№ 16016
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110129815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от П. Д. К. срещу „Фератум България“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с искане за
осъждане на ответника да заплати сумата от 25 лева, частичен иск от сумата в размер на
1068.50 лева, представляваща недължимо платени суми по нищожен договор за
потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на
процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в
мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото
същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 06.10.2022г. сключил договор за потребителски кредит № 1202645 с
„Фератум България“ ЕООД, по силата на който в полза на ищеца бил отпуснат заем в размер
2500 лева, като следвало да върне сума в общ размер от 2668.50 лева, от които лихва от
168.50 лева, при уговорен фиксиран лихвен процент 6.74%, а годишен процент на разходите
от 49.03 %. Твърди се още, че в изпълнение на чл. 5 от процесния договор, ищецът сключил
договор за предоставяне на гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се задължил да
изплати сума в размер на 900 лева, която сума служи за обезпечение на сключения с
„Фератум България“ договор. Поддържа се, че ищецът изплатил изцяло дължимите суми по
посочените договори в общ размер на 3568.50 лева. Твърди, че договорът за заем бил
нищожен на основание чл.22 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД поради противоречие с
императивни правни норми - чл. 10, ал.1 вр чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената
от закона форма за сключване на договори от разстояние и всички елементи от договора не
са в еднакъв по вид, формат и размер шрифт и в два екземпляра; чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК,
защото липсва съществен елемент от съдържанието – годишният процент на разходите по
кредита, като в нарушение на императивните изисквания бил посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които послужили за
изчисляването му. В договора бил грешно посочен размера на ГПР, като действителният бил
над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че сключеният
договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитодателя лице, за което е заплатена
такса, равняваща се на близо половината от размера на кредита, има за цел единствено
начисляване на допълнителни разходи по кредита. Касае се за еднотипни договори върху
1
чиито съдържание потребителя не може да влияе. Поддържа, че клаузата за сключване на
договор за поръчителство с точно определено от кредитодателя лице е във вреда на
потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не
била формулирана по разбираем начин и не позволявала на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се,
че в нарушение на чл. 19, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Фератум Банк“ договор за
поръчителство. Същата сума е част от общо дължимата сума по кредита и е изплатена на
ответника като част от дължимите суми по кредита. Посочено е още, че грешното посочения
размер на ГПР се развява на непосочен такъв, респ. целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, както и че представлява „заблуждаваща
търговска практика“. Счита, че договорът е нищожен, тъй като клаузата за възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната
лихва. Посочва, че договорът е нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 11, т.20 вр с чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от съдържанието му, а именно – условията за
издължаване на кредита, както и правото на отказ на потребителя от договора и срока за
упражняване на това право. С оглед всичко изложено ищецът счита, че ответникът е
получил процесната сума без основание. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум
България“ ЕООД. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен
процесният договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че
предявените искове са неоснователни. Твърди се, че сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя не е условие за сключване на договора за кредит. Посочва се, че исковете
за прогласяване на нищожност на договора за гаранция са недопустими, тъй като са
насочени към ненадлежна страна. Излагат се съображения, че не е налице нарушение на чл.
143 от ЗЗП. Посочва, че предоставената от „Фератум Банк“ услуга гарант не представлявала
„допълнителна услуга“, без която договорът за кредит не би бил сключен, тъй като същата
се предоставяла от трето за договорното правоотношение лице, което определяло условията
за нейното ползване и потребителите сами избирали, дали да се съгласят с тях и да я
използват, като имали възможност да предоставят и друго обезпечение. Сочи, че съгласно
чл. 29 от ЗПК и чл. 9 от договора кредитополучателя имал правото да се откаже от договора
в 14- дневен срок, от което право той не е упражнил. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 14.05.25г. съдът е допуснал на осн. чл.
214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 1248,50 лева,
представляваща пълният размер на претенцията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства се установява,
че на 06.10.2022г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, като Кредитор и П. Д. К., като
Кредитополучател е сключен Договор №1202645 за предоставяне на потребителски кредит,
при следните параметри: Размер на отпуснатия кредит: 2 500,00 лв.; брой вноски: 3; първа
падежна дата: 05.11.2022г.; ГЛП: 40,56%; размер на лихвата: 168,50 лв.; обща сума за
плащане: 2 668,50 лв.; ГПР: 49,03%, като кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от Multitube Bank в полза на Дружеството; разход за гаранция/поръчителство:
900,00 лв.
Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава
с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на ответното дружество.
Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
2
Устяновява се от експертното заключение, че общо платената сума на „Фератум България“
ЕООД по процесния договор за предоставяне на финансови услуги № 1202645 от П. Д. К. е 2
848,50 лв., от които платена главница 2 500,00 лв.; платена лихва - 168,50 лв.; Плащания
съгласно Тарифата и Обши условия - 180.00 лв. Съгласно Извлечение от счетоводната
система по Договор №1202645/06.10.2022г. от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, преведените
суми от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРШГЕООД към Мултитдюд Банк, за гаранция по Договор за
кредит №1202645/06.10.2022г., са общо в размер на 900,00 лв. Видно е от приетото
заключение, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не
е включено при изчисляването на ГПР. Отчетено е, че при включване и на възнаграждението
по договора за гаранция към ГПР и съгласно параметрите на договора, общият размер на
ГПР се явява 130 %. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно
дадено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,
че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане по
недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало
основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.
Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване
недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това,
като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на
договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения
осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника[1]потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя
е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ /понастоящем MULTITUDE
BANK P.L.C. - променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на което между
ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по
сключения договор за поръчителство е в размер на 900,00 лева.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
3
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,03 %,
т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не
отразява реалния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, което възнаграждение се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит (чл. 5) изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от "Ferratum
Bank", тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен. В
преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр), част 2, точка 8,
наименувана "Изисквани обезпечения; описание на обезпечението, което следва да
предоставите по договора за кредит", изрично е отбелязано "договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция". Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че наименованията
на двете дружества – "Фератум България" и "Фератум Банк" (към датата на сключване на
договора) са еднакви, което навежда на свързаност между тях, макар и непряка (чрез пряко
участие на едното дружество в другото). Отделно от това, при извършена справка в ТР се
установява, че едноличен собственик на капитала на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е
"Мултитюд СЕ", което наименование е идентично със сегашното наименование "Мултитюд
Банк" (преди Фератум Банк). Дружеството – поръчител представлява предварително
одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с
обстоятелствата, при които биват сключвани договорите за поръчителство. Всички тези
обстоятелства навеждат на извода, че на кредитодателя му е било известно, че потребителят
ще трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на
обезпечението.
Предвид изложеното, съдът приема, че възнаграждението за гарант безспорно е
свързано с договора за предоставяне на финансови услуги, доколкото касае обезпечаването
на задълженията по него – както впрочем изрично е и отбелязано и в част 1, т. 4 от договора
за гаранция. Този разход попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която
изброяването не е изчерпателно. В случая се налага изводът, че сключването на договора за
поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на ГПР в договора за заем – в този смисъл и практиката,
обективирана в Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др. Макар всеки един от договорите – този
за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да представляват
самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно
свързани – така приетото в Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 5 от договора/
4
предполага предоставянето на обезпечение. Действително, за кредитополучателя
съществува възможност да избере дали това да е предложено от него физическо или
юридическо лице, или предложеният от кредитора поръчител „Фератум Банк“, но това не
променя факта, че дължимото в тази връзка възнаграждение /такса за предоставяне на
гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР в
случаите, в които лицето, кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител „Фератум Банк“.
Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че има въобще подобен разход, с
изричното му включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което на
следващо място дава основание да се счете, че посочената клауза е неравноправна.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Установи се, че ищцата е заплатила по процесния договор за потребителски кредит
сума в размер на 3748,60 лв., съгласно кредитираното заключение на
съдебно[1]счетоводната експертиза. Дължимостта на главницата от 2500 лв. произтича от
изричната законова разпоредба на чл. 23 от ЗПК, поради което заплащането й е надлежно и
кредиторът не дължи нейното връщане. Недължимо платена обаче с оглед установената по
делото нищожност на договора за потребителски кредит се явява разликата над сумата от
2500 лв. до размера на плащанията, извършени по договора за кредит, а именно сумата от
1248,50 лв., включваща платена лихва - 168,50 лв.; плащания съгласно Тарифата и Обши
условия - 180.00 лв. и платена гаранция в размер на 900 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че сума в размер на 900 лева, дължима
като банкова гаранция, е преведена от ищцата в полза на ответника, ведно с останалите
дължими плащания по договора за кредит. Съдът приема, че сумата в размер на 900 лева,
представляваща такса за банкова гаранция е заплатена от ищеца като възнаграждение по
Договор за гаранция, сключен с трето лице. Ирелевантно се явява обстоятелството, дали
ответното дружество в последствие е заплатило на дружеството-гарант "Фератум Банк"
платената от ищеца такса за гаранция, тъй като за наличие на неоснователно обогатяване е
достатъчно и необходимо да се установи липса на правно основание за разместване на блага
между правните субекти, без значение от облигационните отношения на страните с трети
лица. Без значение се явява обстоятелството, че впоследствие сумата е била зачислена на
друго лице, дори и същото твърдение да бе доказано от ответника в настоящия процес.
Следователно ищецът се е обогатил за сметка на ищцата без основание със сума в размер на
1248,50 лева, получена без основание, като е налице причинна връзка между обогатяването
на ответника и обедняването на ищцата.
Предвид изложеното, следва исковата претенция да се уважи като доказана и
основателна изцяло за сумата от 1248,50 лева. Следва да се присъди и лихвата върху
претендираната главница, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Последният е направил разноски в настоящото производство в общ размер на 50 лв. за
държавна такса и 300 лв. за вещо лице. Същият е представляван от адвокат, като са
представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева, който също
следва да се присъди.
5
Следва да се посочи, че ищецът е внесъл сумата от 50,00 лева за държавна такса два
пъти, по погрешно указание на съда, поради което сума от 50,00 лева следва да се
възстанови на ищеца по посочена от него в исковата молба банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, да заплати на
П. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Г. Ч., със съдебен адрес: гр. С, сума в
размер на 1248,50 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № 1202645/06.10.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателно плащане, на основание чл.55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 и чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, да заплати на
П. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Г. Ч., със съдебен адрес: гр. С, сума в
размер на 750,00 лева, представляваща съдебни разноски в производството по гр.д. №
29815/2024г. по описа на СРС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на П. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, чрез адв. Г. Ч.,
със съдебен адрес: гр. С, сума в размер на 50,00 лева, представляваща надплатена държавна
такса в производството по гр.д. № 29815/2024г. по описа на СРС, на основание чл. 4 ЗДТ, на
посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка:
БАНКА: „Обединена българска банка” АД
IBAN: BG20 UBBS 8155 1014 2590 30 BIC:UBBSBGSF
Титуляр: Адвокат Г. Ч., чл. 39 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6