Р Е Ш Е Н И Е
№................/09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2158
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „П.В.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, ****, чрез юрисконсулт Г.И.срещу А.Д.Т., ЕГН ********** ***, **** № ****, в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1
ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл.
I и II ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане против ответника в
общ размер на 1607.91 лева /хиляда
шестстотин и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляващо
дължима наемна цена и комунални разходи за периода от
05.11.2017г. до м. септември 2018г. по
Договор за наем от 17.04.2007г. и анекси към
същия от 01.01.2008г.,
16.04.2010г., 16.04.2013г. и от
07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, формирано както следва:
-
629.97
лева – наемна цена за жилище, находящо се в ****, за
която сума са издадени следните фактури: № 2 700 095 647/05.11.2017 г. за
сумата от 57.27 лв.; № 2 800 101 139/05.12.2017г. за сумата от 57.27 лв.;
№ 2 700 097 687/05.01.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
102 681/05.02.2018 г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
103 508/05.03.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
104 608/05.04.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
105 327/07.05.2018г. за сумата от 57.27 лв.; №2800 106 287/05.06.2018г.
за сумата от 57.27 лв.; №2 700 104 325/05.07.2018г. за сумата от 57.27
лв.; №2 700 105 134/06.08.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
109 617/05.09.2018 г. за сумата от 57.27 лв.;
-
977.94
лева – стойност на ползвана ел. енергия, за която сума са издадени следните
фактури: № 2 700 096 564/30.11.2017 г. за сумата от 119.30 лв. с ДДС; № 2
700 097 406/22.12.2017 г. за сумата от 92.76 лв. с ДДС; № 2 700
098 415/25.01.2018 г. за сумата от 173.98 лв. с ДДС; № 2 700
099 593/27.02.2018г. за сумата от 174.65 лв. с ДДС; № 2 800
104 331/29.03.2018г. за сумата от 133.44 лв. с ДДС; №2 700
101 622/25.04.2018г. за сумата от 101.50 лв. с ДДС; №2 700
102 882/29.05.2018г. за сумата от 57.91 лв. с ДДС; №2 800
106 951/28.06.2018г. за сумата от 52.85 лв. с ДДС; №2 800 108 140/30.07.2018г.
за сумата от 34.98 лв. с ДДС; №2 700 105 869/31.08.2018 г. за сумата от
36.57 лв. с ДДС.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
по силата на АЧДС № 2457
от 04.06.1999г. е собственик на недвижим имот в. На 17.04.2007г. между страните
е сключен договор за наем, като ищецът, в
качеството му на наемодател, е отдал за временно
и възмездно ползване на ответника – жилище, находящо
се в ****, срещу поето
от последния задължение да заплаща
освен месечна наемна цена за
ползването
в размер на 57.27 лева /съобразно Анекс от 01.01.2008 г./ и консумативни разходи
за електроенергия и вода /чл.7,
т.8 от Договора/. Дължимите
по договора суми е следвало да се заплащат до 10-то число на текущия месец.
Срокът на договора бил 3 години, като е продължаван с анекси от 16.04.2010 г., 16.04.2013 г. и 07.06.2016г. и
изтичал на 07.06.2019г.. От м.11.2017г. наемателят преустановил плащанията по
договора. Останали са неиздължени суми за наем и комунални разходи за ползване на
наетия обект за периода
05.11.2017 г. - м.
септември 2018 г.. Към настоящия момент ответникът е останал задължен към ищеца
с претендираните в исковия размер суми. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 15340/2018г. по описа на ВРС, по което
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
по реда на
чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед за
изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да
предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В
рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
предприетото от него оспорване на предявените искове по същество. Твърди се, че
липсват доказателства за действително дължимото количество ел. енергия
предоставено в наетия обект, вкл. как е измерена и действително ли е потребена от ответника. Оспорва претенцията да е съобразена
с действителната консумация, като сочи, че при липса на плащане е следвало да
се преустанови ел. енергията в обекта на осн. чл.20
от ОУ на доставчика Енерго-про продажби АД. Оспорва
да е имало електроподаване в имота, вкл. че
ответникът е ползвал същия. Моли поради изложените съображения за постановяване
на решение по спора, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№
15340/2018г. по описа на ВРС, 47 състав се установява, че по заявление от
09.10.2018г. е издадена заповед по чл.410 ГПК № 7669/10.10.2018г.
за сумите, предмет на настоящото производство.
Заповедта за
изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба
от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
От Акт за
държавна собственост №2457/04.06.1999г. е видно, че жилище, находящо
се в гр. Варна, Пристанищен блок № **** е собственост на ищеца.
