РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Девня, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря А. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100526 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, против Т. М. Й., ЕГН **********, относно вземания на ищеца
против Т. М. Й. в размер на 288,42 лв. главница по договор за потребителски кредит
№358896/24.09.2019г., сключен между ответника и СИТИ КЕШ ООД вземанията по който
договор са цедирани на ищеца по делото, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането и сумата от 55,81 лв законна лихва за забава върху
главницата за период от 03.03.2020г. до 21.12.2023г.
Обстоятелствата, от които произтичат претенциите на ищеца, са :
На 24.09.2019 година длъжникът Т. М. Й., ЕГН: **********, е сключил Договор за
потребителски кредит № 358896 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от
500 лева, срещу което се съгласил, да върне 23 броя вноски по 36 лв в срок до 03.03.2020 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.20 %.Съгласно чл. 9 ЗПК
договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
1
предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен
заемдейства извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен
заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените
Общи условия и Договор за паричен заем № 358896 на 24.09.2019 г. по безспорен начин
установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна
не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък ог
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото
Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновава извод, че процееният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по
Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било
уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или
други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при
подписването на договора за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагането
на подписа по договора кредитополучателят удостоверява, че надлежно е положил заемната
сума. Ответникът Т. М. Й., ЕГН **********, не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01,04.2022
г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания
договор за потребителски кредит на цесионсра „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81
В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в
Приложение №1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от
него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не
е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за
цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на
който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на
лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника
да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната
съдебна практика няма пречка старият кредитор цедент да упълномощи новия кредитор
цесионер от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване
2
на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да
става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника — ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, то надлежно е връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба.
Въпреки предоставената му възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по
допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се
основават същите; не е изложил възражения срещу исковата претенция, а съответно и
обстоятелствата, на които същата се основава, както и не е посочил доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по
делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, съдът приема, че
ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото
разглеждане на спора.
Доказателствата по делото са писмени, изслушано и прието по делото и
експертно заключение по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза на вещото
лице Р. С..
Съдът намира установителниге искове по чл.422 ГПК за допустими, като
предявени от заявителя против длъжника в заповедното производство в указания от съда
срок.
От представените по делото доказателства се установява, че на 24.09.2019г. между
СИТИ КЕШ ООД и ответника-заемополучател е сключен договор за заем №358896. По
силата на този договор Заемодателят е одобрил и предоставил на Заемателя заем в размер на
500 лева. Договорено е, че срещу предоставената в заем сума, Заемателят се задължава да
заплати фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %,. Общият размер на
годишния процент разходи съгласно договора е 49,2%. Договорено е също заемът да бъде
изплатен чрез ежеседмични погасителни вноски – 2 х 3,89 лв и 21 х 25,90 лв, като датата на
първото плащане е 01.10.2019г., а датата на последното плащане - 03.03.2020г. Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от договора при подписване на договора ответникът удостоверява
получването на сумата в брой, като договора служи за разписка, удостоверяваща
получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. Съгласно Решение
№123/2012г. по гр.д.№ 959/2011г. на 3-то гр.отд. на ВКС изявлението за получаване на
паричната сума в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ
характер. При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран
чрез попълване на бланков договор от значение е попълненото, а не непопълненото
съдържание на бланката, както и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че
заемодателят предава на заемателя сумата. С чл. 6 от договора и чл. 9 от Общите условия е
поставено изискване кредита да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство, а
именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
3
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата
за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени със заемодателя; не са
заематели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от редовен, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.14, ал.2 от Общите условия в случай, че
заемодателят поиска, а заемателят не предостави каквото и да е годно обезпечение на
договора съгласно чл.9, ал.2 от Общите условия в срок от три дни считано от подписване на
договора за заем, същият дължи на заемодателя неустойка, индивидуализирана в договора за
заем. В чл. 8 от договора, е посочено, че заемателят е декларирал, че му е известно и се
счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията н договора за кредит, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
276, 32 лева, дължима на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към
договора. Съгласно чл.14, ал.1 от Общите условия при разваляне на договора, както и в
случай, че заемодателят упражни правото си да обяви договора за предсрочно изискуем,
заемателят дължи на заемодателя еднократна неустойка в размер на 20 % от непогасеното
остатъчно задължение по договора за заем , в това число непогасените главница, договорна
лихва и неустойка по чл 9 от Общите условия в случай,че има начислена такава.
Представена е и Тарифа за таксите и разноските, събирани от СИТИ КЕШ ООД , съгласно
която се дължат и разходи за събиране на вземането при забава в плащането на вноска за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, посещения на адреса на заемателя и други. Разходите се правят еднократно и
размерът им не може да надвишава 210 лева за целия период на договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. СИТИ
КЕШ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съобщаването на
цесията е станало с връчване на исковата молба в хода на исковото производствои съдът
намира, че цесията е произвела действие по отношение на ответника.
