№ 581
гр. М, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101770 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с
чл.422 ГПК.
Ищецът Етажна собственост, находяща се в жилищна сграда на
адрес: гр. София, кв. ,,Хладилника“, ул. „Х Ц“ № 15-17, представлявана от
дружество избрано за професионален домоуправител (управител) „Профи Дом
- 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. .,Г С“ № 14а, ет. 2, ап. 3; чрез процесуалния си представител адвокат К. И.
С., член на Софийска адвокатска колегия е предявил иск срещу Т. П. Д.. ЕГН
**********, с адрес: гр. М, ул. „И“ № 19, ап. 3; с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба твърди, че в полза на Етажната собственост,
находяща се в жилищна сграда на адрес: гр. София, кв. ,,Хладилника“, ул. „Х
Ц“ № 15-17 е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 20241630101361/2024 г. по описа на Районен съд -
М, Втори граждански състав.
Съгласно заповедта, съдът е разпоредил Т. П. Д., ЕГН **********, да
заплати на Етажната собственост, следните суми:
а) 615,16 лв. (шестстотин и петнадесет лева и шестнадесет стотинки),
представляващи такси за управление на входа и такса за фонд „Ремонт и
обновление“ от месец септември 2019 г. (вкл.) до месец декември 2023 г.
(вкл.), по 11,83 лв. (единадесет лева и осемдесет и три стотинки) на месец,
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 16.01.2015
г.;
б) законна лихва за забава върху вземанията, считано от датата на депозиране
1
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземанията;
в) 528,00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), от които: 500,00 лв.
(петстотин лева) заплатено адвокатско възнаграждение, 25.00 лв. (двадесет и
пет) заплатена държавна такса и 3,00 лв. (три лева) комисионна на банката.
Т. Д. е депозирала възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със съобщение, което
са получили на 02.07.2024 г., Районен съд - М, Втори граждански състав им е
указал възможността да предявят установителен иск относно вземанията си
към длъжника.
На 10.05.2022 г. е взето решение, след проведено общо събрание на
етажната собственост да се поднови сключения договор за управление по
поддръжка с дружеството „Профи Дом - 1“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от С Д, за предоставяне на услугата професионален
домоуправител. Решението е взето единодушно при спазване на законовите
разпоредби. Подписан е договор за управление и поддръжка на 15.05.2022 г.
Съгласно взето решение на общо събрание на етажната собственост,
проведено на 16.01.2015 г. във входа на блока, обективирано в Протокол от
16.01.2015 г., на което са присъствали 16 (шестнадесет) души с право на глас, е
взето решение за формиране на месечните такси в етажната собственост,
съобразно разходите за поддръжка и управление. На проведеното общо
събрание на етажната собственост е взето решение под № 2, в което изрично
са записани конкретните суми, които всеки един от собствениците и/или
обитателите на етажната собственост следва да заплаща. Сумите относно
конкретните такси се събират ежемесечно от всеки един собственик и/или
обитател до последно число на съответния месец. В настоящия случай,
собственикът на апартамент 19, находящ се в гр. София, кв. ,,Хладилника“, ул.
,,Х Ц“ № 15-17, Т. П. Д. е следвало ежемесечно да заплаща сума в размер на
11.83 лв. (единадесет лева и осемдесет и три стотинки), но същата не е
заплащана. Сумата за месечни такси се образува от сбора на дължимата
месечна такса за фонд „Ремонт и обновление“ за ап. 19, в размер на 5,00 лв.
(пет лева) на месец и месечна такса за управление на входа, в размер на 6,83
лв. (шест лева и осемдесет и три стотинки).
С оглед на така взетите решения, обективирани в Протокол от
16.01.2015 г., по отношение на длъжника Т. П. Д., собственик на ап. № 19,
находящ се в гр. София, гр. София, кв. ,,Хладилника“, ул. ,,Х Ц“ № 15-17,
възниква задължение за заплащане на суми към етажната собственост, в общ
размер на 615.16 лв. (шестстотин и петнадесет лева и шестнадесет стотинки),
представляващи такси за управление на входа и такса за фонд „Ремонт и
обновление“ от месец септември 2019 г. (вкл.) до месец декември 2023 г.
(вкл.), по 11,83 лв. (единадесет лева и осемдесет и три стотинки) на месец.
Правени са редица опити за уреждане на взаимоотношенията между
етажната собственост и длъжника Т. П. Д.. Давани са редица възможности за
изпълнение на паричното задължение в различни интервали от време, както и
на разсрочени вноски. До настоящият момент длъжникът Т. П. Д. не е
2
изпълнила посочените парични задължения към етажната собственост, които
не са изплатени.
