РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. В., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20241300500101 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 686 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 2155/2022 г. на Районен
съд-В. е отхвърлен предявеният от Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН
********** в качеството на родители и законни представители на детето им
В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. иск против ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със
седалище и адрес на управление : гр. С. ,ЕИК за осъждането на ответника да
заплати сумата от 7000 лв. ,представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди на малолетното дете В. Д. А., вследствие претърпяно
ПТП на 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 30.04.2022 г.,до окончателно изплащане на
вземането, като неоснователен и недоказан изцяло.
Осъдени са Д. А. Т. с ЕГН ********** и Л. М. В. с ЕГН ********** в
качеството на родители и законни представители на детето им В. Д. А. с ЕГН
********** с адрес: гр.В. да заплати на ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и
адрес на управление : гр. С. ,ЕИК . сумата от 100 лв., представляваща
1
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн.чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37
ЗПП, като е отхвърлено искането в останалата част до пълния претендиран
размер от 300.00 лв.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Д. А. Т. чрез упълномощен процесуален представител - адв. Л. М. със
съдебен адрес: гр.В.
Поддържа се ,че решението е неправилно.Съдът твърдял, че исковете
не са доказани, тъй като по делото е представен само протокол за ПТП, който
не доказвал механизма на настъпване на ПТП, а оттам не можело да се
докаже по несъмнен начин противоправно поведение на застрахования при
ответника водач.
Поддържа се ,че този извод на съда е неправилен. В протокола за ПТП
бил описан механизма за настъпване на ПТП, а именно, че участник 1 не
спазва дистанция и блъска отзад участник 2. Този протокол бил подписан
както от съставилото го длъжностно лице, така и от двамата участници в
ПТП. Последните не били направили възражения относно описания
механизъм на възникване на ПТП. В самия протокол освен данни на водачите
били посочени и данни за застрахователите и полиците на всеки от тях. По
делото бил разпитан свидетел, който описа механизма на причиняване на
ПТП по същия начин, както в протокола за ПТП. Поради това се поддържа,че
изводите на съда относно тези обстоятелства са неправилни.
По делото била назначена и приета психологична експертиза, която
описвала вида на претърпените вреди. Тя не била оспорена. Констатациите в
нея били подкрепени и със свидетелски показания.Поради горното се
приема,че предявените искове се явяват основателни и са доказани.
Обжалва се решението и в частта относно присъдените на ответното
дружество разноски.
Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение № 686 от
30.10.2023 г. по гр.д. № 2153/2023 г. на Районен съд-В. и вместо него да се
постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове и да се
присъдят на ищеца направените разноски в пълен размер.
Въззиваемата страна не е депозирала становище.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
2
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството пред Районен съд-В. е образувано по исковата молба на
Д. А. Т.,ЕГН ********** и Л. М. В.,ЕГН **********, в качеството на
родители и законни представители на детето им В. Д. А.,ЕГН **********,с
адрес: гр.В. ,с която против ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на
управление : гр. С. ,ЕИК е предявен иск с правно основание чл.432 от КЗ и
чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че на 30.04.2022 г., пътувайки с МПС „Тойота Корола", Д. Т.
бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. - пътници. При движение по
републикански път II -11 от гр. М. към гр. В., в с. С. общ. Б. претърпяли ПТП,
като управляваното от Д. Т. МПС в спряно състояние било блъснато отзад от
товарен автомобил.
Излага се, че в следствие на ПТП детето им В. Д. А. получил травми от
удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и
крайниците. Отделно от физическите наранявания, детето преживяло силен
стрес от внезапния удар. На място бил прегледан от медици от ЦСМП - Л. От
преживения стрес детето им не желаело да се качва в автомобил, не спи добре
и постоянно търси подкрепата на баща си.
Поддържа се, че виновен за причиняването на ПТП е Р. П. Н. който
управлявал товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН,
собственост на „Х. Г.“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в
ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316,
която към датата на ПТП била валидна.
Сочи се, че на 30.05.2022 г. предявили претенция с вх.
