№ 666
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720201202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-001725/29.06.2022г., издадено
от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на М. С. М. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24
месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за това, че на 03.06.2022 г., в 00.15 часа, в с. Драгичево, общ. Перник,
на кръстовището от ул. **** и ул. ****, като водач на лек автомобил „Ауди
А3”, с peг. №****, собственост на В. М., отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата им – нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М. М., в която оспорва законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление, като поддържа, че при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, че фактическите обстоятелства по случая
са оценени неправилно и вмененото нарушение не е извършено.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебното производство
лично и чрез пълномощника си - адв. А. В.. Последният излага конкретни
доводи в подкрепа на възраженията в жалбата за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление и пледира за отмяната му.
Претендира и присъждане на направените от М. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В
съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са
следните:
На 03.06.2022г. свидетелите Р. С. Е. – командир на отделение при ОД
МВР – Перник, Сектор „Пътна полиция“ и Н. В. Н. – мл. автоконтрольор в
същия сектор, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното
движение на територията на с. Драгичево, общ. Перник. Малко след полунощ
забелязали движещ се по ул. ****, в посока от ул. Кракра към ул. Стара
планина, лек автомобил „Ауди А3”, с peг. №****. По същото време се
провеждала полицейска операция за засилени проверки на водачите на МПС
за употреба на алкохол и наркотични вещества. По тази причина и предвид
късния час служителите на МВР решили да извършат проверка. Подали
сигнал за спиране на водача, при което превозното средство спряло в района
на кръстовището с ул. ****, с.Драгичево. Служителите на МВР установили
две лица в автомобила. Поискали документите на водача за проверка, като въз
основа на тях самоличността му била установена – М. С. М., както и че
управляваното превозно средство е собственост на друго лице - В. М..
Установена била и самоличността на спътника му - свид. М.С.Д..
Свидетелите Е. и Н. приканили водача да излезе от автомобила, за да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол. На пътника разпоредили да
остане в превозното средство. Жалбоподателят придружил полицейските
служители до патрулния автомобил и приел извършване на проверка за
алкохол с техническо средство. Уредът отчел отрицателен резултат.
Впоследствие бил приканен да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер – Дръг тест 5000 с фабр. №ARME
0029. М. първоначално имал колебания за теста, като споделил, че пушил
цигара с наркотично вещество преди 5-6 дни, което изявление впоследствие
било обективирано в съставения акт. След известно колебание отказал такава
проверка.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу М.
М. било образувано административнонаказателно производство със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение серия GА,
№615619/03.06.2022г., като актосъставителят – свид. Р. Е. приел, че виновно
е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН М. заявил, че няма възражения,
но отказал да го подпише. За удостоверяване на отказа му било потърсено
съдействие от служители от друг полицейски екип. На мястото пристигнал
свид. Д. А. М. - служител на ОД МВР - Перник, пред когото жалбоподателят
2
потвърдил, че отказва да подпише акта, което свидетелят удостоверил с
подписа си. Срещу разписка АУАН бил връчен на нарушителя, което М.
удостоверил с подпис.
Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №22-1158-
000368/03.06.2022г., с която била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца, считано от 03.06.2022г.
На М. М. бил издаден и талон за изследване №0044824, в който свид. Р.
Е. отразил отказа за извършване на тест с техническо средство, разяснил на
водача възможността да се подложи на медицинско и химическо-
токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок до 60 минути от връчването
на талона за явяване в лечебното заведение за вземане на биологични проби.
Талонът бил връчен в 01.00 часа на 03.06.2022г. Жалбоподателят удостоверил
с подписа си вписаните в талона за изследване обстоятелства, както и
получаването на екземпляр от него. В определения срок се явил в лечебното
заведение, отрекъл пред дежурния лекар да е употребявал наркотични
вещества, но отказал да даде кръвна проба за изследване, което лекарят
удостоверил в протокол - приложение №4 към чл.14, ал.2 от НАРЕДБА №1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
На 29.06.2022г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на М. М. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите Р. С. Е., Н. В. Н., Д. А. М. и М.С.Д.,
както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА,
№615619/03.06.2022г., талон за изследване №0044824/03.06.2022г., заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1158-
000368/03.06.2022г., заповед №8121з – 1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач на МПС, издадена от сектор
ПП – Перник, протокол за медицинско изследване.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
3
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство Заповед, издадена от Министъра на вътрешните
работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са засегнали правото
на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
Съдът не констатира несъответствие между обстоятелствата на
нарушението изложени в акта и в наказателното постановление, и не
установява нарушаване правото на защита на наказания.
Вярно е, че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП отказът за извършване на
проверка за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества
или техни аналози, както и отказа да изпълни предписанието за медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване за установяването им, са
посочени алтернативно. Тази алтернативност обаче е свързана със самия
начин /ред/ за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества, тъй
като всеки от двата способа - използване на техническо средство/тест или
лабораторно изследване кръвта на водача, е допустим съгласно НАРЕДБА №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, към който ред
препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. По същество в нормата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за
водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване
наличието на алкохол/наркотици. Самата проверка обаче, може да бъде
извършена по посочените алтернативни начини - или чрез техническо
средство/тест или чрез медицинско и химическо/химико-токсикологично
изследване. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с тест, но е
дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с
тест за употреба на наркотични вещества, но е отказал лабораторно
изследване на биологични проби, концентрацията на алкохол, респ.
