Решение по дело №287/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.25 ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и чл.66 ал.5 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания /ППЗХУ/, образувано въз основа на жалба от П. Й. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11, против Заповед №3ХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 30.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ [населено място], жалбата му срещу която е отхвърлена с Решение №2705-24-00-1264/05.06.2025 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/– [населено място].

С оспорената заповед, на основание чл.25 ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл.65 ал.1 и чл.66 от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 16.12.2024 г., е прекратена месечната финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ на П. Й. П., считано от 01.04.2025 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че отпуснатата на жалбоподателя помощ не е следвало да бъде прекратена, доколкото ЕР на НЕЛК №92750/28.10.2024 г., което е обжалвано пред АдмС [населено място], не е отменено изцяло от съда, а само в частта по датата на инвалидизиране и преписката е върната на НЕЛК за ново произнасяне само относно определената начална дата на инвалидизиране. При това положение е налице влязло в сила ЕР на НЕЛК по отношение определеният процент ТНР, а именно 95%, като срокът на така определения % ТНР е пожизнен. Според жалбоподателя при това положение не са налице нови обстоятелства, настъпили след като му е била отпусната помощта, както и не е приложима разпоредбата на чл.67 ал.1 от ППЗХУ. На соченото основание жалбоподателят отправя искане към съда оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответната страна Директор на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], редовно призован, се явява лично, като изразява становище за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал до Директора на ДСП [населено място] заявление -декларация по чл.20 ал.1 от ЗХУ с вх. №ЗХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 17.12.2024 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във формуляра за самооценка. В самото заявление жалбоподателят е декларирал, че има определен процент ТНР, със срок пожизнен, с ЕР на НЕЛК №92750/28.10.2024 г., което приложил към заявлението, включително е приложил и ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място]. Съобразно ЕР на НЕЛК и ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] на жалбоподателя е определено 95% ТНР, със срок – пожизнен, с дата на инвалидизиране - 01.07.2024 г. Въз основа на заявлението, на 16.12.2024 г. е била извършена индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателя, като въз основа на нея със Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 17.12.2024 г. на Директора на ДСП [населено място] на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ, считано от 01.12.2024 г. до 31.12.2029 г., в размер на 131.50 лв. С последваща Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 23.01.2025 г. на Директора на ДСП [населено място] е изменена отпуснатата месечна финансова подкрепа на жалбоподателя по чл.70 т.3 от ЗХУ, като е определен нов размер от 159.50 лв., считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2029 г.

М. Е. решение №92750/28.10.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране, е било обжалвано от жалбоподателя пред АдмС [населено място], който с Решение №313/05.03.2025 г. по адм.д.№460/2024 г. е отменил Експертно решение №92750/28.10.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране и е върнал преписката на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК за ново произнасяне относно определената начална дата на инвалидизиране, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Това съдебно Решение на АдмС [населено място] е влязло в законна сила на 27.03.2025 г. Информацията за Решение №313/05.03.2025 г. по адм.д.№460/2024 г. е постъпила по служебен път в ДСП [населено място].

С процесната Заповед №3ХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 30.04.2025 г. на Директора на ДСП [населено място], на основание чл.25 ал. 1 от ЗХУ във връзка с чл.65 ал.1 и чл.66 от ППЗХУ и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 16.12.2024 г., е прекратена месечната финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ на жалбоподателя П. Й. П., считано от 01.04.2025 г. Като мотив в заповедта е посочено, че с Решение №313/05.03.2025 г. Административен съд град Шумен отменя ЕР на НЕЛК №92750/28.10.2024 г. и връща за ново преразглеждане.

Недоволен от Заповедта на Директора на ДСП [населено място], жалбоподателят я е оспорил по реда на чл.81 и сл. от АПК пред горестоящия административен орган, а именно пред Директора на РДСП -Шумен, който със свое Решение №2705-24-00-1264/05.06.2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решаващият орган е приел, че Административен съд – Шумен е отменил ЕР на НЕЛК, въз основа на което жалбоподателят получава месечна финансова подкрепа от ДСП, поради което отпусната финансовата подкрепа правилно е прекратена с оспорената пред него заповед. В решението са изложени и съображения, че в случая при новото освидетелстване на НЕЛК ще бъде приложена хипотезата на чл.67 ал.1 от ППЗХУ. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 05.06.2025 г., а жалбата срещу процесната заповед е депозирана до АдмС [населено място] на 13.06.2025 г.

