№ 1116
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 389 от 17 септември 2021г. по гр. д. № 1434/2020г.
Окръжен съд - Благоевград, 5 състав, е осъдил община Благоевград,
БУЛСТАТ *********, с адрес в Благоевград, пл.“Георги Измирлиев
Македончето“ №1, представлявана от кмета, да заплати на Д. А. А., с ЕГН
********** и адрес ***, ул. „***“ № ***, ет. *, ап. * чрез адв. Л.Л. от САК по
банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, с титуляр адв. Л.Л., IBAN: *** сумата от
6 000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие нападение от
безстопанствено куче, изразяващи се във физически болки и душевни
страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
02.08.2020г. до окончателното изпълнение на задължението, и отхвърлил иска
над уважения размер до претендирания от 26 000 лв. като неоснователен;
осъдил община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес в Благоевград,
пл.“Георги Измирлиев Македончето“ №1, представлявана от кмета, да
заплати по сметка на БлОС 240 лв. - държавна такса върху уважената част от
иска и 130, 40 лв. - разноски по делото; осъдил община Благоевград,
1
БУЛСТАТ *********, с адрес в Благоевград, пл.“Георги Измирлиев
Македончето“ №1, представлявана от кмета, да заплати на адв. Л.С. Л. от
САК възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в
размер на 630 лв.; осъдил Д. А. А., с ЕГН ********** и адрес ***, ул. „***“ №
***, ет. *, ап. * да заплати на община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с
адрес в Благоевград, пл.“Георги Измирлиев Македончето“ №1,
представлявана от кмета, разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ответника Община Благоевград срещу решението по гр. д. № 1434/2020г.
на ОС - Благоевград, в частта му, в която предявеният срещу общината иск е
уважен. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради
недоказаност, въпреки приетото от съда, че ухапването на ищеца е от
безстопанствено куче, както и поради липса на противоправно бездействие на
общината и като резултат нарушение на материалния закон за ангажиране на
отговорността на общината за вреди от нападение от безстопанствено куче, а
евентуално поради нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на
търсеното обезщетение и на момента на забавата, иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално намаляване на
присъденото обезщетение.
Д. А. А. не е подал отговор на въззивната жалба.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, след обсъждане на доказателствата по делото, в т. ч. и на гласните
доказателства, че са доказани предпоставките за възникване на отговорност
на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 02.08.2020г. от ухапване от безстопанствено куче.
Обезщетението в размер на 6 000 лв. е определено с оглед характера и
степента на получените физически увреждания от ищеца, от които той
напълно се е възстановил, отчетена е и продължителността на търпените
болки, както и, че страданията и неудобствата не са били големи, раната е
била спокойна и не е имало никакви усложнения във възстановителния
процес, който е завършен и доколкото и ищецът не е ангажирал доказателства
за конкретните неудобства в ежедневния си бит, които твърди, че е търпял,
както и доколко те са влошили качеството му на живот, съдът е счел, че
2
обезщетение в размер на 6 000 лв. репарира достатъчно търпените от него
вреди. Съдът е отчел и краткия период на лечение и възстановяване от около
30 дни, както и че извършената хирургична интервенция не е била сложна и
не е налагала болнично лечение или болничен престой за наблюдение; взел е
предвид и липсата на данни за приемане на обезболяващи средства или на
други доказателства за голям интензитет на физическите болки и страдания,
както и за психическа травма от инцидента.
Въззивният съд, в рамките на правомощията си (чл. 269 ГПК),
приема решението на първоинстанционния съд за валидно, то е и допустимо в
обжалваната част – разгледан е предявеният иск, въпреки неточната правна
квалификация по чл. 50 ЗЗД. С оглед доводите в жалбата и приложимите към
спора императивни материалноправни норми, очертаващи предмета на
въззивното производство, жалбата е неоснователна, ето защо решението в
обжалваната част е и правилно и следва да се потвърди чрез препращане към
мотивите на първоинстанционния съд (чл. 272 ГПК) относно фактическите му
и правни изводи за осъщественото противоправно бездействие на служители
на ответника, механизма на настъпване на вредите, характера и тежестта на
уврежданията, съответно размера на справедливото обезщетение за търпените
вреди.
Срещу предявения иск, в срока за отговор на исковата молба
ответникът – жалбоподател в настоящото производство община Благоевград е
оспорил основателността на предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ухапване от безстопанствено куче в
гр.Благоевград на 02.08.2020г., - изразяващи с в болки, страдания, стрес,
битови неудобства след претърпяната операция, налагащи ползване на чужда
помощ, страх от кучета, - с правоизключващи отговорността му възражения,
че визираното в исковата молба куче не е индивидуализирано така, че да бъде
установено като безстопанствено; не е постъпвал сигнал за твърдяното
ухапване; не е налице и противоправно бездействие за изпълнение на
вменените на общината по закон задължения - сочи се, че на територията на
общината е създаден приют за безстопанствени животни, като е сключен и
договор с търговско дружество с предмет залавяне и настаняване на
безстопанствени животни в приюта; евентуално е оспорил размера на
търсеното обезщетение. Тази защита по същество, предприета от ответника
срещу иска, е възпроизведена и в жалбата му срещу правилността на
3
първоинстанционния акт.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за ангажиране
на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника за
противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа,
което поведение се изразява в бездействие за овладяване популацията на
безстопанствените кучета. За уважаване на предявения иск ищецът следва да
докаже по безспорен начин противоправно поведение от страна на
изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа
(без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили за него
вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не се дължи доказване, че
поведението на служителя на ответника е виновно.
Когато искът се основава на противоправно поведение, изразяващо
се в бездействие, както е в случая, за да бъде то противоправно е необходимо
лицето да е било адресат на задължение за действие. Противоправността е
разминаването между дължимо и извършено. В конкретната хипотеза
връзката между ответника и безстопанствените животни, в частност кучетата,
към момента на увреждането – 02.08.2020г. - произхожда от уредбата в
Закона за защита на животните, глава пета. В ЗЗЖ са предвидени задължения
на общините – общинските съвети и кметовете - за овладяване популацията
на безстопанствените кучета, изразяващи се в приемане на програми и
предвиждане на средства за изпълнението им. Във връзка с това, общинските
власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета - да ги
настанят в приют и те да бъдат кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани
срещу бяс ( чл. 41 и 47, ал.1 ЗЗЖ и § 5 ПЗРЗЗЖ). Основната мярка за надзор е
настаняването на кучетата в приюти, но се допуска кучетата да бъдат
връщани и на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). В този случай
обаче е предвидено изрично, че кучетата са под надзора и грижите на
общините (чл. 47, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ).
Следователно, независимо от вида на мерките (настаняване в приют
или връщане по места), общината е адресат на задължение да осъществява
надзор върху безстопанствените кучета, като по този начин се гарантира
както опазването на живота и доброто състояние на кучетата, така и
безопасността на хората, тъй като тези кучета, в частност тези с агресивно
4
поведение, представляват опасност за живота и здравето на хората. В случая
като относим към твърдяната дата на настъпване на вредите ответникът е
представил сключен от него и през 2019г. договор, с максимален срок на
действие до 12.08.2020г., с предмет „услуги по залавяне, ветеринарно -
медицинско обслужване с настаняване в приют за безстопанствени животни и
помещения, свързани с намаляване популацията на безстопанствените кучета,
при съобразяване със ЗВМД, ЗЗЖ, Общинската програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и действащото в страната
законодателство“. По делото, във връзка с предприетата от ответника защита
срещу иска, е разпитана св. Б. – управител на дружеството – изпълнител по
споменатия договор, която в показанията си е разказала за фактическото му
изпълнение (в тази връзка по делото са представени и фактури за
остойностяване на извършените дейности, справки и отчети на изпълнителя
по договора до м.08.2020г. вкл.; регистър за заловени… животни през 2019 –
2020г.), като е посочила и, че капацитетът на изградения приют фактически
не отговаря на нуждите на града, като той основно функционирал като
кастрационен и ваксинационен център, за да се контролира популацията на
кучетата; посочила е още, че има дежурен в общината, за да приема сигнали
за безстопанствени кучета. Следователно, след като безстопанствено куче е
проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, това само по себе си
означава, че общината не е изпълнила надлежно законовите си задължения за
надзор, предвидени в ЗЗЖ. С оглед изложеното, неоснователни са
възраженията на ответника, с които цели освобождаването си от отговорност,
основани на предприети мерки и програми за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета, - при положение, че безстопанствено куче е
нападнало безпричинно човек, тези мерки не са достатъчни и по същество са
безрезултатни по отношение на конкретното безстопанствено куче, което
ответникът е длъжен да надзирава.
