2022 г., както и за сумата от 9,65 лева,
формирана в периода от 31.07.2019 г. до 18.07.2022 г.,., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, за които суми била издадена заповед за
изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 40886 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. С. Б., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО ЕИК ********** сумата от 715,46 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски, както и сумата от 27,91 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9