Решение по адм. дело №1673/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. с чл.195б от Закона за водите и чл.166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от Ю. Р. К.-управител, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 49 от 16.07.2025г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане от подземни води съгласно Разрешително №300601/15.11.2004г., издадено от Директора на БДИБР за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. както следва: главница 252 010, 00лв. и дължима законна лихва за периода за забава от 16.02.2025г. до 16.07.2025г. в размер на 13 571,32лв.

Жалбоподателят - „ВиК“ ЕООД, [населено място], оспорва размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска отмяна на АУПДВ като неправилен и незаконосъобразен по съображения изложени в жалбата. Претендират се разноските по делото.

Ответникът-Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - [населено място], чрез процесуалния представител, намира жалбата за неоснователна. Претендира нейното отхвърляне и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима. Административният акт е съобщен и предявен на жалбоподателя на 18.07.2025г., което се установи от писмо с изх. № ПО-02-239/17.07.2025г. и известие за доставяне /л. 25 по делото/.

Жалбата е подадена от страна, притежаваща правен интерес от оспорването и в срока по чл. 149, ал.1 от АПК чрез административния орган до Административен съд Пловдив на 31.07.2025г. /л. 4 по делото/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/ е издадено разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г. на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив (ВиК) от подземни води, чрез девет броя тръбни кладенци, разположени на територията на имот с №77, в землището на [населено място], с цел на водовземането–питейно-битово водоснабдяване на обект: [населено място], община Пловдив, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем – 17029440 куб.м. Краен срок на действие на разрешителното -15.11.2029г.

Според условията на разрешителното титулярът на същото заплаща такса за водоползване и/или разрешено ползване на воден обект.

В условията на разрешителното е записано да се заплаща такса за правото на водоползване по реда на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсявяне, приета с ПМС №383 от 29.12.2016г., обн. ДВ. Бр.2 от 6 Януари 2017г. , за отнетите и използвани водни количества за обществено питейно-битово водоснабдяване.

На 13.05.2025г. е извършена проверка на дружеството-жалбоподател, обективирано в Протокол № ПВ1-144 от същата дата.

Установено е, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив е подало декларация по чл. 194б, ал.1 от ЗВ с вх. № КД-04-1660/29.01.2025г. , с която е определило дължимата такса по разрешително за водовземане № 300601/15.11.2004г.в размер на 252 010,00лв.

Установено е, че към дата 13.05.2025г. не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за проверявания период в размер на 252 010,00лв.

Констативния протокол, ведно с покана за доброволно изпълнение и уведомление за започване на производство по установяване на задължението, са предявени на титуляра на разрешителното с писмо с изх. № ПО-02-239/20.05.2025г.

С писмо с изх. № ПО-02-239/20.05.2025г „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, задължението като титуляр по Разрешително №300601/15.11.2004г., издадено от Директора на БДИБР за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. както следва: главница 252 010, 00лв. и дължимата законна лихва.

Дружеството е уведомено, че при неспазване на указания срок от получаване на поканата, ведно с уведомлението, ще се предприемат действия за откриване на производство по установяване на публично държавно вземане и за принудителното му събиране, ведно със законната лихва.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане управителят на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че на основание чл.26 във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2024г. -31.12.2024г.

С оспорения АУПДВ, предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от подземни води по Разрешително №300601/15.11.2004г., издадено от Директора на БДИБР за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. както следва: главница 252 010, 00лв. и дължимата законна лихва в размер на 13 571,32лв., тъй като към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

Дружеството-жалбоподател не ангажира конкретни доказателства за погасяване на така определените с процесния АУПДВ задължения по разрешително № Разрешително №300601/15.11.2004г. за процесния период.

От жалбоподателя, въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани доказателства за извършени плащания на установените като неплатени с АУПДВ такси по издаденото на дружеството-жалбоподател разрешително за водовземане.

