№ 358
гр. Пазарджик, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220201243 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ю.И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „***“ № 17, представлявано заедно от
управителите Г. Л. А. и И. Д. С., чрез пълномощника адв. А. И. от САК,
против Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с
чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява
представител, като от пълномощника на същото са ангажирани доказателства
и депозирани становища по съществото на спора, с искане ЕФ да бъде
отменен и се присъдят разноски в полза на дружеството-жалбоподател.
1
В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от
законовия или процесуален представител, но от последния по делото е
представено писмено становище, с което се оспорва жалбата, ангажират се
доказателства и се излага обосновано становище за законосъобразност и
правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване. Направено
е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата и след като взе
предвид изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това,
че на 22.08.2022 г. в 06:42 часа, било установено нарушение №
E64C7B622EB2F69E053041F160A0F77, с ППС автобус „***“, с рег. № ***, с
технически допустима максимална маса 24 000, брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 3, без ремарке, в община Пазарджик, за движение по път I-8
км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Установено било, че собственик на ППС е дружество „Ю.И.“ ООД,
чиито законен представител към инкриминираната дата бил И. Д. С., на което
ЮЛ е и регистрирано ППС.
Извършеното съставлявало нарушение на чл.187а ал.2 т.3 във вр. с
чл.102 ал.2 от ЗДвП. Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният
ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството-жалбоподател била
наложена имуществена санкция на основание чл.179 ал.3б от ЗДвП в размер
на 2 500 лева.
В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по
2
чл.10б ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер
на 38,00 лева, както и че дружеството можело да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 66,00 лева
при спазване на чл. 189е ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на
компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по
чл.10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено.
ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 25.08.2025 г. по пощата,
видно от известие за доставяне (л.26), а жалбата против ЕФ е подадена от
надлежно упълномощен от законните представители на наказаното дружество
адвокат, чрез АНО до съда по куриер на 04.09.2025 г., видно от отбелязаното в
товарителницата (л.19), поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд в рамките на
законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.
При установената фактология и анализ на доказателствения материал по
делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По отношение на направените в жалбата възражения за процесуална
неизправност на издадения ЕФ, съдът счита следното:
В жалбата се оспорва, че в случаите на нарушения по чл.179 ал.3б от
ЗДвП, какъвто е настоящият случай, не би могло да се издава ЕФ, предвид
разписаното в нормата на чл.189ж ал.1 във вр. с чл.167а ал.3 от ЗДвП. Съдът
не споделя това възражение, като счита, че ЕФ се издава и за нарушения на
чл.179 ал.3б от ЗДвП в случаите, когато нарушението е заснето и установено
от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП. Този извод може да бъде
направен като се има предвид систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл.167а ал.2 т.8 и ал.4 от ЗДвП и чл.189ж ал.1 и ал.7 от ЗДвП. В чл.167а от
ЗДвП е регламентирана процедурата чрез която АПИ осъществява контрол
върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата
(ЗП) чрез електронната система за събиране на пътни такси, в това число и
правомощията на органите на агенцията и актовете, с които те се произнасят
3
при упражняването им. Така в чл.167а ал.2 т.8 от ЗДвП изрично е посочено, че
при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават
и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП. Освен
това разпоредбата на чл.189ж ал.7 от ЗДвП също визира ЕФ за нарушения по
чл.179 ал.3б от ЗДвП, като гласи че по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл.179 ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10 от
ЗДвП, а ал.8 на същия член пък разписва редът за връчване на ЕФ от
контролните органи, в т.ч. и за нарушения на чл.179 ал.3б от ЗДвП. Също така
анализът на разпоредбите на чл.187а ал.4 и ал.5 от ЗДвП, които регламентират
правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено
нарушение по чл.179 ал.3- 3б от ЗДвП, да се освободи от административно
наказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация, като
срокът за това действие започва да тече от връчването на АУАН или на ЕФ.
Имайки предвид изложеното, то следва несъмнения извод, че
законодателят е регламентирал възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответните правни субекти
чрез издаване на ЕФ и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП с налагане на
санкция, в случаите когато нарушенията са установени и заснети от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП.
Що се касае до посочената разпоредба на чл.189е ал.1 от ЗДвП с
твърдението, че тя разписва приложимия ред за санкциониране на нарушения
по чл.179 ал.3б от ЗДвП, следва да се посочи, че разписаният в тази норма ред
е за установяване на нарушения по чл.179 ал.3- 3в от ЗДвП, а не само по
чл.179 ал.3б от ЗДвП и този ред следва да бъде спазван, но в случаите когато
нарушението не е установено и заснето от електронната система по чл.167а
ал.3 от ЗДвП, като например при спиране на водача от контролните органи на
АПИ и извършване на проверка, при която е констатирано нарушение от
посочения вид. Тогава се съставя АУАН и съответно деецът се санкционира с
издаване на НП.
