№ 100
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8 в публично заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Антоанета М. Петрова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901148 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, поради
неплатежоспособност.
Молителят твърди, че има задължения съгласно представен счетоводен
баланс в размер на 17 498,86 лева към “Ю.Б.” АД по договор за банков кредит
№ BL54323 от 08.02.2016 г., в размер на 8 793,16 лева към “Р. (БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД по договор за банков кредит (овърдрафт) № 139073 от 25.10.2018 г., в
размер на 29 304,39 лева към НАП и в общ размер на 10 488,39 лева към
доставчици. Твърди, че поради настъпилата в началото на 2020 г. пандемична
обстановка и наложените вследствие на нея рестрикции, рязко спаднала
търговската дейност на дружеството, поради което същото не е било в
състояние да посреща задълженията си и към 31.12.2020 г. е преустановило
плащанията към кредиторите си по търговски сделки. Твърди, че
затрудненията му не са временни и няма перспектива за преодоляването им.
Твърди, че дружеството не разполага с активи, които да обезпечат вземанията
му към кредиторите, и няма имущество, което да покрие началните разноски
по несъстоятелността.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на
дружеството, да бъде определена началната й дата – 31.12.2020 г., да бъде
открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъдат наложени
предвидените в закона обезпечителни мерки, да бъде обявено дружеството в
несъстоятелност и да бъде спряно производството по делото.
1
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
счетоводен баланс на дружсетвото към 13.06.2021 г., както и отчет за
приходите и разходите към 13.06.2021 г.
Представени са счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за
2015 г., за 2016 г., за 2017 г., за 2018 г., за 2019 г. и за 2020 г.
Представен е инвентарен опис към 13.06.2021 г.
Представен е и протокол № П-22221721109566-073-001/02.07.2021 г. на
НАП от извършена проверка.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп по партидата на молителя относно притежавани от дружеството
недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че
за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база
на АИС КАТ (настояща и бивша собственост) за МПС, регистрирани на
името на дружеството молител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
НАП и е представена информация, че има наложени обезпечителни мерки
върху имуществото на “М.И И.” ЕООД по реда на ДОПК и че няма започнати
действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е
анализирало периода 2015 г. – 2020 г. вкл. и към 13.06.2021 г. Вещото лице
дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и
изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва, че с най-голям относителен дял от нетекущите
активи на “М.И И.” ЕООД в периода 2015 г. – 13.06.2021 г. са дълготрайните
материални активи, които към 31.12.2015 г. са на стойност от 31 хил. лева,
представляващи 27% от сумата на актива; към 31.12.2016 г. са на стойност от
57 хил. лева, представляващи 41% от сумата на актива; към 31.12.2017 г. са на
стойност от 46 хил. лева, представляващи 41,1% от сумата на актива; към
31.12.2018 г. са на стойност от 38 хил. лева, представляващи 36,2% от сумата
на актива; към 31.12.2019 г. са на стойност от 38 хил. лева, представляващи
40,4% от сумата на актива. Вещото лице посочва, че в баланса за 2020 г. и
към 13.06.2021 г. дружеството не отчита нетекущи активи.
2
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи на “М.И И.” ЕООД за 2015 г., 2016 г., 2018 г., 2020 г.
и към 13.06.2021 г. са вземанията на дружеството, които към 31.12.2015 г. са
на стойност от 32 хил. лева, представляващи 27,8% от сумата на актива; към
31.12.2016 г. са на стойност от 57 хил. лева, представляващи 41% от сумата
на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 24 хил. лева, представляващи
22,9% от сумата на актива; към 31.12.2020 г. са на стойност от 31 хил. лева,
представляващи 91,2% от сумата на актива; към 13.06.2021 г. са на стойност
от 21 хил. лева, представляващи 91,3% от сумата на актива. С най-голям
относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2017 г. и към 31.12.2019
г. са паричните средства, които към 31.12.2017 г. са на стойност от 29 хил.
лева, представляващи 25,9% от сумата на актива, и към 31.12.2019 г. са на
стойност от 30 хил. лева, представляващи 31,9% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
текущите пасиви на дружеството за 2015 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и към
13.06.2021 г. са задължения към финансови предприятия, които към
31.12.2015 г. са на стойност от 30 хил. лева, представляващи 26% от сумата
на пасива; към 31.12.2018 г. са на стойност от 25 хил. лева, представляващи
23,8% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са на стойност от 35 хил. лева,
представляващи 37,3% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са на стойност
от 25 хил. лева, представляващи 73,5% от сумата на пасива; към 13.06.2021 г.