Молят съда да постанови решение, с което:
1. Да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията им в размер на 615,16 лв. (шестстотин и петнадесет лева и
шестнадесет стотинки), представляващи такси за управление на входа и такса
за фонд „Ремонт и обновление“ от месец септември 2019 г. (вкл.) до месец
декември 2023 г. (вкл.), по 11,83 лв. (единадесет лева и осемдесет и три
стотинки) на месец, съгласно решение на общото събрание на етажната
собственост от 16.01.2015 г.;
2. Да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията им за законна лихва за забава върху вземанията, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземанията.
Претендират разноските в заповедното и исково производство.
Ответникът, Т. П. Д., от гр. М, ул. ,,И“ № 19, ап. З, в срока,
предвиден за отговор взема становище.
Предявения от ЕС, с адрес гр. София, кв. ,,Хладилника, ул. „Х Ц“ №
15-17 е допустим, но неоснователен, алтернативно- само частично
основателен, в частта относно дължимите от нея суми за фонд “Ремонт и
обновление", но не е в състояние да посочи дължимата сума, която признава,
по следните съображения:
За да претендира заплащане на посочената в и.м. сума от 615.16 лв.
ищеца се е позовал на решение на ОС на ЕС от 16.01.2015 г. като в и. молба /
стр. 2/ е посочил, че в решението от тази дата „изрично са записани
конкретните суми, които всеки собственик следва да заплаща" и в нея се
включва таксата за управление на входа - 6.83 лв. и таксата за фонд “Ремонт и
обновление ,, от 5 лв. От приложния към исковата молба протокол от
събранието от посочената дата обаче е видно, че дължимите суми от всички
собственици са за такса поддръжка / а не за управление на входа/ и са еднакви,
по 6.83 лв. месечно за обитател, в т.ч. и за апартаментите, които не се ползват,
и е определена на база брой живущи, а не на база идеалните части от общите
части на сградата.
В този апартамент, на който е собственик, тя никога не е живяла, тъй
като винаги е живяла само в М и го е закупила за нуждите на семейството на
сина си през 2004 г, ползвал го е до към края на 2012 г., след което го е
освободил. От лятото на 2016 да началото на м. септември 2019 г. го е
ползвала временно дъщеря и, докато се довърши нейния апартамент и след
освобождаването му от нея в началото на м. септември 2019 г. е необитаем.
За претендирания период от време от 52 месеца /м. септември 2019 -
м. декември вкл. 2023 г/ дължимата от нея, според исковата молба сума, за
управление на входа е 355.16 лв. / 52 месеца по 6.83. лв. месечно/
Тази сума тя не дължи по две причини. Първата - защото за
процесния период от време апартамента не е ползван не само повече от 30 дни
3
в годината, а изобщо и второ, защото ако дължи тази сума, за четирите месеца
на 2019 и цялата 2020 г. задължението е погасено по давност.
Относно претендираните суми за фонд “РЕМОНТ И ОБНОВЛЕНИЕ"
За този фонд дължи някакви суми, но те следва да са определени с
решение на ОС на ЕС на базата на идеалните части на всеки от собствениците
от общите части на сградата, а те не са. Освен това и за това задължение,
видно от решението на ОС от 16.01.2015 г. , определената сума е еднаква за
всички собственици, а не на база идеалните части. И тъй като определянето на
размера й е в изключителните компетентности само на ОС, за минал период от
време не може да се определя вече нито от ОС, нито от управителя или вещо
лице.
Ако все пак се приеме, че е допустимо да се определя със задна дата, и
за това задължение важи давностния срок за четирите месеца на 2019 и 12- те
месеца на 2020.
Неоснователни са претенциите на ищеца и за заплащане на
направените разноски в заповедното и настоящето производства - адвокатско
възнаграждение и държавни такси, както и законна лихва за забава върху
вземанията, защото с поведението си НЕ Е ДАЛА ПОВОД ЗА ЗАВЕЖДАНЕ
НА ДЕЛОТО и признава частично иска, ако е допустимо определяне на
размера със задна дата.
В исковата молба е посочено „че са правени редица опити за уреждане
на задълженията и”, “давани са и редица възможности за изпълнение на
задължението в т.ч. и на разсрочени вноски, но въпреки това не е заплатила
дължимите суми ,,.
Че не е заплатила никакви суми спор няма, но от представените към
настоящия отговор съобщения до професионалния управител на ЕС/ г-н С Д/
на електронната поща на дружеството/ ЕООД е видно не само, че не е
отказвала да заплати каквото дължи, но и че управителя на ЕС упорито е
отказвал да и предостави исканата от нея информация относно начина на
определяне на задълженията и органа, който ги е определил, а така също и
какво влиза в представената и от него сума от 11.83 лв. месечно, освен устното
му обяснение, че това е задължение за поддържане на общите части - за
почистване и абонаментна поддръжка на асансьора в сградата. От тези
съобщения е видно, че както при проведените телефонни разговори, така най-
вече и от съобщенията на ел. поща е настоявала за получаване на
необходимата и информация, тъй като е считала, че след като апартамента и
не се ползва, не следва да поема разходи като останалите, постоянно живеещи
в блока. Ясно е изразила намерението си да заплати дължимите суми, след
като и се предостави нужната информация и прецени основателността на
задължението и е поискала да и се посочи начина на заплащане / виж
съобщението от 01.02.2022 г./. Въпреки настояването от нейна страна, две
години след последното и съобщение / от 01.02.2022 до 29.01.2024 г., когато е
заведено заявлението пред СРС/, управителя не и е предоставил исканата
информация, при което е останала с убеждение, че той е приел, че
действително не дължи посочените ми от него суми.
4
Като е определило задълженията на собствениците на база брой на
обитателите в отделните апартаменти, вместо на база идеалните части, ОС е
постановило незаконосъобразно решение, но не го е оспорила по предвидения
в закона ред, тъй като и по онова време/ 2015 г./ апартамента и е бил
необитаем, не е уведомена за свиканото ОС за 16.01.2015г., а протокола не и е
предоставен, въпреки че за освобождаването му и неизползването му
освободилото го семейство на сина и е уведомило управителя и посочило
адреса и телефона и за контакти при необходимост.
От протокола с решението от посочената дата не може да се разбере
и дали е бил налице необходимия кворум за провеждането му /26 процента на
и.части на присъствалите, въпреки, че е посочено, че такъв е налице/, тъй като
не е посочено колко идеални части притежават явилите след едночасовото
отлагане собственици на 13 апартамента и един гараж/ а съгласно списъка - 15
апартамента и един гараж.
Възразява срещу искането за назначаване и допускане на съдебно-
икономическа експертиза.
Не отрича твърдението, че не е заплатила никакви суми.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено частно гражданско дело № 1361 по описа за
2024 година на Районен съд – М.
На основание чл.214 ГПК е допуснато намаление на претендираната
главница със 189.28 лв.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.
410 ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми,
срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок.
Не се спори, че ответника е собственик на недвижим имот,
апартамент с № 19, на административен адрес: град София, кв.Хладилника,
ул.Х Ц № 15-17, находящо се в Жилищна сграда, в режим на етажна
собственост.
Няма спор и относно обстоятелството, че на Общо събрание на етажната
собственост, проведено на 16.01.2015 г. във входа на блока, е взето Решение,
обективирано в Протокол от 16.01.2015 г., на което са присъствали 16
(шестнадесет) души с право на глас, за формиране на месечните такси в
етажната собственост, съобразно разходите за поддръжка и управление.
На проведеното Общо събрание на етажната собственост е взето
решение под № 2, в което изрично са записани конкретните суми, които всеки
един от собствениците и/или обитателите на етажната собственост следва да
заплаща. Сумите относно конкретните такси се събират ежемесечно от всеки
един собственик и/или обитател до последно число на съответния месец. В
5
настоящия случай, е присъствал на Общото събрание представител на ап.19,
съгласно данните от Приложение № 1 със списък на собствениците,
регистрирали се за участие в Общото събрание на етажната собственост,
проведено на 16.01.2015 г., в лицето на Калина Д.. На това събрание, съгласно
приложения протокол е решено ежемесечно да се заплаща сума в размер на
11.83 лв. Сумата за месечни такси е образувана от сбора на дължимата
месечна такса за фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 5,00 лв. (пет лева)
на месец и месечна такса за управление на входа, в размер на 6,83 лв. (шест
лева и осемдесет и три стотинки).
Ответникът признава, че не е извършвал плащане, но това е поради
неуточнение от страна на домоуправителя за какво са тези суми и как са
формирани.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 9 и т. 10 вр. чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава право на
собственост, респ. се явява ползвател или обитател на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения на
общото събрание на етажната собственост за определяне на месечни вноски за
Фонд "Ремонт и обновяване" съобразно идеалните части на отделните
собственици в общите части на етажната собственост, респ. процентът от
идеалните части в общите части на етажната собственост, които притежава
ответника, и за месечни вноски за поддръжка и управление на общите части
на база брой живущи лица в имота, броя на живущите лица, както и, че
етажните собственици са уведомени за взетите решения. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че решенията за определяне на дължимите
такси за поддръжка и управление на общите части, и Фонд "Ремонт и
обновяване" са отменени по реда разписан в чл. 40 ЗУЕС, да докаже
съществуването на обстоятелства, изключващи отговорността му към
етажната собственост, респ., че задълженията са погасени.
