Р Е Ш
Е Н И Е № 260329
02.07.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 569 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от С.Т.К. с ЕГН:********** ***, Е.С.И. с ЕГН:********** ***, и Н.С.А. с ЕГН:**********
***-В-4-9, против Н.И.И. с ЕГН:********** ***, и Б.П.Д. с ЕГН:********** ***, иск
с правно основание чл.189 ал.1 вр.чл.87 ал.3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се
твърди, че на **********г. двамата ответници продали на С.И.К. по време на брака му със С.Т.К. ПИ с
идентификатор 77195.750.157 за сумата от 18300лв., която продавачите получили
изцяло в деня на сключване на сделката. Ищците твърдят, че не успели да влязат
във владениена закупения имот, тъй като трети лица заявили самостоятелни права
върху него и не ги допуснали да упражняват фактическа власт. Третите лица
завели дело за установяване на собственост, като предявеният от тях иск по
чл.124 ал.1 от ГПК срещу ищците и техните праводатели – ответниците в
настоящото производство бил уважен. Ето защо, се иска разваляне на договора за
покупко-продажба по съдебен ред. След развалянето му поради неизпълнение на
задължението да се предаде владението следвало ответниците да бъдат осъдени да
върнат на ищците поне отразената в нотариалния акт продажна цена на имот, което
задължение на продавача следвало от разпоредбата на чл.189 ал.1 от ЗЗД. Предвид
гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да развали
сключения с Нотариален
акт № 168, том II, рег. № 4077, дело № 299 от 2008 год. по описа на Нотариус И.Б.
договор, по силата на който ответниците им продали съсобствения си имот, а
именно ПИ с идентификатор 77195.750.157, находящ се в гр. Хасково по
Кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастър - гр.София, с адрес на имота -
местност „Каменец“ с площ на имота 1372 кв.м., с трайно предназначение -
урбанизирана, с начин на трайно ползване за друг вид застрояване, със стар
идентификатор 2732, при съседи на имота: ПИ с идентификатори 77195.750.300,
77195.750.158, 77195.750.329, 77195.750.330 и 77195.750.156, за сумата в размер
на 18 300 лева, осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от 18 300 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2019г. до
окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците подават отговори
на исковата молба, в които на първо място оспорват предявения иск, като правят
изрично възражение по чл.87 ал.5 от ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на правото да се развали процесния договор по реда на чл.87 от ЗЗД,
като излагат съображения в тази насока. Във връзка с това им възражение правят
искане за прилагане по делото на гражданско дело № 2784/2010г. по описа на
Районен съд-Хасково. Алтернативно оспорват предявения иск по основание и
размер. На трето място считат, че ищците неправомерно се позовават на
цитираното решение на Хасковски районен съд по посоченото дело като основание
за разваляне на сключения между страните договор. Твърдят, че към датата на
прехвърляне на собствеността и двамата ответници са легитимни и пълноправни
собственици на описания в нотариалния акт имот, който по новата кадастрална карта,
съгласно описаната в нотариалния акт скица от кадастъра е бил под номер
77195.750.157, със стар идентификатор № 2732 /две хиляди седемстотин тридесет и
две/ и със стари съседи съгласно първичния Нотариален акт № 114, том V,
нотариално дело № 1437/1979г., а именно: шосе, път, Р.В. и Г.К.. В случай, че
ищците оспорват това им твърдение, правят искане за назначаване на
съдебно-техническа експертиза, която да установи идентичността и
местоположението на процесния имот по сега действащия кадастрален план, като се
проследи местоположението на имота от 1979 година до изготвяне на първия
регулационен план на град Хасково и съответно на кадастралната карта. Според
ответната страна петгодишния давностен срок за разваляне на сделката е изтекъл,
тъй като започва да тече от сключването на същата. По цитираното решение от
2014г. ответниците не били страни, поради което за тях то нямало сила на
пресъдено нещо. По отношение на сумата от 18300лв. заявяват, че не е върната и
смятат, че не подлежи на връщане. Неоснователни били твърденията на купувача,
че не е въведен във владение. Ответниците твърдят, че са били собственици не
само по документи, но и реални такива на процесния имот към момента на сключване
на сделката. Твърдят, че след сделката ищците са въведени във владение на
имота, предмет на нотариалния акт от 2008г. Спорът възникнал през 2010г. с
някакви заявления до кадастъра на третите лица, че те са собственици на имота.