№1538/30.05.2022 г. към ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение. По подадената претенция, представител на ответника от отдел
„Правен“ им предложил по телефона обезщетение в размер на 2000.00 лева,
като те отговорили, че това не ги удовлетворява и че имат претенция за по-
голямо обезщетение. Във връзка с това подали и писмено възражение от
23.06.2022 г. След това получили от ответника писмо с Изх. № П
00674/03.08.2022 г., с което им се отказва изплащането на обезщетение по
претенцията.
Иска се от Съда да постанови решение ,с което да осъди ответника
3
ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, с ЕИК: да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди на малолетното дете В. Д. А., вследствие на претърпяно
ПТП, като пострадал, в размер на 7000,00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.
Претендират се и направените разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е
депозиран писмен отговор, с който се оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер,като в тази насока се излагат подробни
съображения.Оспорва се наличието на виновно и противоправно поведение
на водача,причинил ПТП, вида и характера на уврежданията във връзка с
ПТП,както и причинно следствената връзка между деликта и
неимуществените вреди,включително и механизма на произшествието.
Прави се възражение за съпричиняване .
От фактическа страна се установява ,че на 30.04.2022 г., пътувайки с
МПС „Тойота Корола", Д. Т. бил водач на МПС, а Л. В. и детето В. А. -
пътници. При движение по републикански път II -11 от гр. М. към гр. В. в с.
С., общ. Б. претърпяли ПТП, като управляваното от Д. Т. МПС в спряно
състояние било блъснато отзад от товарен автомобил.
В резултат на горепосоченото ПТП ищецът В. Д. А. получил травми
от удари от отворените въздушни възглавници на автомобила по главата и
крайниците. Отделно от физическите наранявания, детето преживяло силен
стрес от внезапния удар. На място бил прегледан от медици от ЦСМП - Л. От
преживения стрес детето им не желаело да се качва в автомобил, не спи добре
и постоянно търси подкрепата на баща си.
Виновен за причиняването на ПТП бил Р. П. Н., който управлявал
товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост
на „Х. Г.“ ЕООД,който е имал сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И.
Г“ ЕАД по Застрахователна полица № ВО/03/121003028316, която към датата
на ПТП била валидна.
Съставен е протокол за ПТП №1767414/30.04.2022 г. за материални
щети (приложение №2 към Чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19
4
от 2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на
Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от
30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.)
,в който се установява,че на посочената дата е станал пътен инцидент в с.С.
общ. Б.,обл.М. като управляваното от Д. Т. МПС е блъснато отзад от товарен
автомобил марка „Рено Мастер“, с рег.№ ЕН 11 67 КН, собственост на „Х. Г.“
ЕООД,управляван от Р. П. Н.,поради неспазване на дистанция.
В протокола е отбелязано и обстоятелството,че товарният автомобил
има сключена Застраховка „ГО“ в ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД по Застрахователна
полица № ВО/03/121003028316, която към датата на ПТП е валидна.
Ищците предявили на 30.05.2022 г. претенция с вх. №1538/30.05.2022г.
към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение,каквото с писмо
с Изх. № П 00674/03.08.2022г. е отказано.
Приложено е копие от фиш за спешна медицинска помощ от 30.04.2022
г по отношение В. Д. А. и амблулаторен лист от 10.05.2022 г.
По делото е назначена съдебно-психологична експертиза,досежно В. Д.
А.,като заключението не е оспорено от страните и е прието от съда като
обективно и компетентно изготвено.
Окръжен съд-В. намира ,че прекият иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди е доказан ,тъй като ищецът при условията на
пълно и главно доказване е доказал наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач,
включително обосноваването на техния вид и размер.
По въпроса за материалната доказателствена сила на протокола за
материални щети е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика,
материализирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС,
I т. о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. и мн.др. Даденото в тях
правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален
5
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП,
протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя
на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да
ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава.
В конкретния случай механизмът на ПТП се установява от протокола за
материални щети ,в който детайлно е механизмът е описан подробно,а
участниците в ПТП са подписали протокола без възражения.В протокола е
посочено и това ,че виновният участник е санкциониран по административен
ред.Констатирани са видими щети в предната част на товарния автомобил и
по задната част на лекия автомобил ,в който се е намирал
ищецът.Съставителят на протокола е констатирал на място местоположението
на автомобилите и деформациите по тях . Чл. 23. (1) от Закона за движение
по пътищата задължава водача на пътно превозно средство да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.Очевидно е ,че водачът на товарния автомобил Радослав Петракиев
Недев е нарушил Чл. 23. (1) от Закона за движение по пътищата ,тъй като с
оглед събраните по делото доказателства не е възможен какъвто и да било
начин за настъпване на ПТП ,различен от горепосочения.
Следва да се отбележи ,че протоколът за материални щети има особена
доказателствена сила ,произтичаща на първо място от неговата детайлна
законова регламентация (НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.),
издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за
финансов надзор, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп.,
бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г.) и на второ място от
6
разпоредбата на Чл.496 ал.3 Кодекса за застраховането ,постановяваща ,че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните
документи:
1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие;
2. протокол за пътнотранспортно произшествие;
3. протокол за пътнотранспортно произшествие, непосетено на място от
органите на Министерството на вътрешните работи;
4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи;
5. двустранен констативен протокол, който се съставя, когато от
пътнотранспортното произшествие са причинени само имуществени вреди,
които не възпрепятстват движението на моторното превозно средство на
собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
Действително когато документите по ал. 3 са недостатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица съгласно Чл.496 ал.4 Кодекса за застраховането
.В случая следва да се отбележи ,че застрахователят в преддоговорните
отношения между страните не е изискал допълнителни документи и е приел
,че механизмът на ПТП е установен безспорно ,но е отказал изплащане на
обезщетение поради несъгласие с предложения от пострадалото лице размер
(в тази насока са неоспорено твърдение в исковата молба и писмено
възражение от адв.И. И. –л.7 от делото).
Следва да се отбележи също така ,че законният представител на
малолетния ищец се е явил в с.з.на 28.09.2023 г. и е отговорил подробно на
зададените му въпроси по реда на Чл.176 ал.3 ГПК ,като не може да се приеме
,че дадените отговори са уклончиви или неясни .
7
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
8
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по
чл. 432, ал. 1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с действащия към датата на събитието КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
По делото е установено, че преди подаване на ИМ на 30.05.2022 г.
ищецът е предявил претенция вх.№1538/30.05.2022 г. към ответника за
заплащане на застрахователно обезщетение,като на 03.08.2022 г. е получил
отказ от изплащане на обезщетението .
Доколкото уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл. 498 КЗ, съдът
намира, че за ищеца се е открила възможността да предяви всичките си
претенции пред съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
9
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал.
1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния
вид и размер.
Както бе посочено в приетата фактическа установеност фактът, че
лекият автомобил ,в който се е движел ищецът , е бил застрахован при
ответното дружество по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , като наличието и и валидността към
датата на произшествието също не са предмет на спор между страните по
делото, поради което застрахователят е материалноправно легитимирана
страна по прекия иск.
Не е налице влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца ,като няма данни за образувано досъдебно производство
,поради което всички факти и обстоятелства по делото следва да се
установят по реда и при условията на ГПК.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице
е основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди, свързани с
претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица
от причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между
деликтната отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя
пораждането на задължението на последния по горецитираната правна норма,
при реализиране на визираните в нея предпоставки. На първо място, това е
установяване на застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП
10
водач при ответника - застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие и на второ - осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът по силата на
застрахователното правоотношение е поел задължение да обезщети вредите,
причинени на трети лица от водача на застрахованото превозно средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищеца значителни
морални болки и страдания на основание чл. 51, ал. 1 вр. чл. 52 от ЗЗД
Видинският окръжен съд намира, че за възмездяване на претърпените от
него неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е
претендираният 7 000 лв.,като този размер на обезщетение е от естество да
репарира негативните емоционални преживявания и физически страдания на
ищеца .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни травми;
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това; съобразявайки детската възраст на
пострадалия; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания ,които продължават макар и в значително по-слаба степен и към
11
настоящия момент след близо две години след ПТП , при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 7 000 00 лв. Съдът конкретно отчете ,че в резултат
на процесното ПТП е причинило на ищеца тежка душевна травма –ищецът
няколко месеца след инцидента не смеел да се качи в лек автомобил ,а към
настоящия момент смее само в присъствието на баща си.Прави драми от
всичко ,нервира се при най-малък повод.Вещото лице констатира ,че
процесното ПТП е дало отражение върху емоционалното състояние на ищеца
.Наличните фактори-ниската възрастувсе още ниският социален интелект и
емоционалната некомпетентност не допринасят за бързото преодоляване на
преживяното.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на дължимото
обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в
т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т.