Съгласно изслушатата и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
длъжникът е правил плащания по кредита в периода 01.10.2019г. – 31.08.2021г. , като по
процесния договор са погасени общо 718 лева и в тази връзка размера на непогасената
главница по процесния договор за кредит е 288,42 лв. Лихвата по погасителен план е
платена с извършените погасявания по договора за кредит и към датата на цесията е в
размер на 0,00 лева. Претендираният размер на законната лихва за забава за периода
03.03.2020г. – 21.12.2023г. върху главница от 288,42 лева е 55,81 лева, като тази сума
съгласно вещото лице е начислена от датата на цесията -01.04.2022г. до 21.12.2023г. Ако към
4
плащанията за главница и за лихва по процесния договор за кредит се включат и
заплатените суми за неустойки по чл.14 от Общите условия в общ размер от 405,66 лева, то
дължимия остатък по главницата би бил в размер на 0,00 лева, а размера на дължимата
договорна лихва също 0,00. Съдебният експерт сочи, че ГПР в размер на 49,20 %, вписан в
договора, ако при изчисляване на ГПР в погасителните вноски се включат предвидената в
чл.14, ал.2 от Общите условия неустойка, то размера на ГПР би се променил на 992,35%,
което надвишава 5 – кратния размер на законната лихва (размерът на законната лихва е 10,00
%).
Съдът намира, че съдържанието на договора за паричен заем отговаря на
изискванията на чл. 11 ЗПК - съдържа дата на сключването; вид на предоставения кредит;
индивидуализация на страните; срок на договора; общия размер на кредита и начин на
усвояването му; фиксиран размер на лихвения процент; размер на ГПР, погасителен план,
съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Последната вноска по договора е с падеж 03.03.2020г и поради това
съдът приема, че с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, на 03.03.2020г
вземанията по договора за кредит за главница са изискуеми. Съгласно изслушаното и прието
по делото експертно заключение по съдебно счетоводната експертиза уговореният в
процесния договор ГПР не надвишава 5 пъти размера на законната лихва към датата на
подписване на договора Що се касае до уговорената клауза за неустойка за непредставяне на
обезпечение, същата е нищожна, тъй като излиза извън типичната й функция за
обезщетение на вредите от неизпълнение на поетите насрещни задължения по договоре.
Налице е голяма степен на вероятност кредитополучателя, който не разполага с парични
средства и иска отпускане на кредит, изобщо да не е в състояние да осигури гаранцията в
краткия тридневния срок, а и изобщо за целия срок на договора. Така кредиторът си
гарантира получаване на допълнителна парична сума, почти равна на размера на главницата.
Съдът намира, че претенциите на заявителя за неустойка по чл.14, ал.1 от Общите условия
противоречи на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, съгласно която за неизпълнение на
главното задължение - връщането на заемната сума на падежа, се дължи само обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху невърната част, т.е не се начислява неустойка или
други обезщетения за забава за неизпълнение на други задължения по договора, в това число
и непарични, които са във връзка с главното такова. Нищожността на неустоечните клаузи
обаче не влече недействителност на целия договор за кредит. Таксата за разходи, каквито са
посочените в Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са също в противоречие с
разпоредбата на чл.33 от ЗПК и не се дължат от ответника, тъй като представляват
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Освен това твърдяните разходи на кредитодателя – изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по естеството си
са такива по управление на кредита, поради това заплащането им от длъжника, съответно
претендирането им със заявлението, е в противоречие и със забраната на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК. Тъй като вещото лице е установило, че ответникът е заплатил по договора сумата от
общо 718 лв. за неустойки, главница, лихва и такса, след като неустойки и такса не се
5
дължат, след приспадането на платената сума от 718 лева към сумите за главница от 500 лв.
по погасителен план и за договорна лихва от 51,68 лв по погасителен план, остават дължими
0,00 лв. – главница и 0,00 лв лихва по погасителен план, а с остатъка от 166,32 лв платени от
длъжника суми се погасява претендираната лихва за забава от 55,81 лв, поради което така
предявените искове за главница от 228,42 лева и за лихва за забава върху главницата в
размер на 55,81 лева следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с основание чл.422 ГПК, за приемане на
установено в отношенията между страните, че Т. М. Й., ЕГН **********, адрес в ***,
дължи на АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, район
Триадица, бул. “ България “ №81 В, сумата от 288,42 лева / двеста осемдесет и осем лева и
42 стотинки /, представляваща главница по договор за паричен заем №358896 от
24.09.2019г., сключен между СИТИ КЕШ ООД ЕИК ********* и Т. М. Й., ЕГН
**********, вземането по който е цедирано, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК – 09.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 55,81 лева /
петдесет и пет лева и 81 стотинки /, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода 03.03.2020г. – 21.12.2023г., за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 100/2024г. по описа на РС
Девня
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6