Видно от
Договор за наем от 17.04.2007г. и Анекси към
него от 01.01.2008г.; 16.04.2010г.; 16.04.2013г. и
07.06.2016г., страните са били в наемни правоотношения, като
ищецът, в качеството му на наемодател, е предоставил на ответника – наемател за
временно и възмездно ползване следния свой недвижим имот - жилище, находящо се в гр. Варна, Пристанищен блок № ****, срещу
поето от последния задължение да заплаща месечна наемна цена за ползването,
както и консумативните разходи по ползване на жилището – ел. енергия, вода,
тел. и други. Срокът на договора е до 07.06.2019г..
От Заповед № 175/16.04.2007г. и Приемно -
предавателен протокол от 18.04.2007г.
се установява, че обектът
е предаден за ползване на наемателя.
Представени са фактури
с №№ **********/05.11.2017г.; **********/30.11.2017г.; **********/05.12.2017г.;
**********/22.12.2017г.; Фактура **********/05.01.2018г.;
**********/25.01.2018г.; **********/05.02.2018г.; **********/27.02.2018г.;
**********/05.03.2018г.; **********/29.03.2018г.; **********/05.04.2018г.;
**********/25.04.2018г.; **********/07.05.2018г.; **********/29.05.2018г.;
**********/05.06.2018г.; **********/28.06.2018г.; **********/05.07.2018г.;
**********/30.07.2018г.; **********/06.08.2018г.; **********/31.08.2018г. и **********/05.09.2018г., издадени от наемодателя за дължимия наем и цена за консумирана ел.
енергия.
От служебно изготвената справка от НБД е видно, че
към 08.05.2019г. постоянния и настоящ адрес ***, *** № ****.
За установяване на
спорните по делото обстоятелства е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ, прието от съда като обосновано, компетентно дадено и
неоспорено от страните. Вещото лице е изготвило заключението си след справка в счетоводството на ищеца и справки за
консумирана ел. енергия по контролен електромер № 987637 на наемател А.Д.Т. за
адрес: ***, ****за процесния период. Съгласно т. 3 от
Анекс към договор за наем от 07.06.2016г. дължимата месечна наемна цена за
недвижим имот - апартамент № 5 в Пристанищен блок № 1, вх.А, ет.3 с наемател А.Д.Т.
с ЕГН ********** се равнява на 57.27 лв. За дължимите месечни
наемни вноски са издадени фактури от доставчика „П.В." ЕАД на получател А.Д.Т.
със записано основание „наем сгради“. Общата стойност на задължението за наем
за периора 05.11.2017г. – 05.09.2018г. включително се
равнява на 629.97 лв. Съгласно
отчетени данни ежемесечно по контролен електромер, който е монтиран във всеки
един апартамент на отдадените под наем жилища от
служител на отдел „енергиен" към „П.В." ЕАД се изготвят
сведения по отделни наематели, по адрес на имота, по № на електромер, по
отделни тарифи, по старо и ново показание за всяка тарифа, по разлика в квтч, на база на които сведения се издават фактури за
консумирана ел. енергия само за процесния имот на
адрес: *****,
апартамент № *** с абонат А.Т. по контролен електромер
№ **** и по цени
по Решения на КЕВР за абонати за битови нужди с две скали на отчитане. Общата
стойност на задължението за консумирана ел. енергия за периода 24.10.2017-28.08.2018г.
се равнява на 977.94 лв. с вкл. ДДС. Към датата на проверката в
счетоводството на ищцовото дружество – 11.11.2019г. няма извършени плащания по процесиите фактури. Дружеството
ежемесечно заплаща консумирана ел. енергия към „ЕНЕКОД" ЕАД и такси пренос
и достъп средно и високо напрежение към „Електроразпределение - север" ЕАД по главни електромери
на дружеството. Във всеки един апартамент, отдаден под наем е монтиран
контролен електромер, по който се отчита консумираната ел. енергия.
При така установените факти и обстоятелства по
делото, съдът възприе следните правни
изводи:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15340/2018
г. на ВРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат
на разглеждане.
За
успешното провеждане на установителния иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
вземането - пораждането на задължението, а ответникът – че то е погасено.