В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, представени от ответника: КП № ПВ1-20 от 04.03.2025г. от извършена проверка на място, с който се опровергава твърдението на жалбоподателя, че не е извършена проверка на място.

В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице И. С., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.

Вещото лице посочва, че при проверка в счетоводството на жалбоподателя, констатира, че е заведена сметка 459 05 „такса водоползване“. Същата не е заведена аналитично и не се съдържа информация за начисленията и плащанията по отделни разрешителни.

Началното салдо по сметката към 01.01.2024г - кредитно в размер на 2984326,57лв /задължение/. Извършени са следните начисления - Дебит сметка 606 11 Разходи за такса водоползване на Кредит сметка 459 05 „такса водоползване“ в размер на 1 515 294,12лв. за цялата 2024г. Общо извършени плащания по банков път - 1 264 832,36лв към Басейнова дирекция. Крайно салдо по сметката към 31.12.2024г - 3234788,33лв.

Вещото лице посочва, че установените задължения с АУПДВ /главница и лихви/ са математически правилно изчислени.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира административното производство за проведено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставящи издаването на АУПДВ при наличието на писмени доказателства, подробно изброени в 5 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ).

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.

Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите.

В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало към БДИБР справка-декларация във връзка с процесното разрешително. Съдът установи с оглед приетите по делото доказателства, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.

Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане, която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Следователно са спазени правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да направи искания и възражения и да ангажира писмени доказателства.

Изрично следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства в хода на проведеното административно производство, установяващи плащане на процесните задължения, не се сочат такива и в съдебното производство. Приетата по делото ССчЕ също потвърди, че няма плащане от жалбоподателя за процесния период по конкретното процесно разрешително.

Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларация по чл.194б ЗВ за периода 2001.01.2024г. – 31.12.2024г., поканата за доброволно изпълнение и констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновават незаконосъобразност на акта.

Оспореният акт е мотивиран в достатъчна степен, съдържа фактически и правни основания. Посочено е конкретното разрешително, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативен протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които ясно и конкретно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника.

Размерът на задълженията не се различава от декларирания от самото дружество размер на ползваното за периода количество вода, за което е представена декларация /л.31 по делото/.

При определяне на публичните задължения административният орган се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружество данни.

Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, които е представило в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесното разрешително, освен установените от служителите на БДИБР в констативния протокол, въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.

Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194, ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида на процесната, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на Министерския съвет. Такава е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., обн., ДВ. бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление съгласно наредбата по чл. 117а от ЗВ.

В посочената тарифа ( чл.12, ал.2, т.1 ) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.

Според чл.11, ал.1 от Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.

Според чл.12, ал.2, т.2 от Тарифата единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово водоснабдяване е 0,02 лв./м3.

Съгласно чл.21, ал.1 от Тарифата таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното задължение за процесния период, а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт.

При така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че директорът на БД „Източнобеломорски район“ правилно и законосъобразно е определил размерът на дължимата от "В и К" ЕООД – [населено място] такса за водовземане от подземни води.

Неоснователни са и възраженията относно размера на законната лихва за забава. Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Размерът на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този извод на съда се потвърждава и от приетата по делото ССчЕ.

По делото не са ангажирани доказателства, от които се установява различен от определения от административния орган размер на дължимата лихва за периода по отношение на задълженията на дружеството-жалбоподател, описани в процесния АУПДВ.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължими от жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от Ю. Р. К.-управител, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №49 от 16.07.2025г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения, представляващи такси за водовземане от подземни води, съгласно Разрешително №300601/15.11.2004г., издадено от Директора на БДИБР за периода от 01.01.2024г. -31.12.2024г. както следва: главница 252 010,00лв. и дължима законна лихва за периода за забава от 16.02.2025г. до 16.07.2025г. в размер на 13 571,32лв.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от Ю. Р. К.-управител, да заплати в полза на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към Министерство на околната среда и водите сумата в размер на 100лв. /сто лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.