РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. М.денова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500781 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №63/19.04.2023 г., постановено по гр. дело №
2007/2022 г. по описа на РС – гр. Ботевград, частично е уважен
предявеният иск, като на основание чл. 150 СК, във вр. чл. 143, ал. 2
СК е изменена издръжката на непълнолетното дете Н. С. Б. с
ЕГН:**********, заплащана от нейната майка С. Б. Т. с ЕГН:
********** от с. В., община С., обл. В.Т., ул. „Д. и д.“ № ., определена
с решение № 4 от 08.01.2016 г. по гр.д.№ 481/2015 г. по описа на РС-
Ботевград, влязло в законна сила на 28.01.2016 г., от 110. 00 лв. на 200.
00 лв. месечно, като майката е осъдена да заплати допълнителна
месечна издръжка в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, считано от деня
на предявяване на иска на 04.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска и до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, като искът е отхвърлен за
разликата над 90 лв. месечно увеличение до пълния предявен размер
от 140 лв./сто и четиридесет лева/ месечно увеличение на издръжката
1
като неоснователен и недоказан. С решението ответникът е осъден да
заплати по сметка на районния съд – сумата от 129.60лв. /сто двадесет
и девет лева и 60 стотинки/ върху така уважения размер на
увеличението на издръжката, представляваща държавна такса по
производството и държавна такса в размер на 5 лв. /пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист. Ищцата Н. С. Б. с
ЕГН:**********, лично и със съгласието на баща й С. Б. М. с
ЕГН:********** и двамата от Б., ул.“С. С. К и М“ №.. е осъдена да
заплати на С. Б. Т. с ЕГН: ********** сумата от 34 лв. /тридесет и
четири лева/ за направените разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът обжалва решението на районния съд с доводи за
недопустимост, постановено при процесуални нарушения и
неправилност. Произнасянето на РС-Ботевград било по нередовна
искова молба, тъй като била депозирана от ищца с имена „Н. С. М.“,
но в приложените писмени документи имената са „Н. С. Б.“. Не било
взето предвид, че майката С. Т. отглежда още две малолетни и едно
непълнолетно дете, ежемесечно има разходи за погасяване на
потребителски кредит в размер на 19 000 лева /месечна вноска от по
665,53 лева/, поради което е в невъзможност да поеме издръжка в
искания размер. Изложено е, че макар и да е в трудоспособна възраст,
поради липса на квалификация не би могла да реализира доход
надвишаващ минималната работна заплата. РС-Ботевград не обсъдил
фактите, че Н. била прекъснала обучението си и не посещава училище
по собствена воля като няма и специфични потребности и извънредни
нужди, извън обичайните за възрастта. Въззивникът поддържа, че
неправилно решаващият съд е достигнал до правния извод, че има
възможност да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете в
определения размер, което не би съставлявало особено затруднение.
Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено като
бъде отхвърлена претенцията за издръжка. Претендира разноски.
Въввиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба в
законоустановения срок.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
90лв. месечно увеличение до пълния предявен размер от 140лв. не е
обжалвано от страните, поради което в тези части то е влязло в сила и
2
въззивният съд не дължи произнасяне по него.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната част.
Възраженията, че исковата молба е нередовна не се споделят от
настоящия състав, тъй като с молба от 22.12.2022 г., депозирана от
процесуалния представител на ищеца е направено уточнение, че
фамилното име на детето неправилно е написано „М.“ вместо „Б.“,
поради допусната техническа грешка, което се установява и от
удостоверение за раждане на детето Н. С. Б., издадено въз основа на
акт за раждане № 0106/19.06.2006 г., съставен в гр. Б.. С разпореждане
№ 1391/23.12.2022 г. на РС-Ботевград е допуснато уточнението и
препис от молбата е била изпратена на ответника за сведение.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл. 143 СК,
майката, въззивник във второинстанционното съдебно производство,
има право и е задължена да полага грижи за нормалното физическо,
психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете Н. С. Б..
В чл. 142, ал. 1 СК са установени два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – нуждите на детето и
възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се
освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от
доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили
пълнолетие деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за
изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно
съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
3
С Решение № 4 от 08.01.2016 г. по гр.дело № 481/2015г. по описа
на РС-Ботевград, което е влязло в законна сила на 28.01.2016г.,
родителските права за детето Н. са предоставени на баща му,
определен е личен режим на виждане с майката и същата е осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка от 110 лв., считано от 07.05.2014 г.
