РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501501 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №260142/25.03.2021г. по гр.д.№760/2019г. по описа на РС-
*****,I гр.с-в,с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено,че жалбоподателя е собственик на процесния недвижим имот,като
се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение и се излагат доводи
относно придобиването на собствеността,както и материалноправната легитимация на
страните.Жалбоподателя счита,че имота не е публична държавна собственост и същия е
придобит от него на годно правно основание,поради което моли да се отмени
първоинстанционното решение и да се уважи исковата претенция.Претендира за разноски.
Въззиваемата страна в срок е подала отговор на въззивната жалба,а в съдебно
заседание поддържа становището си,че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните и съобразно събраните по делото доказателства,установи от
фактическа и правна страна следното:
Имота,предмет на спора,е бил придобит през 1994г. с нот.акт №***** от Й. Д. и
И. П.,които са били признати за собственици на помпена станция "Г.",състоящ се от помпена
станция с навес,неразделна част от нея трафопост,клозет и прилежащ терен,ограничен с
ограда,с обща застроена и незастроена площ от 1878кв.м.,намираща се североизточно от
1
с.*****,между К. и Д. на р.***** до устието на р.***** при граници:север-р.***** и от
изток,запад и юг-гора.Този имот е бил предмет на покупко-продажба с нот.акт
№*****г.,като негов собственик е станал Т. З. А.,който пък от своя страна е продал имота
на ищцовото дружество с нот.акт №*****г.В пръвоинстанционното производство е била
назначена СТЕ,от чието заключение се установява точното местоположение на имота,както
и че една част от него в размер на 1139кв.м. попада в имот №000002 в землището на
с.*****,а останалата част от 758кв.м. попада в землището на с.*****.От заключението на
в.л. се установява също така и идентичността на имота,независимо,че същото е
констатирало,че по-малка част от имота попада в землището на с.*****.
При иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК при условията на пълно и главно
доказване,претендиращия собствеността върху имота следва да докаже,че същия е придобит
на годно правно основание от собственик.В настоящия случай не се установява правното
основание,на което имота да е придобит от собственик,тъй като съгласно разпоредбата
чл.27,ал.3,т.7 от ЗГ става ясно,че имота е бил включен в границите на системите и
съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите,поради което същия е бил
публична държавна собственост и същия не е могъл да бъде придобит на никакво основание
от трето лице.При това положение щом собствеността е била публична държавна,то имота е
бил в изключителна собственост на държавата и не е могъл да бъде предмет на
разпоредителни сделки.Констативния нотариален акт има само правоустановяващо
действие,но не и правопораждащо такова,тъй като не се установява и начина по който имота
е бил първоначално продаден на търг,откъде същия е преминал в патримониума на ТКЗС и
как ТКЗС е могъл да се разпорежда с него,след като същия попада в посочените в
чл.27,ал.3,т.7 от ЗГ граници.Настоящата инстанция намира,че всички други наведени доводи
са ирелевантни за спора и не е необходимо същите да бъдат коментирани.
При тази фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на
въззиваемата страна и такива са направени в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение,за които е представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Пред настоящата инстанция са претендирани
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260142/25.03.2021г. по гр.д.№760/2019г. по описа на
РС-*****,I гр.с-в.
ОСЪЖДА "АРЕНА-И.Т." ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.***** с ЕИК-
2
*****,представлявано от управителя И. Г. Т. да заплати на ТП "Държавно горско
стопанство"-гр.*****,поделение на Южноцентрално държавно предприятие-***** със
седалище и адрес на управление на дейността:гр.*****,ул."***** направените от него
разноски пред настоящата инстанция в размер на 100лв./сто лв./ за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3