РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Павликени, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100087 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д. от ***АК като пълномощник на М.
Ц. Д. от гр. П. по предявен установителен иск против „***“ ЕООД гр. С. В
исковата молба е посочено, че между ищцата и ответника е сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит от разстояние №***/05.12.2024 г., по
силата на който й е предоставена сума в размер на 5000 лв. главница за срок от
18 месеца, с лихва от 1750 лв. при лихвен процент 23.33 %, ГПР 49.66 % или
общо дължима сума по кредита 6750 лв. Ищцата твърди, че е усвоила сумата
от 5000 лв. и че я дължи ведно с лихва за забава. Сочи, че съгласно чл. 5 от
договора кредитът се обезпечава с поръчителство от *** при възнаграждение
от 5300 лв. Твърди, че договорът противоречи на закона и морала, сключен е
при неравноправни условия, клаузите в него не са индивидуално договорени, а
е сключен при ОУ- предварително определени от ответника. Счита, че
договорът е сключен при нарушение на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12,т.10,чл.12
ал.1 т.7-9 от ЗПК, което право договора недействителен. В общата дължима
сума не е включена допълнителното плащане по договор за поръчителство
като възнаграждението по договора за поръчителство за гаранта е свързано с
договора за кредит и е следвало да бъде включено в ГПР. Невключването на
това възнаграждение в ГПР води до заобикаляне на императивната норма на
1
чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи, че клаузата на чл.5 от договора е нищожна,
противоречаща на добрите нрави, неравноправна е. Принципната възможност
за избор на физическо лице вместо предложеното юридическо лице е
ограничена от оценката и одобрението на кредитора. Не е подписан отделно
договор за поръчителство, от клаузите на договора се установява, че такъв е
сключен и това е задължително условие по договора. Твърди,че дори
формално да съставляват самостоятелни договори :договор за кредит и
договор за поръчителство, те следва да се разглеждат като едно цяло като
кредиторът е поставил в длъжника в положение да предпочете опцията за
обезпечение за да получи необходимия му заем. ГПР е посочен като
процент,но не е посочено кои разходи са включени в него, като в ЗПК се
изисква посочване на алгоритъм за изчисляването му. Освен това ГПР не
отговаря на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК и с оскъпяването с
договорното възнаграждение за поръчителя се надвишава посочения в закона
минимум. Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните , че сключеният помежду им Договор за предоставяне на
потребителски кредит от разстояние № ***/05.12.2024г е недействителен.
Претендира за направени по делото разноски.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника е
постъпил от юрисконсулта на ответното дружество . Твърди, че искът е
допустим, не е неоснователен. Сочи, че договорът е сключен след попълнен
СЕФ по ел.поща на длъжника, с погасителен план, в който ясно са посочени
броя, размера и периодичността на вноските за главница и лихва. Лихвеният
процент на кредита не е променлив, а твърд.ГПР е изчислен по формулата в
Приложение 1 към ЗПК. Посочва, че сключването на договора за
поръчителство с *** / М./ не е било задължително условие за отпускане на
кредита.Съгласно пар 1 от ДР на ЗПК кредиторът не е бил длъжен да включи
сумата възнаграждение за поръчителя в ГПР. Включването на клаузата за
обезпечение на посочения гарант е следствие на направения от длъжника
избор в рамките на преддоговорните отношения. Необходимостта на
кредитора от обезпечение е вследствие извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл.16 от ЗПК. Предвидените
разходи в СЕФ са включени в договора за кредит, в който е посочена общата
сума, която следва да се върне от длъжника по пера: главница, лихва .
Длъжникът е бил известен за сумата за връщане през целия процес на
2
кандидатстване: попълване на ел формуляр на интернет страницата на
ответното дружество за отпускане на кредит, чрез СЕФ на електронната поща
на длъжника след подаване на заявката, чрез предоставения проект за договор
за кредит, одобрен от длъжника с изпращане код за потвърждение. ГПР в
договора за кредит е в съответствие с чл.19 ал.4 от ЗПК като
възнаграждението на гаранта не се включва в него, тъй като не е задължително
условие за сключване на договора. Предоставяне на обезпечение с гаранта,
посочен от кредитора не е условие за сключване на договора за кредит.
Избраната от длъжника възможност заляга в чл.5 от договора който се
генерира автоматично въз основа на избора на потребителя при подаване на
заявката за кредит. Ищцата не се е възползвала от правото си да се откаже от
сключения договор в 14дневен срок от сключването му съгласно чл. 9 от
договора. Моли да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът намира, че е предявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 пр.1 и
3 ,вр чл.22 и 23 от ЗПК,вр чл.8 от ЗПФУР
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит
от разстояние № ***/05.12.2024 г., по силата на който й е предоставена сума в
размер на 5000 лв. главница за срок от 18 месеца, с лихва от 1750лв. при
лихвен процент 23.33%,ГПР 49.66% или общо дължима сума по кредита
6750лв. като съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с
поръчителство от *** при възнаграждение от 5300 лв.