2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика-
решение по т. д. № 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т.
д. № 618/2011 г. и други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
12
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде намалено обезщетението
за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам
по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила,
участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за
допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за
настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава
автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.
Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
Доказателствената тежест за наличие на съпричиняване лежи върху
ответната страна ,която обаче не е ангажирала каквито и да било
доказателства в тази насока,поради което възражението за съпричиняване
следва да бъде оставено без уважение.
В отговора на исковата молба (л.28 от гр.д.2155/2022 г.на Районен съд-
Видин ) е направено възражение от страна на ищеца за съпричиняване поради
това ,че е бил без поставен обезопасителен колан и без система за
обезопасяване на деца.
13
От събраните доказателства не се установяват по какъвто и да било
начин твърдените факти.Ответникът не е доказал и твърдението си ,че ищецът
не е бил с поставен обезопасителен колан .От материалите по делото не може
да се установи дали изобщо автомобилът е бил с фабрично поставени колани
,тъй като за пътниците съществува задължение да ползват коланите само ако
последните са фабрично монтирани.
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос на ищеца във
вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на Чл. 497. (1) от Кодекса за застраховането застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната
от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не може да е по-дълъг от три
месеца от предявяването на претенцията по реда на чл. 380 пред
застрахователя)освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В конкретния случай застрахователната претенция е предявена на
30.05.2022 г. ,а постановеният отказ е от 03.08.2022 г., следователно
законната лихва върху главницата започва да тече от 03.08.2022 г.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените разноски пред районния и окръжния съд :1000
лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Л.М. пред Районен съд-В.,150 лв. за
възнаграждение на вещо лице ,държавна такса пред Районен съд-Видин в
размер на 280 лв. и банков превод в размер на 2,50 лв.
Към тези разноски следва да се прибави и сумата от 140 лв.за държавна
такса по сметка на Окръжен съд-В. .Районният съд е определил размер на
таксата 240 лв. и същата е заплатена от въззивника .Районният съд
неправилно е определил размера на таксата която е 50 на сто от таксата
14
,дължима за първоинстанционното производство ,върху обжавлаемия
интерес съгласно разпоредбата на Чл.18 ал.1 от Тарифата за държавните такси
,които се събират от съдилищата по реда на ГПК .
Надвнесената от въззивника такса в размер на 100 лв.следва да се върне
на въззивника на основание Чл.70 ал.3 ГПК .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис съгласно Тълкувателно решение № 3 от
23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2019 г., ОСГТК, поради наличието у ищеца
на качеството на потребител .
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 686 от 30.10.2023 г. по гр. д. № 2155/2022
г. на Районен съд-В. ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на управление :
гр. С. ,ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. чрез
неговите родители и законни представители Д. А. Т. с ЕГН ********** и Л.
М. В. с ЕГН ********** сумата от 7000 лв. ,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди на малолетното дете В. Д. А., вследствие
претърпяно ПТП на 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 30.04.2022 г.,до окончателно
изплащане на вземането .
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 30.04.2022 г.до 03.08.2022 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД“Б. В. И. Г.“АД със седалище и адрес на управление :
гр. С. ,ЕИК ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. чрез
неговите родители и законни представители Д. А. Т. с ЕГН ********** и Л.
М. В. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на :1000
лв. за адвокатско възнаграждение на адв.Л.М. пред Районен съд-В.,150 лв. за
възнаграждение на вещо лице пред Районен съд-В.,държавна такса пред
Районен съд-В. в размер на 280 лв.,банков превод в размер на 2,50 лв. и 140
лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд-В..
На В. Д. А.,ЕГН **********,с адрес: гр.В. чрез неговите родители и
15
законни представители Д. А. Т. с ЕГН ********** и Л. М. В. с ЕГН
********** да се върне сумата от 100 лв.надвнесена държавна такса .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16