По делото е представена цялата административна преписка във връзка с издаване на оспорената заповед, която е приета като доказателства по делото.

От така установеното фактическо положение и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в законоустановения срок, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. А съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. С оглед на това и доколкото оспорената заповед е издадена от Директора на ДСП [населено място] въз основа на изготвена в тази дирекция индивидуалната оценка на потребностите по отношение на жалбоподателя, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и формално притежава всички необходими реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. В същата са посочени фактически и правни основания, съгласно изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, които според административния орган обосновават прекратяване на отпуснатата за жалбоподателя финансова подкрепа по реда на чл.70 т.3 от ЗХУ. Въпрос на преценка за материалната законосъобразност на акта е дали възприетото от органа е в съответствие със закона.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да препятстват правото на защита на лицето, чиито права и законни интереси се засягат с акта.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно следват ли се разпоредените с акта правни последици.

Съгласно чл.25 ал.1 т.1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69 т.1 от ЗХУ - месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането, като съгласно чл.70 от ЗХУ право на месечна финансова подкрепа по чл.69 т.1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва: т.1 - от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност; т.2 - от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност; т.3 - над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност; т.4 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност и т.5 - над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Съобразно чл.65 ал.1 от ППЗХУ заповедта по чл.25 ал.1 т.1 от ЗХУ се издава в 10-дневен срок от изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. В чл.66 ал.3 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

От своя страна разпоредбата на чл.22 ал.4 от ЗХУ указва, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл.21 ал.3 от закона, по ред, определен с правилника за прилагането на закона, а съгласно чл.26 ал.2 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в ЕР за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Нова индивидуална оценка на потребностите, съобразно чл.26 ал.5 от ЗХУ, може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при: 1.издаване на ново ЕР от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото ЕР и 2.промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл.21 ал.2 от ЗХУ.

В чл. 66 ал.5 от ППЗХУ е посочено, че месечната финансова подкрепа се прекратява в следните две хипотези: 1.извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл.26 ал.5 от ЗХУ и 2.промяна в обстоятелствата, при които е отпусната. В настоящия случай в заповедта, а и в Решението на Директора на РДСП [населено място], не е конкретизирана коя от двете хипотези на чл.66 ал.5 от ППЗХУ е приел органа, но с оглед изложените мотиви и липсата на извършена нова индивидуална оценка на потребителя, е възприето от органа наличието на основанието по чл.66 ал.5 т.2 от ППЗХУ, а именно промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната финансова подкрепа на жалбоподателя. В този смисъл спорният по делото въпрос се свежда до това настъпила ли е към 30.04.2025 г. -датата на издаване на оспорения акт, промяна в обстоятелствата, при които на жалбоподателя е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ, считано от 01.04.2025 г. и съответно налице ли е основание по см. на чл.66 ал.5 т.2 от ППЗХУ за нейното прекратяване.

В случая предоставената на жалбоподателя месечна финансова подкрепа по реда на ЗХУ се основава на издадено Експертно решение №92750/28.10.2024 г. на Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по дата на инвалидизиране. Както в ЕР на НЕЛК, така и в ЕР на ТЕЛК, на жалбоподателя е определена ТНР от 95% - с пожизнен срок, с дата на инвалидизиране – 01.07.2024 г. Действително по жалба на освидетелстваното лице АдмС [населено място] е отменил ЕР на НЕЛК, но само по отношение на датата на инвалидизиране, като включително не е разрешен въпросът по същество за датата на инвалидизиране, тъй като преписката в тази част – само по отношение датата на инвалидизиране е върната на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с дадените мотиви в съдебното решение. Следователно още с постановеното ЕР №93400 от 23.07.2024 г. на ТЕЛК – I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] на жалбоподателя е установена степента на трайно намалената работоспособност на лицето - 95% с пожизнен срок и така определената степен на ТНР не е била предмет на обжалване нито пред НЕЛК, нито пред Административен съд Шумен.

