Номер 49027.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – Перник
На 27.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно гражданско дело №
20201700500338 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
Разпореждане от 04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 654 по описа на Районен съд Перник за
2020 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението с рег. № 3580/03.02.2020 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Д. Д. .
В жалбата по подробни доводи за неправилност на разпореждането се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със
заявлението суми, които обобщени се свеждат до това, че и след изменението на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., заповедният съд не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права, а само – дали искането не се основава на неравноправна клауза; заповедният съд
неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на
неравноправната клауза не включва определянето на основния предмет на договора,
както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна, и от друга
страна – стоката или услугата, която ще бъде доставена. Сочи, че уговорените със
споразумението допълнителни услуги представляват услуги/дейности, които ще се
извършат по повод договора за кредит – промяна на погасителния план чрез отлагане
или намаляване на до 6 погасителни вноски или промяна на падежа им; че
сключването на споразумение за предоставяне на доп. пакет услуги, съгласно
условията на договора и ОУ, не е задължително условие за отпускане на кредита, то е
по избор на потребителя и зависи само от неговата воля, поради което разходите за
този пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР, съгласно § 1 от ДР на ЗПК.
Уговарянето на предоставяне на пакет допълнителни услуги е по избор на
кредитополучателя, поради което не се касае за неравноправна клауза; споразумението
е било предоставено на кредитополучателя при сключването на договора за
потребителски кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и той е могъл да се
запознае със съдържанието му, съответно волята му е била именно за сключване на
това споразумение. Предвид естеството на допълнителните услуги, дължимото по
Споразумението е съвместимо с нормите на обществения морал и принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения.
Предоставените допълнителни услуги нямат характера на действия по усвояване или
управление на кредита от страна на кредитора, тъй като не са свързани с обичайната
му дейност по кредитиране. Ясно е според жалбоподателя какви са сумите, които се
претендират за предоставените услуги, поради което не е налице противоречие със
законодателството в областта на потребителското кредитиране. Същият счита за
неправилен извода на съда, че поради констатирана нищожност на споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, следва да се отхвърли цялото
заявление, като се аргументира с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Претендира присъждане на
разноски.
В съответствие с чл. 413, ал. 2 от ГПК не е осъществявана от районния съд
процедура по връчване на препис от частната жалба.
Окръжен съд Перник, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на
обжалване акт, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Ч.гр.д. № 00654 по описа на РС Перник за 2020 г. е образувано по заявление от
„Профи Кредит България“ ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу К. Д. Д. за вземания, както следва за сумата от 503.17 лв. – главница, сумата от
378.62 лв. договорна лихва за периода 10.11.2018 г. до 10.07.2019 г., произтичащи от
договор за потребителски кредит № ***, сумата от 452.51 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от доп. услуги и сумата от 20,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, начислени на *** г.. Претендира се и лихва за забава в размер
на 12.58 лв., считано от 11.04.2016 г. до 10.07.2019 г. Към заявлението са представени:
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *** с неговите
приложения и общи условия. Видно от представения ДПК и Споразумение към него,
договорът е сключен за сумата от 2200 лв., предоставена за срок от 36 месеца, при
уговорени ГПР 49.90 % и ГЛП 41.17 %, както и при уговорено възнаграждение за
избран пакет от допълнителни услуги „Екстра“ – 1988,64 лв. – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за
кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги – общо 162.59 лв., от които 55.24 лв. по вноска по закупен
пакет по доп. услуги. С молба от 21.02.2020 г. заявителят е уточнил, че дължимото
възнаграждение по сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет
за допълнителни услуги е 1988.64 лв., от които 1536.13 лв. са заплатени от длъжника.
Уговорено било, че задължението, което възниквало към деня на отпускане на кредита,
ще се разсрочи във времето и ще се погасява в рамките на погасителния план,
респективно за периода от 10.11.2015 г. до 10.07.2019 г. заявителят е посочил, че
според чл. 17. 4 от Общите условия към ДПК е предвидено заплащане на такси за
извършените от кредитора такси по тарифа, представляващи обезщетение за всички
разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения
дълг, в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за
напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смс-и и друго. Посочил е,
че към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДПК е в
общ размер 4 675.39 лв., като сумата от 4518.94 лв. е отнесена към погасяване на
номинала на заема, а сумата от 76.45 лв. за погасяване на лихвите за забава. С
плащанията си длъжникът заплатил 80,00 лв. от начислените такси по сочената
тарифа.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд, като е прието,
уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер
на 1988.64 лв. е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като констатирал нарушение на
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Позовал се е на изявлението на
заявителя в молба от 21.02.2020 г., според което длъжникът е заплатил сумата от
4675.39 лв. по процесния договор за кредит и е приел, че чрез извършеното плащане
последният е заплатил изцяло задълженията си по договора за кредит.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият
състав съобразява следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният
съд е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши
служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на
закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019
г.) – и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това. С оглед на това доводите и възраженията в жалбата в обратен
смисъл са неоснователни (така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г.
на ВКС, ІІ т.о. и решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в
националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО).
Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник, включително и тази на
настоящия въззивен състав, изложена по повод множество идентични казуси, че с
оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и подобно споразумение е нищожно на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото е договорено, имащо за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
защото включените в допълнителния пакет услуги – конкретно тези описани по т. 2, т.
3 и т. 4 от споразумението, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т. 1
допълнителна услуга, по същината си представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са
допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал.
4 ЗПК в споразумението за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по
вида, размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП,
тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в продължение на
36 месеца по 55.24 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е обвързана с
изискуемостта на дължимата по договора за потребителски кредит вноска. Договорено
е предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо
само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в
самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не
бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане
или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод, че така уговорени
клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са
неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото
да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на
вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски,
което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че
потребителят, заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен
резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Не може да се сподели и доводът в жалбата за наличие на индивидуално
уговорени клаузи по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Изискването на ясен и разбираем език
включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на
страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици. Видно от ДПК и
Споразумение, договорът е предоставен при стандартни, предварително изготвени и
основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква
възможност да влияе. Доколкото възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е
било предвидено в самия ДПК, длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на
това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски
кредит, т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да сключи договора за
потребителски кредит без да сключи и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 7. 1. от ОУ към
договора за потребителски кредит, които не дават възможност на клиента да се откаже,
без да дължи неустойка, само от това споразумение. Напротив, от клаузите на чл. 7. 1.
от ОУ следва, че при описаните в т. 7.1.1 условия, клиентът има право да се откаже, без
да дължи неустойка, от самия договор за потребителски кредит, в който случай дължи
връщане на сумата, която е получил и на лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и
поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 от ГПК.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Както се посочи по-горе договорено е предварително
заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че уговореното възнаграждение за
предоставяне на доп. пакет услуги е в противоречие с добрите нрави и в равна степен
представлява неравноправна клауза, поради което е и нищожна съгл. чл. 26, ал. 1, вр.
ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, включително и съгл. чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от
ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП – основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
По отношение на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за
сумата 20лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на *** г., следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за
такса разходи. С уговарянето на таксата за извънсъдебно събиране на вземането – на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда
допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Правилен е мотивът на районния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение
за останалите претенции, претендирани по договор за потребителски кредит № ***,
тъй като съгласно изявлението на заявителя, направено в молба от 21.02. 2020 г. за
извършено плащане от длъжника на сумата от 4675.39 лв., то не съществува
неудовлетворено притезание, за което заявителят да търси защита.
С обжалваното разпореждането районният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Частната
жалба е неоснователна.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 654 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________