Р Е Ш
Е Н И Е
№ Година
2009, 16 януари град Велинград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД . . . .
. състав
на девети януари през двехиляди и осма година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
Секретар:А.К.
като разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело №639 по описа за 2008
година съобрази, че:
Предявен е иск с
правно основание чл.86 от СК. Производството е по реда
на глава Двадесет и пета “Бързо производство” от Гражданско процесуалния
кодекс.
С
исковата си молба Д.М.Б., като майка и законна
представителка на малолетното си дете М.Б.С. ***, община Ракитово твърди п р о т и в
Б.М.С. ***, община Ракитово, че е баща на детето и с решение по
гр.д.№505/2006 г. бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 30 лв. Този размер на издръжката обаче бил
крайно недостатъчен да задоволи и най-елементарни житейски нужди на детето,
което било вече ученик в І клас на ОУ “Неофит Рилски” гр.Костандово и за него
освен средства за храна и дрехи били
нужни и такива за учебни пособия, обувки и спортни екипи, за духовни и културни
занимания.През изминалите две години от присъждане на издръжката инфлацията в
страната се повишила и средствата, необходими за издръжката на детето били
нараснали.В същото време ответникът не давал и досега присъдената издръжка и тя
не можела да се справи с цялата
финансова тежест по отглеждането на детето, защото била и безработна, което
било основание за предявяване на иска
пред съда.
ИСКА се да бъде увеличена
присъдената издръжка и да бъде осъден ответника да заплаща на малолетното си
дете М. месечна издръжка в размер от 30 лв. на 70 лв. месечно, считано от предявяване на иска до настъпване на
обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
при просрочие.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не дава отговор по иска, не сочи доказателства
и не взима становище в хода на делото.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства
и доводите на страните по вътрешно убеждение и при спазване на разпоредбите на
чл.235, ал.1-4 от ГПК, прие от фактическа и правна страна следното:
Детето М.Б.С., роден на 21.02.2001 г. е малолетно дете на
страните, което е видно удостоверение
за раждане, изд. на 06.03.2001 г.; служебна бележка №1038/2008 г. от брака им,
прекратен с решение по гр.д.№505/2006 г. на ВРС.Със същото решение ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 30 лв., считано от
16.10.2006 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законна лихва при просрочие.Видно от служебна бележка
№1038/2008 г. ищцата е безработна и регистрирана в БТ Велинград от 06.11.2008
г.От показанията на свид.Б. и свид.Кейбашиева се установи, че родителите
на детето М. са разделени от 2005 г. и от тогава то се отглежда от неговата
майка, която освен ежедневните грижи за него
заплаща и всички средства за обувки, дрехи и учебници и се грижи за отоплението и поддръжката на
дома им.Ответникът не давал средства за отглеждането на детето, въпреки че
работел като дърводелец и имал добри доходи.Свидетелите установяват, че в
момента той е на работа в чужбина и при идванията си в България посещавал
заведения, черпил приятели, имал и автомобил.Той нямал други деца, бил здрав и
работел, но въпреки това не давал никакви средства за издръжка на детето.Съдът
приема за доказани обстоятелствата, че ответникът работи и реализира достатъчно
доходи за да осигурява собствената си издръжка и издръжка на детето в
претендирания размер, с оглед на тези гласни доказателства и на основание
чл.176, ал.3 от ГПК, тъй като не се яви да отговори на поставените въпроси
относно тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира,
че предявения иск за изменение на
издръжката за основателен.Съгласно разпоредбата на чл.82 от СК родителите дължат
издръжка на децата си независимо дали са трудоспособни и могат да се издържат
от имуществото си в размери, определени съобразно чл.85, ал.1 от СК-в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите.Връзката между
тези критерий е корелативна, тъй като нуждите на децата следва да се преценяват
съобразно насрещните възможности на родителя, дължащ издръжка, които от своя
страна ще следва да се определят от нуждите на децата, нуждаещи се от
издръжка.От събраните по делото доказателства, както и от това, че страните не
оспорват това обстоятелство, съдът приема,
че е налице üизменение
на обстоятелствата по смисъла
на чл.86 от СК, като е налице хипотезата на трайна съществена промяна на нуждите на детето-те
са се увеличили значително в сравнение с 2006 г., когато е определен настоящия
размер на издръжката, и то защото детето е в подрастваща възраст, а това е белег, който обективно показва нарасналите му потребности.Възрастта
обуславя увеличение не само на нуждите от храна, облекло и средства за отглеждане
и възпитание.От последното изменение на издръжката е изминал един продължителен
период от време, през който икономическите условия в страната се характеризират
със запазване тенденцията за поскъпване на стоките, услугите и т.н., нуждите на
детето са нараснали с възрастта му.Установи се, че бащата има възможност да
осигурява издръжка дори в този по-висок размер, тъй като работи, реализира
доходи, той е в трудоспособна възраст и няма обективни причини поради които да
не може да осигурява претендирания размер издръжка, освен това не дължи
издръжка на други лица.
Поради горното, съдът счита, че детето М. се нуждае от
месечна издръжка в размер на поне 110 лева, по-голямата част от която, а именно
70 лева следва да се поемат от ответника, а останалата част от средствата,
нужни за издръжката следва да се поемат от майката, която освен това се грижи
ежедневно за него.Така посоченият размер на месечната издръжка е съобразен с нуждите на детето, с
възможностите на родителите и с ПМС №38/1985 г. /изм. ДВ бр.117/2002 г. С оглед на изложеното, съдът счита, че следва ответника
да бъде осъден да заплаща на детето месечна издръжка в увеличен размер от 30 лв.
на 70 лв., считано от датата на
предявяване на иска до настъпването на обстоятелства за изменението или
прекратяването, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.
Следва да бъде осъден ответника да заплати и т
а к с а в размер на 57, 60
лв. както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист. На осн. чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Поради изложеното и на основание чл.86 от СК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА размера
на издръжката, определена по гр.дело №505/2006
г. по описа на Велинградския районен съд, като го у в
е л и ч а в а и ОСЪЖДА
Б.М.С. с ЕГН**********
***, община Ракитово да заплаща на малолетното си дете М.Б.С. с ЕГН **********,
роден на 21.02.2001 г. чрез неговата майка и законна представителка Д.М.Б. с
ЕГН ********** ***, община Ракитово месечна издръжка в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, считано от 11.11.2008
г.до настъпването на основания за изменяването или прекратяването й, ведно със
законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска.
ОСЪЖДА Б.М.С., с посочен ЕГН и адрес, да заплати на Държавата, в полза на бюджета на съдебната
власт т а к с а в размер на 57, 60 лв. + 5 лева за служебното издаване
на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от 16.01.2009
г.-деня, в който е обявено съдебното решение.
Препис от
решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: