Мотиви към присъда по НОХД №446/2019г., по описа на Великотърновски районен съд.

ОБВИНЕНИЕТО  е срещу Д.П.Б., с ЕГН: **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан, в това, че :

на 03.10.2018 г. в с***отправил спрямо П.Й.Х. ***, закана с убийство, която би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й - „Ще те убия", „Ще те изпазя, когато няма никой и ще те убия" и „Ще платя на двама да те изнесат от къщата" - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Допуснат е за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието по повдигнатото обвинение неимуществени вреди, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от датата на извършване на деянието - 03.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

Защитникът – адв.Ш., прави анализ на събраните по делото доказателства и намира обвинението за недоказано. Алтернативно счита, че дори и да се приеме за осъществено деянието то същото не е пристъпно, като се позовава на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Подс.Б. не се счита за виновен по повдигнатото обвинение.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :  Подс.Д.П.Б.  - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, вдовец, с основно образование, пенсионер, ЕГН **********, видно от приложената по делото справка за съдимост е неосъждан.

От събраните по делото свидетелски показания се установи, че подс.Б. и гр. ищец -  св.П.Х. ***, като подс.Б. е бил брат на съпругата на св.Х. – Й.П. Хутова, починала през 2002г.

Отношенията мужду подс.Б. и св.Х. били добри, но след смъртта на Й. Хутова, започнали да се влошават, като възникнал спор за наследствен имот в който живеел подс.Б..

Видно от приложеното по делото решение по гр. дело №524/2018г. на ВТРС, подс.Б. предявил спрямо св.П.Й.Х., св.Й.П.Д. и св. Величка П. Кузманова,     установителен иск за собственост на недвижим имот в с. Беляковец, представляващ УПИ парцел I-549 в кв.22 по плана на с. Беляковец с площ 1460 кв.м., заедно с построените в него къща и постройки, като 1/2 ид.ч. е придобита по наследство, а другата 1/2 ид.ч. – по давност.

На 03.10.2018 г., следобед св.Х. излязъл от дома си на улицата и видял св.С., който седял на пейка пред къщата си. Св.Х. отишъл при него, седнал на пейката и започнали да си говорят за миналото. Около 16:30 часа, подс.Б. вървял по улицата и като видял седналите на пейката – св.Х. и св.С. се насочил към св.Х., застанал плътно до него и със силен глас му казал „ Педераст с педераст, ти какво искаш да делиш?!“, като в същия момент с дясната ръка пернал козирката на шапката на св.Х., а в лявата си длан стискал  метален предмет, приличащ на бокс. След тези думи подс.Б. добавил : „Ще те убия!", „Какво си внесъл в този дом, че искаш да делиш? Ще те убия?“ Ще те изпазя, когато няма никой и ще те убия или ще платя на двама да те изнесат от къщата ! Св.С. се намесил, хванал подс.Б. с ръка за китката и му казал „Митко въздържай се!“, а  св.Х. отвърнал на подс.Б. „Добре ще ме убиеш, а ти къде ще отидеш?“, при което подсъдимият отвърнал "Аз всичко съм постигнал…“ и се отдалечил нагоре по улицата.  

Св.С. посъветвал св.Х. да се прибира, за да избегне друга среща с подс. Б., като му казал „Отивай си да не те среща“. Св.Х. го послушал, прибрал се в дома си,  заключил вратата и дори си легнал без да вечеря.

 На следващия ден св.Х. споделил за случилото се на св.Величка Иванова, съседка на св.Х., поела ангажимент да го наглежда, след като останал да живее сам след смъртта на съпругата си. Св.Х. бил видимо притеснен и умислен, като дори се разплакал докато разказвал за инцидента с подс.Б.. Св.Иванова го попитала дали е казал на дъщерите си – св.Д. и св.Кузманова, но той и отговорил, че още не е, тъй като не иска да ги притеснява, и щял да сподели на голямата си дъщеря, която очаквал да пристигне на следващия ден.

От показанията на св..Д. и св.Кузманова, се установи, че след инцидента св.Х. бил притеснен, не можел да спи спокойно и повишил кръвното налягане, което довело до необходимост от търсене на медицинска помощ. Продължил да се заключва в дома си, което било нетипично за него преди и дори поставил метална мрежа в част от двора, която преди това не била заградена.  

На 08.10.2018 г., св. Х. *** в ОД на МВР гр. В. Търново, в която подробно описал случилото се. Преди подаване на жалбата св.Х. *** – Албена Беренска, която сигнализирала на кварталните инспектор – св.Т. и св.Н.. Св.Х. посетил в приемния ден св.Т. като го запознал със случилото .

Отразената фактическа обстановка, съдът изведе главно от показанията на св.Х. и св.С.. Показанията на св. Х. и тези на св.С. са последователни и кореспондират помежду си  по отношение на употребените от подс.Б. изрази. Всъщност основния спор в производствмото е относно съдържанието на казаното от подс.Б., тъй като същия признава, че по посоченото време и място се е срещнал с подс.Х. и е проведен разговор между двамата. Факта на срещата се потвръждава и от показанията на св.Желязков, който е видял подс.Б. в момента в който тръгнал да се отдалечава от пейката на която се намирали св.Х. и св.С..