употребата на наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред,
следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3
ЗДвП.
Вярно е също, че контролните органи могат да упражнят
дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от
страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката
същият отказва проверка с техничестко средство или тест. Това е така, защото
в същия момент не могат да съобразят и предвидят следващите действия на
водача като част от процедурата, свързана с алтернативния метод за
4
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества - чрез медицинско
изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се
яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли
релевантно медицинско изследване и т.н. Отделно от това, както се посочи,
предвид алтернативното регламентиране на двете предложения в нормата на
чл.174, ал.З ЗДвП, всяка от хипотезите на отказ представлява форма на
съставомерно изпълнително деяние по чл.174, ал.3 ЗДвП. Поради това, отказа
на водача за проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози принципно е достатъчно основание за образуване на
административнонаказателно производство срещу него. Последващо
изпълнение на предписанието за медицинско изследване би имало значение
при формиране на крайния извод извършено ли е вмененото нарушение
виновно, което е въпрос по същество.
В контекста на изложеното, допълнителната констатация в
обстоятелствената част на акта, че жалбоподателят не е изпълнил и
предписанието за медицинско изследване, дори към момента на съставяне на
акта да е преждевременно формирана, има значение само за крайния извод
относно осъществяването на състава на чл.174, ал.3 ЗДвП. В хипотезата на
едновременен отказ за проверка с техническо средство/тест и за химическо
лабораторно изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174, ал.3
ЗДвП. Налице е отказ на лицето чрез който и да е от допустимите методи да
се установи правно значим факт относно поведението му като водач на МПС,
т.е., нарушението е едно, макар и осъществено чрез двете форми на
изпълнителното деяние. Обратното разбиране би означавало при конкретните
обстоятелства жалбоподателят да бъде наказан два пъти с две отделни
кумулативни санкции - глоба и лишаване от право да управлява МПС, за едно
и също деяние – отказ да се установи в качеството на водач на МПС
употребил ли е наркотични вещества или не.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в акта и постановлението
са изложени непротиворечиви факти за съставомерно поведение на
жалбоподателя, изразило се в отказ да бъде установена употребата на
наркотични вещества по предвидения ред. В този аспект правното
квалифициране на нарушението е законосъобразно и обосновано.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
вменено във вина на М. М. .
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да
бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните
дата и час спрямо него като водач на МПС е извършена проверка от
служители на сектор ПП към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат
на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде
извършена проверка с тест /Drаger drug Test 5000/ за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и че не е изпълнил предписанието на
контролния орган в издадения талон за изследване. Не е спорно, че се е явил
5
в посоченото в талона лечебно заведение в определения срок за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, но е
отказал да даде такива.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия GА, №615619/03.06.2022г., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ, протокол за медицинско изследване. По
тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и
оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия
не се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството водач на
моторно превозно средство и е субект на вмененото му нарушение.
Свидетелите Р. Е. и Н. Н., които в качеството си на полицейски служители са
предприели проверка спрямо него, са очевидци на действията му по
управление на превозното средство, а заедно със свид. Д. М. - и на
следващото му поведение. Съдът дава вяра на показанията им, като намира,
че излагат възприятията си обективно и правдиво, без противоречия, с
необходимата изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за
делото, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност.
Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията
им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства
по делото, поради което съдът приема, че интерпретират случилото се
напълно достоверно. Първите двама установяват, че при гореизложените
обстоятелства непосредствено са възприели жалбоподателя като водач на
превозното средство в момент на движение по ул. ****, с. Драгичево, общ.
Перник, както и че след подаден сигнал същият е спрял на същата улица, в
района на кръстовището с ул. ****. Свидетелите изясняват, че
непосредствено са възприели М. като водач, както и че първоначално същият
е съдействал на проверката, тъй като се съгласил да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол. Еднопосочни са и показанията им за това,
че приканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, М. е
проявил колебание, споделил е, че преди няколко дни е пушил цигара с
наркотично вещество, и в крайна сметка отказал да му бъде извършен тест за
установяване на употреба. Направеното изявление е отразено в
обстоятелствената част на акта, срещу което М. не е възразил. Свидетелят Е.
посочва и възприет от него външен признак, индикиращ за употреба на
наркотични вещества /забавена реакция на зениците му при осветяване/. От
своя страна свид. М. посочва, че след пристигане на мястото, М. му е бил
посочен като водач на превозното средство, срещу което същият не направил
възражение.
Показанията на свид. М.Д., посочен от жалбоподателя, не са в
противоречие с тези на останалите трима свидетели. Същият твърди, че е
присъствал на проверката, тъй като се е намирал в автомобила на
жалбоподателя в момента на спирането му от контролните органи.
