РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Благоевград, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20251210201142 по описа за 2025 година
Производството e по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община К със седалище и адрес на управление
гр.К, пл.“В“№, представлявано от инж.О А -кмет против Наказателно
постановление № ПО-02-37/23.07.2025 г. издадено от Директора на Басейнова
дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) -Благоевград, с което за
административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите (ЗВ), на
основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите на Община Кюстендил е
наложена "имуществена санкция" в размер на 150. 00 (сто и петдесет) лева.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, сочи се че
същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения,
поради което се иска неговата отмЯ..
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Н, която
подържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразност на
атакуваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован,
чрез представителя си – юрисконсулт К оспорва жалбата, по същество излага
доводи за потвърждване на наказателното постановление, като
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно призована, не изпраща
1
представител и не ангажира становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
Община К притежава Разрешително за водовземане от подземни води, чрез
нови водовземни съоръжения № 41590235/02.06.2020 г., издадено от
Директора на БДЗБР. Според т.4.1.4 от същото титулярят на разрешителното е
длъжен да изпълнява следните условия: Да представя на Директора на
Басейнова дирекция "Западнобеломорски район": в срок до 31 март на
следващата година доклад за изпълнението на условията в разрешителното".
На 19.05.2025 г., св.Т. – Старши инспектор в Дирекция "Контрол" към БДЗБР -
Благоевград, съвместно със св.Г. и С., извършили проверка на
документацията, свързана с издаване на горепосоченото разрешително и след
преглед на наличната в БЛЗБР - Благоевград документация са установили, че
за календарната 2024 г. Община К, като титуляр на разрешителното за
водовземане не е представила в законоопределения срок към 31.03.2025 г.
Доклад за изпълнение на условията в разрешителното за водовземане за 2024
г., съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите. За така
направената проверка и констатациите от същата е съставен Констативен
протокол №КД-01- 540/19.05.2025 г. Въз основа на така съставеният
констативен протокол и материализираните в него констатации, до Община
К било изпратено писмо изх. № КД-04-4от 16.06.2025 г. (лист 25 от делото), с
което на същите е указано, че следва да се яви законен или упълномощен
представител на 23.06.2025 г. в сградата на БДЗБР с адрес в Б, бул. "Св. Д С"
№ , за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по
чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, което подлежи на санкция по чл. 200, ал.
1 от Закона за водите. Поканата за съставяне на АУАН е получена в Община К.
На посочената дата 23.06.2025 г. в сградата на БДЗБР – Благоевград не се явил
представител, но на 19.06.2025г. от страна на Община К било изпратено писмо
/л.24/, в което се посочвали причините за неподаване в срок на доклада, като
посочения доклад е получен в БДЗБР на 09.04.2025г., като видно от писмо
/л.28/ на Община К същия е деловодно изведен на 01.04.2025г. и изпратен на
02.04.2025г. с писмо с обратна разписка. Въпреки тези данни на 23.06.2025г.
св.Т. в присъствието на св.Г. и С. съставила срещу Община К Акта за
установяване на административно нарушение № КД-04-41 за това, че в
законоопределения срок към 31.03.2025 г. дружеството не е предоставило
Доклад за изпълнение на условията в Разрешително за водовземане от
подземни води, чрез нови водовземни съоръжения № 41590235/02.06.2020 г.,
издадено от Директора на БДЗБР за 2024 г., съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 1, т. 12 от Закона за водите. Така съставеният АУАН е връчен на кмета на
Община К чрез Общинска администрация К на 07.07.2025г., като в
законоустановения срок било депозирано писмо пред наказващия орган,
съдържащ доводи за маловажност на нарушението.