Действително, както поддържа жалбоподателят, твърденият факт на
настъпване на вреди от ухапване от безстопанствено куче подлежи на
доказване от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая е проведено пълно
доказване на този факт – от съвкупната преценка на събраните гласни
доказателства (чрез разпита на св. С. и св. В. – очевидци на събитието, макар
не и пряко на ухапването), медицинската документация и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че се касае за увреждания,
5
причинени на 02.08.2020г. от куче и, че кучето не е имало стопанин – по него
не е имало каишка или друг отличителен белег, нито е било с придружител;
то е захапало ищеца за крака пред магазин в гр.Благоевград, след което св. С.
се обадила на телефона за спешни повиквания 112 (съгласно и представения
нарочен удостоверителен документ за това). Ответникът не е провел
насрещно доказване, опровергаващо, това проведено от ищеца, с което се
установява твърдения механизъм на причиняване на вредите. Заключението
на СМЕ, преценено съвкупно с останалите доказателства, установява
несъмнената причина за уврежданията – описаните в медицинската
документация увреждания отговарят на нараняване при ухапване от куче,
потвърдено категорично от вещото лице при приемане на заключението, като
за произхода на раната експертът съди от това, че е разкъсно - контузна рана
със значително размачкване на меките тъкани и бактериално замърсяване,
причиняващо много лесно инфектиране. От заключението е установено още,
че получената травма от ищеца е довела до трайно затрудняване на
функцията на левия долен крайник за повече от 30 дни поради наличното
разкъсване на мускулус аддуктор лонгус, както и че след травмата е
извършена оперативна интервенция - хирургична обработка за отстраняване
на девитализираните тъкани, промивка и шев на разкъсания мускул, без
кожен шев, а после, съгласно уточнението на вещото лице, е проведено
лечение с антибиотици и смяна на превръзки; получената травма е причинила
значителни болки и страдания през първите 2-3 дни, след което за около 1
месец болките са били с умерен интензитет, като от медицинската
документация се установява, че раната е била спокойна, без усложнения;
травматичните увреждания са довели до трайни груби козметични белези, но
не и до трайни функционални увреждания, тъй като функцията на крайника е
възстановена напълно. Въззивният съд намира и, че липсва основание за
намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, чийто
размер трябва да бъде определен при съблюдаване на обществения критерий
за справедливост (чл. 52 ЗЗД). При съобразяване на претърпените болки и
страдания от травматичното увреждане, в това число и интензивни,
изразяващо се в разкъсно – контузна рана, включително и в разкъсване на
мускул, обработени оперативно със зашиване на мускула, и предприетото
последващо антибиотично лечение със смяна на превръзки, с период на
възстановяване около месец, през който функцията на увредения ляв крайник
6
е била трайно затруднена, довело самопонятно до затруднения в
самообслужването в ежедневието (макар и недоказани конкретно), при
остатъчни козметични дефекти, както и с оглед обстоятелствата, при които е
причинено увреждането, въззивният съд намира, че дължимото обезщетение
не може да бъде определено под присъдения размер от 6 000 лв.
Обезщетението се дължи и със лихва за забава от 02.08.2020г. (чл. 84, ал. 3
ЗЗД), а доводите на жалбопадателя, че изпада в забава след покана не намират
опора в закона.
С оглед всичко изложено решението в обжалваната част следва да се
потвърди като правилно и чрез препращане към изложените към него мотиви,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК).
Мотивиран от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 389 от 17 септември 2021г. по гр. д. №
1434/2020г. на Окръжен съд - Благоевград, 5 състав, в обжалваната
осъдителна част, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7