В
конкретния случай на основание чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, на доказване
подлежат факта на валидно възникналото между страните по делото наемно
правоотношение, неговите конкретни параметри, както и изправността на ищеца –
наемодател по отношение на задължението му за предоставяне на уговорения имот
за временно ползване на ответника, както и размера на претенцията за наемна
цена. На доказване подлежат и основанието и размера на претендираните
по реда на чл. 232, ал. 2, пр. ІІ ЗЗД разходи, свързани с ползването на вещта.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните
по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по силата на
сключен между тях писмен договор за наем от 17.04.2007г. и допълнителни
споразумения към него за недвижим имот – ап.*** в ****. Представените по делото
договор и допълнителни споразумения към него са подписани от двете страни и не са
оспорени относно тяхната истинност по надлежния ред, поради което съставляват
доказателство за облигационната връзка между страните. Съдът приема за
установено и обстоятелството, че държането на имота е било предадено на
наемателя на 18.04.2007г., видно от протокол за предаването на наетата вещ,
подписан между страните, т.е. наетата вещ е била предадена на наемателя, поради
което и ответникът дължи плащане на наемните вноски и цена на доставена в
обекта ел. енергия в срока на действие на договора. Съгласно експертното
заключение и писмените доказателства по делото, дължимите наемна цена и комунални разходи за претендирания период от 05.11.2017г.
до м. септември
2018г., възлизат на сумата общо от 1607.91 лева, в който размер се включва и
исковата претенция. Посочената сума представлява дължими по договора наемни
вноски, плащането на които е в тежест на наемателя, съгласно разпоредбата на
чл.232, ал.2, предл.първо ЗЗД. Доколкото плащането е
положителен факт, изгоден за наемателя, последният следва да го докаже,
съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, а в конкретния случай ответникът не е
доказал изпълнение на това си задължение. По делото не се съдържат
доказателства, от които да е видно ответникът да е заплатил на ищеца търсените
суми в изпълнение на задълженията си по договора за наем, а именно чл.7 – да
заплаща консумативните разходи по ползване на жилището /ел. енергията доставена
в обекта/.
Следователно предявените искове
са доказани по основание и размер, поради което в исковите параметри следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12 и съобразно
уважената част от исковете /82.16
лева/.
Ищецът претендира
разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са налице доказателства за
действителното заплащане на следните разходи в процеса: държавна такса в размер
на 67.84 лева; депозит за особен представител – 342.55 лв.; депозит за вещо лице по ССчЕ – 200 лева, като се претендира още и адвокатско
възнаграждение от 420 лева. Така разноските в полза на ищеца се определят на
сумата от 1030.39 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. I и II ЗЗД в отношенията
между „П.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ***, от една страна и ответника А.Д.Т., ЕГН **********
***, ***** № ****, от друга, че В ПОЛЗА НА ДРУЖЕСТВОТО
ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, в общ размер на 1607.91 лева /хиляда шестстотин и седем лева и деветдесет
и една стотинки/, представляващо
дължима наемна цена и комунални разходи за периода от
05.11.2017г. до м. септември 2018г. по
Договор за наем от 17.04.2007г. и анекси към
същия от 01.01.2008г.,
16.04.2010г., 16.04.2013г. и от
07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 08.10.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, формирано както следва:
-
629.97
лева – наемна цена за жилище, находящо се в ****, за
която сума са издадени следните фактури: № 2 700 095 647/05.11.2017 г. за
сумата от 57.27 лв.; № 2 800 101 139/05.12.2017г. за сумата от 57.27 лв.;
№ 2 700 097 687/05.01.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
102 681/05.02.2018 г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
103 508/05.03.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
104 608/05.04.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800 105 327/07.05.2018г.
за сумата от 57.27 лв.; №2800 106 287/05.06.2018г. за сумата от 57.27 лв.;
№2 700 104 325/05.07.2018г. за сумата от 57.27 лв.; №2 700
105 134/06.08.2018г. за сумата от 57.27 лв.; № 2 800
109 617/05.09.2018 г. за сумата от 57.27 лв.;
-
977.94
лева – стойност на ползвана ел. енергия, за която сума са издадени следните
фактури: № 2 700 096 564/30.11.2017 г. за сумата от 119.30 лв. с ДДС; № 2
700 097 406/22.12.2017 г. за сумата от 92.76 лв. с ДДС; № 2 700
098 415/25.01.2018 г. за сумата от 173.98 лв. с ДДС; № 2 700
099 593/27.02.2018г. за сумата от 174.65 лв. с ДДС; № 2 800
104 331/29.03.2018г. за сумата от 133.44 лв. с ДДС; №2 700
101 622/25.04.2018г. за сумата от 101.50 лв. с ДДС; №2 700
102 882/29.05.2018г. за сумата от 57.91 лв. с ДДС; №2 800 106 951/28.06.2018г.
за сумата от 52.85 лв. с ДДС; №2 800 108 140/30.07.2018г. за сумата от
34.98 лв. с ДДС; №2 700 105 869/31.08.2018 г. за сумата от 36.57 лв. с ДДС, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.15340/2018г. на
ВРС.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** ***, **** № **** ДА
ЗАПЛАТИ на „П.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, **** сумата 82.16 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.15340/2018г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН ********** ***, **** № **** ДА
ЗАПЛАТИ на „П.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, ***** сумата от 1030.39 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена
държавна такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: