№ 636
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511308 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20135692 от 09.06.2021 г. по гр.д. № 54758/2020 г. по описа на
СРС, 61 с-в е осъден ЗК Л.И. АД, ЕИК **** да заплати на ЗК У. АД, ЕИК ****, на
основание чл.411 КЗ сумата 203.40 лв.-представляваща заплатено по застраховка Каско
по застрахователна полица № 17001112113 обезщетение за застрахователно събитие
настъпило на 19.10.2018 г. , за което е образувана щета № 17110011021, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2020 г. до
окончателно погасяване на задължението, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
410.00 лв.-сторени разноски в производството пред първата инстанция.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника ЗК Л.И. АД срещу решението с
излагане на доводи за неправилност, доколкото при постановяване на решението СРС
не е отчел извършеното плащане на сумата в хода на процеса. За последното в
производството били представени доказателства и соченото обстоятелство изрично
било признато от ищеца.
Моли за отмяна на постановеното решение като неправилно и отхвърляне на
предявения иск, поради погасяване чрез плащане. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК У. АД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че е признала факта на площане на сумата 203.40 лв. в хода
1
на процеса на 06.11.2020 г. и отправя искане за постановяване на решение съобразно
представените доказателства. Моли за потвърждаване на постановеното решение в
частта на разноските. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ и същите са признати от ответника. Фактическият състав
на суброгационният иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие вследствие
виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на
който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на водача на увреждащия
автомобил.
В производството е установено, че стойността на дължимото обезщетение 203.40
лв. е била заплатена от ответника на ищеца в хода на процеса на 06.11.2020 г. С оглед
това на основание чл.235, ал.3 ГПК при постановане на своето решение съдът следва
да отчете факта на плащане и погасяване на задължението по регресното вземане.
Поради това и съдът неправилно е уважил иска по чл.411 КЗ. Изложените доводи са
основателни и постановеното решение се явява неправилно поради необоснованост.
Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение
следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
2
да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 410.00 лв. – за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в размер на 360.00 лв.
– за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20135692 от 09.06.2021 г. по гр.д. № 54758/2020 г. по
описа на СРС, 61 с-в, с което е осъден ЗК Л.И. АД, ЕИК **** да заплати на ЗК У. АД,
ЕИК ****, на основание чл.411 КЗ сумата 203.40 лв.-представляваща заплатено по
застраховка Каско по застрахователна полица № 17001112113 обезщетение за
застрахователно събитие настъпило на 19.10.2018 г. , за което е образувана щета №
17110011021, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.11.2020 г. до окончателно погасяване на задължението, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 410.00 лв.-сторени разноски в производството пред първата
инстанция И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ЗК У. АД, ЕИК **** срещу ЗК
Л.И. АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.411 КЗ за заплащане на сумата 203.40
лв.-представляваща заплатено по застраховка Каско по застрахователна полица №
17001112113 обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 19.10.2018 г. , за
което е образувана щета № 17110011021, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.11.2020 г. до окончателно погасяване на
задължението, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ чрез плащане извършено в хода на
производството.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК **** да заплати на ЗК У. АД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 410.00 лв. – разноски за първата инстанция и сумата
360.00 лв. – разноски за въззивната инстанция
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3