№ 48
гр. Казанлък, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20235510100547 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Виваком България”
ЕАД (с предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД), ЕИК *********, седалище и адрес на управление ****, представлявано
от изпълнителния директор Н.А., чрез пълномощника В.Т. – юрисконсулт,
против Т. К. С., ЕГН **********, адрес: ****. Ищецът твърди, че на
16.08.2019 г. между Виваком и г-н С. бил сключен договор № **** г.
(наричан по-долу Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019 г.) със
срок на действие 24 месеца, съответно крайна дата 16.08.2021 г., за
телекомуникационни услуги - мобилна услуга към номер **** при условията
на абонаментен план Smart L+. С приложение № 1 (****) към договора между
страните било предоставено на лизинг устройство - смартфон GSM XIAOMI
Ml 9 SE, сериен номер ****. Във връзка със сключването на срочен договор за
мобилна услуга, устройството било предоставено на г-н С. с обща
преференциална лизингова цена 575,52 лв., включваща главница 531,71 лв. и
лихва 43,81 лв., при стандартна цена 799,98 лв., т.е. с 268,27 лв. отстъпка. На
07.07.2021 г. между страните било сключено допълнително споразумение №
**** г. (наричано по-долу Споразумение от 07.07.2021 г.), с което страните се
уговорили, че мобилната услуга към номер **** ще се предоставя при
условията на абонаментен план Unlimited 50 за срок от 24 месеца, т. е. с
крайна дата 07.07.2023 г. В договора били посочени приложимите цени - за
месечен абонамент (промоционален и стандартен) и за потребление на
услуги. За срока на договора било уговорено, че услугите се предоставят с
отстъпка от стандартния месечен абонамент. На 04.08.2021 г. Договорът за
1
мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019 г., изменен със Споразумение от
07.07.2021 г., за мобилен номер **** бил прекратен предсрочно поради
преносимост на номер **** в мрежата на друг оператор въз основа на
подадено от г-н С. заявление. Начислени били неустойки за предсрочно
прекратяване на основание съдържащата се в Споразумението клауза (стр. 6),
а именно „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора“. Твърди, че до момента ответникът не бил заплатил: месечни
задължения за ползването на телекомуникационни услуги по Договора за
мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019 г., изменен със Споразумение от
07.07.2021 г. за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2022 г. на обща стойност 31,45
лв., начислени във фактури № **** г. и № **** г.; лизингова вноска в размер
на 23,98 лв., начислена във фактура № **** г. за периода 22.07.2021 г. -
21.08.2021 г. на основание Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019
г.; неустойките на обща стойност 106,27 лв., начислени във фактура № ****
г., за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги и лизинг от
16.08.2019 г. за телекомуникационни услуги, изменен със Споразумение от
07.07.2021 г. Сочи, че на 20.03.2020 г. между Виваком и г-н С. бил сключен
договор № **** г. (наричан по-долу Договор за услуги и лизинг от 20.03.2020
г.) със срок на действие 24 месеца, съответно крайна дата 20.03.2022 г., за две
телекомуникационни услуги на тарифни планове както следва: мобилна
услуга за номер **** на абонаментен план Smart XL; услуга оптичен интернет
FiberNet с номер LN.P-**** на абонаментен план FiberNet 50. В договора
били посочени приложимите цени - за месечен абонамент (промоционален и
стандартен) и за потребление на услуги. За срока на договора било уговорено,
че услугите се предоставят с отстъпка от стандартния месечен абонамент.
Интернет услугата била предоставяна посредством оборудване, собственост
на Виваком. Оборудването било инсталирано от Виваком и предадено на г-н
С. с Констативен протокол (КП) № ****. С Приложение № 1 (****) към
договора бил предоставен лизинг на устройство - смартфон IPHONE 11 PRO
64GB, сериен номер ****. Във връзка със сключването на срочен договор за
мобилната услуга, устройството било предоставено на г-н С. с обща
преференциална лизингова цена 2029,94 лв., включваща главница 1950,77 лв.
и лихва 79,17 лв., при стандартна цена 2399,98 лв., т.е. с 449,21 лв. отстъпка.
На 04.08.2021 г. Договор за услуги и лизинг от 20.03.2020 г. за мобилен номер
**** бил прекратен предсрочно поради преносимост на номера в мрежата на
2
друг оператор въз основа на подадено от г-н С. заявление. Начислени били
неустойки за предсрочното прекратяване на договора в частта му за
мобилната услуга на основание съдържаща се в договора клауза (стр. 9), а
именно „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора“. Оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми“. От м.
юни 2021 г. насетне г-н С. не заплащал своите задължения по договора.