По делото не е спорно, че имотът се намира в жилищна сграда в
режим на етажна собственост. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части.
Установената в чл. 38, ал. 2 ЗС особена съсобственост върху определени части
от сградата, както и върху земята, върху която тази сграда е построена, налага
спазването на особени, изрично предвидени в закона правила, уреждащи
отношенията между притежателите на самостоятелни обекти в сградата по
отношение на ползването, управлението, поддържането на обектите и частите
от сградата, за които намира приложение установеният в ЗУЕС специален
режим. Необходимостта от установяване на такива специални правила следва
от обстоятелството, че в сградата в режим на Етажна собственост съществуват
части, които по естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни
обекти. За да съществува сградата и за да могат самостоятелните обекти да се
ползват по предназначение, е нужно поддържане в добро състояние на общите
6
части и осигуряване на възможност последните да бъдат ползвани от всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части обслужват.
По правната си природа това е хипотеза на съсобственост, което означава, че
цялата сграда, разбирана като идеална част е част от патрумониума и на всеки
етажен собственик.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУЕС предвижда редица задължения за
собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 9 собствениците заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване" съразмерно с притежаваните
идеални части, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 собствениците заплащат разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. Според чл. 6,
ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост имат задълженията по ал. 1 с изключение на тези по ал. 1, т. 9,
освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя. По смисъла
на Закона за управление на етажната собственост ( § 1, т. 6 от ДР) ползватели
са физически или юридически лица, които притежават вещно право на
ползване върху чужда вещ, самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУЕС разходите за ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между
собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях
идеални части от общите части на сградата, като съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1
ЗУЕС средствата за фонд "Ремонт и обновяване" поначало се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на
общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост. Разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
От посочената по-горе правна уредба се налага извод, че от една
страна законодателят разграничава кръга лица, задължени да заплащат
разходи за ремонт и обновление, и вноски към Фонд "Ремонт и обновление"
от кръга лица, задължени да заплащат разходите за поддръжка и управление
на общите части, а от друга начинът, по който следва да бъдат разпределени
вноските за ремонт и обновление, и за поддръжка и управление на общите
части. Собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост дължи разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общи части или подмяна на общи инсталации и оборудване,
и вноски към Фонд "Ремонт и обновление" съразмерно на притежаваните от
лицето идеални части от общите части. Съгласно параграф 1, т. 11 от ДР ЗУЕС
"разходите за управление и поддържане" са разходите за консумативни
7
материали, свързани с управлението, за възнагражденията на членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, както и за електрическа
енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и
други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части
на сградата, т. е. разходи преимуществено свързани с ползването на общите
части и определяни от броя на живущите в сградата. Съдът намира, че
задължено лице за заплащане на вноски за поддържане и управление на
етажната собственост е фактическият ползвател – лицето, в полза на което е
учредено вещно право на ползване или обитателя по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ЗУЕС. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на
общите части не се извършва между етажните собственици съразмерно на
притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на
лицата ( собственици, ползватели и обитатели), в който смисъл е и Решение
№ 165/26.06.2019 г. по гр. д. № 4291/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО. С
Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО,
и Определение № 130/17.07.2020 г. по гр. д. № 1770/2020 г. по описа на ВКС,
II ГО, е прието, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС указваща начина, по
който следва да бъдат разпределяни разноските за управление и поддържане
на общите части, е императивна.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане
на разходи за ремонт и вноски за Фонд "Ремонт и обновление", но не и тези
свързани с управление на етажната собственост, тъй като в процесния период
имотът въобще не е обитаван, нито от собственика, нито от друг ползвател
или обитател. Неоснователни са доводите на ищеца, че независимо от
обстоятелството, че процесния недвижим имот е собственост на ответника, то
той дължи суми за поддръжка и текущи нужди на етажната собственост.
Управителят на етажната собственост разполага с възможност сам да събере
както информация относно собственика и ползвателя, или обитателя на имота.
В тежест на ищеца е да докаже по безспорен и категоричен начин, че в
процесния период собственикът или друг ползвател или обитател е бил в
имота, което не бе установено.