Затова съдът намира, че в случая не е нарушен редът за санкциониране
на дружеството с издаване на ЕФ при спазване на процедурата в закона.
Последната е спазена напълно. В процесния ЕФ изискването за съдържание е
спазено, като е посочено конкретно в какво се изразява нарушението и
съответстващата му правна квалификация. Посочени са наименованието на
4
техническото средство и неговият уникален регистрационен номер, мястото
на нарушението и ППС, ведно с неговите технически характеристики, като
става ясно, че санкцията се налага на „Ю.И.“ ООД в качеството на собственик
на процесното ППС.
От доказателствата по делото се установява и това, че е изпълнено
изискуемото по закон условие и към ЕФ е приложен и генерираният
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а ал.3 от
ЗДвП (л.28), съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал (л.29-31). Същите дават
информация и относно регистрационния номер на ППС, тол секцията, в която
е засечено нарушението и географските координати, дата и час на
нарушението. От приложения снимков материал се установят и данните за
дата, час и тип записващо устройство.
Следващото възражение направено с въззивната жалба касае
неспазването на процесуалните срокове за издаване на санкционния акт, с
което било допуснато СПН.
ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и
ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.
При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове,
относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по
въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на
този срок от извършване на административното нарушение изтича и
давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е
предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито
за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти
са напълно приложими и при административнонаказателните производства,
5
по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено
регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло
в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската
давност съгласно тази разпоредба.
В случая АНП е започнало с установяване на административното
нарушение, извършено на 22.08.2022 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като
задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание.
Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС съкратеното производство за административнонаказателната
отговорност чрез издаване на ЕФ, въведено в ЗДвП, е изключение от общите
правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, а не по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП са неприложими по отношение на електронните фишове.
Затова и възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН са
неоснователни. Посочената разпоредба урежда сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП, които не са част от специалното производство по
издаване на ЕФ. При това производство нарушението се установява чрез
заснемане движението на ППС на определен пътен участък и в определен
времеви момент, което заснемане се извършва от компонент на
автоматизирана система, като датата на установяване на нарушението
(22.08.2022 г.) е задължителен реквизит и релевантна при преценка за
давностния срок, изключващ последващото разследване за това нарушение.
Още с постъпване на информация за самото заснемане на движението в
процесния участък и липсата на платена за това пътна такса се генерират
определени реквизити във фиша, но окончателното му съставяне е процес,
който в случая не е приключил в деня на заснемането на нарушението, тъй
като впоследствие се извършват действия с въвеждане на данни в съставяния
документ- ЕФ. Така този документ е обновяван и процесът на съставянето му
не е приключил към датата на самото нарушение.
6
Датата, обаче на която е приключил фактическият състав по съставянето
на ЕФ в процесния вид, в който се обжалва, не е меродавна за преценка на
давностните срокове, доколкото тя има значение само в рамките на
администрацията за техническото съставяне на документа, тъй като не е
законодателно предвидена като задължителен реквизит на ЕФ. До
настъпването на тази дата дори да са извършвани действия по обработка на
документа, то те не са такива по смисъла на чл.81 ал.3 НК, тоест не и
прекъсващи давността, респективно- действия по
административнонаказателно преследване, насочени срещу лицето, срещу
което се води. Следователно от датата на нарушението и към момента не е
изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по
смисъла на чл.81 ал.3 от НК, но на 22.08.2025 г. е изтекла обикновената
(тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното
преследване, а ЕФ е връчен, както се посочи по-горе, на 25.08.2025 г.
Това прави основателен доводът на процесуалния представител на
въззивника за незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна
давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното
бъдещо развитие на административнонаказателното производство.
Съдът обаче счита за неоснователно направеното възражение за
допуснато СПН, касаещо формата и съдържанието на издадения ЕФ. Съгласно
разпоредбите на §1 т.1 от ДР на ЗАНН и §6 т.63 от ЗДвП, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при
нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити, поради
което в него не следва да се изписват датата на издаване, името на издателя му
и негов подпис. Отделно от това, електронният фиш по дефиниция, не следва
да съдържа персоналното посочване на издателя му, поради което въпросът за
7
компетентността на определено лице да издава ЕФ не следва да се обсъжда.
По-нататък в ЕФ не се посочва и дата на издаването му. Вярно е, че
датата на установяване на нарушението е задължителен реквизит и е
релевантна при преценка за давностния срок, изключващ
административнонаказателното преследване за това нарушение. Вярно е и
това, че в това специално производство по санкциониране с ЕФ нарушението
се установява чрез заснемане движението на ППС на определен пътен участък
и в определен времеви момент, което заснемане се извършва от
автоматизирана система, като със заснемането на движението на ППС в
процесния участък в ел. система се генерира информация, която е и част от
реквизитите в ЕФ. Датата на съставянето на ЕФ има значение само за проверка
съответствието на документа с установения за него образец, предвид
съдържанието на материалноправната норма, установяваща издаване „по
образец“. Към тази дата е бил одобрен образец със заповед, който е следван за
изготвяне на процесния фиш (виж заповед и приложения на л.33 и сл. от
делото).
От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се
установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка
№10402, която е заснела нарушението, данните за която съвпадат с тези,
отразени в издадения електронен фиш. Представените доказателства за уреда
на контрол (л.43 и сл. от делото) сочат за неговата техническа изправност и
законосъобразност. По отношение на годността на техническото средство
съдебната практика е константна, като за пример могат да се посочат Решение
№ 11 от 11.01.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1022/2022 г.,
Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
1023/2022 г. и др. В цитираните решения съдът е приел, че електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не
подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на електронната
система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и
на база изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, това е
съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява
8
събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно
средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние,
установяване на размера им и тяхното събиране. Следователно чрез
електронната система за събиране на пътни такси се извършва събиране,
пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности,
поради което тази система не попада в обхвата на чл.1 от Закона за
измерванията. Затова и възраженията във въззивната жалба свързани с
установяването на нарушението и използваното техническо средство не могат
да бъдат споделени от съда.
Не може да бъде споделено и направеното в жалбата възражение, че
издаденият ЕФ не съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП (в жалбата е посочен чл.186, което очевидно представлява техническа
грешка) реквизити. Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ е, че той има
всички императивно предвидените от закона реквизити, които са разписани в
разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, която норма е относима в случаите на
издаване на ЕФ при нарушение на чл.179 ал.3 от ЗДвП, в това число и за
нарушения на чл.179 ал.3а и ал.3б от ЗДвП, което е установено и заснето от
електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното й заплащане. Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени
реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са
отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те
са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на
защита, което се реализира по фактите. Затова и направените възражения са
неоснователни, вкл. и това за липса във фиша на конкретната пътна такса.
Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че „не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, които са двата възможни начина да се заплати съответната
тол такса.
9
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на дружеството собственик на процесното ППС, а
фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени
разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на
наложеното наказание. В случаите, когато се касае за юридическо лице-
собственик на процесното ППС или негов ползвател, нормативно следва
налагането на имуществена санкция на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. ал.3
във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП, съгласно които, ако собственикът на пътното
превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната
такса по чл.10 ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по
чл.179 ал.3б в размер на 2500 лв.
Съгласно чл.10б ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика на
ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези
по чл.10а ал.7 и ал.9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки.
Разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДвП дава възможност на собственика
на процесното ППС да се освободи от административнонаказателна
отговорност във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от
ЗДвП чрез представяне в 7-дневен срок от връчването на АУАН или ЕФ на
декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от СУПМС за него. По-нататък, в нормата чл.187а ал.5
от ЗДвП е предвидено в случаите на подадена декларация от собственика, че
друго лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения
АУАН/ЕФ, производството против собственика да се прекратява, а ЕФ- да се
отменя. В настоящия случай не е била подадената декларация по чл.187а ал.4
от ЗДвП от жалбоподателя, в качеството му на собственик на процесното
ППС.
На следващо място, ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата
на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че АПИ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице,
събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
10
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съгласно чл.189ж ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП, установено и заснето
от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да бъде издаван
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
За извършеното административно нарушение, както се посочи по-горе, е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал са доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
посочения във фиша идентификатор- част от системата). Докладът от
електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП отразява данните за
техническите характеристики на процесното ППС, време и място на
преминаване през път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
преминаване е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. системата и снимките от устройството са годни доказателства
за отразените в тях факти и обстоятелства съгласно чл.189е ал.8 от ЗДвП,
които ведно с останалите приети по делото писмени доказателства
установяват мястото, датата и часа на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът счита че няма допуснато
нарушение на нормативно установената процедура чрез издаване на
процесния ЕФ, с неговото конкретно съдържание, за нарушение по чл.179
ал.3б от ЗДвП.
Безспорно доказано по делото е, че собственик на процесното ППС е
дружеството-жалбоподател. Установи се несъмнено и че на процесната дата и
място, посоченото в ЕФ ППС- собственост на наказаното дружество, се е
11
движило в процесния пътен участък и е преминало съответния сегмент от
пътя- № ********** без да е заплатило тол такса, а също така и без да е
закупена предварително и маршрутна карта (виж становище от Отдел УИСИ
на л.78).
От доказателствата по делото се установи, че дружеството-
жалбоподател е имало сключен договор с „Конкорд Смарт Инфраструктура“
АД договор за предоставяне на услугата по електронно таксуване на пътни
такси. От справката на дружество „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД-
правоприемник на горецитираното дружество, става ясно, че към датата на
нарушението за процесното ППС няма сключен договор за предоставяне на
услуга по електронно таксуване. От справката на „Интелигентни трафик
системи“ се установи, че „Ю.И.“ не е имало сключен договор и с това
дружество по отношение на процесното ППС към датата на регистриране на
нарушението.
При тази данни съдът намира за безспорно доказано, че дружеството-
жалбоподател е осъществило вмененото му нарушение.
Неоснователно е възражението в жалбата, че от страна на АПИ не били
спазени разпоредбите на регламент на ЕС, уреждащ възможността при
недекларирана пътна такса да се предостави възможност за отстраняване на
нередността и прилагане на принудителни мерки (Регламент за изпълнение
(ЕС)2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане
на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), доставчикът следва да информира ползвателя на
ел. услуга за недекларирането на пътната такса.
Съгласно чл.2 §7 от Регламента: „Доставчиците на Европейска услуга за
електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата
сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство“. Тази разпоредба е е съобразена и във
12
вътрешното ни право едва с последното изменение на Закон за пътищата,
прието със Закон за изменение и допълнение на ЗП (ДВ бр.14 от 2023 г.). С
него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи, а именно ал.7,
ал.8 и ал.9, които са в сила от 01.01.2024 г.
Разпоредбата на чл.10б ал.7 от ЗП разписва, че в случай че е налице
частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. В случаите, когато се заплати тази такса в указания срок,
законът предвижда да не се образува административнонаказателно
производство.
Така формулирана ал.7 на чл.10б от ЗП в цялост е синхронизирана с
нормата на чл.2 §7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за
съответствието й с общностното право.
В случая обаче се установи, че за процесното ППС- автобус“***“ с рег.
№ ***, дружество „Ю.И.“ не е имало сключен договор с доставчик на услуга
по електронно събиране на такса за изминато разстояние към датата на
регистриране на нарушението. Затова и дружеството-жалбоподател не би
могло да се ползва от гореописаната процедура.
За него е съществувала единствено възможността за заплащане на
компенсаторна такса.
На база горното обаче следва да се има предвид, че в резултат на
извършеното нарушение държавният бюджет е бил ощетен с 0,21 лева (виж
справка от отдел УИСИ на л.78)- равностойността на незплатената тол такса
за преминаване по път от РПМ, като за същото е била наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 лева на дружеството-нарушител.
Затова и според настоящия съдебен състав е основателно възражението
за несъразмерност на наложената санкция с размера на дължимата тол такса и
респективно неспазване на принципа на пропорционалност. Предвидената от
българския законодател имуществена санкция, не е съответна на принципа на
13
пропорционалност имайки предвид посоченото по-горе за размера на
дължимата тол такса за процесния сегмент № **********.
Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при
преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на
правото на Европейския съюз. В тази връзка следва да се посочи, че съдът е
обвързан от фактическата и правна рамка на обвинението в ЕФ, а то е
единствено и само за сегмент № **********, км 196+643 от път I-8, не и за
целия пътен участък.
Горният извод, съобразен с директното приложение на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) води до
извод за отмяна на атакувания електронен фиш поради незаконосъобразност.
В този смисъл е решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024
год. по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково /Р България/,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Ето защо съдът намира, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, основателно се явява искането
на процесуалния представител на дружеството -жалбоподател за присъждане в
полза на последното на сторените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. Искането е направено своевременно в хода на съдебното
14
дело преди обявяването му за решаване, като в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Те се
претендират в размер на 660 лева, които са били заплатени в брой на адв. И. от
законните представители на дружеството-жалбоподател, видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие и фактура
(л.71-72). Процесуалният представител на АПИ прави възражение за
прекомерност на претендираното от пълномощника на дружеството-
жалбоподател адвокатско възнаграждение в представеното по делото писмено
становище. В случая минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18,
ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВСС, е в размер на 550
лева. Същевременно по делото е проведено 1 съдебно заседание, в което са
приобщени единствено писмените доказателства по делото- материалите по
АНП и представени от страните, а и обема на относимия доказателствен
материал за формиране на фактическите и правни изводи също не е голям,
като пълномощникът не е участвал в с.з. и е представил писмено становище.
Ето защо съдът счита че следва да уважи направено възражение на ответната
страна и да редуцира дължимите на въззивника разноски за адвокатски
хонорар до предвидения в наредбата минимум от 550 лева, като за разликата
до 660 лева следва да остави искането без уважение. Тези разноски следва да
се възложат на Агенция „Пътна инфраструктура“- органът издал обжалвания
ЕФ.
Пак с оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО, следва да се остави без уважение като
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на „Ю.И.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ № 17,
15
представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С., за извършено
нарушение на чл.102 ал.2 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) на
основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да ЗАПЛАТИ на
„Ю.И.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***“ № 17, представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С.,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 (петстотин и
петдесет) лева, като за разликата до 660 лева ОТХВЪРЛЯ искането като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16