Договорът от 20.03.2020 г. в частта за интернет услугата с номер LN.P-**** и
за лизинга продължава своето действие до 20.10.2021 г., когато бил
предсрочно прекратен поради виновно неизпълнение от страна на г-н С.,
изразяващо се в неплащане на лизингови вноски и на месечните задължения
за ползваните услуги. Г-н С. не върнал предоставеното му оборудване за
ползване на интернет услугата. Начислени били неустойки за интернет
услугата на основание съдържаща се в договора клауза (стр. 9), а именно
„Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок
по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите
суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите
на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и
възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора“. Оставащите
лизингови вноски ставали незабавно изискуеми. Ако БТК ЕАД е
предоставило на абоната оборудване, той се задължавал да го върне в добър
търговски вид в срок 30 дни от датата на прекратяване на споразумението в
магазин на БТК ЕАД, като се подписвал приемно-предавателен протокол,
удостоверяващ състоянието на оборудването към момента на връщането му.
Ако оборудването не бъде върнато в срока или в добър търговски вид,
абонатът дължал неустойка в размер на цената на оборудването по ценовата
листа на БТК ЕАД. Твърди, че до момента ответникът не бил заплатил:
месечни задължения за ползването на телекомуникационни услуги по
Договор за услуги и лизинг от 20.03.2020 г. за периода 22.06.2021 г. -
20.10.2021 г. на обща стойност 242,20 лв., начислени във фактури № **** г.,
**** г., **** г. и **** г.; неустойки на стойност 312,67 лв., начислени във
3
фактури № **** г. и **** г., за предсрочно прекратяване на Договора за
услуги и лизинг от 20.03.2020 г. в частта му за телекомуникационни услуги,
както и 150,00 лв., начислени във фактура № **** г. предвид факта, че
въпреки прекратяването на Договора за услуги и лизинг от 20.03.2020 г. в
частта му за интернет услугата, г-н С. не върнал на Виваком предоставеното
му оборудване за ползване на интернет; лизингови вноски на обща стойност
129,99 лв., начислени във фактури № **** г., **** г. и **** г. за периода
22.07.2021г. - 21.10.2021 г. на основание Договора за услуги и лизинг от
20.03.2020 г.; предсрочно изискуеми лизингови вноски на обща стойност
212,55 лв. от 22.10.2021 г., начислени във фактура № **** г. във връзка с
предсрочното прекратяване на Договора за услуги и лизинг от 20.03.2020 г.
Сочи, че на 16.07.2020 г. между Виваком и г-н С. бил сключен договор №
**** г. (наричан по-долу Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.07.2020
г.) със срок на действие 24 месеца, съответно крайна дата 16.07.2022 г., за
телекомуникационни услуги - мобилна услуга към номер **** при условията
на абонаментен план Smart L. С Приложение № 1 (****) на ответника бил
предоставен лизинг на устройство - слушалки APPLE AIRPODS 2 със зарядна
кутия, сериен номер ****. Във връзка със сключването на срочен договор за
мобилна услуга, устройството било предоставено на г-н С. с обща
преференциална лизингова цена 358,91 лв., включваща главница 332,15 лв. и
лихва 26,76 лв., при стандартна цена 399,98 лв., т.е. с 67,83 лв. отстъпка. В
договора били посочени приложимите цени - за месечен абонамент
(промоционален и стандартен) и за потребление на услуги. За срока на
договора било уговорено, че услугите се предоставят с отстъпка от
стандартния месечен абонамент. На 04.08.2021 г. Договорът за мобилни
услуги и лизинг от 16.07.2020 г. в частта си за мобилен номер **** бил
прекратен предсрочно поради преносимост на номер **** в мрежата на друг
оператор въз основа на подадено от г-н С. заявление. Начислени били
съответните неустойки на основание съдържаща се в договора клауза (стр. 6),
а именно „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора“. От м. юни 2021 г. насетне г-н С. не заплащал своите задължения
по договора. Договорът в частта си за лизинг продължавал своето действие до
20.10.2021 г., когато бил предсрочно прекратен поради виновно неизпълнение
от страна на г-н С., изразяващо се в неплащане на месечните лизингови
вноски. Оставащите лизингови вноски ставали незабавно изискуеми. Твърди,
4
че до момента ответникът не бил заплатил: месечните задължения за
ползването на телекомуникационни услуги по Договора за мобилни услуги и
лизинг от 16.07.2020 г. за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г. на обща
стойност 94,01 лв., начислени във фактури **** г. и **** г.; неустойки на
стойност 109,59 лв. от 22.08.2021 г., начислени във фактура № **** г. за
предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги и лизинг от
16.07.2020 г. в частта му за телекомуникационни услуги; лизингови вноски на
обща стойност 43,92 лв., начислени във фактури № **** г“ **** г. и **** г..
за периода 22.07.2021 г. - 21.10.2021 г., на основание Договора за мобилни
услуги и лизинг от 16.07.2020 г.; предсрочно изискуеми лизингови вноски на
обща стойност 127,74 лв. от 22.10.2021 г., начислени във фактура № **** г.
