Решение по дело №652/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Б. К. - гражданин на Турция, с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №УПХ-18/18.06.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и за нищожност на оспореното решение. Сочи се, че същото било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушени били чл.70 ал.1 и ал.2 от ЗУБ, като решението било постановено при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Същевременно обжалваното решение не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието на същото, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Турция, с положението на различните етнически групи там и в частност кюрдите в Турция, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в Турция. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Жалбоподателят сочи, че заявил пред административния орган, че напуснал държавата си на произход, след като имал издадена присъда в Турция за 15 години. Също така бил симпатизант на партия „ХДП“ с председател С. Д., който към момента се намирал в затвор в Турция. Също така счита, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Турция, по-специално в ***, ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност, поради това, че имал издадена присъда в Турция и ще бъде приведен в затвора. Цитират се разпоредбите на чл.10 ал.1 буква „а“ и буква „в“ от Квалификационната директива, както и се сочи, че съгласно §29 от Преамбюла на Квалификационната директива едно от условията за признаването на статут на бежанец по смисъла на чл.1 буква „а“ от Женевската конвенция било наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове. Твърди се, че законът изисквал опасенията да са основателни, а не задължително да е претърпял лично неблагоприятните последици върху самия себе си. Същевременно, интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Турция, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Турция. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (Р. Б.), в писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-2410/28.05.2024г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името К. Б. от Турция, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1172 от 31.05.2024г. при РПЦ – [населено място] и с рег. №УП-33245/31.05.2024г. на ДАБ, подадена с името Б. К. от Турция. На същата дата лицето е регистрирано с имената Б. К., роден на [дата]. в Турция, [населено място], обл. ***, със същия постоянен адрес, гражданин на Турция, етническа принадлежност *(първоначално е записано „турчин“, но на 18.06.2024г. е направена корекция и е вписано „*“), религия – *, *, професия – строител, образование начално, неженен, документи за самоличност – национален паспорт сер. U №24811682 изд. от Турция на 12.08.2021г., валиден до 12.08.2031г.

С писмо с рег.№ УП-33245/03.06.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С Решение №102/10.06.2024г., издадено от Директор на РПЦ – Харманли, се разрешава на Б. К. по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава на следния адрес: Обл. Хасково, [населено място], [улица].

На 14.06.2024г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-33245/14.06.2024г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал Турция през зимата на 2022г. легално, с виза за един месец и с кола, през КПП, за България. Настанил се тук, в Пловдив и започнал да работи като фаянсаджия. При проверка в квартирата полицаи го задържали, защото бил нелегален. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. През 2018г. го арестували и осъдили на петнадесет години затвор за убийство. Лежал само шест месеца, защото заради Ковид пуснали хората вкъщи. Тогава избягал за България. Относно решението на съда заявил, че ще му го изпратят до седмица. Заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], Турция. Имал издаден паспорт, лична карта също, но я загубил. Нямал друго гражданство. Заявил, че е кюрд, станала грешка на регистрация. Лично не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е **.Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Заявил, че не е [семейно положение]. Учил до осми клас. Работил като общ работник. Не членувал в политическа партия или организация, но симпатизирал на ХДП с председател С. Д., който бил в затвора сега. Никога не е бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование). Служил като войник една година, но не помнел кога било. Напуснал Турция заради това, че трябвало да лежи в затвора. Имали родова вражда и трима души били ранени, затова го осъдили. Когато тръгнал от Турция, нямал забрана за напускане на страната. Тогава каквото и да направи човек, не забранявали да напусне страната си, но сега не било така. В Турция върху него лично не било оказвано насилие. Счита, че ако се върне в страната си, ще го хване държавата или другото племе ще го убият. Иска от България да му даде статут, за да може да живее спокойно.

С Решение № УПХ-18/18.06.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Б. К. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.07.2024г., а жалбата е подадена на 09.07.2024г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р. А. Б., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – [населено място], определена със Заповед № РД05-289/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 31.05.2024г., а оспореният акт е издаден на 18.06.2024г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – [населено място] към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Турция това, че трябвало да лежи в затвора, тъй като през 2018г. го арестували и осъдили на петнадесет години затвор за убийство. Бил в затвора само шест месеца, защото заради Ковид пуснали хората вкъщи и тогава избягал за България.

Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него и обективирана в Протокол с рег.№ УП-33245/14.06.2024г., жалбоподателят е живеел спокоен живот в Турция преди напускане страната си и не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. С оглед доказателствата с които е разполагал административният орган, то правилно в решението му е било възприето, че причината, поради която Б. К. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. В случая, както е посочено в обжалваното решение, чужденецът не е представил в хода на производството документи в подкрепа на твърдението си. Освен това, разказаните от него обстоятелства са били противоречиви и непоследователни, като прави впечатление и това, че е напуснал страната си легално.

В хода на съдебното производство жалбоподателят посочи пред съда, че е имал враждебни проблеми – родова вражда в Турция с известно кюрдско племе. В един от случаите бил нападнат от 8 лица и при схватка с тях, за да се защити наранил едното лице в дясното рамо, а другия в корема. Сам се предал в полицията и лежал 6 месеца в затвора. После идвали да го заплашват, че ще го убият и затова избягал. Осъждането му било за 1.5 година, след което лежал 6 месеца и после избягал. В Турция го издирвали, а в България дошъл през зимата около нова година, от началото на новата календарна година. Също в хода на съдебното производство кандидатът за закрила представи документи в подкрепа на твърденията си за преследване в Република Турция -под формата на документи на чужд език, за които твърди че представляват извлечение от електронната страница на Министерство на правосъдието в Република Турция, ведно с легализираните им преводи на български език, както следва: 1.Решение за разделяне на следствено дело, по което Б. К. е бил в качеството на тъжител, видно от което е постановено отделяне на производството по делото в частта му насочена срещу дете извършител на престъпление;2.Решение по различно дело/не наказателно/ № 2019/121 от 14.01.2019г., по което е била разгледана мярка за неотклонение“Задържане под стража“ на кандидата за закрила;3. Решение за разделяне, според което воденото производство срещу жалбоподателя от една страна и други три лица от друга, са били разделени в две отделни производства и 4. Справка от регистър за съдимост, според която Б. К. има регистрации за съдимост. Доколкото тези документи не са били представени във вид на оригинал или официално заверен препис, само предмет на предположение по делото би могло да бъде дали същите са валидни документи, но дори това да е така, същите не водят на извода, че са налице основания за предоставяне на международна закрила по следните съображения: От четирите документа се установява, че жалбоподателят има регистрации за съдимост, като срещу него е било водено наказателно производство за причинени на друго лице наранявания с нож. От същите и от обясненията на жалбоподателя в открито съдебно заседание, които следва да се спомене че в частта им касателно това на колко години затвор е осъден драстично противоречат на посоченото от него в интервюто, по-скоро може да се направи извода, че поведението му може да бъде приравнено на бягство от правосъдие. Преследването по смисъла на чл. 8 от ЗУБ трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. В тази насока е и практиката на Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №3363 от 30.03.2023г. по адм. д. №11403/2022г., IV о и др. Твърдението на молителя, че в Турция го издирват не се доказва. От представените от него документи това обстоятелство не се установява, а от паспорта му приложен към преписката става ясно че същия през 2022г. на няколко пъти легално е преминавал българо-турската граница, което както правилно е приел интервюиращият орган не кореспондира с действия на чужденец, издирван от турските власти. Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство. В тази връзка следва да се и посочи, че съдът не споделя доводите на оспорващата страна за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като на жалбоподателя не била дадена възможност да представи решението на турския съд в подкрепа на бежанската си история, независимо, че справките били от същата дата, на която било проведено интервюто. Оспорващият е лицето заинтересовано да докаже бежанската си история. В случай, че към датата на провеждане на интервюто и до издаване на решението на интервюиращият орган, същият е разполагал с документи, доказващи според него твърденията му, е следвало да ги представи, за да може административният орган да съобрази относими ли са те към предмета на доказване и ако да – да прецени доколко те потвърждават твърденията на кандидата за закрила. Указания в тази насока са връчени на оспорващия на 30.05.2024г. в присъствието на преводач(л.69). В случая това не е сторено от жалбоподателя, такива са представени едва в хода на съдебното производство, но същите както се посочи, ако и да са валидни, не опровергават изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ на Б. К..

Съдът намира за правилна и обоснована , и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не е направил изявления в подобен смисъл.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-1082/10.04.2024г. относно Република Турция на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка, вкл. и представената от самия ответник нова актуална справка за Република Турция с вх.№ ЦУ-1554 от 01.07.2024г. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б.“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за положението в Турция става ясно, че страната е безопасна и ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Турция, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. К. - гражданин на Турция, против Решение № УПХ-18/18.06.2024г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците (Р. Б.).

Решението не подлежи на обжалване.