Решение по дело №1299/2023 на Районен съд - Добрич

М О Т И В И

по решение № 41 /12.02.2025год. по н.а.х.д.№ 1299/2023год.
по описа на Добрички районен съд
Срещу обвиняемия Т. С. Н. с ЕГН:********** е повдигнато обвинение
по чл. 325 ал.1 от НК.
Повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП С. Г. и
пледира на налагане на наказание съобразно с разпоредбата на чл.78 А ал.1 от
НК , а именно „Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева .
Обвиняемият Т. Н. се явява лично в съдебно заседание , представлява се от
адвокат В. К. от ДАК , не признават вината по повдигнатото му обвинение и
молят за оправдаване на обвиняемия Н. .
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2021 г., около 14:00 ч., в гр. Добрич, пострадалата (свидетелката)
М. П. Ж. била в жилището си - апартамент № 8, намиращ се в ж.к. „***“ №
***. Свидетелката Ж. говорела по телефона с майка си. Докато говорела, свид.
Ж. чула, че някой звъни на входната врата. Тя отворила вратата и видяла
съседа си - обвиняемия Т. С. Н.. Той казал на свид. Ж., че тя вдигала шум и
пречела на детето му да спи. Свид. Ж. поканила обв. Н. да влезе в апартамента
й, за да се увери, че вътре не се вдига шум. Тогава обв. Т. Н. блъснал входната
врата на апартамента и нанесъл удар с юмрук в лицето на свид. М. Ж.. От
удара очилата на последната паднали. След това обв. Т. Н. си тръгнал.
Пострадалата М. Ж. се обадила по телефона на съпруга си - пострадалия
(свидетеля) Д. К. Ж..
По това време той бил на работа. Свид. Ж. му казала, че била ударена в
лицето от обв. Т. Н.. Свид. Д. Ж. тръгнал към жилището си със служебен
автомобил, управляван от неговия колега - свидетеля Д. И. Г.. Двамата
стигнали с автомобила пред жилищния блок в ж.к. „***“ № 38. Свид. Д. Ж.
слязъл от автомобила и тръгнал към входа на блока, където по това време се
намирал обв. Т. Н.. Междувременно свид. Д. Г. преместил автомобила и го
паркирал на място, където да не пречи на движението. Свид. Д. Ж. се
приближил до обв. Т. Н. и го попитал какво се е случило. Обв. Н. му
отговорил, че свид. М. Ж. вдигала шум и детето му не можело да спи. След
тези думи обв. Т. Н. нанесъл няколко удара с юмруци в лицето и главата на
свид. Д. Ж.. Последният паднал на земята пред входа на блока и останал да
лежи по гръб. Свид. Ж. бил видян да лежи на земята от свид. В. Г. Д.. Свид. Д.
Г. отишъл пред входа на блока и помогнал на свид. Д. Ж. да се изправи.
Двамата се качили в служебния автомобил и отишли да вземат техния колега -
1

свидетеля Д. Д. Д.. Тримата се върнали с автомобила пред жилищния блок и
взели свид. М. П. Ж.. След това свид. Д. Г. закарал пострадалите Ж.и до
Центъра по спешна медицинска помощ при Многопрофилна болница за
активно лечение - Добрич.
В хода на разследването по настоящото наказателно производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза, при която са изследвани телесните
увреждания, причинени от обв. Т. Н. на пострадалата М. П. Ж.. В
заключението си вещото лице е посочило, че Ж. е получила: контузия на
главата, сътресение на мозъка; травматичен оток, болка и дискретно
кръвонасядане на лявата скула. Вещото лице е констатирало, че тези
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Това разстройство на здравето представлява лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
В хода на разследването по настоящото наказателно производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза, при която са изследвани телесните
увреждания, причинени от обв. Т. Н. на пострадалия Д. К. Ж.. В заключението
си вещото лице е посочило, че Ж. е получил: контузия на главата и лицето,
сътресение на мозъка; травматичен оток, кръвонасядания и разкъсно-контузна
рана на горната устна. Вещото лице е констатирало, че тези увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Това
разстройство на здравето представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 1 НК.
Така описаната фактическа обстановка в Постановление на ДРП от
23.11.2023 година говори сама по себе си за непълноценно и некоректно
проведено досъдебно разследване под контрола на РП Добрич, като се
констатират противоречиви показания на свидетелите в досъдебното
производство.
Свидетеля Ж. твърди , че е получил обаждане от свидетелката Ж. , като
последната е потвърдила че обвиняемия Н. е блъснал входната им врата на
техния апартамент , защото било два часа и е следвало да се почива през това
време. Свидетеля Ж. в разпита си не потвърждава наличие на удари нанесени
от обвиняемия Н. на свидетелката Ж..Твърденията на свидетеля Ж. се
потвърждава от обясненията на обвиняемия Н..
Видно от разпитите на свидетелите Г., Д., В., Ж., Г., Д., К. и Н.а, същите
сочат, че не са видели обвиняемият Т. Н. да извършва такива действия. Не са
видели нито да удря свидетелката Ж., нито свидетеля Ж., напротив
единствено свидетелката Н.а е присъствала на събитието развило се между
обвиняемия Н. и свидетелката Ж., но същата категорично сочи, че
обвиняемият е бил на разстояние от два метра от Ж. и не е удрял същата. За
липса на удари сочат и показанията на свидетелите Г. и Ж., които казват, че на
2