във връзка с предсрочното прекратяване на Договора за мобилни услуги и
лизинг от 16.07.2020 г.. Сочи, че на 14.10.2020 г. между Виваком и ответника
бил сключен договор № **** г. (наричан по-долу Договор за мобилни услуги
и лизинг от 14.10.2020 г.) със срок на действие 24 месеца, съответно крайна
дата 14.10.2022 г., за телекомуникационни услуги - мобилна услуга към
номер **** при условията на абонаментен план Smart XL+. С Приложение №
1 (****) на г-н С. бил предоставен лизинг на устройство - смарт часовник
HUAWEI GT2 PRO, сериен номер ****. Във връзка със сключването на
срочен договор за мобилна услуга, устройството било предоставено на
ответника с обща преференциална лизингова цена 311,10 лв., включваща
главница 287,80 лв. и лихва 23,30 лв., при стандартна цена 599,98 лв., т.е. с
312,18 лв. отстъпка. В договора били посочени приложимите цени - за
месечен абонамент (промоционален и стандартен) и за потребление на
услуги. За срока на договора било уговорено, че услугите се предоставят с
отстъпка от стандартния месечен абонамент. На 04.08.2021 г. Договор за
мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г. в частта му за мобилен номер ****
бил прекратен предсрочно поради преносимост на номер **** в мрежата на
друг оператор въз основа на подадено от ответника заявление. Начислени
били съответните неустойки на основание съдържаща се в договора клауза
(стр. 6), а именно „Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от стойността на
отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата
(закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора“. От м. юни 2021 г. насетне г-н С. не заплащал своите задължения
по договора. Договорът за мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г. в частта
му за лизинг продължавал своето действие до 20.10.2021 г., когато бил
предсрочно прекратен поради виновно неизпълнение от страна на г-н С.,
5
изразяващо се в неплащане на месечните лизингови вноски. Оставащите
лизингови вноски ставали незабавно изискуеми. Твърди, че до момента
ответникът не бил заплатил: месечни задължения за ползването на
телекомуникационни услуги по Договора за мобилни услуги и лизинг от
14.10.2020 г. за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г. на обща стойност 128,69
лв., начислени във фактури № **** г. и **** г.; неустойки на стойност 315,60
лв., начислени във фактура № **** г. поради предсрочно прекратяване на
Договора за мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г.; лизингови вноски на
обща стойност 38,25 лв., начислени във фактури № **** г. **** г. и **** г. за
периода 22.07.2021 г. - 21.10.2021 г. на основание Договора за мобилни
услуги и лизинг от 14.10.2020 г.; предсрочно изискуеми лизингови вноски на
обща стойност 146,90 лв. от 22.10.2021 г., начислени във фактура № **** г.
във връзка с предсрочното прекратяване на Договора от 14.10.2020 г. в частта
му за лизинг. Услугите по четирите горецитирани договора били
фактурирани на клиентски номер ****. Сочи, че към четирите горецитирани
договора, в техните части за мобилни услуги, се прилагали Общите условия
за уреждане на взаимоотношенията между Българска телекомуникационна
компания ЕАД (БТК) и абонатите и потребителите на електронни
съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна
съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM, по стандарт UMTS
и по стандарт LТЕ(наричани по-долу Общи условия за мобилна услуга). Съгл.
т. 110 от Общите условия за мобилна услуга, ползваните услуги се отчитали
месечно и се заплащали въз основа на потреблението, отразено във фактура,
издавана ежемесечно на определена от БТК дата, за която БТК информира
Абоната при сключване на индивидуалния договор. Фактурите се издавали на
името на Абоната и се изпращали до него или до посочено трето лице, като
известие за плащане. Неполучаването на фактура не освобождавало Абоната
от задължението да плати дължимите суми в определения срок, освен ако
това не се дължи на причини, за които БТК отговаря. Съгл. т. 113 от Общите
условия за мобилна услуга, абонатът бил длъжен да заплаща дължимите суми
в 18-дневен срок от издаване на фактурата. Съгл. т. 18 от Общите условия за
мобилна услуга, БТК предоставял право на всеки Абонат от доменна на
преносимост на мобилни номера, при спазване на изискванията на
настоящите общи условия, да пренесе своя номер от мрежата на БТК в тази на
друг доставчик от домейна на преносимост на мобилни номера при
спазването на процедура, описана в следващите точки. Съгл. т. 27 от Общите
условия за мобилна услуга, с деактивиране на достъпа до мрежата на
Виваком се считал за прекратен и договорът с Абоната за конкретните
пренесени номера. Към Договора за услуги и лизинг от 20.03.2020 г., в частта
му за интернет услуги, се прилагали Общите условия за предоставяне на
услугата Fiber Net (наричани по-долу Общи условия за интернет). Съгл. т.