Действително в заявлението-декларация по чл.20 ал.1 от ЗХУ жалбоподателят се е позовал на ЕР на НЕЛК и съобразно това ЕР органът е отпуснал финансовата подкрепа на жалбоподателя по чл.70 т.3 от ЗХУ, но ЕР на НЕЛК съдържа няколко компонента, като определената ТНР на жалбоподателя обаче не е отменена от съда. Независимо от това следва да се посочи и разпоредбата на чл.112 ал.9 от Закона за здравето, където изрично е регламентирано, че обжалването по реда на ал.1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Тази нормативна регламентация налага извода, че независимо дали дадено ЕР – дали на НЕЛК или ТЕЛК е било обжалвано, то същото продължава да действа до постановяването на окончателен, влязъл в сила акт на медицинската експертиза.

В случая обаче определеният процент ТНР на жалбоподателя с ЕР на НЕЛК, включително и с ЕР на ТЕЛК, не е бил предмет на обжалване пред съда, а това е материалната законова предпоставка, наред с индивидуалната оценка, по чл.70 от ЗХУ за право на месечна финансова подкрепа, която предпоставка към датата на издаване на процесната Заповед – 30.04.2025 г. е налице, а именно на жалбоподателя е определена ТНР 95% - пожизнено и попада в хипотезата на чл.70 т.3 от ЗХУ. Към 30.04.2025 г. не е налице влязло в сила друго ЕР на НЕЛК или ТЕЛК, за определяне на различна степен ТНР, водеща до отпадане на условията, при които е била отпусната месечната финансова подкрепа на жалбоподателя по чл.70 т.3 от ЗХУ. Само влязъл в сила нов акт на медицинската експертиза и то по отношение на определения процент ТНР на жалбоподателя може да се квалифицира като промяна в условията, но в хипотезата на чл.66 ал.5 т.1 от ППЗХУ във връзка с чл.26 ал.5 т.1 от ЗХУ, тъй като, ако има промяна в процента на ТНР на потребителя, ще е налице необходимост от изготвянето на нова индивидуална оценка на потребностите и съответно отпускане на нова по размер месечна финансова подкрепа. Към момента на издаване на процесната заповед обаче не са налице такива обстоятелства, поради което неправилно Директорът на ДСП [населено място] е приел наличието на промяна на обстоятелствата, при която на жалбоподателя е била отпусната месечната финансова подкрепа по чл.70 т.3 от ЗХУ, обуславяща нейното прекратяване на основание чл.66 ал.5 т.2 от ППЗХУ, считано от 01.04.2025 г. Така на практика жалбоподателят е лишен неоснователно от получаване на полагащата му се финансова подкрепа, съгласно чл.70 т.3 от ЗХУ за периода, определен в Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП/ от 23.01.2025 г. на Директора на ДСП [населено място]. Обстоятелството, че жалбоподателят е упражнил предоставената му от закона възможност да обжалва постановеното ЕР на НЕЛК, не може да рефлектира негативно в правната му сфера, по начин който да го лиши от необходимата му социална подкрепа за значителен период от време, тъй като това е в противоречие, както с целта на закона - за оптимална подкрепа на хората с увреждания и гарантиране на пълноценното и равноправно упражняване на техните права и свободи /чл.2 от ЗХУ/, а така също и с принципа за социална сигурност и предвидимост, закрепен в чл.9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права. В този смисъл позоваването от органа на чл.67 ал.1 от ППЗХУ е неоснователно и неотносимо в случая, тъй като на първо место ЕР на НЕЛК по отношение определения процент на ТНР на жалбоподателя не е отменен от съда и на второ место при новото произнасяне на НЕЛК, съобразно дадените указания от съда, не е налице преосвидетелстване на лицето, тъй като с решението на съда висящността на административното производство по освидетелстване на жалбоподателя е възстановена, т.е. няма влязъл в сила акт на медицинската експертиза. Следователно не е налице преосвидетелстване по смисъла на чл.101б от Закона за здравето с оглед изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, което да налага повторна оценка и проверка на състоянието на освидетелстваното лице, за да се установи дали същото е все валидно или се е променило с времето.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Следователно жалбата се явява основателна.

Независимо от изхода на делото, разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъдени, тъй като същият не ги претендира.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Й. П. от [населено място], [улица], ет.4, ап.11, Заповед №3ХУ-ИО/Д-Н/3155/ФП от 30.04.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], потвърдена с Решение №2705-24-00-1264/05.06.2025 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане [населено място].

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.