Решение по дело №3392/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17653
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110103392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17653
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110103392 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Р. С. Р., с ЕГН **********, в обстоятелствената част на
която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 181,27 (сто
осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки), ведно със законната
лихва за периода от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. в размер на 27,37 (двадесет
и седем лева и тридесет и седем стотинки), цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
25,70 (двадесет и пет лева и седемдесет стотинки), ведно със законната лихва
за периода от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г. в размер на 5,37 (пет лева и тридесет
седем стотинки). По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
19995/2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд, по което била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 15769 от
07.06.2022 г. по чл.410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът е
депозирал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
1
ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ...., ...., дължи сума за дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащане на посочената сума 181,27 (сто осемдесет и един лева и
двадесет и седем стотинки), ведно със законната лихва за периода от
13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. в размер на 27,37 (двадесет и седем лева и
тридесет и седем стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 25,70
(двадесет и пет лева и седемдесет стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г. в размер на 5,37 (пет лева и тридесет
и седем стотинки).
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото. Поискано е допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи,
както и привличане на трето лице – помагач, а именно дружеството топлинен
счетоводител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. С. Р., е депозирала отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Оспорва наличието на договорно правоотношение
между страните. Не оспорва обстоятелствата, които се иска да бъдат
установени с поисканите от ищеца експертизи.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 19995/2022 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд, на 13.04.2022 г. от ищцовата страна е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в
общ размер на 362,54 (триста шестдесет и два лева и петдесет и четири
стотинки), ведно със законната лихва за периода от 13.04.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
2
20.09.2021 г. в размер на 54,73 (петдесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 51,40 (петдесет и един лева и
четиридесет стотинки) и мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до
20.09.2021 г. в размер на 10,73 (десет лева и седемдесет и три стотинки),
както и направените деловодни разноски в размер на 25 (двадесет и пет лева)
и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
претендирани в условията на разделна отговорност срещу ответницата и
лицето ..., с ЕГН **********, по отношение на когото е констатирано, че е
починал преди завеждане на производството.
С оглед гореизложеното, за ½ от претендираната сума по гр.д. № 19995
от 2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 15769
от 07.06.2022 г. срещу длъжника Р. С. Р. за сума в размер на 181,27 (сто
осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки), ведно със законната
лихва за периода от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 20.09.2021 г. в размер на 27,37 (двадесет
и седем лева и тридесет и седем стотинки), цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
25,70 (двадесет и пет лева и седемдесет стотинки), ведно със законната лихва
за периода от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 20.09.2021 г. в размер на 5,37 (пет лева и тридесет
и седем стотинки), представляваща и исковата претенция по настоящото
съдебно производство, касаещо топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
...., ..... По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен Нотариален акт за собственост № 17, том XII, нот.дело .... от 1982
г., /л. 17-18 от делото/, видно от който собственик на посочения имот е лицето
...., с ЕГН **********, придобила собствеността на посочения имот като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот, починала на 02.11.2017 г., за
което обстоятелство е представен Акт за смърт № 0620/02.11.2017 г.
Съдът счита, че не се установява по несъмнен начин наличието на
наследствено правоприемство между ответницата в настоящото производство
и починалата собственичка на процесния недвижим имот, а именно ...., с ЕГН
**********. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх.№
914 от 05.04.2023 г., издадено от СО, район „Сердика“ /л.64 от делото/,
наследодателят е оставил законен наследник от трети ред, а именно рожден
3
брат – ...., роден на ... г. С оглед липсата на данни посоченото лице да е
починало, респ. да е налице хипотеза на обявено безвестно отсъствие или
смърт по смисъла на чл. 8-19 ЗЛС, или същото да е направило отказ от
наследство, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 ЗН, като в
тази връзка по силата на наследственото правоприемство .... се явява
единствен наследник по закон на починалата .....
Ето защо, доколкото според цитираната норма на чл. 8, ал. 1 ЗН братята
и сестрите се явяват наследници от трети ред, то наследниците от четвърти
ред - съребрени роднини от трета до шеста степен (арг. чл. 8, ал. 4 ГПК),
респ. техните низходящи при верига от наследствени сукцесии са изключени
от наследяване, тъй като по-близкият по степен ред изключва по-далечния,
съответно се изключват всички наследници от този ред.
Посоченото обстоятелство изключва възможността ответницата по
настоящото производство, явяваща се наследница от четвърти ред по
съребрена линия на наследодателя, а именно нейна братовчедка, да встъпи в
наследствено правоприемство по отношение на договорните отношения на ....
с ищцовата страна при наличие на законен наследник от предходен ред.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е неоснователен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно че
ответникът е бил собственик или ползвател на имот, който през процесния
период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и
количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от
предявяването на установителен иск, ищецът е следвало да докаже и че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК,
както и да докаже основанието, на което претендира сумите и техния размер,
ползването на топлоенергията от ответника през процесния период в
количеството, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването на
топлоенергия и размера на задължението за сградна инсталация и за общите
части на сградата и размера на задължението за такса мощност, периода и
размера на обезщетението за забава. При направени от ответника възражения,
4
касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е било да докаже
съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си
последици.
Ответникът е следвало да докаже положителните факти, от които черпи
своите права.
Съдът приема, че в настоящия случай от доказателствата по делото не
може да се направи извод за наличие на облигационно правоотношение за
доставка на ТЕ между страните по делото. Във връзка с горепосочената липса
на наследствено правоприемство с оглед наличието на законен наследник от
трети ред, съдът намира, че липсват данни ответницата Р. С. Р. да е била
собственик, наемател или ползвател на предоставяната топлинна енергия, т.е.
не се установява по отношение на този ответник да е налице договорно
правоотношение по доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество.
Поради тази причина така заведените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени без да се разглеждат останалите им предпоставки.
С оглед изхода от настоящия спор, съдът намира направеното от
ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно предвид фактическата и правна сложност на
спора и размера на претенцията, като намалява възнаграждението до
минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г. в размер на 400 лв.,
вместо претендираните 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от
10.10.2023 г. На ответницата следва да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение в размер на 60 лв. платено адвокатско възнаграждение по
приложения по заповедното производство договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2022 г. на л. 19 обратна страница.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Ястребец” № 23Б, против Р. С. Р., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ...., партер, чрез адв. ...., за
признаването за установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение № 15769 от 07.06.2022 г. по чл.410 ГПК
5
по ч.гр.д. № 19995/2022 г., 90 състав, по описа на Софийски районен съд, а
именно за сума в размер на 181,27 (сто осемдесет и един лева и двадесет и
седем стотинки), ведно със законната лихва за периода от 13.04.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
20.09.2021 г. в размер на 27,37 (двадесет и седем лева и тридесет и седем
стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 25,70 (двадесет и пет лева и
седемдесет стотинки), ведно със законната лихва за периода от 13.04.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до
20.09.2021 г. в размер на 5,37 (пет лева и тридесет и седем стотинки), касаещи
недвижим имот, находящ се в гр. София, ...., .....
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б, да заплати на Р. С. Р., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ...., партер, чрез адв. ...., сума в
размер на 460 (четиристотин и шестдесет лева) лева, представляващи
намаления размер на платено адвокатско възнаграждение по делото, с
включени разноски по ч.гр.д. № 19995/2022 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6