6.5.1. от Общите условия за интернет, Абонатът бил длъжен да заплати
всички дължими суми в срок до 18 дни от датата на издаване на месечната му
сметка. Съгл. т. 6.5.3. от Общите условия за интернет, Виваком ще издаде
6
сметка на абоната за изискуемото плащане в сроковете по т. 6.4.3. всеки
месец. Неполучаването на сметката не освобождавало Абоната от
задължението да заплати дължимите суми. Съгл. т. 8.6.6. от Общите условия
за интернет, договорът можел да бъде прекратен едностранно от Виваком при
забавяне на плащането от страна на Абоната. Твърди, че не било договорено и
не се претендирали стойности на абонаментни такси за целия срок на
договорите като елемент от начислените неустойки. Клаузата за определяне
на дължимата неустойка при предсрочно прекратяване на договора по
инициатива или вина на абоната била изготвена в съответствие с изрични
указания на Комисията за защита на потребителите, дадени на Виваком с
писмо вх. № 37-00-1234/21.10.2014 г. във вр. с Протокол № 36 на Комисия за
защита на потребителите от заседание, проведено на 16.010.2014 г. Така
формулирани, при двугодишен срок на договорите, клаузите за дължимост на
оставащите месечни абонаменти (в пълен размер), но не повече от техния
трикратен абонамент, не създавали неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор и не излизали извън обезщетителната си
функция. Уговорката за възстановяване на част от стойността на отстъпките
от стойността на устройствата, закупени или предоставени на лизинг, била
законосъобразна. Договорът за лизинг намирал своето правно основание в чл.
342, ал. 1 ТЗ. Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се
задължавал да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Отношенията по договор за лизинг се уреждали като при отношенията по
договор за наем и разпоредбата на чл. 345 ТЗ препращал към разпоредбите на
договор за наем. В случая потребителят получавал на лизинг устройство на
преференциална цена поради обстоятелството, че се ангажира в рамките на
определен период да ползва предоставените от оператора мобилни услуги.
Операторът бил склонен да предостави устройството на по-ниска цена от
стандартната към момента на сключване на договора за лизинг, тъй като
очаквал печалба за договорения период по договора за предоставяне на
мобилни услуги. В случая потребителят не бил изправна страна и по
договорите за предоставяне на услуги, и по договорите за лизинг. До момента
потребителят не бил върнал устройството на Виваком. Ето защо счита, че
договорената неустойка била валидна и не била прекомерна, тъй като
противен случай потребителят би се обогатил за сметка на лизингодателя -
договаря получаването на устройство на по-ниска цена от тази, която би
заплатил без да се ангажира с договор за предоставяне на мобилни услуги за
определен срок; получава устройството на по-ниска цена; не заплаща
вноските и по двата договора; не връща устройството (в който случай
неустойка не се дължи, ако устройството е в съответния вид), но нямало
санкция за неговото несъобразено с клаузите на договора поведение. Същото
важало за уговорката за възстановяване на част от стойността на отстъпките
на абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Дружеството предоставяло на потребителя услуга, която има определена
стандартна цена, но предвид ангажимента, който потребителят поемал - да
7
ползва услугата определен, относително дълъг период от време, мобилният
оператор предоставял услугата при преференциална цена за срока на
договора. Допустимо било, при прекратяване на договора по вина на
потребителя на услугите, последният да дължи възстановяване и на
уговорената част от стойността на отстъпката от месечния абонамент, тъй
като се е ползвал от тази отстъпка именно поради сключване на срочен
договор и предсрочното му прекратяване ще го обогати неоснователно за
сметка на оператора. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „Виваком България“ ЕАД, с ЕИК *********, има изискуемо
парично вземане към ответника Т. К. С. в размер на: 2 213,81 лв. (две хиляди
двеста и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки) - обезщетение от
неизпълнението на договори за телекомуникационни услуги и лизинг по
клиентски номер ****, равняващо се на сбора от: 496,35 лв. - месечни
задължения за предоставени, но неплатени телекомуникационни услуги по
сключените договори, за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2022 г.; Стойността на
месечните задължения за предоставени, но неплатени телекомуникационни
услуги, е изчислена по следния начин: 31,45 лв. - месечни задължения за
ползването на телекомуникационни услуги по Договора за мобилни услуги и
лизинг от 16.08.2019 г., изменен със Споразумение от 07.07.2021 г., за
периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г.; - 242,20 лв. - месечни задължения за
ползването на телекомуникационни услуги по Договор за услуги и лизинг от
20.03.2020 г. за периода 22.06.2021 г. - 20.10.2021 г.; - 94,01 лв. - месечните
задължения за ползването на телекомуникационни услуги по Договора за
мобилни услуги и лизинг от 16.07.2020 г. за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021
г.; - 128,69 лв. - месечни задължения за ползването на телекомуникационни
услуги по Договора за мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г. за периода
22.06.2021 г. - 04.08.2021 г.; 723,33 лв. - неплатени лизингови вноски по
договори за лизинг; изчислена по следния начин: 23,98 лв. - по Договор за
мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019 г. за периода 22.07.2021 г.-21.08.2021
г.; 342,54 лв. - по Договор за услуги и лизинг от 20.03.2020 г.; - 171,66 лв. - по
Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.07.2020 г.; - 185,15 лв. - по
Договор за мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г.; 994,13 лв. - неустойки
по договори за телекомуникационни услуги, изчислени както следва: 106,27
лв. - по Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.08.2019 г. за
телекомуникационни услуги, изменен със Споразумение от 07.07.2021 г., за
предсрочното му прекратяване, състояща се от следните компоненти: 4,40 лв.
- възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментния план
за мобилен номер ****, съответстваща на оставащия срок на договора; 97,47
лв. - оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на мобилен номер ****, за които договорът
се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка; 4,40 лв. -
възстановяване на част от стойността на дадената отстъпка от пазарната цена
на устройството смартфон GSM XIAOMI MI 9 SE, сериен номер ****,
предоставено на лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора; 462,67
8
лв. - по Договор за услуги и лизинг от 20.03.2020 г., от които: 312,67 лв. - за
предсрочното му прекратяване, състояща се от следните компоненти: 25,60
лв. - възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментния
план за мобилен номер ****, съответстваща на оставащия срок на договора;
92,46 лв. - оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на мобилен номер ****, за които
договорът се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка; 54,50 лв.
- оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугата FiberNet, за която договорът се прекратява, по техния
стандартен размер без отстъпка; 140,11 лв. - възстановяване на част от
стойността на дадената отстъпка от пазарната цена на устройството смартфон
IPHONE 11 PRO 64GB, сериен номер ****, предоставено на лизинг,
съответстваща на оставащия срок на договора; 150,00 лв. - за невърнато
оборудване, предоставено за ползване на интернет услугата, във връзка с
предсрочното прекратяване на договора на 20.10.2021 г.; 109,59 лв. - по
Договор за мобилни услуги и лизинг от 16.07.2020 г. за предсрочното му
прекратяване, състояща се от следните компоненти: 5,00 лв. - възстановяване
на част от стойността на отстъпките на абонаментния план за мобилен номер
****, съответстваща на оставащия срок на договора; 72,48 лв. - оставащите до
края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на мобилен номер ****, за които договорът се прекратява, по техния
стандартен размер без отстъпка; 32,11 лв. - възстановяване на част от
стойността на дадената отстъпка от пазарната цена на устройството слушалки
APPLE AIRPODS 2 със зарядна кутия, сериен номер ****, предоставено на
лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора; 315,60 лв. - по Договор
за мобилни услуги и лизинг от 14.10.2020 г. за предсрочното му
прекратяване, състояща се от следните компоненти: 19,45 лв. -
възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментния план за
мобилен номер ****, съответстваща на оставащия срок на договора; 109,95
лв. - оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на мобилен номер ****, за които договорът
се прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка; 186,20 лв. -
възстановяване на част от стойността на дадената отстъпка от пазарната цена
на устройството смарт часовник HUAWEI GT2 PRO, сериен номер ****,
предоставено на лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
Претендира за законна лихва върху трите елемента от претендираната сума за
периода от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане на дълга, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1643/22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 2728/2022
г. на PC-Казанлък. Претендира разноски в настоящото и в заповедното
производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание не
9
изпращат процесуални представители. В писмена молба ищцовото дружество
поддържа изложеното в исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д № 2728/2022 г., на пети състав по описа на
Районен съд - Казанлък, съдът е издал в полза на Виваком България ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. С., ****, общ. С., обл. С. (с.), представлявано от
Н.С.А., чрез пълномощника си юрисконсулт В.И.Т. срещу Т. К. С., ЕГН
**********, адрес: **** за сумите 2213,81 лева (двe хиляди двеста и
тринадесет лева и 81 стотинки), представляваща главница, ведно със законна
лихва за период от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 44,28 лева (четиридесет и четири лева и 28 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатени
задължения по: Договор № **** г.; Споразумение от 07.07.2021 г.; Договор №
**** г.; Договор №****г.; Договор № **** г., както следва: Месечни
задължения за ползвани, но незаплатени телекомуникационни услуги: 31.45
лв. - по Договор от 16.08.2019 г., изменен със Споразумение от 07.07.2021 г.