Свидетелят установява, че проверката е започнала с установяване употреба
на алкохол, за което М. съдействал. Отрича да е чул негово изявление
относно употреба на наркотични вещества, както и отказ да бъде тестван в
6
тази насока, но изявленията на свидетеля по никакъв начин не променят
приетата фактическа обстановка, установена въз основа на останалите
събрани доказателства, тъй като сам изяснява, че през по-голямата част от
времето се е намирал в автомобила, където му е било разпоредено да остане
до приключване на проверката. Независимо от това, Д. установява, че преди
да си тръгне от мястото от полицаите разбрал за отказ от страна на М. да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества. В останалата част, изявленията
на свидетеля относно поведението на жалбоподателя, кондицията му и
отсъствието на външни признаци за употреба на наркотични вещества са
субективни и затова са ирелевантни за делото. Твърденията му за
неизвършване на каквото и да е нарушение на правилата за движение по
пътищата при управление на моторното превозно средство, с което се
придвижвали, не компрометира предприетите от контролните органи
действия по спиране на водача и извършване на проверка.
Несподеляеми са и доводите на пълномощника в този аспект – за
отсъствие на основания да се извърши проверка. Действително, съгласно
чл.5, ал.1 от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози
проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози или
изпращане за медицинско изследване се извършва при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употреба на такива.
Тези обостоятелства се установяват в непосредствения контакт с водача на
превозното средство, преценяват се индивидуално, не изискват нарочно
мотивиране и поради това не могат да бъдат контролирани от съда.
Действията на служителите на МВР са извършени в рамките на
правомощията им по контрол на спазването на правилата за движените от
участниците в движението, а жалбоподателят като водач на МПС е бил
длъжен да изпълнява указанията и нарежданията им. Извън изложеното, в
показанията на разпитаните свидетели се съдържат достатъчно данни в
насока основанията да предприемат проверка за употреба на наркотични
вещества по смисъла на чл.5 от Наредбата, доколкото съобщават, че към
същият момент е провеждана операция за засилени проверки за употреба на
алкохоли и наркотични вещества от водачите на МПС, което наред с късния
час на движение на М. е мотивирало предприемане на проверка. Свидетелите
изясняват, че след оказаното от водача съдействие за установяване
употребата на алкохол, същият е демонстрирал очевидно колебание относно
тестване за употреба на наркотични вещества, съобщил е за скорошна
употреба на такива, свид. Е. е забелязал и съответна на направеното от водача
изявление външен признак. Всичко това обосновано е формирало у
служителите на МВР подозрение срещу жалбоподателя за употреба на
наркотични вещества и закономерно е мотивирало следващите им действия
по проверка.
Еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства са и
свидетелските показания относно отказа на водача да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и
че макар да се е явил в лечебното заведение, е отказал да даде биологични
проби /кръв/ за изследване. Независимо от заявения пред служителите на
7
МВР отказ за тестване и отказ да подпише съставения за това акт, М. е
подписал и приел издадения талон за изследване, приел е връчения му
екземпляр от АУАН и е подписал съставеният в лечебното заведение
протокол за медицинско изследване, като с подписа си е удостоверил и
направения отказ за вземане на кръвни проби. Тези факти не са спорни. Те от
своя страна сочат, че по никакъв начин не е била ограничена възможността на
нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване. Отказът му
да даде кръв в лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от
собствената му воля.
Безспорно, съставянето на АУАН предхожда по време явяването на
нарушителя в лечебното заведение, поради което констатацията на
актосъставителя относно неизпълнението на предписанието за изследване е
формирана прибързано /поради обективната невъзможност да е сигурен какво
поведение ще възприеме водача - ще изпълни ли предписанието в талона и ще
даде ли кръв в лечебното заведение/. Установеното бездействие в тази насока
обаче не променя фактическото положение, прието от актосъставителя, и
утвърждава правилността на направената от него констатация за отказ за
проверка за установяване употребата на наркотици чрез двата възможни
способи.
Както вече се посочи, фактическият състав на нарушението по чл.174,
ал.3 от ЗДвП включва отказ за извършване на проверка с техническо
средство и неизпълнение на предписание за изследване – в случая химико-
токсикологично лабораторно изследване. Неизпълнението на предписанието
за изследване за установяване употреба на наркотични вещества от своя
страна може да се прояви в три форми, установени алтернативно: отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване; неявяване в
определения срок на посоченото място или отказ за даване на проби за
изследване. Логично е, че последната форма - отказ за даване на кръв за
изследване, е възможна само в случай на явяване на лицето в лечебното
заведение и представяне на екземпляра от издадения талон .
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
делото еднозначно го установяват, че М. се е явил в лечебното заведение, но е
отказал да даде кръв, удостоверено от медицинския специалист в протокол по
чл.14, ал.2 по предвидения ред в НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г., което
поведение реализира обективния признак от състава на
административнонаказателната норма неизпълнение на предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че М. М. виновно е извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за
което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
8
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-1158-
001725/29.06.2022г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР -
Перник, с което на М. С. М. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание
чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9