са установили данни за саморазправа, не са установили пострадали лица, не са
установили някой да има нужда от Бърза помощ и никой не е заявил, че има
такава нужда. Категорично сочат, че ако са били установили такава
фактическа обстановка са щели да опишат същата в докладната записка и да
извикат линейка. Горното се установява и от липсата на вписване на такива
обстоятелства в докладната записка на полицейския екип. Нещо повече, от
събраните по делото доказателства се установява, че не Ж., а свидетелят Т. Н.а
се е обадила на тел. 112, за да съобщи за извършени неправомерни действия
на свидетелката Ж.. Не може да бъде осъществено престъплението
хулиганство там, където не е присъствал нито един човек. Несъстоятелността
на твърдените от Ж. обстоятелства се установяват от свидетелските показания
на почти всички свидетели, техни съседи и колеги. Всички те са категорични,
че Ж. злоупотребява с алкохол, бил е пиян по време на събитието, лъхал е
отдалече на алкохол и не е могъл да стои прав на краката си. Горният извод се
потвърждава и от обясненията на обвиняемия. Освен от събраните по делото
доказателства категорично се установява, че Ж.и и обвиняемият се познават
от години. Те са съседи и апартаментите им се намират един над друг. Този
извод се налага и от показанията на всички свидетели, живеещи във входа.
На следващо място Ж., Ж. и обвиняемия имат междусъседски спорове от
години. Горният извод се налага от свидетелските показания на свидетеля К.,
Н.а и В., както и частично от показанията на свидетеля Г.. Споровете между
семействата датирали от времето преди обвиняемия да се нанесе в
апартамента при свидетелката Н.а. Това се установява от обясненията на Н..
Нито един от свидетелите не сочи да е видял извършването на такива
действия от обвиняемия. Никой не сочи факти за грубо нарушаване на
обществения ред. Никой не сочи да е видял и присъствал на такива действия.
Никой не сочи Т. Н. да е удрял Ж.. Напротив, единствения присъствал на
събитието развило се между Н. и Ж., а именно Т. Н.а сочи, че Н. не е удрял Ж.,
а е стоял на два метра от нея. От обективна страна престъплението
хулиганство следва да се извършва на обществено място, тъй като в такава
обстановка хулиганът, в най-голяма степен се решава да демонстрира своето
неуважение към обществото. Видно от събраните доказателства никой не е
присъствал на извършена хулиганска проява на обществено място. Никой не
сочи да е видял такава проява, напротив свидетелите сочат за укоримо
поведение и състояние на Ж. и Ж..
От правна страна, съдебната практика категорично приема, че
престъплението хулиганство не може да бъде извършено при саморазправа на
лица, които се познават. От правна страна съдебната практика категорично
сочи, че престъплението хулиганство не може да бъде извършено между лица,
които се познават и имат спорове отпреди това. Горният извод се потвърждава
3

от събраните доказателства за личността на свидетелката Ж. и Ж.. От
показанията на свидетеля К., Н.а, В. и Д. се установява, че Ж.и били
изключително конфликтни хора, с които спорове имали всички живущи във
входа на блока, както и работници във фирмата, в която работи Ж.. При така
изложената фактическа обстановка, може да се заключи, че от обективна
страна не са изпълнени нито един от признаците на престъплението визирано
в чл.325, ал.1 от НК. Липсват каквито и да е доказателства да са извършени
непристойни действия от обвиняемия, грубо нарушаващи обществения ред.
От субективна страна хулиганският мотив като задължителен елемент от
субективния състав на деянието е стремежът на дееца да прояви своето явно и
грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на
общоприетите правила на приличие. Такива обстоятелства от субективна
страна няма установени по делото. Липсват доказателства за каквото и да е
намерение и стремеж на обвиняемия да се противопостави на общоприетите
норми на поведение в обществото. На следващо място съдебната практика
сочи, че за съставомерноста на деянието е необходимо хулиганските действия
да бъдат извършени публично в присъствието на много хора, грубо да
нарушават обществения ред и да изразяват едновременно с това и умисъл на
дееца за явно неуважение към обществото. Обективните и субективни
признаци на състава на хулиганството следва да се различават от другите
престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите. Не
само по обективните признаци, но преди всичко по съдържанието и посоката
на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които
действията да се извършени. Посегателството върху телесната
неприкосновеност на личността, което не е свързано с явно неуважение към
обществото, а е подтикнато от скарване, желание за отмъщение, саморазправа
и други лични сметки и отношения не може да се третира като осъществено с
хулигански мотив.
Така изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
обвиняемият , свидетелските показания, както и от приложените по делото
писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК към
доказателствения материал по делото.
От гореописаното и на основание чл. 378 ал.4 т.2 се стига до следното
решение:
Т. С. Н. с ЕГН: ********** Е НЕ ВИНОВЕН в това , че на 06.11.2021 г.,
в гр. Добрич, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - блъснал
входната врата на апартамент № 8, намиращ се в ж.к. „***“ бл. ***, нанесъл
удар с юмрук в лицето на М. П. Ж., след което пред входа на горепосочения
жилищен блок нанесъл няколко удара с юмруци в лицето и главата на Д. К. Ж.
4

– престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и го ОПРАВДАВА по повдигнато му
обвинение.

Председател:
5

Номер на акта:	41
Дата:	12 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия:	Веселин Иванов Николов

Дело:	20233230201299
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 ноември 2023 г.

Решение по дело №1299/2023 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите