Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 670
28.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) №
523 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „МУЦИ-ТРАНС“ ООД, гр.Х., представлявано от управителя - Т.В.В.,
срещу Решение №56/02.03.2020г., постановено по АНД
№1410 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
В касационната жалба се
твърди, че атакуваният съдебен акт е недопустим, неправилен и необоснован.
Постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Пред съда, от страна на наказващия орган не било
доказано с допустими и годни доказателства, че на посочената в НП дата бил
осъществен автомобилен превоз, и че този превоз бил по посочения маршрут, както
и че на тази дата именно лицето С. Й. Д.управлявало визирания товарен
автомобил. Не било доказано пред съда и, че лицето било психологически негодно.
Неправилно било прието от съда, че било изяснено мястото на извършване на
нарушението. Нито в съдебното решение, нито в НП ставало ясно това място. На
следващо място се твърди, че не правилно била определена правната квалификация
на нарушението. Така описаната в АУАН и НП наредба, не давала яснота какъв
точно нормативен акт бил нарушен и какво било съдържанието на посочените
разпоредби от нея. Приета от съда абривиатура на наредбата била МАППТ, която не
била идентична с изписаната в АУАН и НП – МТС, освен това не ставало ясно какво
означавало МТС. Счита се, че дори и да било прието наличие на извършено
нарушение, то квалификацията му следвало да бъде по чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона
за автомобилните превози. Посочва се, че неправилната и неясна квалификация на
нарушението осуетила правото на защита на санкционираното лице и водило до
невъзможност същото да разбере какво било административно-наказателното
обвинение и да организира защитата си. Недоказано по делото останало
обстоятелството, че за периода от 10.04.2019г. до 10.04.2019г. било допуснато
осъществяването на международен превоз от процесния автомобил. За неправилен и
необоснован се счита изводът на съда за безспорно доказване на извършването на
международен превоз, въз основа на представеното по делото ЧМР и разпечатка от
дигиталната карта на водача, като се сочи, че ЧМР не било преведено на
български език, което го правило негодно доказателство. Такова представлявала и
разпечатката, която не съдържала никаква информация, в подкрепа на извода на
съда. В жалбата се прави обобщение, според което при издаването на АУАН и НП
били допуснати съществени нарушения на изискванията на чл.42, т.3, т.4 и 5 и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението, мястото и
обстоятелствата по извършването му. На последното място се твърди допуснато от
районния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички
възражения на жалбоподателя, описани в жалбата му. Решението било постановено
при спорна и неизяснена обстановка, при груби нарушения на НПК.
По изложените съображения
се иска отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът, Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - Хасково, не изразяват становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр.Хасково - пледира неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното Решение №56/02.03.2020г., постановено по
АНД №1410/2019г. Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№45-0000351 от 29.11.2019г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Хасково, с което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на „МУЦИ-ТРАНС“ ЕООД, гр.Х. е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.
За да потвърди наказателното постановление районният съд
приел, че при съставяне на АУАН не били допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не били допуснати
нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на
представляващия дружеството жалбоподател. Спазени били давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Според съда, описанието на нарушението било достатъчно пълно и ясно, като
позволявало на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение
му било вменено. В АУАН били описани фактически положения - извършване на
международен превоз на товари, без водачът да бил психологически годен. В
случая, отговорността на дружеството била ангажирана за допустителство,
извършено в гр.Хасково на адреса му на управление, като дата и място на
извършване били ясно посочени в акта. Посочен бил и маршрутът, по който бил
извършен превоза, Франция – Испания, и от който се виждало, че се касаело за
международен превоз на товари. Мястото на нарушението било съвсем ясно посочено
в наказателното постановление. Същото било издадено от компетентен орган, при спазване
на формата реда за издаване, като по съдържанието си то отговаряло на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. Не били налице визираните от жалбоподателя пороци - описание на нарушението и правната
му квалификация, от гледна точка на приложената наказваща норма. Като правилно съдът
определил възприетото от административно-наказващия орган, допускане от страна
на жалбоподателя на водач да управлява МПС, който към момента на извършване на
международния превоз на товари не бил психологически годен и не притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Правилно нарушението било
квалифицирано по чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Съдът приел, че нарушителят бил
индивидуализиран в пълна степен, макар и да била сбъркана една от буквите на
абривиатурата на правната му форма. Според съда, в съответствие с процесуалните
правила, наказващият орган приложил санкционната норма чл.96г ал.1 от ЗАвП, в
редакцията ѝ от ДВ бр.9 от 26.01.2017г. За доказано приел, че дружеството
имало качеството на лице по чл.2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, и именно в това си
качество то допуснало извършването на международен превоз на товари по маршрут
Франция – Испания, от водач който към
момента на извършване на международния превоз не бил психологически годен и не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Горното било
доказано от свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели,
които извършили справка в ИС на ИА „АА“ - София, от разпечатката от тази
система и съответно от разпечатка от дигиталната карта на водача и от
представеното ЧМР. Към датата на осъществения превоза, водачът С. Й. Д.бил
назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил, като към тази дата не е
разполагал с удостоверение за психологическа годност. Съдът изложил мотиви по
отношение извода си за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
При касационната проверка, настоящата инстанция намира,
че Решението на Районен съд Харманли е правилно и законосъобразно постановено.
Постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Липсват съществени нарушения, които така
да опорочават съдебното производство, че с това да се засяга правото на защита
на нарушителя. Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при спазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление, като те съдържат всички необходими реквизити, визирани в
съответните разпоредби на ЗАНН.
В тази връзка съдът приема за неоснователно наведеното в касационната жалба
възражение, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Не се споделят доводите за неправилна на квалификация на
деянието вместо по чл.7а, ал.2,пр.3 от ЗАвП в НП деянието е квалифицирано по
чл. 57, ал.1 от Наредба №11/2002г.
В случая е изрично и ясно посочено, че дружеството е допуснало до
управление лице, извършващо международен превоз на товари, което не отговаря на
изискванията за психологическа годност. Тоест налице е отбелязване на всички
релевантни за процесното нарушение факти. Органът не е длъжен при описанието на
нарушението да цитира текста на закона, а следва да посочи конкретни факти от
обективната действителност, които съдът следва да прецени дали реално имат
своето проявление и дали описват конкретен фактически състав на нарушение,
което да бъде и административно наказано.
От ангажираните по делото доказателства в тази връзка по категоричен и
безспорен начин се установи, че дружеството-жалбоподател, в качеството на
лицензиран превозвач, е допуснало осъществяването на процесното административно
нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТИТС. Съгласно
цитираната норма, лицето по чл. 2, ал. 1 от
същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски дружества,
които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от
министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и могат да
извършват международен превоз на пътници и товари, допускат до управление на
превозните средства за международен превоз на пътници и товари само водачи,
които са психически годни. Установи се от доказателствата по делото, че
дружеството-жалбоподател притежава лиценз на Общността № 3278 за международен
автомобилен превоз на товари, и извършва международен превоз на товари. Именно
такъв превоз е осъществен по възлагане от дружеството на 10.04.2019г. с МПС
марка "Скания" с рег. № ***, управлявано от водача С. Д., видно от
ЧМР от същата дата. Установено е, чрез Регистър на психологическите изследвания
на водачите за явяванията на психологическо изследване за лицето С. Д.с
посочено ЕГН, че е допуснат да управлява посочения товарен автомобил, без да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като се приема, че
не е психологически годен по смисъла на чл. 152, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, тъй като в информационната система няма информация да се
е подлагал на изследване за психологическа годност и не се представя валидно
удостоверение за психологическа годност за това лице. По делото и към момента
няма налични доказателства водачът да е притежавал такъв валиден документ към
момента на проверката и съответно да е бил представен на проверяващите.
Допускайки осъществяването на този превоз и от това лице, дружеството-жалбоподател
безусловно е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТИТС от обективна страна.
При така направените фактически констатации, съдът счита, че с атакуваното
наказателно постановление законосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение, доколкото, съгласно
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвП, при осъществяването на превоз на пътници и товари
от водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, законодателят е предвидил
виновните лица да бъдат санкционирани за допуснато административно нарушение с
наказание глоба или имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Доколкото в
случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по
аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е безвиновна и обективна, деянието не следва да се изследва от
субективна страна. В случая административно-наказаващият орган правилно е
приложил санкционната норма, като е наложил законоустановеното по вид наказание
в неговия императивно установен размер от 3 000 лева за първо нарушение. Именно
последното обстоятелство обуславя и извода, че така наложеното наказание е
съобразено с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
По повод наведените в касационната жалба възражения, следва изрично да се
посочи че съгласно легалното определение на понятието "международен
превоз", дадено в параграф 1, т. 14
от ДР на ЗАвтП "международен превоз" е всеки превоз на
товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. В този смисъл
от събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че
на 10.04.2019г. МПС марка "Скания" с рег. № *** е пътувал между
Франция и Испания, съгласно CMR № 1232982.
Фактът на преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази
на друга, изпълва признака за международен превоз. Ето защо доводите за липса
на осъществен международен превоз с процесното МПС не се споделят от настоящия
състав.
С оглед на така изложените доводи, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които
да водят до отмяната му. Същото е валидно, допустимо и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №56/02.03.2020г., постановено по АНД №1410 по
описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.