Показанията на св.Б, св.С  и  св.Р не допринасят за разкриване  на релевантните за предмета на производството обстоятелства, тъй като са общи и дават бегла информация за личността на подс.Б., като човек за когото не са чували да е имал конфликти или да е проявявал агресия.     

Св.Х., обаче,  в качеството си на пострадал, е свидетел очевидец на извършеното от подс.Б. и показанията му са преки доказателства по делото. Самият характер на престъплението предполага ограничен кръг от свидетели, тъй като често заканите се отправят лично и непосредствено срещу жертвата на престъплението, като е необходимо да бъдат въмприети. Константната съдебна практика сочи, че се кредитират преди всичко преките свидетелски показания, които както в повечето случаи, така и в процесния  са на пострадалия от престъплението. Дадените показания са подкрепят и тези на св.С., който въпреки напредналата си възраст и дава достатъчно информация в показанията си за процесните събития – главно в дадените пред съдия и приобщени в настоящото съдебно производство. Неговите показания също са свързани, логични и се кредитират от съда като достоверни.

 Останалите показания – тези на св.Кузманова, св.Д., св.Иванова, св.Т. и св.Н. са не преки доказателства по отношение на главните факти, свързани с деянието на подс.Б., а възпроизвеждат информацията предоставена от св.Х..

Показанията на св.Кузманова, св.Д. и св.Иванова, са преки доказателства по отношение на обстоятелствата свързани с отражението което е дало деянието на подс.Б., върху емоционалното и здравословно състояние на св.Х..

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си подс.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. на ОСНК на ВС, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи.

В процесния случай, заканата е обективирана, както с думи - „Ще те убия", „Ще те изпазя, когато няма никой и ще те убия" и „Ще платя на двама да те изнесат от къщата", така и със заплашителни действия  -  перване на козирката на шапката с едната ръка  и държане на метален предмет в другата,  което е спомогнало пострадалото лице да я възприеме като реална, непосредствена и осъществима. Макар според цитираната съдебна практика това да не е съставомерен елемент, следва да се отбележи, че пострадалият Х. не само е възприел заканата насериозно, като такава, но от доказателствата по делото се установява и че същият реално се е уплашил от реализиране на заканата – прибрал се е веднага в домът си и се е заключил, което до този момент не е било типично за него.  

От субективна страна подс.Б. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал съдържанието на употребените изрази, както и че те ще бъдат възприети от пострадалия, като е целял именно това въздействие върху личността на св.Х..  

Изложеното дава основание на съда да приеме, че извършеното представлява типичен случай за това престъпление, а не се касае до деяние, което само формално да осъществява предвидените в закона признаци на престъпление, като се отличава с липса на обществена опасност поради  малозначителност  или явно незначителна такава. Ето защо, неоснователни са възраженията на защитника в тази насока.

За извършеното престъпление съдът наложи наказание в рамките на предвиденото  в чл.143, ал.3, вр. с ал.1 от НК. При индивидуализацията му, съгл. чл.54 от НК, съдът отчете, като смекчаващо вината обстоятелство ниската обществена опасност на личността на подсъдимия, предвид липсата на други престъпни прояви, както и наличието на имотен спор, който е облегчил процеса на формиране на решението за извършване на деянието. Това даде основание на съда, да индивидуализира наказанието към минималния размер и  наложи   -    ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.

С оглед размера на наложеното наказание,  факта, че подс.Б. е неосъждан, а с оглед личността му целите на наказанието могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване ,  на осн.чл.66, ал.1  от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание, с изпитателен срок от три години.

По отношение на предявения граждански иск :

При това решение по повдигнатото обвинение, основателен се явява и гражданския иск за заплащане на сумата до 1000 лв., като обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. По делото  се установи фактическия състав пораждащ отговорността при непозволено увреждане, съдържащ  – факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите неимуществени вреди – реживени негативни емоции – страх, притеснение, силно безпокойство и нарушения на съня. При определяне конкретния размер на обезщетението, съдът взе предвид характера на неимуществените вреди, като уважи частично предявения граждански иск и  осъди подс.Б. да заплати на пострадалия сумата от ,000 лв., обезщетение, ведно със законната лихва от деня на увреждането 03.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска  за горницата до 2000 лева, като неоснователен. Това обезщетение, според съда, справедливо ще репарира причинените неимуществени вреди – съгл. чл.52 от ЗЗД.

На осн. чл.189, ал.3 от НК, при този изход на делото съдът осъди подс.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 50.00 лв. – ДТ върху уваженият размер на гражданският иск, както и 5 лева държавна такса по бюджетната сметка на ВТРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а в полза полза на гражданския ищец П.Й.Х. сумата от 150 лв., представляваща направените в наказателното производство разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от гражданския иск.

                По тези съображения съдът  постанови присъдата.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :