РЕШЕНИЕ
№ 12541
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110169689 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 26, ал. 4,вр. ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК и
чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от В. С. С. срещу „А..БГ“ ООД за прогласяване
нищожност на клаузата за такса за допълнителна услуга за имуществено
проучване и кредитен рейтинг от Договор за паричен заем
№7000000033605М/22.05.2023 г., във вр. договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг, и за заплащане (след допуснато по реда на чл. 214 от ГПК
изменение на иска по размер) на сумата 91,32 лв., представляваща недължимо
платена по нищожна клауза такса за допълнителна услуга за имуществено
проучване и кредитен рейтинг от Договор за паричен заем
№7000000033605М/22.05.2023 г., във вр. договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг, ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба
до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора
са сключили договора за заем, по който е усвоена и върната заемната сума, в т.ч.
сумата по осъдителния иск. Към договора за заем в сключен и договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг като допълнителна услуга по
договора за кредит, за която се плаща фиксирана вноска, ведно с тази по заема.
Излагат се подробни съображения за нищожност и неравноправност на
оспорената клауза, вкл. на целия договор за кредит, а с оглед на това платеното е
без правно основание и подлежи на връщане.
Ответникът посочва, че на 19.05.2023 г. ищецът е подал молба за
сключване на договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение
за кредитен рейтинг, в т.ч. да му бъде издадено в най-кратък срок. Договорът е
сключен на 19.05.2023 г., по който дължи възнаграждение 91,32 лв., платима при
условието на чл. 4, ал. 6 от договора, като ответникът е предоставил услугата. Не
спори, че на 22.05.2023 г. е сключен и договора за кредит, по който на 22.06.2023
г. ищецът е сторил плащане от 505,00 лв. Посочва, че на 25.02.2025 г. сумата
91,32 лв. е възстановена на ищеца като недължимо платена по договора за
1
кредит. Предвид това признава изложеното в искова молба и иска. Поддържа, че
не е дал повод за водене на делото, с оглед на което да се приложи чл. 78, ал. 2 от
ГПК, под евентуалност настоява да се присъди в случай на претенция за
разноски за правна помощ на ищеца минимално възнаграждение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на
спорното материално право по иска по чл. 26, ал. 4,вр. ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 22
от ЗПК, и по иска по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД.
На 18.02.2025 г. ответникът е получил препис от искова молба,с
приложения, в която ищецът е посочил начина на изпълнение на предявеното
парично вземане, а именно чрез плащане по посочена банкова сметка. На
25.02.2025 г., в хода на процеса, ответникът след като е запознат с искова молба и
посочената там банкова сметка, е изпратил на ищеца сумата 91,32 лв. чрез
пощенски паричен превод чрез „И.“ АД, с основание на плащане
„възст.недължимо пл.сума по дог 33605М/22.05.2023“.
Съгласно чл. 68, б. „а“ ЗЗД местоизпълнението при паричните задължения
е в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението.
Парично задължение е носимо и длъжникът следва да докаже, че е изпълнил
задължението си точно. Изпращането от страна на ответника на пощенски запис
го освобождава от задължение по правилото на чл. 95 от ЗЗД, ако кредиторът
неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение, т.е установи
се знание от страна на кредитора за пощенския запис. В конкретния случай не се
установява нито, че преди подаването на отговора на исковата молба е сторено
плащането, нито че ищецът е бил уведомен за извършения в негова полза
пощенски запис. От представената справка от „И.“ АД се установява, че сумата
по пощенския превод не е получена от ищеца, нито е възстановена на
наредителя, като в случай че не е потърсена подлежи на връщане на ответника.
Ищецът е узнал за извършения в негова полза пощенски запис едва с връчването
на отговора на исковата молба и до края на съдебното дирене не се установи
друго относно получаване на сумата.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че исковете подлежат на
уважение, а ответното дружество дължи разноски по общите правила на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, а не ищеца, тъй като не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2
от ГПК. Ищецът доказа наличието на имуществено разместване между страните
и че не е бил налице годен юридически факт за възникване на правото на
парично вземане на ответника. Търсеното парично задължение е дължимо и
изискуемо и като законна последица от това се дължи поисканата законна
мораторна лихва. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на
спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за
присъждане на законната лихва върху увеличената част – решение №
60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по описа на ВКС, I т. о. Поради това
законната лихва върху първоначално предявения размер от 10,00 лв. следва да
бъде присъдена от 22.11.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане, а върху разликата над 10 лв. до пълния предявен размер
от 91,32 лв.– от подаването на молбата по чл. 214 от ГПК – 28.04.2025 г. до й
окончателното плащане.
Ищецът има право на съдебни разноски за платени държавна такса - 100
лв., и възнаграждение на адвокат – 480 лв., срещу чийто размер ответникът
навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност. Съдът, като взе
2
фактическата и правна сложност на спора, защитавания материален интерес и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо адвокатът да
извърши, приема, че разноската за адвокат се следва за сумата 400 лв. Ето защо
ответникът трябва да заплати на ищеца деловодни разноски сумата общо 500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от В. С. С., с ЕГН:**********,
срещу „А..БГ“ ООД, с ЕИК:**********, иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД, на
клауза за такса – допълнителна услуга за имуществено проучване и кредитен
рейтинг от Договор за паричен заем №7000000033605М/22.05.2023 г., във вр.
договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг.
ОСЪЖДА „А..БГ“ ООД, с ЕИК:**********, да заплати на В. С. С., с
ЕГН:**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, сумата 91,32 лева,
представляваща такса – допълнителна услуга за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от Договор за паричен заем №7000000033605М/22.05.2023 г.,
във вр. договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, платена при
начална липса на основание, ведно със законна лихва върху сумата 10,00 лв.,
представляваща първоначално предявения размер на иска, считано от датата на
подаване на искова молба – 22.11.2024 г. до окончателното й плащане, а върху
разликата над 10,00 лв. до пълния размер от 91,32 лв. или върху сумата 81,32
лв., считано от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК –
28.04.2025 г., до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „А..БГ“ ООД, с ЕИК:**********, да заплати на В. С. С., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 500,00 лева– съдебни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от „А..БГ“ ООД по банкова
сметка: IBAN:***********; BIC:*********, с титуляр адв. Д. М..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3