са на стойност от 25 хил. лева, представляващи 108,7% от сумата на пасива. В
проведеното по делото съдебно заседание вещото лице уточнява, че към
13.06.2021 г. процентът е над 100, тъй като капиталът е отрицателна
величина. С най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството
за 2016 г. са задълженията по получени аванси, като към 31.12.2016 г. са на
стойност от 40 хил. лева, представляващи 28,8% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,9130 за 2015 г., 0,9880 за
2016 г., 1,0820 за 2017 г., 1,3750 за 2018 г., 1,0980 за 2019 г., 0,3729 за 2020 г.
и 0,0000 към 13.06.2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент в случая е със следните стойности: 0,6848 за 2015 г., 0,7831 за
2016 г., 0,8197 за 2017 г., 0,8750 за 2018 г., 0,0196 за 2019 г., 0,3729 за 2020 г.
и 0,0000 към 13.06.2021 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През
изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът
за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,3370 за 2015 г., 0,0964
за 2016 г., 0,4750 за 2017 г., 0,3958 за 2018 г., 0,0169 за 2019 г., 0,0169 за 2020
3
г. и 0,0000 към 13.06.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че всички коефициенти на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност към 31.12.2020 г. са извън референтните
стойности, а към 13.06.2021 г. коефициентите на ликвидност имат нулеви
стойности поради липса на краткотрайни активи, т.е. дружеството не е в
състояние да изплати задълженията си.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за молителя: 0,2500 за 2015 г., 0,3238 за 2016 г.,
0,5342 за 2017 г., 1,1875 за 2018 г., 0,8431 за 2019 г., -0,4237 за 2020 г. и -
0,5400 към 13.06.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: 4,0000 за 2015 г., 3,0882 за 2016 г., 1,8718 за 2017 г., 0,8421 за 2018 г.,
1,1860 за 2019 г., -2,3600 за 2020 г. и -1,8519 към 13.06.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и
към 31.12.2019 г. коефициентът на финансова автономност е над норматива
от 0,33, докато към 31.12.2020 г. и към 13.06.2021 г. има отрицателна
стойност.
Вещото лице дава заключение, че може да се приеме, че към 31.12.2020
г. и към 13.06.2021 г. дружеството обективно не е в състояние да изпълни
изискуемите си парични задължения поради липса на краткотрайни активи.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2020 г. не достигат активи
на стойност от 25 хил. лева, а към 13.06.2021 г. не достигат активи на
стойност от 27 хил. лева за изплащане на всички задължения – дългосрочни и
краткосрочни.
Вещото лице изчислява и алтернативен вариант на показателите при
включване в пасива на баланса към 31.12.2020 г. на установени задължения в
размер на 27 хил. лева (по баланс 15 хил. лева и 12 хил. лева неосчетоводени)
и към 13.06.2021 г. в размер на 29 хил. лева (по баланс 15 хил. лева и 14 хил.
лева неосчетоводени), както следва: коефициентът на обща ликвидност е
0,3099 за 2020 г. и 0,0000 към 13.06.2021 г.; коефициентът на бърза
ликвидност е 0,3099 за 2020 г. и 0,0000 към 13.06.2021 г.; коефициентът на
незабавна ликвидност е 0,0141 за 2020 г. и 0,0000 към 13.06.2021 г.;
коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0141 за 2020 г. и 0,0000 към
13.06.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане от дружеството
за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка,
е извършено на 30.04.2020 г. на фактура № 20107975 от 30.04.2020 г. към
контрагент “ЙАФ България” ЕООД в размер на 598 лева. Последното
плащане от дружеството към НАП е извършено на 18.05.2018 г. за ДОД в
4
размер на 242,65 лева, за ДЗПО в рзамер на 101,40 лева, на 13.07.2018 г. за
ДДС в размер на 18,36 лева, на 25.01.2021 г. е платен данък МПС в размер на
201,68 лева.
Вещото лице дава заключение, че към 13.06.2021 г. “М.И И.” ЕООД не
отчита в баланса си парични средства, а съгласно представена оборотна
ведомост по сметка 501 “Каса в лева” наличността на парични средства на
каса е 124 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “М.И И.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
5
ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2015 г. – 2020 г. и към
13.06.2021 г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към
кредиторите, съдът следва да установи дали молителят е в състояние на
неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или
затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с
достатъчно имущество за покриване на задълженията си без опасност за
интересите на кредиторите.
Коефициентите на обща ликвидност са в референтната стойност или
незначително под референтната стойност към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г.,
към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., като се влошават към
31.12.2020 г. и към 13.06.2021 г. Коефициентите на бърза, на незабавна и на
абсолютна ликвидност са в референтната стойност или незначително под
референтната стойност към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г.