Съдът намира, че от представените ведно с исковата молба протоколи
от проведени общи събрания на етажните собственици от 16.01.2015 г.,
10.05.2022 г. и 15.05.2022 г. се установява размерът на дължимите от
собственика на процесния апартамент вноски към Фонд "Ремонт и
обновление".
По делото не са ангажирани доказателства взетите решения да са
атакувани по специалния разписан в ЗУЕС ред, поради което съдът приема, че
същите са влезли в сила и създават задължение за отделните етажни
собственици за заплащане на дължимите вноски към Фонд "Ремонт и
обновяване" и разходи за извършване на конкретни ремонтни дейности
независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането им
и дали са гласували "за" или "против" - в този смисъл Решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС и Определение № 108
8
от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС. Ограничението на
срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура
за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на
собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за
иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг
лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност,
налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
С оглед изложеното съдът намира, след като бе допуснато намаление
на първоначално предявеният иск в размер на 615.16 лв. със сумата от 189.28
лв., то се счита, че предявения иск е в размер на 425.88 лв. В тази връзка счита,
че предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 305.88 лева, явяваща сбор от
претендирани вноски за управление и поддръжка на общите части се явява
неоснователен. Искът с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата от 120 лева, явяваща се сбор от вноски към Фонд
"Ремонт и обновление" за периода от месец януари 2021 г. до месец декември
2023 г. е основателен и в този размер следва да бъде уважен. В
доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент
и размерът на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Месечните вноски към етажната собственост са периодични
плащания с определен срок за изпълнение ако няма предвиден ден от месеца,
до който следва да се платят, то се прилага по-благоприятния за длъжника
краен срок, а именно последният ден от съответния месец и задължените лица
изпадат в забава, считано от първо число на следващия месец. Предвид
изложеното възражението за липса на покана от страна кредитора като
аргумент, че етажният собственик не е изпаднал в забава, е неоснователно.
При забавено изпълнение ответникът дължи обезщетение в размер на
мораторната лихва върху изискуемия размер на задължението, като в случая
лихвата за забава се дължи от 26.01.2024 г., т.е. от датата на депозиране на
заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК.
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Ответникът не претендира разноски и не представя списък за
направени такива, съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК.
Съгласно указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415
ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за
9
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. Направените
от ищеца разноски в заповедното производство възлизат на сумата в размер на
28 лева, от която 25 лева внесена държавна такса и 3.00 лв. комисионна за
банката. Присъдена е сума от 500.00 лв. за възнаграждение. Направените в
настоящото производство разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК
възлизат на сумата в размер на 25 лева довнесена държавна такса, 4.15 лв.
разходи във връзка с депозиране на установителния иск и 500.00 лв.
адвокатско възнаграждение. По съразмерност в тежест на ответника следва да
бъде възложена сумата в размер на 457.15 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл.124 ал.1
ГПК, във връзка с чл. 422 ГПК от Етажна собственост, находяща се в
Жилищна сграда, на адрес: гр. СОФИЯ, кв.Хладилника, ул.Х Ц № 15-17,
представлявана от дружество, избрано за професионален домоуправител
„Профи Дом – 1, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, ул.Г С № 14а, етаж 2, ап.3, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1
ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че към 26.01.2024 г. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ,
дължимо от Т. П. Д., от гр. М, ул. ,,И“ № 19, ап. З, представляващи вноски във
фонд „Ремонт и обновление на сградата“, в периода от месец януари 2021 г. до
месец декември 2023 година, в размер на 120 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 26.01.2024 г. до изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т.
10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 305.88
лева, представляваща сбор от месечни вноски от по 6.83 лв. всяка за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода
месец януари 2021 г. - месец декември 2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, от гр. М, ул. ,,И“ № 19, ап. З, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда на адрес:
гр. СОФИЯ, кв.Хладилника, ул.Х Ц № 15-17, представлявана от дружество,
избрано за професионален домоуправител „Профи Дом – 1, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.Г С № 14а,
етаж 2, ап.3, сумата в размер 28.00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебни разноски и сумата в размер на 200.00 лева,
за изплатеното адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед № 821
от 31.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 1361/2024 г. на Районен съд М.
10
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН **********, от гр. М, ул. ,,И“ № 19, ап. З, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост, находяща се в Жилищна сграда на адрес:
гр. СОФИЯ, кв.Хладилника, ул.Х Ц № 15-17, представлявана от дружество,
избрано за професионален домоуправител „Профи Дом – 1, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.Г С № 14а,
етаж 2, ап.3, сумата в размер на 29.15 лева, за доплатената държавна такса и
200.00 лв. адвокатско възнаграждение, представляваща сторени в настоящото
производство съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – М в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – М: _______________________
11