Непълнолетното дете Н. С. М. –лично и със съгласието на своя
баща и законен представител С. Б. М., е предявило иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение на така присъдената месечна
издръжка чрез увеличение на нейния размер на 250.00 лева, като
поддържа, че неговите нужди са се изменили, предвид възрастта.
Според задължителна съдебна практика на ВКС нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са
установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на
детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката,
която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на
Пленума на ВС.
Понастоящем детето е на 17 години, не учи, живее на семейни
начала с пълнолетен мъж, което се установява от изслушването на Н.
С. Б. в съдебно заседание по реда на чл.15 от ЗЗакрД.
Д. ”С. п.”-Б. е представила социален доклад, от който се
установява, че детето Н. живее заедно с баща си в Б. и не учи /има
завършен 6-ти клас/. Бащата до месец ноември 2022г. е работил като
общ работник без трудов договор, не е регистриран в Бюрото по
труда.
От приложеното съдебно решение по гр.д.№ 481/2015г. по описа
на РС-Ботевград, се установява, че бащата С. Б. М. дължи издръжка на
4
още едно непълнолетно дете-К. С. Б., родена на 12.09.2007г.
Видно от социален доклад от Д“СП“-Г. О., С. Б. Т. има собствен
бизнес – отглеждане на агнета и овце и споделя, че месечният й доход
е около 1000лв-1200лв. Получава месечни помощи по чл.7, ал.1 от
ЗСПД в размер на 165лв. и има роднини в чужбина, които й указват
финансова подкрепа.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на
ненавършили пълнолетие деца, е ¼ от минималната работна заплата.
С Постановление № 193 от 12.10.2023 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната, размерът на последната е
фиксиран на 933 лв., считано от 01.01.2024 г. и, съответно,
минималният размер на издръжката е 233, 25 лв. /през 2023 г.
минималният размер е 195.00 лева/.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на
детето, който да му позволи да задоволява неговите потребности, е в
размер на сумата от 460. 00 лева. За да достигне до този правен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че средният месечен разход на едно
дете на възраст от 14 години до навършване на пълнолетие, е в размер
на 554. 40 лв., съгласно критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 3
ППЗЗкД /до 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната
година/.
В тази връзка не е без значение обстоятелството, че е изминал
дълъг период от време от определяне на първоначалния размер на
издръжката, през който период детето е пораснало и по дефиниция
постепенно се е разширил обхватът на обществените и лични
отношения, в които то участва, нараснал е интензитетът и
наситеността на ежедневните му нужди. Следва да се отчете и
настъпилото в изминалия период от определяне на предходната
издръжка увеличение на цените на всички стоки и услуги. Съдът
определя обаче по-нисък размер от посочения среден месечен разход,
тъй като от доказателствата по делото се установява, че детето Н. не
учи и няма доказани специфични потребности.
С оглед на факта, че майката С. Т. дължи издръжка на още три
ненавършили пълнолетие деца: К. С. Б., родена на ............г., П. С. В.,
5
родена на 30.11.2009г. и Ц. Т. Т., роден на ............. г., което се
удостоверява от приложените копия от удостоверения за раждане и
решение по гр.д. № 481/2015г. по описа на РС-Ботевград, при
определена месечна издръжка на детето в размер на 460. 00 лева, тя
трябва да поеме 200. 00 лв. от необходимата издръжка. Останалата
част от дължимата месечна издръжка в размер на 260. 00 лв. трябва да
бъде поета от бащата, което е по-голямата част от нея.
При така установените обстоятелства настоящата съдебна
инстанция приема, че въззивникът следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за непълнолетното си дете в размер на 200. 00 лева.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който
въззивната инстанция достигна, съответства изцяло с правните изводи
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Тъй като въззиваемата страна не е направила искане за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция, произнасяне по
този въпрос съдът не дължи.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/19.04.2023 г., постановено по
гр. дело № 2007/2022 г. по описа на РС – гр. Ботевград, в частта, в
която на основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК е изменена
издръжката на непълнолетното дете Н. С. Б. с ЕГН:**********,
заплащана от нейната майка С. Б. Т. от с. В., община С., обл. В. Т., ул.
„Д. и д.“ № ., с ЕГН: **********, определена с решение №
4/08.01.2016 г. по гр. д. № 481/2015 г. по описа на РС – гр. Ботевград,
за сумата над 110. 00 лв. до присъдените 200. 00 лв. - допълнителна
месечна издръжка в размер на 90 лв. /деветдесет лева/, считано от деня
на предявяване на иска на 04.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска и до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7