за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г.; 242.20 лв. - по Договор от 20.03.2020
г. за периода 22.06.2021 г. - 20.10.2021 г.; 94.01 лв. - по Договор от 16.07.2020
г., за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г.; 128.69 лв. - по Договора от
14.10.2020 г., за периода 22.06.2021 г. - 04.08.2021 г.. Неустойки за
прекратяване на договори за телекомуникационни услуги: 106.27 лв. - за
предсрочно прекратяване на 04.08.2021 г. на Договор от 16.08.2019 г. за
телекомуникационни услуги, изменен със Споразумение от 07.07.2021 г.;
312.67 лв. - за предсрочно прекратяване на 20.10.2021 г. на Договор от
20.03.2020 г. за телекомуникационни услуги; 150 лв. - за невърнато
оборудване, предоставено за ползване на интернет услуга по Договор от
20.03.2020 г., във връзка с прекратяване на договора на 20.10.2021 г.; 109.59
лв. - за предсрочно прекратяване на 04.08.2021 г. на Договор от 16.07.2020 г.
за телекомуникационни услуги; 315.60 лв. - за предсрочно прекратяване на
04.08.2021 г. на Договор от 14.10.2020 г. за телекомуникационни услуги.
Лизингови вноски: 23.98 лв. - по Договор за лизинг от 16.08.2019 г. за
периода 22.07.2021 г. - 21.08.2021 г.; 129.99 лв. - по Договор за лизинг от
20.03.2020 г. за периода 22.07.2021 г. - 21.10.2021 г.; 43.92 лв. - по Договор за
лизинг от 16.07.2020 г. за периода 22.07.2021 г. - 21.10.2021 г.; 38.25 лв. - по
Договор за лизинг от 14.10.2020 г. за периода 22.07.2021 г - 21.10.2021 г..
Предсрочно изискуеми лизингови вноски: 212.55 лв. - по Договор за лизинг
от 20.03.2020 г. за периода 22.10.2021 г. - 20.03.2022 г., дължими поради
предсрочно прекратяване на договора на 20.10.2021 г.; 127.74 лв. - по Договор
за лизинг от 16.07.2020 г. за периода 22.10.2021 г. -16.07.2022 г., дължими
поради предсрочно прекратяване на договора на 20.10.2021 г.; 146.90 лв. - по
Договор за лизинг от 14.10.2020 г. за периода 22.10.2021 г. -14.10.2022 г.,
дължими поради предсрочно прекратяване на договора на 20.10.2021 г.
10
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е
предявил против длъжника установителни искове.
По делото са приети множество писмени доказателства, които
установяват договорните отношения между страните - Договор № ****,
сключен на 16.08.2019 г. и Приложение № 1 (****); Допълнително
споразумение № ****, сключено на 07.07.2021 г.; Заявление за преносимост
на номер ****; Договор № ****, сключен на 20.03.2020 г., Констативен
протокол № **** и Приложение № 1 (****); Заявление за преносимост на
номер ****; Договор № ****, сключен на 16.07.2020 г., Приложение № 1
(****); Заявление за преносимост на номер ****; Договор № ****, сключен на
14.10.2020 г., Приложение № 1 (****); Заявление за преносимост на номер
****; Общи условия, приложими към договорите; Ценова листа; Писмо от
Комисия за защита на потребителите вх. № във Виваком 37-00-
1234/21.10.2014 г.; Протокол № 36 на Комисия за защита на потребителите от
заседание, проведено на 16.10.2014 г.
Не са представени доказателства, че ответникът изпълнил задълженията
си по договорите, представляващи месечни задължения за ползването на
телекомуникационни услуги по Договори за мобилни услуги и лизинг, както
и начислените неустойки вследствие неизпълнението на договорите.
Задълженията са индивидуализирани в следните фактури с
№ ****, ****, ****, ****.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимост на месечни задължения за ползване на
телекомуникационни услуги:
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е
задължил да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията
си и е предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните
услуги, като за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В
тежест на ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си
към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства - договор
за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които „Виваком България” ЕАД се е задължило да предостави на
ответника достъп до обществената електронна съобщителна подвижна
11
клетъчна мрежа по стандарт GSM, по стандарт UMTS и по стандарт LТЕ за
мобилни номера: ****; ****; ****; ****. Тук се включвало задължението за
абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги.
Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й
срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето
основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в
приложените и действащи между страните общи условия. В т. 6 от ОУ за
предоставяне на услугата VIVАСОМ FIBER NET е посочено, че абонатът
дължи: инсталационна цена; месечен абонамент за ползване на услугата;
месечна цена за използване на допълнителни услуги; инсталационна цена и
месечен абонамент. След сключването на договора от волята на потребителя
ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва
услугите на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще
дължи уговорената абонаментна такса. Предвид изложеното, съдът намира за
установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор,
като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването
й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.11.2022 г., всички такси за предоставени и незаплатени
далекосъобщителни услуги са били падежирали. С оглед изложеното съдът
намира, че за настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми от оператора.
Съгласно т. 6.5.3. от Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им
за заплащане на дължимите суми. Ответникът като потребител не е доказал,
че е изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените му
услуги, които съгласно ангажираните от ищеца фактури възлиза на сумата в
общ размер на 496,35 лева за процесния период от 22.06.2021 г. до 04.08.2021
г.. Сумата се дължи със законната лихва.