2
Въз основа на така съставения акт и след като приел възраженията за
неоснователни, на 23.07.2025 г. Директорът на Басейнова дирекция
"Западнобеломорски район" – Благоевград издал Наказателно постановление
№ ПО-02-37/28.01.2022 г., с което за административно нарушение по чл. 48,
ал. 1, т. 12 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона
за водите, наложил на Община К "имуществена санкция" в размер на 150. 00
(сто и петдесет) лева.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т., Г. и С.. Тези
свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват
извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по
съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва и от анализа на събраните
по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно АУАН №
КД-04-41, списък, известие за доставяне, писмо № 24-00-3107/09.07.2025
г.,пълномощно, ел. писмо към № КД-04-4-21/01.07.2025 г. на БДЗБР, писмо
№ 24-003018/19.06.2025 г. на Община К, ел. писмо № КД-04-4/16.06.2025 г.на
БДЗБР, констативен протокол № КД-01-540/19.05.2025 г., доклад от инж. О О
А, разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни
съоръжения № 41590235/02.06.2020 г. ведно с приложение, заповед № РД-05-
135/17.06.2025 г. ел. писмо към ПО-05-20-/18/12.09.2025 г. на БДЗБР, ведно
със справка от информационно-деловодната система Акстър-Офис.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите, съдът не
отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или
преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна
конкретика описват обстоятелствата около извършената проверка, като с
показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи неспазен срок за
подаване на доклад. Техните показания, досежно посочените факти в пълна
степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства,
поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации,
отразени в Акта за установяване на административно нарушение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок от връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено,
че административнонаказателното производство е започнало със съставянето
на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
3
приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Т.,
инспектор , която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на св.Г. и С..
Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Съдът счита, че не са налице
формални предпоставки за отмЯ. на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация.
Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление
декларативно е посочено, че нарушението не представлява маловажен случай,
без да са изложени аргументите, на които се основава така направеният извод,
като липсва и анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, взети
предвид при определЯ. на вида и размера на наказанието. Горното макар и да
представлява формално нарушение на предвиденото разпоредбата на чл. 58,
ал. 1, т. 8 от ЗАНН правило, не може да бъде прието като съществено
процесуално нарушение, водещо до безусловна отмЯ. на издадения
санкционен акт на единствено процесуално основание. Предвид изложеното
настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмЯ. на
атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са
такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита. Правилно е
определена и датата на извършване на нарушението, а именно 01.04.2025г.
момента, в който е извършено, респ. допуснато нарушението, доколкото
крайният срок (последния възможен ден) за изпълнение на процесното
задължение от общината е именно 31.03.2025 г. В случая Община К е
санкционирана за деяние, което се изразява (осъществява) в бездействие, което
започва и продължава във времето като конкретно фактическо състояние.
Касае се за продължено нарушение, фактическия състав на което се
характеризира с наличието на едно фактическо положение, обуславящо
осъществяване на нарушението, като давностните срокове за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението
започват да текат едва след преустановяване на това фактическо положение.
4
Предвид всичко изложено настоящия състав не констатира нарушения от
категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на
лицето, поради което и възражения в тази насока са неоснователни.
По отношение материална законосъобразност на НП, съдът намира следното.
По делото е безспорно установено и не се спори от страните, че Община К има
качеството на водоплозвател, доколкото на същото е издадено Разрешително
за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения №
41590235/02.06.2020 г., издадено от Директора на БДЗБР. Установено е след
извършена проверка на документация, че на основание чл. 48, ал. 1, т. 12 от
Закона за водите и във връзка Разрешително за водовземане от подземни води,
чрез нови водовземни съоръжения № 41590235/02.06.2020 г., издадено от
Директора на БДЗБР Община К има вменено задължение в срок до 31 март на
следващата година да представя в БДЗБР доклад за изпълнение на условията
по горецитираното разрешително за предходната календарна година, в случая
за 2024 г. В хода на проверката на 19.05.2025 г. е установено, че това
задължение не е изпълнено от Община К в законоустановения краен срок за
това – 31.03.2025 г., като доклад е представен след срока, а именно на
09.04.2025г. В тази насока освен писмените доказателства за
кореспонденцията, са и показанията на разпитаните свидетели.. В случая
жалбоподателят, в качеството си на водоползвател не е подал в установения
срок в БДЗБР доклад за изпълнение на условията по горецитираното
разрешително за предходната календарна година, в случая за 2024, като по
този начин е осъществил чрез бездействие състав на нарушение на
изискванията на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ. С установеното неподаване в
законовия срок на процесния доклад е осъществен от обективна страна
съставът на твърдяното административно нарушение, тъй като този вид
нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения" (такива на
просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа, като
елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици, а е
достатъчно изтичането на определен срок за извършването на предписаното
от закона действие, за да се реализира съставът на нарушението. Община К е
следвало да подаде процесния доклад в посочения срок по чл.48, ал.1, т.12 от
ЗВ, в случая до 31.03.2025 г. включително, който е работен и присъствен ден.
С неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква
настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин
осъществяване от страна на Община К на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение от обективна страна. Доколкото в
случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното
от Община К нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН, по следните съображения. При преценката дали са налице основания
5
за прилагане на чл.28 от ЗАНН е необходимо да се изследват начина, времето
и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, В случая се касае за формално
нарушение, при което настъпването на вредни последици не е елемент от
състава му. От друга страна обаче жалбоподателят е изпълнил задължението
си по собствени инициатива и действия, преди още да му бъде издаден акт за
установяване на административно нарушение, видно от представените по
делото доказателства, а именно писмо и доклад изведени от община К на
01.04.2025г. и изпратени с писмо на 02.04.2025г., получени на 09.04.2025г. от
БДЗБР. Не е спорно също, че така констатираните при извършената проверка
нередности са били отстранени надлежно, веднага след тяхното установяване
и преди съставяне на процесния акт, както и от така констатираното
нарушение не са произтекли каквито и да било вредни последици или
нанесени щети. Изложеното мотивира съдът да приеме, че извършеното
нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона едно и също нарушение, поради своята малозначителност и липса на
каквито и да било вредни последствия е с явно незначителна степен на
обществена опасност.. Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН, за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му наложи административно
наказание.
Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. по
тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва,
че за да бъде едно лице реално санкционирано, това задължително следва да
бъде предшествано от обсъждане на въпроса, позволява ли констатираната
действителна обществена опасност на деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца. Настоящият състав изцяло споделя трайно
утвърдените в практиката принципни съображения, приемащи, че при липса
на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на
основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93,
т. 9 от НК, според който маловажен случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Аналогична легална дефиниция понастоящем е налице и в т. 4 от ДР на
ЗАНН, според която "Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
6
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид".
Според съдът конкретното нарушение е типично такова, което разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна
правна квалификация, тъй като видно от приложените по делото писмени
доказателства, нарушението касае един малък период от време – около 10 дни,
в който е установено, че не е подаден доклад, същото е отстранено
доброволно, като това е станало по инициатива на Община К, които сочат, че
имало проблем с деловодната програма. Особено съществено в конкретния
случай за преценката, че се касае за маловажен случай е обстоятелството, че
нарушението е отстранено по собствена инициатива на наказания субект,
въпреки издадения след този момент санкционен акт от наказващия орган.
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена опасност
на извършеното е толкова явно незначителна, че не е оправдано използването
на административно-наказателна репресия спрямо нарушителя. Този извод се
подкрепя и от липсата на данни по делото, жалбоподателят да е бил
санкциониран за подобни или други нарушения, доколкото както вече се
спомена, реализираната забава при изпълнението на конкретното задължение
и най-вече изпълнението на същото, говори за явно незначителна степен на
засягане на обществените отношения, както и че се касае за инцидентна
проява. Ето защо съдът намира, че и отправянето на предупреждение до
санкционираното ЮЛ ще постигне целите на генералната и специалната
превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на
наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба правилно, се стига
до извода, че в конкретния случай се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди
нарушителят, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
В атакуваното НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран
бланкетно и не са изложени никакви конкретни мотиви защо се счита, че
същото не покрива тези критерии. В заключение съдът приема, че
обществената опасност както на деянието, така и на дееца не са завишени и се
приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения.
Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е
отправянето на предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН,
без да е необходимо налагането на имуществена санкция. По тези
съображения наказателното постановление трябва да бъде отменено, като
7
вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН жалбоподателят
бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
При този изход на делото, право на разноски възниква за жалбоподателят,
който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за
основателно.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото продължи в едно
съдебни заседания, с разпит на трима свидетели, като фактическата и правна
сложност не е значителна, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в минимален размер от 80 лева, който размер съответства и
на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в
тежест на БДЗБР, което е юридическото лице издател на оспореното
наказателно постановление.
С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на БДЗБР е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-37/23.07.2025 г. издадено от
Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) -
Благоевград, с което за административно нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 12 от
Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите на
Община К със седалище и адрес на управление гр.К, пл.“В“№, представлявано
от инж.О А -кмет е наложена "имуществена санкция" в размер на 150. 00 (сто
и петдесет) лева., като вместо това ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63,
ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН Община К със седалище и адрес на управление
гр.К, пл.“В“№, представлявано от инж.О А -кмет, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
8
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго
нарушение ще му бъде наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК Басейнова
дирекция "Западнобеломорски район" ДА ЗАПЛАТИ на Община К със
седалище и адрес на управление гр.К, пл.“В“№, представлявано от инж.О А -
кмет сумата в размер 80 лева (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район",
като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9