Ето защо, ответниците считат, че са изрядна страна, тъй като предали владението
на ищците върху собствения си имот, като имало съвпадение и по документи.
Предвид гореизложените съображения се иска отхвърляне на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 21.07.2008г.
ответниците продават на С.И.К. следния свой съсобствен недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 77195.750.157 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, находящ се в гр.Хасково, Каменец, с
площ 1372кв.м., с трайно предназначение : урбанизирана, с начин на трайно
ползване : за друг вид застрояване, със стар идентификатор №2732, при съседи :
имоти с идентификатори 77195.750.300, 77195.750.158, 77195.750.328, 77195.750.330
и 77195.750.156, за сумата от 18300лв.
По
предявените от третите лица В.К.К., Е.Г.К. и В.Г.К. против Б.П.Д., Н.И.И., С.И.К.
и С.Т.К. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е образувано
гр.д.№2784/2010г. по описа на РС-Хасково. С постановеното на 20.07.2011г.
решение по това дело е прието за установено, че поземлен имот с идентификатор
77195.750.157 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г.
на ИД на АК-София, не е идентичен с описаната в НА №114 от 18.12.1979г. на
РС-Хасково овощна градина от 1,5дка, находяща се в местността „Ташлъка“,
Хасковско землище, като В.К.К., Е.Г.К. и В.Г.К., като наследници на Господин
Генов Колев са признати за собственици на поземлен имот с идентификатор 77195.750.157
по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на
АК-София. Така постановеното решение на РС-Хасково е обезсилено с решение по
В.гр.д.№760/2011г. на ОС-Хасково в частта, с която е прието, че поземлен имот с
идентификатор 77195.750.157 по КК на гр.Хасково, одобрена със заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, не е идентичен с описаната в НА №114
от 18.12.1979г. на РС-Хасково овощна градина от 1,5дка, находяща се в
местността „Ташлъка“, Хасковско землище, като недопустимо. Със същото решение
на ОС-Хасково се потвърждава решението на РС-Хасково в останалата част. С
решение от 06.03.2014г., постановено по гр.д.№14/2013г. на ВКС, е обезсилено решението на ОС-Хасково в
частта, с която е потвърдено решението на РС-Хасково за признаване по отношение
на Б.П.Д. и Н.И.И. на В.К.К., Е.Г.К. и В.Г.К. за собственици на поземлен имот с
идентификатор 77195.750.157 по КК на гр.Хасково.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и
изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно
и обективно дадено. В съдебно заседание бяха изслушани и показанията на
посочените от страните свидетели М.К.И. /съпруга на ответника Н.И.И./, А.А.А.
/първи братовчед на съпругата на ответника Н.И.И./ и Т.Д.Т..
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на
предявения иск:
Съдът
намира така предявения иск с правно основание чл.189 ал.1 от ЗЗД за допустим.
Несъмнено от представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от
21.07.2008г. двамата ответници са продали на ищците процесния недвижим имот
срещу заплащане на сумата от 18300лв., получена от продавачите изцяло преди
подписване на нотариалния акт. С оглед твърденията на ищците, че са съдебно
отстранени от този недвижим имот, който закупили през 2008г. от двамата
ответници и съответно последните следва да им върнат получената продажна цена
на имота, следва извода, че иска с правно основание чл.189 ал.1 от ЗЗД е
предявен от надлежна страна – купувач, който впоследствие е съдебно отстранен
от закупения имот. Иска е предявен също срещу надлежна страна – продавачите по
договора за покупко-продажба. Ето защо, съдът счита предявения иск с правно
основание чл.189 ал.1 от ЗЗД за допустим. В тази връзка съдът счита, че не
следва да се разглежда като отделен от иска по чл.189 ал.1 от ЗЗД иска с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, с оглед трайната практика на ВКС по този въпрос,
обективирана в определение №765/07.11.2012г., постановено по ч.гр.д.№631/2012г.
на ВКС IV г.о.; решение
№922/10.12.2008г., постановено по гр.д.№6342/2007г. на III г.о.; решение №591/06.01.2006г.,
постановено по т.д.№907/2004г. на II т.о.
Съгласно така цитираната съдебна практика, при съдебно отстраняване на купувача
от недвижимия имот договора, въз основа на който го е придобил се счита
развален по право. Ето защо, в настоящия случай не е необходимо предявяване и
разглеждане като самостоятелен иск на този с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД
отделно от предявения иск с правно основание чл.189 ал.1 от ЗЗД.
Разгледан
по същество предявения в настоящото производство иск се явява основателен и
доказан. По безспорен начин се установи от данните по делото, че с влязло в
законна сила съдебно решение е прието за установено по отношение на С.И.К. и С.Т.К.,
че В.К.К., Е.Г.К. и В.Г.К. са собственици на поземлен имот с идентификатор
77195.750.157 по КК на гр.Хасково. В същото време се установи, че ответниците
са продали на ищците именно този поземлен имот, като неговата идентичност с
процесния се установи по несъмнен начин и от депозираното експертно заключение
на съдебно-техническата експертиза. При тези данни по делото съдът намира за установено
по категоричен начин, че при отстраняване на купувач от недвижим имот с влязло
в сила решение, договорът за придобиването му се счита за развален по право. В
тази насока е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС. Ето защо,
следва извода, че договора за покупко-продажба от 21.07.2008г., по силата на
който ответниците са продали на ищците процесния недвижим имот за сумата от 18300лв.
се счита за развален по право. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.1 от ЗЗД, ако продадената вещ
принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда
на чл.87 от ЗЗД, като продавачът е длъжен да му върне платената цена и да му
заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за
вещта. Доколкото в случая е установено по категоричен начин с влязло в сила
решение, че процесния недвижим имот принадлежи на трети лица, както и че договора
за покупко-продажбата на този имот се счита за развален по право, то следва
ответниците в качеството на продавачи по този договор да заплатят на ищците в
качеството на купувачи по същия продажната цена на имота в размер на 18300лв.
Съдът
счита, че в настоящия случай не може да се приеме за основателно възражението
на ответниците за изтекла погасителна давност по чл.87 ал.5 от ЗЗД, доколкото
по гореизложените съображения се установява, че с влизане в сила на решението
по предявения срещу купувачите С.И.К. и С.Т.К. иск за собственост от третите
лица от една страна се приема за развален по права на договора за
покупко-продажба, въз основа на който са закупили от ответниците в настоящото
производство поземлен имот. От друга страна следва да се вземе предвид, че
спорът между купувачите по процесния договор за покупко-продажба и третите
лица, които са признати за собственици на имота, приключва с влязъл в сила
съдебен акт на 06.03.2014г., а настоящия иск е предявен на 05.03.2019г., т.е.
преди изтичане на петгодишната погасителна давност.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищците направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер общо на 1932лв., от които 732лв. – държавна такса и
1200лв. – адвокатско възнаграждение.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Н.И.И. с ЕГН:********** ***, и Б.П.Д. с ЕГН:********** ***, да заплатят на С.Т.К.
с ЕГН:********** ***, Е.С.И. с ЕГН:********** ***, и Н.С.А. с ЕГН:********** ***-В-4-9,
сумата от 18300лв., представляваща връщане
на платената цена по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 168,
том II, рег. № 4077, дело № 299 от 2008 год. по описа на Нотариус И.Б., по
силата на който Н.И.И. и Б.П.Д. продали на С.И.К. и С.Т.К. съсобствения си имот, а именно ПИ с
идентификатор 77195.750.157, находящ се в гр. Хасково по Кадастралната карта на
града, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор
на Агенция по кадастър - гр.София, с адрес на имота - местност „Каменец“ с площ
на имота 1372 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана, с начин на трайно
ползване за друг вид застрояване, със стар идентификатор 2732, при съседи на
имота: ПИ с идентификатори 77195.750.300, 77195.750.158, 77195.750.328,
77195.750.330 и 77195.750.156,
ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 05.03.2019г.
до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски в размер общо на 1932лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.