По иска да бъде признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
723, 33 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за
мобилни услуги и лизинг от дати 16.08.2019г., 20.03.2020г.; 16.07.2020г. и от
14.10.2020г., съдът намира следното:
По отношение на договорите за лизинг може да се посочи, че основното
задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата вещ на
лизингополучателя, да му предостави ползване на обекта в рамките на
уговорения срок и да прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет
на договора, а за лизингополучателят се пораждат задължения: да заплати
уговореното възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговорено предназначение, да заплаща всички разходи,
свързани с ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след
изтичане на уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето
право да придобие правото на собственост върху нея. Съгласно разпоредбата
12
на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при
пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
По делото не са ангажирани доказателства за връщането на лизинговата
вещ на ищеца, който е предоставил за ползване на ответника мобилното
устройство във вид, годен за употреба, поради което за лизингополучателя е
възникнало задължението да заплати цената на лизинговата вещ. Договорът
за лизинг нито е развален, нито е прекратен и има действие до изтичането на
срока, за който е сключен. Няма настъпила предсрочна изискуемост на
вноските. Поради това при настъпване на крайния срок на действие на
договора стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови
вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането
срока на действие на договора и лизингодателят има право да претендира
тяхното присъждане след като е предоставил устройства на
лизингополучателя и последният ги е ползвал. В случая дори е без значение
дали лизингодателят е уведомил ответника за прекратяване на договора за
лизинг, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение срокът е изтекъл, сумата не е била платена от абоната
и няма данни мобилното устройство и аксесоарите да са върнати на
оператора. Поради това съдът намира, че предявеният установителен иск от
ищеца за признаване на установено по отношение на ответника съществуване
на вземане в размер на 723, 33 лева, представляващо незаплатени лизингови
вноски по договорите за лизинг е основателен и следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в общ размер на 994, 13 лв.,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги, съдът намира следното:
На първо място относно претенцията за установяване съществуването
на вземане за неустойката в размер на 426, 86 лв., съгласно уточнителна
молба от ищеца с вх. № 384/10.01.2023 г., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси, съдът намира следното:
В сключените договори и споразумения страните са договорили, че при
прекратяване на договорите по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечни
абонаменти, настоящият съдебен състав намира същата за валидна.
Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от
неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тази неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. Месечният абонамент е конкретно определен, като
претендираната неустойка не надвишава уговорения между страните
13
максимален размер от три стандартни месечни такси. Неустойката притежава
присъщите на неустойката функции, като начина по който е уговорена,
представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно
задължение и същевременно обезщетява изправната страна, изпълнила своите
договорни задължения. С оглед на това не е налице нарушаване на добрите
нрави и съответно не е налице нищожност на клаузата за неустойка. По
изложените съображения неустойка в размер на 426, 86 лв., представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси за предоставени мобилни услуги,
се дължи от ответника.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 150 лв.
- за невърнато оборудване, предоставено за ползване на интернет услугата,
във връзка с предсрочното прекратяване на договора на 20.10.2021 г.. От
представените от ищеца договор от 20.03.2020 г., Приложение № 1 към него
от същата дата се установява, че страните са договорили и ответникът е поел
валидно задължение да заплати в полза на ищеца неустойка за невърнато
устройство след прекратяване на договора. От подписания Констативен
протокол № **** се установява, че ищецът е предоставил на ответника за
временно ползване ONT устройство. Установи се, че действието на договора е
прекратено, поради което съдът приема за установено дължимостта на
неустойката. От страна на ответника не са релевирани твърдения, че е върнал
на ищеца процесното устройство след прекратяване на договора.
Следователно иска е основателен и следва да бъде уважен.
Относно претенцията за установяване съществуване на вземане за
неустойка в размер на 417,27 лв., включваща възстановяване на част от
стойността на дадената отстъпка от пазарната цена на устройството
предоставено на лизинг смартфон GSM XIAOMI MI 9 SE;, сериен номер ****,
IPHONE 11 PRO 64GB, сериен номер ****; слушалки APPLE AIRPODS 2 със
зарядна кутия, сериен номер ****; смарт часовник HUAWEI GT2 PRO, сериен
номер **** и включваща сума съответстваща на оставащия срок на договора
и възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментния план
за мобилни номера: ****, ****, ****; ****, съответстваща на оставащия срок
на договора, съдът намира следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличие на валидна клауза за неустойка, предвиждаща отстъпка на цена на
закупено устройство и абонаментния план, както и размерът на уговорената
неустойка.
Съгласно постигнатите между страните уговорки в процесните
договори за мобилни услуги, лизинг и допълнителни споразумения към тях,
във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
14
срок на договора.
В случая потребителят получава на лизинг устройство на
преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е
предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната към момента на
сключване на договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за
предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е
поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява
частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима
процесната неустойка.