Ответникът по делото е небанкова финансова институция по чл.3 ЗКИ, който
може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства и има качеството на
кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своя професионална
дейност и се явява потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.Ищцата има
качеството на потребител, тъй като по делото няма доказателства, нито
твърдение, физическото лице да е получило заемната сума по договора за
търговска или професионална дейност.По делото е спорно дали сключения
договор съдържа неравноправни клаузи, водещи до недействителността му и
дали се дължи претендираната от ищцата сума. Сключеният договор по
3
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за него важат разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1 т.7-12 и ал. 2, мл. 12 ал. 1 т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен като липсата на всяка една от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по
кредита, без да връща лихва и други разходи. Следва да се посочи също, че
разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По аргумент от чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният
характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната
нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. кредита и уговорена само в интерес на кредитора като неправилно
се третира. Изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, е че договорът трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит като се вземат предвид
допускания, използвани при изчисляването му. Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви,други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се
изчислява по специална формула. Следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук се включват всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Необходимо е в ГПР да се опишат всички
4
разходи, които трябва да заплати длъжника, в посочената величина на ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение, а не длъжникът да е в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В договора са посочени
общо ГПР и възнаградителната лихва като проценти, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по
какъв точно начин е формиран ГПР и лихвата, която е част от него.Налице е
нарушение, тъй като в договора за кредит кредиторът се е задоволил
единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране
ГПР-кои компоненти включва и как се формира посочения в договора ГПР,
няма яснота и как е формиран фиксирания годишен лихвен процент , как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит. Целта
на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват
избор дали да сключи договора. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Същевременно
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна
клауза за общия размер на сумата,която следва да плати потребителя по
смисъла на чл.4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност
на договора в неговата цялост.
Противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо
отношение страна по нея. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
5
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне
на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и
след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като
нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Отделно от това в договора за кредит е посочено, че същият се обезпечава с
пръчителство, предоставено от посочена от кредитора институция.
Поръчителството следва да е оформено с отделен договор, което не е сторено
в случая, а то е инкорпорирано в договора за кредит. Поръчитеството е
свързано с отпускането на кредита или казано по друг начин:в договора за
кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл.5 от
договора за кредит, сумата за възнаграждение за поръчителя е включена за
заплащане от длъжника в погасителния план, явява се част от договора за
кредит, включена в него и сумата по това обезпечение следва да бъде
включена като разходи по него, оскъпява значително кредита и за потребителя
това са допълнителни разходи във връзка с усвоения кредит, които той трябва
да плати. Посочването само с цифрово изражение на процента на ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисвания за яснота, въведено
в чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. С оглед гореизложеното съдът намира, че сключения
договор за потребителски кредит се явява нищожен, съдържащ неравноправни
клаузи по отношение на клаузи, засягащи съществено съдържанието на
договора: уговорки за ГЛП, ГПР, които на основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК водят до
недействителност на договора и следователно следва да бъде постановено
решение и да бъде уважен предявения иск
С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се
присъдят разноските на ищеца съразмерно уважената част на исковата
претенция. Ищцата е направила разноски за платена ДТ в размер на 30лв. и с
оглед уважаване на иска, следва ответникът да заплати на ищцата
направените разноски вцялост по посочената от ищцата банкова сметка.
6
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено
пълномощно без да е посочена уговорена или заплатена сума и списък за
разноски по чл.80 от ГПК за претендирано адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА. Съгласно тази разпоредба ако насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер съгласно чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска
работа би следвало да е 541лв, който съдът намира за несправедлив,
несъразмерен с материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, качеството на предоставената услуга, броя на проведените съдебни
заседания, участието на адвоката в делото: предявяване на искова молба,
участие в 1 съдебно заседание, представяне на писмено становище, малък
брой на писмените доказателства. Съдът се съобрази с практиката в решение
от 05.12.2006г по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно
която делегирането на частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на
правомощия по определяне на минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата на свободна конкуренция съгласно
чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото на съда да
съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на
направените разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г по дело С-
57/2015г на СЕС, при което се допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на
адвокатско възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004г
за възнагражденията за адвокатска работа минимални възнаграждения и
определя адвокатско възнаграждение при отчитане на реалната фактическа и
правна сложност на делото , в размер на 300лв.Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата тази сума по
посочената от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за кредит№***/05.12.2024г ,
7
сключен между „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, ,представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. и М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. *** поради накърняване на добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр. ***, ,представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на
основани чл.78 ал.1 от ГПК на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. *** сумата
от 30лв. /тридесет лева / направени по делото разноски за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***“
ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. ***,
,представлявано от управителите Д. В. Н. и И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на адв Ц.
С. Д. от ***АК със служебен адрес гр. ***, личен № *** сумата 300лв./
триста лева/ адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцата М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. П. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8