и към 31.12.2018 г., като се влошават към 31.12.2019 г. и последващите
периоди. Видно от изслушаното и прието по делото заключение на вещото
лице, към 31.12.2020 г. и към 13.06.2021 г. коефициентите на ликвидност се
влошават и са извън референтнтните стойности. С оглед установяването от
вещото лице на неосчетоводени задължения на дружеството, следва да се
съобрази изчислените от вещото лице в алтернативния вариант показатели,
като в този случай коефициентите на ликвидност също са извън референтните
стойности и по-ниски от тези при неотчитане на неосчетоводените
задължения.
Само простото съотношение на актива и пасива, залегнало в
изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е
недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От
значение е също реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая
съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и
6
корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството
им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на
длъжника (така в Решение № 32/17.06.2013 г. по т.д. № 685/2012 г. на II Т.О.,
Т.К., ВКС).
С оглед на горното следва да се обсъди и прецени характера на
текущите (краткотрайни) активи на дружеството молител, дали същите са
разполагаеми за дружеството и възможността с тях да се просрещнат
краткосрочните му задължения. Единствено счетоводно записване на един
актив като текущ (краткотраен) актив, без зад същия да стои възможност за
реализацията му в кратък срок, не може да води до стабилно финансово-
икономическо състояние на търговеца. В случая при анализиране на
счетоводните данни на дружеството и изслушаното заключение на вещото
лице прави впечатление, че основният актив на “М.И И.” ЕООД са вземания,
като няма данни за тяхната събираемост, поради което не може да се направи
категоричен извод, че същите ще могат да послужат за погасяване на
краткосрочните задължения на дружеството. Съответно ако същите не бъдат
отчетени в актива на дружеството при изчисляване на показателите за
ликвидност на дружеството, то се налага извод за силно влошаване на
финансовите показатели на дружеството молител и силно влошено
финансово-икономическо състояние.
Отчитайки изчислените показатели от вещото лице, както и горното
относно вземанията както краткотрайни активи, може да се направи извод, че
към 31.12.2020 г. и към 13.06.2021 г. дружеството е декапитализирано и
напълно зависимо от кредиторите си. Налице е тенденция дружеството да не
може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки и
публични задължения към НАП (за осигурителни вноски), които се
установяват от събраните по делото доказателства.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му
са временни, а видно от заключението на вещото лице, същите имат траен
характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за
покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите
(по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Напротив молителят сочи, че към 31.12.2020 г.
е преустановило плащанията към кредиторите си по търговски сделки.
Предвид твърденията на молителя и с оглед тенденцията за декапитализиране
на дружеството, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът намира, че
молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има
траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на
“М.И И.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият
да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на
7
неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени
правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и
отчита установеното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът
намира, че през 2020 г. дружеството не е в състояние да изпълни
задълженията си за публични задължени към НАП, свързани с търговската му
дейност. От събраните по делото доказателства се установява, че молителят
има непогасени изискуеми публични задължения, които не може да заплати.
Към 31.12.2020 г. съдът намира, че финансово-икономическото състояние на
дружеството молител е силно влошено и е налице фактическа невъзможност
за дружеството да изпълни изискуемите си публични задължения, свързани с
търговската му дейност. С оглед на горното може да се счита, че към тази
дата състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на
временни затруднения.
С оглед на твърденията на молителя и изслушването на заключението
на съдебно-счетоводнанта експертиза следва да се приеме, че молителят не
разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в
производството по несъстоятелност. С определение от съдебно заседание,
проведено на 06.07.2021 г. съдът е дал указания на кредиторите в
едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл.
634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000
лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства,
удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ на 09.07.2021 г. и срокът е изтекъл на 16.07.2021 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за
внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по
реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “М.И И.”
ЕООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при
условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици –
обявяване на неплатежоспособността на дружеството и определяне на
началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, налагане на
обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване на
дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието
му и спиране на производството. Съдът намира, че с решението следва да
укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за
покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и
длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в
законоустановения срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
8
сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист
молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “М.И И.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Витоша”, ж.к. “Хладилника”, ул. “*********, и ОПРЕДЕЛЯ началната й
дата – 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “М.И И.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Витоша”, ж.к. “Хладилника”, ул. “*********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Витоша”, ж.к.
“Хладилника”, ул. “*********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Витоша”, ж.к. “Хладилника”, ул. “*********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
“М.И И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Витоша”, ж.к. “Хладилника”, ул.
“*********.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1148 по описа за 2021 г.
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК
*******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
9
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК
*******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството,
производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “М.И И.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Витоша”, ж.к. “Хладилника”, ул. “*********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от
250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “М.И И.” ЕООД, ЕИК *******, че в
едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на “М.И И.” ЕООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по
чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от
настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати
по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10