В случая изпълнението на договорите е преустановено и не е върнато на
лизингодателя полученото мобилно устройство. Поради което
лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя връщане на
устройството, което държи и ползва, и чиято цена не е заплатил, а не
заплащане на разликата в цените с и без договор. Като в случая е без
фактическо и правно значение, дали претендираните суми се явяват разлика
между преференциална и редовна цена, тъй като представлява обезщетение,
което води до неравноправност на клаузите, с които са уговорени. От
изложеното по-горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г. – в този
смисъл определение № 216/14.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в.
ч. гр. д. № 1401/2021 г., определение № 260355/16.03.2021 г. на Старозагорски
окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1139/2021 г., определение № 226/16.06.2021 г. на
Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1403/2021 г., определение №
250/22.06.2021 г. на Старозагорски окръжен съд по в. ч. гр. д. № 1388/2021 г. и
много други. В практиката на търговско отделение на Старозагорски окръжен
съд: Решение № 260003/05.01.2021 г. по в. т. д. № 1542/2020 г., решение №
260206/19.05.2021 г. по в. т. д. № 1046/2021 г., е прието, че няма задължение
за потребителя да възстанови част от ползваната стойност на отстъпките в
случаите, в които е предоставено устройство за ползваните услуги, посочено
в договора или по предходно подписан план, като потребителят дължи и
разликата между цена на устройството /в брой без абонамент/, съгласно
ценовата листа и заплатената от него при предоставянето му /в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства
на оставащия срок на договора. Тази уговорка е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, където е посочено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Затова претенция
представляваща разликата между стандартната цена без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена на устройство е неоснователна и
следва да се отхвърли.
15
На следващо място клаузата за дължима неустойка при прекратяване на
договора, преди изтичането му и възлизаща на стойността на част от
стойността на отстъпките на абонаментния план също е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 4, т. 5 от ЗЗП. Уговорката излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорната
връзка не е прекратена, без да престира от негова страна, респ. без да е
извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. За съответствието на
тази уговорка със закона съдът следва да следи служебно като валидността й
се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с
конкретното неизпълнение. Освен това и двата вида вземания - неустойката
за предсрочно прекратяване и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния
абонаментен план обезпечават едно и също договорно неизпълнение, което е
неоправдано.
С оглед на гореизложеното претенцията за неустойка се явява
основателна за сумата от 576,86 лв., а за разликата над 576,86 лв. до
претендираните 994,13 лв. претенцията като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д № 1717/2022 г., 5
с-в по описа на Районен съд - Казанлък. В заповедното производство ищецът
е доказал сторени разноски в размер на 94,28 лв., като следва да му се
присъдят по съразмерност 76,51 лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от
205,72 лв., от които 105,72 лв. държавна такса и 100 лв. определено от съда
възнаграждение за юрисконсулт, като съобразно уважената част от
предявените искове по съразмерност на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 166,94 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
16
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. К.
С., ЕГН **********, адрес: **** дължи на „Виваком България” ЕАД (с
предходно наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД),
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ****, представлявано от
изпълнителния директор Н.А., чрез пълномощника В.Т. – юрисконсулт, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в общ размер от 496,35 лв., представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които има издадени фактури с № ****, ****, ****, ****
по Договор от 16.08.2019 г., изменен със Споразумение от 07.07.2021 г.; по
Договор от 20.03.2020 г.; по Договор от 16.07.2020 г., по Договора от
14.10.2020 г., за периода от 22.06.2021 г. до 20.10.2021г., ведно със законната
лихва върху сумата от 21.11.2022г. до изплащане на вземането, на основание
чл. 342, ал. 1 ТЗ сума в общ размер на 723,33 лв. - незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 16.08.2019 г. за периода 22.07.2021 г. -
21.08.2021 г.; по Договор за лизинг от 20.03.2020 г.; по Договор за лизинг от
16.07.2020 г.; по Договор за лизинг от 14.10.2020 г. за периода от 22.07.2021 г.
до 21.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 21.11.2022г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
576,86 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент по вина на ответника, но не повече от три стандартни
месечни такси и за невърнато оборудване, предоставено за ползване на
интернет услугата, във връзка с предсрочното прекратяване на договора на
20.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за неустойка за
разликата от 576,86 лева до пълния предявен с исковата молба размер от
994,13 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 21.11.2022г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 1643/22.11.2022 г. по ч.гр.д № 2728/2022 г., 5 с-в по описа на
Районен съд - Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. К. С., ЕГН **********,
адрес: **** да заплати на „Виваком България” ЕАД (с предходно
наименование „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД), ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ****, представлявано от
изпълнителния директор Н.А., чрез пълномощника В.Т. – юрисконсулт,
сумата от 76,51 лв.– разноски в заповедното производство по ч.гр.д №
2728/2022 г., 5 с-в по описа на Районен съд - Казанлък, и сумата от 166,94 лв.
– разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
17